№ 12004
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110140023 по описа за 2023 година
Предявени са от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* срещу ЗЕАД срещу
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 450,99 лева, представляваща непогасен остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № ********* и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.07.2023 г. (датата на подаване на
исковата молба) до изплащане на вземането и сумата от 141,23 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 18.07.2020 год. до 18.07.2023 год.
Ищецът твърди, че на 13.12.2019 г. около 10:00 ч. в гр. Кюстендил е настъпило
ПТП, причинено по вина на водача на МПС „Тойота Аурис“ с рег. № КН0034ВР, в резултат
на което били нанесени щети на МПС „Пежо Партнер“ с рег. № СВ5193МТ. За настъпилото
ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол, от който се установявало, че водачът
на МПС „Тойота Аурис“ с рег. № КН0034ВР, при извършване на маневра „десен завой“,
ударила МПС „Пежо Партнер“ с рег. № СВ5193МТ. Към момента на настъпване на
застрахователното събитие за увредения автомобил има сключена валидна имуществена
застраховка „Каско на МПС“ при ищеца - полица № 0313190300002384, а МПС „Тойота
Аурис“ с рег. № КН0034ВР има сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска
отговорност“. За настъпилото ПТП била образувана щета № *********/2019 г., като
отстраняването на вредите било възложено на сервиз, който издал фактура за извършения
ремонт за сумата от 901,98 лева, като на 28.01.2020 г. същата била платена от ищеца на
сервиза. Посочва, че с регресна претенция поканил ответника да му възстанови изплатеното
обезщетение, като в отговор на отправената покана последвало частично плащане по щетата
в размер на 465,00 лева, предвид което ищецът моли съда да му присъди разликата в размер
на 450,99 лева. Претендира и мораторна лихва в размер на 141,23 лева върху предявената
главница за периода от 18.07.2020 год. до 18.07.2023 год. Претендира съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* е подал отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на описаното ПТП,
оспорва то да е станало по вина и противоправно поведение на водача на л. а. „Тойота
Аурис“ с рег. № КН0034ВР. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача
1
на МПС, застрахован при ищеца, с аргумент, че същият е паркирал автомобила на забранено
място, с което поведение е нарушил разпоредбите на чл. 98 ЗДвП. Евентуално, въвежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като твърди, че с поведението
си застрахования при ищеца водач е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и настъпилите вреди. Възразява, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не отговаря на средните пазарни
цени. Оспорва и иска за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства : че на 13.12.2019 г. около 10:00 ч. в гр. Кюстендил е настъпило ПТП между
МПС „Пежо Партнер“ с рег. № СВ5193МТ и МПС „Тойота Аурис“ с рег. № КН0034ВР ,като
е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.12.2019год.
Не е спорно, че за МПС „Пежо Партнер“ с рег. № СВ5193МТ към датата на ПТП е
съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца ,с покритие
„Пълно Каско“ ; че за МПС „Тойота Аурис“ с рег. № КН0034ВР към датата на ПТП, е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че по
направеното от собственика на увреденото МПС „Пежо Партнер“ с рег. № СВ5193МТ
искане за заплащане на застрахователно обезщетение, при ищцовото дружество е
образувана щета № 21060832/17.12.2019год., по която, след извършен оглед, е изготвен опис
на вредите и доклад. Ищцовото дружество е възложило извършването на ремонта на
увреденото МПС на автосервиз „Далекс“ ООД, който е извършил необходимия ремонт
съгласно приетия приемо-предавателен протокол от 20.01.2020год. Посоченият сервиз е
издал на ищеца фактура № **********/21.01.2020г. за стойността на ремонта (труд и
вложени части) в размер на 901,98 лева с ДДС.
Не е спорно изплащането на сумата от 901,98 лева от ищеца на сервиза, извършил
ремонта, както и че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 465,99 лева по
регресна претенция за процесната щета,получена от него на 12.03.2020год.
От приетото по настоящото дело и неоспорено експертно заключение по
назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира в съвкупност със
събраните писмени доказателства по делото като пълно, ясно и компетентно изготвено, се
установява, че вещото лице е приело следния механизъм на настъпване на ПТП : на
13.12.2019год.,около 10,00часа в гр.Кюстендил ,на Т-образно кръстовище ,водачът на
„Тойота Аурис“ с рег. № КН0034ВР предприема маневра за завой на дясно ,вследствие на
което настъпва ПТП с паркирания отдясно ,лекотоварен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №
СВ5193МТ.
Всички увреждания по лекотоварен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СВ5193МТ
, отразени в описа на ищеца, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Според вещото лице ,стойността необходима за възстановяване на последния
,изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 901,98лв. като обичайните
2
разноски за приключване на щетата са в границите на 15-20лв.
Стойността ,необходима за възстановяване на лекотоварния автомобил ,изчислена
на база средни пазарни цени възлиза на 795,58лв.по цени на алтернативни доставчици-
641,32лв. и по цени на официалния представител – 901,98лв.
Вещото лице сочи ,че от техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства ,може да се направи извод,че водачът на л.а.“Тойота Аурис“ е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието,ако при маневрата за завиване
надясно е оставил безопасна странична дистанция от паркирания автомобил.
Според вещото лице не може да се определи мястото на настъпване на ПТП и
радиусът на завоя,който е извършил л.а.“Тойота Аурис“.
Съдът приема заключението на вещото лице изцяло като неоспорено по делото и
обосновано от писмените доказателства,а така също и от гласните такива.
Според свидетелката М. А. ,същата при управление на л.а.“Тойота Аурис“ ,при
завиване на дясно в тяхна улица ,“закачила“ една кола на куриерска фирма.Същото сочи ,че
автомобил бил спрян до тротоара на завоя ,улицата била тясна ,а от кръстовището
разстоянието било по-малко от 5 метра.
Свидетеля А. А. сочи ,че през 2019год. управлявал служебен автомобил ,като сочи
,че бил спрял за доставяне на пратка в локалното.Твърди ,че Другия автомобил излязъл от
една пресечка,като за него завоя бил на дясно ,не преценил мястото и ударил управлявания
от него автомобил ,по-точно в бронята му.Свидетеля сочи ,че платното ,където бил спрял
било локално ,можело една кола и бус да се разминат,като той бил спрял на улицата на 1-2
метра от кръстовището ,плътно до тротоара.
При така приетата фактическа обстановка ,съдът от правна страна съобрази
следното :
За да бъде основателен предявеният регресен иск, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на наличие на ПТП, причинено виновно
от водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
автомобил, наличието на вреди по застрахования по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ автомобил, причинно-следствената връзка между вредите и реализираното ПТП,
наличие на валидни правоотношения към датата на ПТП по застраховка „Каско на МПС“
между ищеца и собственика на увредения автомобил и по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника относно отговорността на виновния водач, размера на
дължимото обезщетение и изплащането му за отстраняване на вредите.
За да бъде основателен предявеният иск за заплащане на мораторна лихва, наред с
основателността на главната претенция ищецът следва да докаже и изпадането на ответника
в забава, както и размера на лихвата.
В конкретната хипотеза, спорът между страните се концентрира изцяло върху
механизмът на настъпилото ПТП, вината на водача на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег.
№ КН0034ВР, както и размерът на вредите, претърпени от МПС „Пежо Партнер“ с рег. №
СВ5193МТ от процесното ПТП, като в процеса е въведено и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач
От представените по делото писмени доказателства ,съобразно заключението на
вещото лице по САТЕ и свидетелските показания ,съдът приема,че вина за настъпване на
процесното ПТП има водачът на л.а. „Тойота Аурис“ с рег. № КН0034ВР,който в нарушение
на правилата на движение , чл.25,ал.1 от ЗДвП при предприемане на маневрата завиване на
дясно не се е съобразил със спрелия автомобил ,като не е оставил безопасна странична
дистанция ,при положение ,че е имал възможност да възприеме същия и широчината на
пътното платно е позволявала това.Освен това ,ако този водач не е имал възможност да
продължи движението си в платното за движение ,след като е навлязъл в пресечката ,то той
3
е имал задължение да спре пред препятствието ,каквото се явява спрелия автомобил.
В следствие на този удар по застрахования при ищеца лек автомобил са настъпили
увреждания, описани от водача в уведомлението ,а така също фигуриращи и в описа на
застрахователя.Съгласно заключението на вещото лице ,тези щети са и в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на чл.
411, ал. 1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата. Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка спрямо застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите са изрично определени от
закона (чл. 411 КЗ), който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода
на застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е
видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения
да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
Изяснено е още, че към датата на застрахователното събитие 13.12.2019год.
процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година,3 месеца и 16 дни спрямо датата на
неговата първоначална регистрация, посочена в преписката.
Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде взета предвид стойността на извършения
ремонт, установена от доказателствата по делото. Предмет на договора за застраховка
"Пълно Каско" е застраховане на имуществено благо - пътно превозно средство, с
определена цена, за привеждането на което в състоянието, в което се е намирало преди
произшествието са направени не хипотетични, а разноски в конкретно определен размер. В
конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за
ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото
към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 1 година, 3 месеца и 16дни, считано
от датата на първата му регистрация /т.58.1. и т.58.1.1. от ОУ на застраховка Каско на МПС/.
Ето защо, именно стойността на ремонта по представената фактура следва да се вземе
предвид при определяне на дължимото обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност".
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи
съгласно стойността на ремонта в официалния сервиз на съответната марка, включващ
задължение за влагане при ремонт само на оригинални части, т. е. такива, които са от завода
– производител на колата /в този смисъл определение № 146/2008 г., постановено по т. д. №
472/2008 г- на ВКС, I т. о. /. По тази причина единственият релевантен критерий за
определяне размера на обезщетението е по пазарни цени на официалния сервиз, съгласно
приложената по делото фактура в размер на 901,98 лв.,с ДДС
Към размера на действително настъпилите вреди следва да се добави и сумата от 15
лв. - ликвидационни разноски, направени за определяне на размера на дължимото
обезщетение по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което стойността на вредите възлиза общо на
916,98лв.
След определяне на размера на дължимото обезщетение ,съдът счита ,че същото
следва да бъде редуциране ,предвид ,че се доказва възражението на ответника за
съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач.
4
Спорния въпрос относно наличието на съпричиняване е дали водачът на
лекотоварния автомобил ,който е спрял/паркирал автомобила на забранено място,в
нарушение на чл.98 от ЗДвП.
В случая липсват доказателства за организацията на движение на мястото ,където е
настъпило ПТП .Също така вещото лице не може да отговори за точното място на
настъпването му,както и радиусът на завоя,който е извършил л.а.“Тойота Аурис“.
Но от показанията на св.А. се установява ,че управлявания от него автомобил е бил
спрял на разстояние от 1-2 метра от Т-образното кръстовище ,което е в нарушение на
разпоредбата на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП ,забраняваща престой и паркиране на разстояние от
5 метра от кръстовището.
При това положение съдът приема ,че с нарушението на правилата за движение за
престоя и паркиране ,водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП ,а от там и за уврежданията му.
Съдът преценява това съпричиняване на 50 % ,при което определеното обезщетение
следва да бъде редуцирано именно с този процент или същото възлиза на 458,49лв.
Следва да се вземе в предвид и извършеното плащане от страна на ответната страна
по извънсъдебната претенция от 465,99 лева или се налага извода ,че всички вреди на ищеца
от процесното застрахователно събитие са обезщетени.
Претенцията му по чл.411 от КЗ спрямо ответника се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на мораторна лихва,предвид
,че е отхвърлен главния иск.
По разноските.
Предвид изхода от спора, право на разноски има само ответната страна.
Същата своевременно е заявила искане за присъждане на разноски като е
представила и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Следва на страната да се присъдят разноски в размер на 380лв. ,от които :200лв. –
депозит за вещо лице,80лв. – депозит за свидетел и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК :
********* ,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68
срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,ЕИК :********* ,със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43 осъдителни искове , с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 450,99 лева, представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №
********* и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.07.2023 г. до
изплащане на вземането ,както ии сумата от 141,23 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 18.07.2020 год. до 18.07.2023 год.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК : ********* ,със седалище и
адрес на управление в гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД,ЕИК :********* ,със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43 ,на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 380лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6