Р Е Ш
Е Н И Е № 260393
гр. Пловдив, 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в открито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Чакалов ЧЛЕНОВЕ:
Румяна Андреева
Бранимир Василев
при участието на секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2756/2020г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е решение №2712/30.07.2020г. постановено по гр. д. № 1948619г. на Пловдивския
районен съд, ІІІ-ти гр. с. ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.Д.Й., ЕГН: **********, адрес: ***, против В.И.С., ЕГН: **********
и С.М.С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на основание земеделска реституция – решение № 34496/ 06.02.1995 г.
на ПК – Родопи, и наследствено правоприемство от наследодателя А.К.Л., починала
на *** г., на 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 87240.35.165
по КК и КР на село Ягодово, община Родопи, обл. Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-147/ 26.07.2017 г. на ИД на АГКК, представляващ НИВА с площ от 3499
кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „АГЪЛИТЕ”, в землището на
село Ягодово, общ. Родопи, обл. Пловдив, номер от предходен план – 035165, при
съседи: ПИ с идентификатори: 87240.35.352, 87240.501.1, 87240.35.163,
87240.35.162, 87240.35.164.
Жалбоподателя Й.Д.Й.,
ЕГН: **********
моли съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата
и постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемите
страни В.И.С., ЕГН: ********** и С.М.С.,
ЕГН: ********** считат
жалбата за неоснователна и молят съда да я остави без уважение.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Страните не
спорят, а и от представените преписи от Решение № 34496/06.02.1995г. на Поземлена
комисия Родопи; нотариален акт съставен на 15.03.2011; удостоверение за
наследници и скица от Служба по геодезия, картография и кадастър се установява, че страните имат общ наследодател А.К.Л.,
на чийто наследници е възстановена с план за земеразделяне процесния имот с
площ от 3.500 ва в м. Агълите.
На 15.03.11г. В.И.С.
и С.М.С. са признати за собственици по давностно владение в продължение на
повече от десет години върху същия имот, за което е съставен нотариален акт,
който е вписан на същата дата под № 36, т. 15.
Жалбоподателката
твърди, че през октомври 2019г. дъщеря ú при посещение в Кметството на
с. Ягодово е установила съставянето на посочения нотариален акт. Оспорва
констатацията, че В. и С. С. са придобили по давностно владение собствеността
върху спорния имот. Всъщност това е и спорния по делото въпрос.
За установяване
на лицата и периода, през който са упражнявали фактическа власт върху имота са
разпитани четирима свидетели. Трима от тях – Й., А. и С. установяват, че В.С. и
съпруга ú са упражнявали фактическа власт върху процесното място,
изразяваща се засаждане на овощни дървета, обработване лично от тях на част от
спорния имот, а през 2010г. е поставена и ограда – вж. Протокол за трасиране на
имотни граници, както и отдаване под наем на имота за три или четири години
около 2002г. – 2003г. Тези действия обаче не са достатъчни, за да се обоснове установяване
от С. на владение върху целия имот. Тук следва да се съобразят указанията
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк. д. № 1/2012г. на
ОСГК на ВКС, където е посочено, че владението, както е в настоящия казус, е
част от имуществото на общия за страните наследодател А.К.Л. и с приемане на
наследството владението продължава от наследниците по право, независимо че само
един от тях остава в наследствения имот. По – нататък в мотивите на посоченото
Тълкувателно решение е разяснено, че упражняването на фактическата власт продължава
на основанието, на което е започнало – в разглеждания случай наследствено
правоприемство, докато не бъде променено. След като въззиваемите придобиват
фактическата власт по силата на наследствено правоприемство, то на останалите
съсобственици - сънаследници също следва се признае наследяването на владението
върху процесния имот, а това означава, че С. са държатели на идеалните части на
другите съсобственици.
За да е налице
преобръщане на държането във владение претендиращия съсобственикът съвладелец следва
да установи, че е започнал да държи за себе си идеалните части на останалите
съсобственици, като тази промяна трябва да се манифестира пред тях, т.е. да
сведе до тяхното знание на намерението да своú тези идеални части, чрез
действия, отблъскващи владението им. В разглеждания казус такова намерение не е
установено. Напротив, свидетеля А.Й., който е брат на въззиваемата В. С. установява,
че тя не е дала никакъв отговор на въпроса му защо си е извадила нотариален
акт, като според свидетеля тя знае, „че това не е наше“ – очевидно има предвид
нивата. Този свидетел установява още, че няма уговорка между бащите на страните
нивата да остане за сестра му.
-стр. 3 от
решение по в. гр. д. №2756/20г. на ПдОС-
Свидетелят е
изградил сонда в имота и е споделил със сестра си и тя се е съгласила сондата да
се разположи в средата на нивата, за да може когато се раздели тази нива където
ú да получи дял да може да ползва сондата. Тези действия на С. сочат, че
към момента на изграждането на сондата тя не е имала намерение да държи са себе
си идеалните части на останалите съсобственици, а това означава, че не е налице
субективната страна – анимуса от страна на възизваемата да своú
процесния имот.
Този извод се
подкрепя и от показанията на свидетелката Н.Л., която установява, че през
2018г. или през 2019г. В.С. ú е предложила да закупи нейната идеална
част от спорния имот, което категорично доказва, че С. не е имала намерението
да държи за себе си идеалните части на другите съсобственици. Не може да се
приеме, че показанията на свидетелката Н. Л. са изолирани, защото не
противоречат на другите доказателства и едновременно с това кореспондират с
показанията на свидетеля А. Й..
Вярно е, че не
се установява жалбодателката да е упражнявала фактическа власт върху нивата, но
е налице е изключително постоянна съдебна
практика (Р. № 2035/07.05.80г. по гр. д. № 559/80г. на ВС на НРБ І г. о., както
и Р. № 2171/13.01.2004г. по гр. д. № 2204/2002г. и на ВКС, ГК, ІV г.о.)
съгласно която неупражняването на правото на собственост не води до изгубването
му, тъй като то е абсолютно право. Освен това законът никъде не урежда правото
на собственост да се изгубва поради неупражняване на владение за определен срок
т.е. по давност, а и според нормата на чл. 99 от ЗС право на собственост се
изгубва ако досегашния собственик се откаже от него, какъвто отказ не е
направен, или ако друг придобие правото на собственост.
Изложеното дотук
обосновава извода, че С. не установяват да са държали са себе си идеалните
части на въззивницата, нито са манифестирали пред нея намерение да своят
нейната идеална част, а изобщо не се и твърди да са предприемани действия,
отблъскващи владението на Й.Й..
Щом това е така,
то искът да се установи спрямо възизваемите, че въззивницата е собственик на
наследената от нейния баща Д. И. идеална част е основателен и следва да се
уважи, като иделната част съобразена с общия брой наследници е равна на 90/720
ид. ч., което прави 1/8 ид. ч.
Основателноста
на установителния иск обосновава отмяна на нотариалния акт, с който С. са
признати за собственици на процесния имот в частта над 7/8 ид. ч.
Районният съд е
приел, че искът е неоснователен и затова първоинстанционното решение ще се
отмени като вместо него се постанови друго, с което се уважи установителния иск
и се отмени констативния нотариален акт в частта над 7/8 ид. ч. от правото на
собственост.
С оглед изхода
на спора въззиваемите следва да заплатят на въззивницата 1 098.30лв. разноски,
от които 573.30лв. напревени в производството пред районния съд и 525лв. – пред
въззивния съд.
Воден от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 785/06.03.2018г. постановено по гр. д. № 5591/17г. на Пловдивския
районен съд, ХІV-ти гр. с., с което се отхвърля предявения от Й.Д.Й., ЕГН: **********, адрес: ***,
против В.И.С., ЕГН: ********** и С.М.С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание земеделска
реституция – решение № 34496/ 06.02.1995 г. на ПК – Родопи, и наследствено
правоприемство от наследодателя А.К.Л., починала на *** г., на 1/8 идеална част
от поземлен имот с идентификатор № 87240.35.165 по КК и КР на село Ягодово,
община Родопи, обл. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-147/ 26.07.2017 г. на
ИД на АГКК, представляващ нива с площ от 3499 кв.м., четвърта категория,
находяща се в местността „Агълите”, в землището на село Ягодово, общ. Родопи,
обл. Пловдив, номер от предходен план – 035165, при съседи: ПИ с
идентификатори: 87240.35.352, 87240.501.1, 87240.35.163, 87240.35.162,
87240.35.164 и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.И.С.,
ЕГН: ********** и С.М.С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че Й.Д.Й.,
ЕГН: **********, адрес: *** е собственик на основание земеделска реституция –
решение № 34496/ 06.02.1995 г. на ПК – Родопи, и наследствено правоприемство от
наследодателя А.К.Л., починала на *** г., на 1/8 идеална част от поземлен имот
с идентификатор № 87240.35.165 по КК и КР на село Ягодово, община Родопи, обл.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-147/ 26.07.2017 г. на ИД на АГКК,
представляващ НИВА с площ от 3499 кв.м., четвърта категория, находяща се в
местността „АГЪЛИТЕ”, в землището на село Ягодово, общ. Родопи, обл. Пловдив,
номер от предходен план – 035165, при съседи: ПИ с идентификатори:
87240.35.352, 87240.501.1, 87240.35.163, 87240.35.162, 87240.35.164
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2
от ГПК, Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 78 том 1, нот. дело № 75/2011г.,рег.
№ 1068 по описа на нотариус с рег. № 473 по РНК, вписан в Служба по вписванията
– гр. Пловдив с вх. рег. № 5008 от 15.03.2011 г., Акт № 36, том 15, дело № 2204/2011
г., в частта му, в която се признават за собственици на описания в акта имот В.И.С.,
ЕГН: ********** и С.М.С., ЕГН: **********
за частта над 7/8 ид. част от правото на собственост.
-стр. 5 от
решение по в. гр. д. №2756/20г. на ПдОС-
ОСЪЖДА против В.И.С., ЕГН: ********** и С.М.С., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** да
заплатят на Й.Д.Й., ЕГН: **********,
адрес: ***
сумата 1 098.30 (хиляда и деветдесети осем лева и тридесет стотинки)
разноски направени и пред двете съдебни инстанции.
Решението
може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.