Решение по дело №637/2009 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 351
Дата: 26 октомври 2010 г. (в сила от 17 ноември 2010 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20091500100637
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Кюстендил, 25.10.2010г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и осми септември  две хиляди и десета година в състав:

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря:В.С. след като разгледа докладваното от съдия Стамова гр.д.№637/2009г. по описа на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

"Мини Бобов дол" ЕАД- в несъстоятелност гр. Бобов дол, представлявано от синдика Д. В. Б. чрез пълномощника К. П. Р.със съдебен адрес гр. Кюстендил, ул. “Н. Р." № *, ет.*, е предявило срещу „Евроспед 2003”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София,район „Слатина”,ул.”Николай Коперник”№44,ет.1 при условията на обективно съединяване: иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ за сумата от  115 000 лева с ДДС претендирана като дължима цена за доставени от ищеца на ответното дружество по договор за продажба добивни комплекси за което са  съставени фактури№1/13.08.2004, №2/01.10.2004г,№5/01.03.2005г.,№6/01.03.2005г,,№7/21.03.2005г, и №8/01.04.2005г.  както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от  71 595,98 лева, претендирана като обезщетение за забава в плащането на търсената цена в размер на законната лихва начислено за периода от датата на съставяне на всяка една от фактурите до датата на подаване на исковата молба в съда.Ищецът твърди, че между същия от една страна като продавач и ответното дружество от друга като купувач е съществувало договорно правоотношение произтичащо от договор за  продажба на добивни комплекси по който той е изправна страна.Заявява, че  ответникът не е изпълнил породените за него от сделката задължения.Претендира разноски.

 

            В писмен отговор подаден в законния срок ответното дружество е изразило становище за допустимост и неоснователност на предявените искове.Срещу твърденията на ищеца ответникът противопоставя тезата, че договор с посочения в исковата молба предмет между тях не е сключван, че цитираните в исковата молба фактури касаят задължения на ищеца към ответника във връзка с договор за доставка на стоки.Направено е възражение и за погасяване на правото на иск поради изтекла давност.В хода на съдебното дирене адв.Х. като пълномощник на дружеството потвърди изразеното в писмения отговор становище за неоснователност на исковете.

 

            Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:

Доказателства за установяване на твърдението му, че между него от една страна като продавач и ответното дружество като купувач е бил сключен и действал валиден договор за продажба на добивни комплекси ищецът не е представил по делото в това число посочените в исковата молба като издадени за удостоверяване сключването на сделката фактури не са представени.Не са представени и доказателства за осъществени от ищеца фактически действия в изпълнение на поети задължения по твърдяния договор.

            С оглед на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира предявените искове за неоснователни.

            Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая, за да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната  с исковата молба парична сума на релевираното правно основание, ищецът следва по безспорен начин да установи факта на сключване на договора за покупко-  продажба и предаването на стоката на ответника, пораждащо за последния задължение за плащане на цената и.Доказателства за установяване на тези факти обаче ищецът не представи.С оглед недоказването им не може да бъде прието, че същите са се осъществили което обуславя единствения възможен извод, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ е неоснователен поради което следва да бъде отхвърлен.Нещо повече с оглед на представените от ответника договори за доставка от 03.05.2004г. вероятно основателна се явява тезата му, че цитираните в исковата молба фактури касаят задължения на ищеца към него а не обратното както се твърди в и.м.Ответникът не е длъжен да провежда пълно доказване на твърденията си поради което непълното доказване на тезата му не рефлектира върху извода, че ищецът не е доказал иска си.                                                                                                                                                                            

            Неоснователна е и претенцията за заплащане на мораторна лихва.Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при  неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Уважаването на предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава предполага установена дължимост в лицето на ответника на главничното задължение респ.уважаване на главния иск.Доколкото в случая не се установи съществуването и дължимостта на претендираната главница от 115 000лева с ДДС то и претенцията за заплащане на обезщетение за забава от  71 595,98 лева в плащането на търсената цена в размер на законната лихва начислено за периода от датата на съставяне на всяка една от цитираните в исковата молба фактури до датата на подаване на исковата молба в съда също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            На основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ, ищецът не е внесъл предварително дължимата ДТ.  С оглед отхвърлянето на исковете  обаче същия следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на КОС в размер на 7463,83 лв. от масата на несъстоятелността.

С оглед изхода от спора  ищецът дължи на ответното дружество  сумата от 1500 лева, като равностойност на сторените от последното по водене на делото разноски изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение.

            Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш    И    : 

 

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от "МИНИ БОБОВ ДОЛ" ЕАД- в несъстоятелност гр. Бобов дол, ул. "Георги Димитров",  представлявано от синдика Д. В. Б. със съдебен адрес гр. Кюстендил, ул. “Н. Р." №*, ет.* срещу „Евроспед 2003”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София,район „Слатина”,ул.”Николай Коперник”№44,ет.1 при условията на обективно съединяване: иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ за сумата от   115 000 лева с ДДС(сто и петнадесет хиляди лева) претендирана като дължима цена за доставени от ищеца на ответното дружество по договор за продажба добивни комплекси за което са  съставени  фактури№1/13.08.2004,№2/01.10.2004г,№5/01.03.2005г.,№6/01.03.2005г,,№7/21.03.2005г, и №8/01.04.2005г.  както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от  71 595,98 лева,  претендирана като обезщетение за забава в плащането на търсената цена в размер на законната лихва начислено за периода от датата на съставяне на всяка една от горепосочените фактури до датата на подаване на исковата молба в съда -30.09.2009г.

ОСЪЖДА "МИНИ БОБОВ ДОЛ" ЕАД- в несъстоятелност гр. Бобов дол, ул. "Георги Димитров",  представлявано от синдика Д. В. Б. да заплати по сметка на КОС държавна такса в размер на 7463,83 (седем хиляди четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет и три стотинки) от масата на несъстоятелността както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА "МИНИ БОБОВ ДОЛ" ЕАД- в несъстоятелност гр. Бобов дол, ул. "Георги Димитров",  представлявано от синдика Д. В. Б. да заплати на „Евроспед 2003”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София,район „Слатина”,ул.”Николай Коперник”№44,ет.1  деловодни разноски в размер на 1500лева(хиляди и петстотин лева).

Решението може да се обжалва  пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: