М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 98/2016 година
по описа на Ботевградски
районен съд
Подсъдимият А.Д.М.,
роден
на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, без
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, e предаден
на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 от НК вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК вр.
чл.194, ал.1 от НК вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК, за това, че в периода от 20.12.2014г. до
21.12.2014г. в с.Б., област Софийска, при условията на опасен рецидив, чрез използване
на моторно превозно средство - лек автомобил, марка , с неустановен
регистрационен номер, е отнел чужди движими вещи - един брой мъжки кон
кръстоска между „Дунавец” и местна порода на възраст 8 години с ръст на холка
1,51м., на стойност лева от
владението на Н.П.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
Производството по
делото се провежда по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие,по чл.371,т.2
от НПК.
В съдебно
заседание.
представителят на Ботевградска районна прокуратура поддържа изцяло
обвинението така, както е повдигнато и предявено на подсъдимия А.М. и моли да
бъде признат за виновен за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК вр.
чл.194, ал.1 от НК вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК.Прокурорът
изтъква,че е безспорно обстоятелството, че подсъдимия е извършил престъплението
при условията на пряк умисъл и с оглед на факта, че признава всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт,
моли да бъде постановена присъда, с която да му бъде наложено наказание
под средния размер, определен за това престъпление при приложение на
чл.58а ал.1 от НК.
Служебният защитник на подсъдимия
А.Д.М. – адвокат Б.М. моли при постановяване на присъдата и определяне на наказанието на подсъдимия да се
вземе предвид, че същия е признал вината си, съдействал е на органите на
досъдебното производство с цел разкриване на обективната истината и се разкайва
за извършеното,с оглед на което да му бъде постановено наказание в минимален
размер, предвиден от закона, и с оглед на това, че делото се разглежда по реда
на съкратено съдебно следствие да бъде намалено наказанието му с 1/3,като се
приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият А.Д.М. в съдебно
заседание се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, заявява, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти,като моли
производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК,а също моли да му бъде наложено по-леко
наказание и в последната си дума желае
да му бъде наложено по-леко наказание,
за да може да е при детето си и да го отглежда и съжалява за извършеното
деяние.
С определение в съдебно
заседание на 14.11.2016г. съдът е приел, че самопризнанията на подсъдимия М. се
подкрепят от събраните по делото доказателства и е обявил, че ще ползва
направените самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, посочени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели Н.Н., Со Д, Н. Дв, М С и М К, както и от
писмените доказателства по делото и съдебно-оценителна
експертиза, справка за съдимост и характеристика, съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
На . вечерта
в
гр.
Б подсъдимия А.М. управлявал лек автомобил марка „Ауди”
с неустановен регистрационен номер, като с него в автомобила
пътували свидетелите С С Д,М Н С и
Момчил Г
К. Четиримата решили да отидат в с.Б. и пристигайки в селото
подсъдимия М. забелязал, че в
градина, собственост на св. Н.Н. за дърво е завързан кон, който бил собственост
на св.Н. и бил кръстоска между порода „Д” и местна порода. Подсъдимият М.
решил да открадне коня, като не е обсъждал това свое решение с пътуващите в
колата свидетели.В изпълнение на това свое решение подсъдимия М.
спрял автомобила до оградата на градината, развързал завързания с въже кон от
дървото, повел го с въжето към автомобила и го вързал за теглича на същия и
потеглил с автомобила си към гр.Ботевград. Свидете С , М С и М К забелязали
действията на подсъдимия по отнемане на коня. Подсъдимия М. се
върнал с автомобила и завързания за него кон в Ботевград, като свидетелите С Д,М С и М К се прибрали
по домовете си. Подсъдимият М. завързал коня за дърво в близост до
бившия завод „Чавдар”, а на други ден го продал на неизвестно лице.
От
заключението по назначената и изготвена при разследването съдебно оценителна
експертиза, се установява,че стойността на мъжки кон, кръстоска между „Дунавец”
и местна порода на възраст 8 години с ръст на холка 1,51м. възлиза на 1700.00
лева.
От справката за съдимост №844/14.11.2016г.
,издадена от БРС на подсъдимия М. се
установява, че същият е осъждан многократно, като със споразумение по НОХД
№ 540/2013г. по описа на PC Ботевград, влязло в законна сила
на 18.07.2013г. е осъден на 1/една/ година „лишаване от
свобода”,като изпълнението
на наказанието не е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК и
е осъден ефективно и с присъда по НОХД № 461/2011 г. по описа на РС – Луковит,влязла
в законна сила на 29.11.2011г. , е осъден на 10/десет/ месеца „лишаване от
свобода”,като е постановено да изтърпи наказанието при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип .
Изложената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели Н.Н., С Д, Н. Д, М С и М К, както и от
писмените доказателства по делото и съдебно-оценителна
експертиза, справка за
съдимост и характеристика.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Н., Славчо Д, Н. Д, М С и М К
като конкретни, логични и непротиворечиви и подкрепящи се от другите събрани по
делото доказателства.
Съдът възприема и заключението на
вещото лице На Мпо назначената СОЕ като конкретно, обосновано, подробно и
изготвено от лице, което притежава съответните специални знания.
При така изложените фактически
обстоятелства и събраните доказателства съдът приема за безспорно установен
механизма на извършване на деянието от подсъдимия М. и неговото авторство.
От правна страна съдът приема, че подсъдимия М. е осъществил
състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194 ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.
„б” от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна са осъществени всички обективни признаци на състава на
престъплението като подсъдимия М. в периода от
20.12.2014г. до 21.12.2014г. в с.Б., област Софийска, при
условията на опасен рецидив по чл. 29, б.”а” и б.”б” от НК, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди”, с неустановен
регистрационен номер, е отнел чужди движими вещи - един брой мъжки кон,
кръстоска между „Д и местна порода на възраст 8 години с ръст на холка 1,51м.
на стойност 1700.00 лева от владението на Н.П.Н.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Същият е прекъснал фактическата власт по отношение на откраднатия кон от св. Н.Н.,
установил е своя фактическа власт и впоследствие се е разпоредли с коня, като го
е продал на неизвестно по делото лице.Подсъдимият е извършил деянието при
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК - след като е осъден със споразумение по НОХД №
540/2013г. по описа на PC Ботевград, влязло в законна сила
на 18.07.2013г. на 1/една/ година „лишаване от
свобода”,като изпълнението
на наказанието не е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК и
е ефективно и с присъда по НОХД № 461/2011 г. по описа на РС – ,влязла
в законна сила на 29.11.2011г. , е осъден на 10/десет/ месеца „лишаване от
свобода”,като е постановено да изтърпи наказанието при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип .Подсъдимият
М. е осъждан многократно,повече от един път на” лишаване от свобода”,като
изтърпяването на това наказание не е било отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК
и от изтърпяването му не е изминал срок по-голям от пет години.
От субективна страна подсъдимият М. е извършил
деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ап.2, от НК,като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, общественоопасните последици от същото и е искал
тяхното настъпване.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М. за извършеното престъпление съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието му,разкаявието за
извършеното и младостта му, а като отегчавщи такива – предишните му осъждания,
които не влияят на квалификацията на настоящото деяние и лошите характеристични
данни и при условията на чл.58а,ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК приема, че следва да
му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства и
при определена законова рамка от 3 до 15 години „лишаване от свобода”, съдът му
определи наказание „лишаване от свобода”
за срок от три години и шест месеца, което намали с 1/3 при условията на
чл.58а ал.1 от НК и го осъди на 2/две/
години и 4/четири/ месеца „ лишаване от
свобода”.
Съдът постанови на основание чл.57, ал.1
вр. чл. 60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС подсъдимият М. да изтърпи
наложеното наказание „лишаване от свобода”, в затворническо общежитие от
„закрит” тип, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че целите на генералната и
специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК по отношение
на подсъдимия М. ще се осъществят с изпълнението на така наложеното му
наказание.
Съдът осъди подсъдимия А.Д.М. да заплати
сумата в размер на 40.00 /четиридесет/ лева за направени
разноски за експертизи в хода на ДП, в полза на Републиканския бюджет.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №98/2016г. по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Цв.Гребенарова/