Решение по дело №8339/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261376
Дата: 23 ноември 2020 г.
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110108339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

261376/23.11.2020 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

 

                   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета  година  в състав:

 

                                              Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

                   при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8339 по описа за 2019 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

                   Производството е образувано по предявен иск  с пр.осн.чл.200, ал.1 КТ, вр.чл.86 ЗЗД от Д.И.Д. с ЕГН ********** *** срещу  „Г.Т.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев за заплащане на сумата 38000.00 лева за  обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 08.06.2016 г., изразяваща се в множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня, нарушена работоспособност и обичайния начин на живот, както и нарушено психо-емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата; за заплащане на сумата  184.93 лева за обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени такси за операция, за закупуване на помощни средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата;  за заплащане на сумата  11474.13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 38000 лева за периода от 08.06.2016 г. до 30.05.2019 г.

                   Ищецът моли ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за производството. 

                   Твърдения от които ищецът черпи права:

                   Страните са се намирали в трудово правоотношение към 08.06.2016 г. по силата на трудов договор № 112/07.06.2016 г. с който ищецът е назначен на длъжност „общ работник“ на осн.чл.67, ал.1, т.1 от КТ, на пълъно работно време, при двусменен режим на работа и място на работа цех – производство. Съгласно длъжностна характеристика общият работник извършва товарно-разтоварни работи на стоки и машини, пренасянето им до работни помещения и товарни автомобили, почистване на складове, работни помещения, дворни площи, спомагателни работи при ремонтни дейности като доставяне на материали и почистване на площадката. Проведен му е инструктаж на работното му място. В деня на инцидента работното му време е било от 06.00 часа до 14.30 часа. 

                   Около 12.30 часа на 08.06.2016 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в град Варна, ЗПЗ, цех за закуски за осигуряване на продукти за технологичните процеси по производство на хляб, етикиране на продукти и приемане на стока. Било му възложено да извърши товаро-разтоварни дейности на мая за хляб с помощта на товарен повдигач зав.№ 11031, производство на „СИ Про“ ЕООД. По време на работа с товарния повдигач стоманеното въже с което се предвижда  платформата се е скъсало и същата е паднала в шахтата. В момента на скъсването на въжето ищецът е бил стъпил на платформата с десния си крак, същият е поел силата на удара и товара се е изсипал  върху крака му. Вследствие на злополуката получил множество счупвания на подбедрицата, бил откаран в МБАЛ „Света Анна Варна“ АД, клиника по ортопедия и травматология.               

                    Поставена му е диагноза  S82.71 Множествени счупвания  на подбедрицата, открито в дясно. Злополуката е приета за трудова от  ТП на НОИ Варна. В издадения протокол № 5101-03-123#2 от 12.07.2016 г. са посочени причините за трудовата злополука като е прието, че работодателят не е изпълнил задълженията си съгласно КТ. Същите са посочени в раздели VIII, IX, X и XI на протокола. 

                    Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за производството. Представя писмени доказателства. 

                    В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявеният иск по основание и размер.  Твърди, че ищецът е нарушил чл.33 и чл.34 от ЗБУТ и чл.126 КТ. Виновното неизпълнение на задълженията на работниците е нарушение на трудовата дисциплина, като за същите са предвидени дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда. Действията на пострадалия са поставили в опасност неговото здраве, същият не е оценил правилно ситуацията и е нарушил строго определените правила за работа с които е бил запознат и е бил длъжен да спазва. Злополуката е станала не само при условия на съпричиняване, но и се дължи в пълна степен на действията на пострадалия и при вина. Ищецът е пренебрегнал лесно изпълними правила за неговата лична безопасност, а поведението му е такова на неподчиненост и своеволие, което е констатирано в раздел VIII на Протокол  5101-03-123#2 от 12.07.2016 г.

                  Искът за обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Оспорва твърденията, че работодателят не е предложил помощ. Същият е изплатил на ищеца сумата от  1700 лева, както и за разходи в размер на  116.13 лева, на 13.52 лева, на 80.98 лева и на 14 лева – общо 1924.63 лева за оперативно и медикаментозно лечение, която надвишава в пъти претендираната сума от 184.93 лева. Моли да бъде извършено прихващане на претендираната от ищеца сума с платените суми до размера на по-малката от тях. Работодателят е предоставил парична помощ в размер на 760 лева, която е платена на два пъти – 360 лева на 24.08.2016 г. и 400 лева на 30.06.2016 г. На ищеца са изплатени болнични от НОИ, въпреки че е нямал и един отработен работен ден и не му се полага трудово възнаграждение.  Сумите са изплатени от работодателя на добра воля, същият е създал добра организация на работа съгласно чл.7 от ЗЗБУТ. На работните места е съществувал постоянен контрол за опазване здравето и живота на работниците, изготвени са инструкции за безопасност и здраве съгласно конкретните условия на работа. Възникналата трудова злополука не е в резултат на принизен контрол и нарушени условия на труд на ръководството на дружеството. 

                 Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството. 

                 В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Б. поддържа предявените  искове и моли да се уважат.

                 Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Шанкова  поддържа отговора.

                 Съдът след преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна: 

                  Не е спорно между страните, че същите са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 439 от 06.08.2009 г. 

                  От представените медицински документи – 2 епикризи на Д.И.Д. на листи 18 и 19 от делото се установява, че същият е приет в Клиника по ортопедия в МБАЛ „Света Анна Варна“ АД, гр.Варна на 08.06.2016 г. с окончателна диагноза  S82.71 Множество счупвания на подбедрица, открито вдясно.

                  За времето от 08.06.2016 г. до 20.04.2017 г. ищецът е  бил в отпуск по болест след злополуката.

                  От изисканата преписка от НОИ – ТД Варна по Протокол № от 5101-03-123#3 от 30.09.2019 г. се установява, че  Комисията  по чл.58, ал.4 и ал.5 от КСО е извършила разследване  на злополуката. В раздели VI и VIII                 констатациите са, че по време на извършване на претоварни дейности от Д.Д. на стока върху работната площадка на товарния повдигач стоманеното въже, посредством което платформата се предвижва се скъсва и работната площадка на товарния повдигач пада свободно в дъното на шахтата. В този момент пострадалият е стъпил с десния си крак върху работната площадка на товарния повдигач, което води до загуба на равновесие. Вследствие на пропадане на работната площадка работникът получава множество счупвания на подбедрицата открито вдясно съгласно епикриза ИЗ № 10200/2016 г., издадена от МБАЛ „Света Анна Варна“ АД, клиника по ортопедия и травматология. В раздел XI е посочено, че  на работодателя „Г.т.“ ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

                  От удостоверение от 18.10.2019 г. на НОИ – ТД Варна се установява, че за периода от м.юни 2016 г. до м.август 2017 г. ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност. От удостоверение от същата дата се установява, че на същия не е изплащано обезщетение за временна безработица за периода от м.януари 2016 г. до м.декември 2017 г. 

                  От НП № 03-006221 от 20.07.2020 г. на Директор „Инспекция по труда“ - Варна  и  НП № 03-006222 от 20.07.2020 г. на Директор „Инспекция по труда“ - Варна  на работодателя „Г.т.“ ООД са наложени две имуществени санкции в размер на 300 лева и на 1800 лева за нарушение на правилата за безопасни условия на труд.

                  От събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Йорданова – майка на ищеца и свидетеля Стоянов – негов първи братовчед се установява, че след  злополуката ищецът бил една седмица в болница, после за него се грижела майка му в дома. Състоянието му било критично. Трудовия договор му е  връчен в болницата след инцидента и там го подписал. Поставен му бил имплант. След изписването кракът му отичал  много, болял го и се налагало да приема болкоуспокоителни. Два-три месеца ползвал патерици. След втората операция за изваждане на импланта също ползвал патерици. След инцидента станал мълчалив, затворил се, чувствал се непълноценен. След изписването от болницата, в двора на къщата, където живее ищеца заедно с родителите си, му е нанесен побой от две момчета за да оттегли исковата молба. Импланта и патериците били платени от работодателя чрез негов служител – свидетеля Анатоли Аврамов. Свидетелката Йорданова разказва, че работодателката дошла заедно с Анатоли в дома им и платила на сина й на два пъти дължимите заплати - 300 лева и 400 лева. Д. изпитвал страх да стъпва на контузения крак, месец-два след инцидента му било трудно да се движи, имал силни болки. Свидетелят Стоянов го  водил до болницата с автомобила на ищеца. После Д. шофирал сам.

                   Свидетелите Аврамова и Аврамов са съпрузи и двамата са служители в ответното дружество. Работят по  трудово правоотношение. Аврамова разказва, че тя е отишла първа при ищеца след инцидента, защото чула силен трясък. Платформата била на долния етаж, а Д. седял върху нея. Изтеглила го от платформата  и го напръскала с вода. Извикали линейка. Когато го попитала как е, той казал, че го боли много. Била с него до приемането му в болницата. Шефката казала, че ще поеме всички разходи за лечението, включително и за импланта. В деня на инцидента  на платформата имало  375 кг брашно и  150-180 кг мая.  В този момент Д. въобще не  е трябвало да работи на платформата, защото е общ работник. Може да се наложи да товари или разтоварва, но трябва свидетелката Аврамова да му разпореди. Всяка сутрин тя проверявала въжетата на машините. В деня на злополуката Д. трябвало да маже тавите и да ги подготви за хлебарите. Аврамова  се занимава с трудовите договори и с назначенията на работниците. В първия работен ден му провела инструктаж.

                  Свидетелят Аврамов разказва, че след инцидента заедно с майката на Д. закупили всичко необходимо за лечението. Всички разходи включително импланта за операцията били платени от шефката му. Водил ищеца на прегледи и където е необходимо със служебната кола. Съпругата му свид.Аврамова поддържала връзка по телефона с майката на Д. и тя казвала какво е необходимо. След инцидента е посещавал ищеца в дома му около 6 пъти по поръчение на собственичката на фирмата и осигурявал каквото е необходимо отново по нейно нареждане.  Когато свалили импланта го водел на раздвижване. Два пъти е носил пари на Д., които е предал срещу разписка. Когато е посещавал ищеца родителите му не са били в дома. Веднъж Д. имал гости – негови приятели. Питал го как е и има ли нужда от нещо. Той отговарял, че е добре. Аврамов заявява, че не е виждал ищеца преди инцидента. 

                   Между страните няма спор, че същите са в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 112/7.6.2016 г., сключен един ден преди злополуката. Ищецът Д.Д. е назначен при ответното дружество на длъжност общ работник в цех-производство. Общият му трудов стаж е 0 години, 2 месеца и 7 дни. Същият е запознат с длъжностна характеристика съгласно която в раздел V.Необходима компетентност за изпълнение на дейността работникът трябва да знае: 1.Правилата за товарене, разтоварване, пренасяне.2.Нормативните изисквания за безопасност на труда.  

                    Ответникът е представил паспорт на товарен повдигач, съдържащ техническа спецификация. От Акт за съответствие на монтажни работи от 11.04.2013 г. се установява, че монтирания товарен повдигач в производствения цех на ответника е монтиран от правоспособни монтьори и отговаря на изискванията на техническата документация и действащите нормативни документи. От Акт за измерване на съпротивлението  на изолация на ел.инсталация и проверка електрозащитата на  монтираният товарен повдигач се установява, че е извършено съпротивление на изолацията и проверка електрозащитата на товарен повдигач зав. № 11003. Резултатите от измерването отговарят на изискванията на техническата документация и на БДС-9009-76. Представения технически паспорт съдържа декларация за съответствие, гаранционна карта, ръководство за работа. От регистър за подръжка се установява, че последната вписана дата е 27.05.2016 г. – „проверка и смазване на въртеливи части“.

                    Работникът е дал обяснения за злополуката като е посочил, че към обяд е товарел стока в асансьора, единия му крак бил вътре в асансьора докато слагал кашон. В този момент асансьора полетял надолу и той паднал с него. Колеги му помогнали да излезе, след което е дошла линейката. 

                    В представения талон за медицинско изделие на лист 81 от делото се съдържа разписка от 09.06.2016 г., подписана от ищеца Д.Д. удостоверяваща, че същият е получил от работодателя Женя Гочева сумата 1700 лева за заплащане на имплант.

                     Представени са рецепти и касови бонове за заплатена сума в размер на 116.13 лева,  14.00 лева, 30.98 лева, 13.52 лева. 

                     От разходен касов ордер – листи 87 и 88 от делото се установява, че работодателят е изплатил на ищеца работна заплата за м.юни в размер на 400 лева и за м.юли 2016 г. в размер на 360 лева.

                     От заключението на проведената  съдебно-медицинска  експертиза,  неоспорено от страните, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че в резултат на описаната травма, ищецът е получил счупване на десния подколенник. Обичайният срок за възстановяване е около 5-6 месеца. Травмата обуславя затруднение на функцията на десния долен крайник за около 4-5 месеца. При такъв вид травма се прави втора операция за да се засили костното срастване – отстраняват се дисталнозастопоряващите винтове, а третата операция е за отстраняване на метала, съединяващ счупената кост. При ищеца лечението е завършило и няма остатъчен дефицит във функцията на десния долен крайник. Втората операция се прави по време на лечението. Оперативната намеса за отстраняване на импланта се прави при костно срастване, обикновено след около година от счупването. Оперативната рана зараства за 12-15 дни, не се налага обездвижване на крайника. Направен е опит за наместване и обездвижване на счупената подбедрица. На контролната рентгенография има разминаване на фрагментите. Този вид счупвания с коси фрактурни краища се лекуват най-добре оперативно по този метод. Доказателство е и обичайния срок на лечението. 

                      В заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено – основно и допълнително вещото лице описва механизма на работа на съоръжението – товарен повдигач зав.№ 11003, Q= 500 kg. В инструкцията на товарния повдигач изрично е записано „Преди експлоатация товара трябва да бъде централно разположен на платформата" - стр. 52 между кориците на делото. При стъпване с един крак на платформата се измества центъра на тежестта на товара върху нея, което би могло да доведе до дебалансиране, а от там и до скъсване на носещо въже. Преценките на ситуацията  могат  да бъдат обективни и субективни, което може да се дължи на много фактори, например: не добро познаване на експлоатацията на въпросното съоръжение, разсеяност, отвличане на вниманието, не достатъчно добра преценка на ситуацията и др. В инструкцията на товарния повдигач изрично е записано „Престоя на хора върху платформата е строго забранен!" - стр. 52 между кориците на делото. Стъпвайки върху повдигача пострадалия е нарушил инструкциите за експлоатация и за безопасна работа с него. По този начин се нарушава правилното разпределение на товара върху платформата, която може да се дебалансира. Поради дългия период от време от настъпване на злополуката, липса на  подробен снимков материал и без запознаване с въпросното съоръжение вещото лице не може да даде отговор на въпроси 5, 6 и 11 не мога да отговоря. Без да познава разположението на съоръжението, както и самото такова, видими и скрити части не мога да отговоря. Но тъй като работника не е длъжен да бъде технически компетентен изказвам мнение, че това може не би могло. За този тип съоръжение се предвижда месечно обслужване и  от протокол № 22/28.04.2016 г. и  протокол № 23/27.05.2017 е видно, че са  извършени проверки на техническото състояние на товарен повдигач монтиран в производствено помещение на „Г.Т." ООД. Няма наличен договор за възлагане на специализирана външна фирма или оторизирано правоспособно физическо лице за извършване на сервизно обслужване и ремонт на работното оборудване ,както и на въпросния товарен повдигач. Скъсването на въжето на товарния повдигач  е внезапно. Такова скъсване не може да стане постепенно, тъй като би имало постепенно пропадане на платформата, а не внезапно и рязко.   При натовареност от номинален товар - 500 кг. който е даден от завода производител, стъпването на работника би увеличило товара и нарушило нормалния и безопасен режим на работа на съоръжението. Съгласно представените фактури  № **********/07.06.2016 - за мая с тегло 180 кг. и  № **********/08.06.2016 за брашно с тегло 375 кг. - общото тегло на стоката е 555 кг. Ако цялото това количество е било натоварено на платформата, то само по себе си превишава товароподемността на платформата съгласно техническите характеристики на завода производител, а именно - товароносимост  500 кг. Завода производител е предвидил защита срещу потъване, /самопад/ т. 5.6.1 - Механична, т.5.6.1.1 от Техническата спецификация на повдигача /стр. 56 между кориците на делото/. В техническата документация има от завода производител: Заключение че товарния повдигач е изработен с техническите норми и е годен за експлоатация; Акт, че е монтиран от правоспособни монтьори;  Всички  електродъгови  заварки са извършени от правоспособен заварчик; Акт за измерване на изолацията на инсталацията и електрозащитата; Декларация за съответствие. Експерта не  коментира скъсването на точковата заварка на въжената макара, тъй като непосредствено след злополуката не е осъществил оглед на съоръжението.

                  Фабричните технически параметри на съоръжението, които са дадени от завода производител отговарят на нормативните изисквания, доказани с цитирани документи като сертификати, актове, декларация за съответствие и правилник - ПБЗРЕН съгласно чл. 6.

                   След като е отговорило на поставените въпроси вещото лице е дало следното заключение: Пострадалия Д.И.Д. не е  имал правоспособността да оперира с въпросния повдигащ товарач.  Към момента на злополуката работодателят не е осигурил на подходящо място обозначена забрана за качване на хора на съоръжението, което не е предназначено за повдигане на такива.  Злополуката може да е възникнала от претоварване на платформата  след стъпването с десния крак на пострадалия върху нея, може да възникне и от претоварване от продукти - хляб, мая, видно от представените фактури, както и внезапно да се е създала аварийна ситуация което е малко вероятно тъй като 12 /дванадесет/ дни преди инцидента е преминала проверка за техническото състояние.

            По допълнителната задача вещото лице отговаря на поставените въпроси като дава заключение, че техническите характеристики на въпросния повдигач съответстват на техническите характеристики на нормативните документи, както и на техническата спецификация. След огледа на място експерта е установил, че съоръжението механически е обезопасено - има ограждения вътре в шахтата от три страни с изключение на вратите на двете нива от където стават товаро-разтоварните работи.  Има крайни изключватели, които електрически биха изключили електрозахранването и биха осигурили спирането на платформата. Пускането става само и единствено от долното ниво, като има и авариен стоп бутон. Към момента на огледа има  поставени предупредителни табели. Съгласно изискванията на „Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения от 18.10.2010 год., приета с Постановление на МС № 199, въпросното съоръжение не попада в обхвата на  Наредбата, тъй като  платформата е само за товари, спада към малки товарни асансьори, височината между двете нива е 2.8 м. От горните констатации  вещото лице прави извод, че не е необходим договор за ежемесечна подръжка и преглед от оторизирана фирма от ДАМТН.

                 За инцидента е образувана преписка във ВРП  по ДП № 994/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна за престъпление по чл.134, ал.1 НК. С постановление на районен прокурор от 12.03.2018 г. наказателното производство е прекратено поради наложено  административно наказание на същото  лице и за същото деяние.  Преписката на ВРП е пришита към кориците на делото. 

                 По жалба на Д.Д. във ВРП е образувана преписка № 10992/2019 г. срещу лице, което не е страна в  производството за нанесен побой. С постановление от 12.09.2019 г. е постановен отказ да се образува ДП поради това, че уврежданията не съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.

                 При така установеното от фактическа страна се извеждат следните правни изводи:  

                 Предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя  по чл. 200 от КТ са наличие на професионално заболяване, причинени вреди от професионалното заболяване и наличието на временна нетрудоспособност от заболяването, причинна връзка между тях. За вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, отговаря имуществено само предприятието. От събраните в производството  доказателства  е установено по безспорен начин,  че ищецът е получил травма, която е настъпила вследствие на  описания инцидент и по описания начин.  Същата злополука е приета за трудова от компетентния орган на осн.чл.55, ал.1 КСО, от което следва, че е установена  причинна връзка между увреждането и  злополуката.

               Съгласно длъжностната характеристика за длъжността на ищеца - общ работник основните  задължения са: извършва работи по товарене и разтоварване на стоки, машини и материали, както и пренасянето им от и до работни помещения и превозни средства, помага при извършване на ремонтни работи като доставя на специалистите необходимите за ремонта материали и подготвя площадката за извършване на ремонтната дейност, почиства складове, дворни площадки и работни площи и работни помещения от отпадъчни материали и брака, като ги отнася на предварително определените за това места, изпълнява и други задачи, свързани с длъжността, конкретно възложени му от ръководството на предприятието. В длъжностната  характеристика е посочено, че длъжността е подчинена на техническия ръководител. Работникът трябва да знае правилата за товарене, разтоварване, пренасяне, както и нормативните изисквания за безопасност на труда. В същата дл.характеристика не е посочена работа с въпросния товарен повдигач, но от доказателствата по делото се установи, че товарене и разтоварване на стоки /брашно, мая/ от едно ниво на друго ниво в цех за производство на ответното дружество, където е местоработата на ищеца съгласно трудов договор № 112/7.6.2016 г. се извършва с процесния повдигач, което от своя страна  включва  дейности товарене и разтоварване на стоки. В деня на злополуката работникът е бил допуснат до работа без да има правоспособност да оперира с въпросния повдигащ товарач. Не са събрани безспорни и категорични доказателства, че в деня на инцидента свидетелката Аврамова е поставила друга задача  на ищеца, а именно да маже тавите на хлебарите.  Не са налице безспорни доказателства, че към  момента на злополуката работодателят е поставил  на подходящо място обозначена забрана за качване на хора на съоръжението, което не е предназначено за повдигане на такива. В хода на производството не се установи по категоричен начин твърдението на ответното дружество, че злополуката е вследствие действия на ищеца, свързани с нарушаване правилата за безопасност или нарушаване на други правила  на трудовата дисциплина.

                Установи се също така от събраните гласни доказателства, които съдът цени като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и основани на непоследствени впечатления,  че в резултат на травмата  ищецът е търпял   болки и затруднения при движението на крайника през  оздравителния период, който е около 5 месеца, съгласно заключението на СМЕ. През този период са били ограничени  възможностите на ищеца за физическо  натоварване, същият  е бил лишен от възможността да извършва  обичайни ежедневни дейности, чувствал се е зле,  затворил се, нямал желание да излиза  извън дома, бил раздразнителен, имал силни болки.                    

                По отношение размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, съдът намира, че   обезщетението по  чл. 200, ал. 1 от КТ следва да се определи по справедливост на осн.чл.52 ЗЗД.  При определяне размера на обезщетението съдът  съобрази както характера и степента на увреждането, така и понесените неудобства, болки и притеснения  по време на възстановяването от травмата за   период от около 5 месеца. Следва да се съобразят и затрудненията, които в бъдеще ищецът ще изпитва от травмата  при физическо натоварване и студено време.          

                Предвид изложеното, принципа за справедливост изисква  определяне на  дължимо от работодателя  обезщетение на работника за  неимуществени вреди, настъпили пряко от трудовата злополука на 08.06.2016 г.  в размер на 18 000 лева, като за горницата до претендираната  сума молбата следва да се отхвърли като неоснователна. 

                Претенцията за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства и медицински консумативи, които са пряко свързани със злополуката  също е основателна и следва да се уважи в претендирания размер доколкото същата е доказана и по размер, а именно 184.93 лева.

                Възражението на ответника за извършване на прихващане е неоснователно, тъй като дадените  от него парични средства на ищеца са предоставени от работодателя на различно основание от имуществената отговорност на работодателя  по чл. 200 КТ. Предоставените средства от работодателя са  за трудово възнаграждение и за финансова помощ на пострадалия работник. В случая  не са налице законовите предпоставки на чл.103 ЗЗД за съдебно прихващане, поради което възражението следва да се отхвърли като неоснователно. 

                При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.   Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.  Доказателства за адресирана до ответника покана за плащане не са представени по делото, поради което  претенцията на ищеца  за заплащане на мораторна лихва                върху присъдената главница 18000 лева от датата на увреждането 08.06.2016 г. до деня, предхождащ подаването на молбата – 30.05.2019 г. е в размер на  5435.12 лева. Същата е  изчислена с помощта на онлайн „калкулатор лихви“  и следва да се уважи за този размер, а за горницата до претендираната сума да се отхвърли като  неоснователна. 

               

                По въпроса за разноските:

                За уважената част на иска ответникът  следва да заплати на ищеца разноски за производството. Същият е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ищецът е представил доказателство за платено възнаграждение на адв.Б. в размер на 2100 лева.

                За отхвърлената част на иска ищецът дължи възнаграждение на ответното дружество и също е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

                На осн.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е  830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. За уважените искове  с обща цена 23 620.05 лева минималното възнаграждение е 998.85 лева. На основание ал.9  при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Така дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в минимален размер следва да се определи на 1098.85 лева.

                 Отхвърлените осъдителни искове са с обща цена  26 039.00 лева и минималното възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е  1311.17 лева. Ответното дружество е реализирало разноски  за у-е 1.50 и възнаграждение на вещи лица – 506.00 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК. След математически изчисления се получава сумата сумата 953.62 лева в какъвто размер  са дължимите разноски от ищеца на ответното дружество за отхвърлената част на иска.

 

                 На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 987.40 лева /4 % върху цената на  всеки осъдителен иск, но не по-малко от 50 лева/.

 

                  Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

Р Е Ш И :

 

                  ОСЪЖДА „Г.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев да заплати на  Д.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата 18 000.00 /осемнадесет хиляди/ лева за обезщетение за неимуществени вреди, получени от трудова злополука, настъпила на 08.06.2016 г, приета на осн.чл.55, ал.1 от КСО с протокол № от 5101-03-123#2 от 12.07.2016 г.  на НОИ – ТД гр.Варна, изразяваща се в множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня, нарушена работоспособност и обичайния начин на живот, както и нарушено психо-емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата 31.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.200 КТ;  сумата  184.93 /сто осемдесет и четири лева и 93 ст./ лева за обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени такси за операция, за закупуване на помощни средствапатерици и други, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата  31.05.2019 г.  до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД;  сумата 5435.12 /пет хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 12 ст./ лева, представляваща  обезщетение за забава  върху присъдената главница 18 000 лева от датата на увреждането - 08.06.2016 г. до деня, предхождащ подаването на молбата – 30.05.2019 г., на осн.чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД.  

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Д.И.Д. с ЕГН ********** срещу „Г.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** за горницата над 18000.00  лева до 38000 лева за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 08.06.2016 г, приета на осн.чл.55, ал.1 от КСО с протокол № от 5101-03-123#2 от 12.07.2016 г.  на НОИ – ТД гр.Варна,   изразяваща се в множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня, нарушена работоспособност и обичайния начин на живот, както и нарушено психо-емоционално състояние, на осн.чл.200 КТ и за горницата  над 5435.12 лева до 11474.13 лева,  представляваща  обезщетение за забава  върху  главница 20000 лева, която сума е разликата между уважената и претендираната главница, считано от датата на увреждането - 08.06.2016 г. до деня, предхождащ подаването на молбата – 30.05.2019 г., на осн.чл.86 ЗЗД. 

 

 

               ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане на „Г.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев срещу  Д.И.Д. с ЕГН **********   на осн.чл.103 ЗЗД  в  размер на  1924.63 лева,  представляваща общия размер на направени  разходи от ответника за оперативно и медикаментозно лечение на ищеца до размера на претендираната от последния  сума в размер на 184.93  лева за обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени такси за операция, за закупуване на помощни средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата - 31.05.2019 г.  до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.

 

 

               ОСЪЖДА „Г.Т.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев да заплати на  Д.И.Д. с ЕГН ********** разноски за  възнаграждение за един адвокат в размер на 1098.85 лева, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.

 

 

               ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Г.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** разноски за производството в размер на 953.62 лева, на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК.

 

 

               ОСЪЖДА „Г.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на РС Варна  държавна такса в размер на 987.40 лева,   на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

 

 

 

                  Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен  срок от съобщението до  страните.

 

 

 

                                                 Районен съдия: