РЕШЕНИЕ
№
260021 11.02.2022г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На тринадесети януари две хиляди двадесет
и втора година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1041 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на С.С.Ч. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18,
ет.3, офис 6 – адвокат Панайот Велков против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
представлявано от Миролюб Панчев Иванов с всеки един от изпълнителните
директори Диана Николова Манева, Константин Стойчев Велев и Вася Петрова
Кокинова-Моллова.
Предявен е
осъдителен иск за сумата от 150 000 лв. – застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди
от смъртта на детето С. М. Г., причинена от пътно-транспортно произшествие от
20.04.2019г. по вина на трето лице със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица BG/ 118118003007001 със срок на покритието
28.10.2018г. - 27.10.2019г., ведно със законна лихва от деликта на 20.04.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелства, на които се основава
искът :
Ищецът твърди, че на 20.04.2019г.***,
на кръстовището на ул. „Фотинов“ и ул. „Георги Кирков“ посока ул. „Богориди“ –
ул. „Славянска“, л.а. БМВ № *******, управляван от И. К. Д., блъснал детето С..
Водачът не бил достатъчно внимателен съобразно пътната обстановка и не се
съобразил с пресичащите деца – нарушения на чл. 117 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Автомобилът
не спрял веднага, а след намеса на очевидци. Водачът взел детето и го откарал в
УМБАЛ-Бургас, където била констатирана смъртта му в резултата на
мозъчно-черепна травма. Произшествието е
установено с констативен протокол № 769р-4135 на ОДМВР Бургас.
Отговорността на ответното
застрахователно дружество основава на договор с виновния водач по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № BG/118118003007001 със срок на покритието
28.10.2018г. - 27.10.2019г., попадаща под покритието на чл.493 КЗ.
В приложение на чл.380 вр. чл.106
от КЗ ищецът депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение с приложени
към нея необходими законови доказателства. По това заявление ответникът
образувал ликвидационна преписка № 10019100101507Н, по която не е определено и
изплатено обезщетение.
Ищецът предявява иска в
качеството си на баща на починалото дете, което е родено от съвместното
съжителство с майка му М.. Детето било отглеждано в домашна среда с любов и
внимание, нежност и доброта. Между ищеца и синът му била съществувала трайна
връзка на обич като между родител и син. Ужасът от случилото се ищецът не ще
може да преодолее. Търпените болки и страдания са за винаги. В резултат на
събитието живота напуснало красиво и добро дете, което не ще може да бъде опора
на родителите си. Прекъсната е завинаги мечтата родителите да видят своя
пораснал син. Детето до смъртта си живеело с родителите си, споделяло с тях
мечтите си, болките, тревогите и радостите си. Детството му било безгрижно и
щастливо. Освен родствената връзка между бащата и детето се установила и
особена духовна и емоционална близост, която прави загубата още по- болезнена,
непреодолима и тежка.
Ответникът представя писмен
отговор в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва иска по основание и
размер. Оспорва активната легитимация на ищеца, като счита, че липсват
доказателства за твърдяното бащинство.
Сочи още, че не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не му била дадена възможност да определи и
изплати обезщетението по реда на чл.499 КЗ. Във връзка образуваната щета по
заявлението на ищеца ответникът поискал допълнителни доказателства за
установяване основанието и размера на претенцията, каквито не са му били
предоставени. По този начин застрахователят умишлено е възпрепятстван да
определи и плати обезщетението, поради което е налице забава на кредитора.
Оспорва всички твърдения относно
механизма на ПТП и отговорността на водача, като твърди, че застрахованият
водач на автомобила не е виновен за настъпилото ПТП, а вината е единствено на пострадалия,
който с неправомерното си поведение станал причина за последиците и вредите. Водачът
е нямал възможност да предотврати сблъсъка и настъпилия резултат. За него ПТП е
случайно и непредотвратимо събитие, липсва вина и няма основание за обезвреда. Твърди,
че пострадалият е навлязъл в платното непосредствено зад/ между контейнери за
битови отпадъци, които са по–високи от детския ръст, което е пречка за водача
да забележи детето и да спре. Съприкосновението между автомобила и детето е
станало в дясната странична част на МПС, а не челно, което недвусмислено сочи,
че детето се е ударило в автомобила, а не обратното.
Алтернативно твърди, че ПТП е
настъпило при условията на независимо съизвършителство от двамата участници,
като приносът на пострадалия е значително по-голям от този на водача на
автомобила.
Счита размера на претенцията за значително
завишен и не отговарящ на действителните
вреди. Позовава се на ППВС № 4/ 1968г. - т.8 по отношение справедливото
обезщетение. В случая претендирания размер на обезщетението се явява
неоправдано завишен с оглед икономическата и социална конюнктура, включително
региона, в който живее увреденото лице и социалния му статус. Следва да се
отчете и високата степен на съпричиняване, поради което обезщетението следва да
се намали в значителна степен. Още повече, че детето е било оставено без
необходимия надзор в нарушение на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето.
Оспорва изцяло иска за лихви,
поради неоснователността на главния иск. Позовава на чл.429, ал.3 вр. чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, според който застрахователят дължи лихви за забава от датата на
уведомяването от страна на застрахования или от датата на застрахователната
претенция от увредения, която в случая е заведена на 10.06.2019г. Сочи, че ищецът
е предоставил данни за банкова сметка ***, поради което е налице за забава на
кредитора и лихви не дължат.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.432, ал.1 във връзка с чл.498, ал.3, предл.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
От представеното
удостоверение за раждане се установява, че детето С. М. Г. е родено на ***г. от
майка М. С. Г.. Не е установен произход на детето от бащата.
По делото не е
спорно, че малолетното дете С. М. Г. е починало на 20.04.2019г. от
черепно-мозъчна травма, настъпила след удар с лек автомобил марка „БМВ“ с рег.
№ *******, настъпило в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „Фотинов“ и ул. „Георги
Кирков“. Не е спорно също, че към момента на произшествието за описания лек
автомобил е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД
по застрахователна полица № BG/ 118118003007001 със срок на покритие
28.10.2018г. - 27.10.2019г. Спорен е механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие, вината на водача и наличието на съпричиняване
от страна на пострадалото дете. Във връзка с произшествието е образувано
досъдебно производство на № 4194/ 2019г. по описа на Окръжна прокуратура –
Бургас, което не е приключило към момента на устните състезания по настоящото
дело.
Майката на детето
М. С. Г. е предявила срещу ответника иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от смъртта на детето неимуществени вреди, по който
е образувано т.д. № 445/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, което към
момента не е приключило с влязло в сила съдебно решение.
На 10.06.2019г.
ищецът С.С.Ч. е отправил до застрахователя заявление за изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени щети от смъртта на детето С.,
като ищецът е основал качеството си на правоимащ на твърдение, че е изградил
дълбока емоционална връзка с детето С., тъй като е полагал грижи за него и го е
отглеждал от раждането му до внезапната му смърт, като е живял с майка му на
семейни начала и заедно с нея е полагал грижи за отглеждането, възпитанието и
прехраната на детето. Не са изложени твърдения за биологична връзка по произход
на детето с ищеца. По заявлението застрахователят е образувал ликвидационна
преписка по щета № 10019100101507Н. Не е спорно, че ответникът не е изплатил
обезщетение на ищеца. На 24.06.2019г. застрахователят е отправил до ищеца
уведомление, че за да се пристъпи към разглеждане на щетата е необходимо ищецът
да представи допълнителни документи : цялата документация по образуваното
досъдебно производство и доказателства за полагани грижи при отглеждане на
детето С. М. Г.. Ищецът не оспорва получаването на уведомлението, което е
приложил към исковата си молба. Не твърди и не установява да е изпълнил
искането на застрахователя. Не е спорно също, че с отправеното заявление до
застрахователя ищецът не е посочил банкова сметка ***.
На основание чл.493,
ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой,
като покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт. Съгласно чл.493а, ал.1 от КЗ в случаите на смърт на
пострадалото лице застрахователят дължи обезщетение на увреденото лице за
претърпените имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалото лице. Нормите на ал.3 и 4 на чл.493 от КЗ определят кръга на
увредените лица, на които в тази хипотеза се дължи обезщетение : 1. - съпруг
или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала; - дете,
включително осиновено или отглеждано дете; - родител, включително осиновител
или отглеждащ; 2. по изключение - лице, създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени.
Съгласно чл.498,
ал.1 и 2 от КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380, като е длъжно да представи на застрахователя на
виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при
установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите.
На основание чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Установеният от нормата на чл.496,
ал.1 от КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне на застрахователя по
претенцията на ищеца е изтекъл три месеца след предявяването на претенцията на
ищеца от 10.06.2019г. – на 10.09.2019г. Претенцията на ищеца е редовно
предявена пред застрахователя по реда на чл.380, ал.1 КЗ, като на основание
ал.3 непредставянето на данни за банковата сметка на увредения не опорочава
предявяването, а само поставя кредитора в забава, чиято единствена последица е
освобождаването на застрахователя от задължението за лихва. Тъй като със
заявлението си до застрахователя ищецът е приложил протокол за произшествието,
на основание чл.496, ал.3 от КЗ за ответника е възникнало задължение да се
произнесе по основателността на заявлението до изтичането на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ.
При така
установените факти съдът намира, че са налице всички установени от закона
предпоставки за допустимост на съдебната претенция на ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето С.,
пострадало от застрахователно събитие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“.
В настоящото
производство ищецът основава материалноправната си легитимяция на твърдение, че
е баща на детето, което отглеждал заедно с майката в едно домакинство. Въпреки
указаната на страните доказателствена тежест за установяване на всички факти,
на които основават исканията си, в настоящото производство не е проведено пълно
главно доказване на твърдяната връзка на произход на детето С. от ищеца С.Ч.,
нито на твърдените факти, че детето е било отглеждано от ищеца заедно с
майката, с която да са живели на семейни начала. Преки доказателства за тези
факти не са ангажирани в производството.
Разпитаните по
делото свидетели Р. Е. и Е. Ш. заявяват пред съда личните си възприятия, че
детето С. е дете на ищеца. Тези изводи на свидетелките са основани на
впечатленията им след 2016г., когато свидетелките са наблюдавали как ищецът
заедно с жена си М. и три деца – И., С. и С. са обикаляли града да събират
кашони и бутилки от контейнерите и търговски обекти. Свидетелките ги съжалявали
и им давали храна и дрехи. И двете свидетелки установяват, че най-малкото дете
С. винаги било в близост до ищеца – на раменете му, хванати за ръка или в
количка, която С.Ч. е бутал. И двете свидетелки узнали за смъртта на детето С.
от ищеца и жена му, които ги посетили след инцидента,. Не се кредитират от съда
показанията на свидетелката Е. относно твърдението й, че жената М. й е казала,
че С. е дете на С.. Самата свидетелка заявява, че не владее езика, на който са
говорили ищеца, жената и децата /турски
или цигански/. Свидетелката твърди, че е общувала с тях с жестове и няколко
думи, които средства съдът не намира за достатъчни за възприемане на точния
смисъл на подобна информация. При тези доказателства съдът приема, че по делото
не е установена връзка на произход между детето С. и ищеца.
Съдът намира, че
не е пълно установено и твърдяното качество на ищеца на отглеждащ детето С. –
по смисъла на чл.493а, ал.3, предл. последно от КЗ и Постановление на Пленума
на ВС № 5/ 24.11.1969г., което да легитимира ищеца като увредено лице по
чл.478, ал.2 от КЗ. Ангажираните в настоящото производство гласни доказателства
установяват само, че ищецът съвместно с жена на име М. и три деца, сред които и
детето С., са осигурявали прехраната си като са събирали вторични суровини и
подаяния, като при тази дейност между ищеца и детето С. са наблюдавани чувства
на доверие, грижа и привързаност. Липсват събрани в настоящото производства доказателства,
въз основа на които да се направят несъмнени изводи, че посочената от
свидетелите жена М. е именно майката на детето С., че останалите две деца И. и
С. са брат и сестра на С. или деца на ищеца. Липсват доказателства ищецът да живее
съвместно с детето С. и неговата майка и да имат общ бит, при който трайно
да е осъществявал грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Въз основа
само на показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели не може
да се направи несъмнен извод за изградена трайна и дълбока емоционална връзка между
ищеца и починалото дете. Не е възможен и обоснован извод ищецът да търпи от
смъртта на детето продължителни болки и страдания, произтичащи от подобна силна
емоционална връзка /тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г. по т.д. № 1/ 2016г.
на ОСГТНК на ВКС/.
По тези
съображения съдът намира, че в настоящото производство не се установи активната
материалноправна легитимация на ищеца.
Не се установиха и
елементите на въведеното като основание на иска непозволено увреждане. Въз
основа на събраните в настоящото производство доказателства не е възможно да се
установи механизма на пътно-транспортното произшествие, след което е починало
детето, нито вината на застрахованото лице, която се оспорва от ответника.
Представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.04.2019г.
безспорно не е съставен непосредствено след произшествието, тъй като по делото
не се спори, че незабавно след удара пострадалото дете е отведено в болнично
заведение именно с процесния автомобил, управляван от застрахования, който
впоследствие се е върнал на мястото на произшествието за оглед и съставяне на
протокола. Следователно автомобилът и пострадалият са напуснали
местопроизшествието, поради което не е възможно съставителят на констативния протокол да го е изготвил въз
основа на непосредствени впечатления от произшествието и неговия механизъм. Не
е спазено и изискването на приложимата Наредба № Iз-41/ 12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между МВР, КФН и ГФ – на основание чл.2, ал.2 при съставяне на
констативен протокол органите на „Пътна полиция“ - МВР при посещение на ПТП
заснемат разположението на пътните превозни средства и причинените щети в
електронен формат, което в случая не е било възможно поради напускането на
местопроизшествието за оказване на помощ на пострадалото дете. Поради това,
макар и да е официален документ, този констативен протокол няма обвързваща материална
доказателствена сила относно отразената схема на ПТП и посочените обстоятелства
и причини за ПТП. В този смисъл е отговорът на касационен въпрос, даден с решение
№ 15/ 25.07.2014г. по дело № 1506/ 2013г., I т.о., ТК на ВКС, въз основа на
който настоящият съд приема, че констативният протокол няма доказателствена
сила за посочените факти относно механизма на произшествието, тъй като същите
не са възприети лично от съставителя.
За установяване в
настоящото производство на механизма на ПТП не са годно доказателство
свидетелските показания и експертизите от досъдебното производство, тъй като не
са събрани от настоящия съд по установения от процесуалния закон ред. Поради
това показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство, не могат да
бъдат ценени, тъй като те не представляват надлежни доказателства за заявените
от тях факти, а протоколите за разпитите им само свидетелстват за
съществуването на свидетели, които имат впечатления за правнорелевантните факти
/решение № 265/ 10.09.2012г. по гр. д. № 703/ 2011г., IV г.о., ГК на ВКС/. Такива свидетели не са ангажирани пред настоящия съд,
въпреки данните от досъдебното производство за наличие на очевидци на
произшествието.
По тези
съображения не може да се кредитира и заключението на вещото лице по
извършената в настоящото производство съдебна техническа експертиза, тъй като
същата е извършена въз основа на твърденията на страните в исковата молба и
отговора, гласни доказателства от досъдебното производство, посочения
констативен протокол без доказателствена сила и протокола за оглед на
местопроизшествието, който описва само обстановката на мястото на
произшествието, което безспорно е посетено след напускане на автомобила и
завръщането му по-късно.
Така се налага
извод, че не е проведено пълно доказване на целия фактически състав на
твърдяния деликт, като не са възможни несъмнени обосновани изводи за механизма
на произшествието, противоправността на деянието, дееца /кой е управлявал
процесното ПТП в момента на произшествието/ и пр.
По изложените
съображения предявеният иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по
делото съдебни разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са
в размер на 1181 лв., включващи 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 981
лв. – възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Ч. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 – адовкат Панайот Велков, за
осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, да му заплати
сумата от 150 000 лв. – застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на детето С. М. Г.,
причинена от пътно-транспортно произшествие от 20.04.2019г. по вина на лице със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/
118118003007001 със срок на покритието 28.10.2018г. - 27.10.2019г., ведно със
законна лихва от деликта на 20.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. С. Ч. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 – адвокат Панайот Велков, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, направените по делото
съдебни разноски в размер 1181 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :