Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 16.11.2009
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично заседание на десети юни две хиляди и девета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 449 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и
сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 023 от 30.03.2009 г.
на Кмета на Община - Ловеч е наложено на А.А.П. ***, административно наказание
на основание чл.15, т.2 и чл.21 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч – глоба
в размер на 100 лева, за нарушение на чл.15, т.2 от Наредбата.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят,
който го е обжалвал в срок. Моли постановлението да бъде отменено, като незаконосъобразно,
тъй като му било съставено тенденциозно и неправомерно. Сочи, че нарушението му
е за първи път и че за този случай не бил предупреден. Изтъква, че много други
си изхвърлят боклуците, но спрямо тях няма санкции. Заявява, че глобата е
непосилна за него, тъй като е пенсионер и след този случай е престанал да гори
отпадъците си.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява
лично. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно по
съображенията изложени в жалбата. Твърди, че няма възможност да плати санкции в
такъв размер.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Т.И.С. и В.Д.М., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание от жалбоподателя П., съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 05.02.2009 г., служителите на РУ на МВР – Ловеч
– свидетелите Т.С. и В.М. *** изхвърлени и запалени отпадъци от животински и растителен
характер. Двамата отишли на място в с.Дойренци, където установили, че
отпадъците били изхвърлени и запалени от жалбоподателя А.П.. Намирали се на
поляна в близост до дома му. Свидетелят С. съставил на жалбоподателя П. АУАН № 30/05.02.2009
година (бланков № 349429), на който като свидетел очевидец се подписала свидетелката
М.. В акта С. вписал, че жалбоподателят изхвърлил на площада на ул.”Тодор
Киров” в с.Дойренци отпадъци от животински и растителен произход и същите били
изхвърлени на място извън организираните депа за битови отпадъци. По
съставеният акт жалбоподателят П. вписал, че не е знаел, че това което е
изхвърлил е горено. Посочил, че на много места по улиците са изхвърлени подобни
отпадъци и е заявил, че повече няма да изхвърля. Подписал акта. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН е представил пред Кмета на Община – Ловеч писмени
възражения, в които е посочил, че действително е изхвърлил на площада
животински отпадъци. Заявил е, че повече няма да изхвърля такива, но счита, че
е трябвало да бъде предупреден. Посочил е няколко души от селото, които също си
изхвърлят отпадъците на улицата.
В следствие на представеното писмено възражение,
кмета на Община – Ловеч, спазвайки разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
изпратил до кмета на с.Дойренци, Община – Ловеч писмо за становище по случая,
както и за проверка на посочените от П. други случаи на изхвърляне отпадъци в
селото. С писмо изх.№ АО – 18/11.03.2009 г., кмета на с.Дойренци е дал
становище на А.П. да му бъде наложена глоба за извършеното нарушение.
Въз основа на акта за нарушение било издадено
обжалваното наказателно постановление, като описаната в него фактическа
обстановка изцяло била отразена и в обжалваното наказателно постановление.
Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл.15, т.2 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч за опазване и поддържане
на обществения ред, чистотата, общественото имущество и природата на Ловешката
община и наложил предвидената в същата тази норма санкция – глоба в размер на 100
лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки
жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна и е допустима. По делото не бяха представени доказателства
кога жалбоподателят е получил наказателното постановление, но видно от преписа
на тетрадката от Община-Ловеч, в която се описват изходящите за изпращане чрез
пощата писма, наказателното постановление срещу П. е било изпратено на
08.04.2009 година. Жалбата от него е подадена в деловодството на наказващия
орган на 13.04.2009 г. и заведена под № ЛП-63, т.е. дори и да го е получил още
същия ден – на 08.04.2009 г., то жалбата е подадена в законовия 7 – дневен
срок.
Атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредба № 1 на Общински
съвет – Ловеч, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице –
чл.19 от същата наредба.
АУАН и наказателното постановление съдържат
предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло
въз основа на приложения по делото акт за административно нарушение и
показанията на свидетелите С. и М., които са обективни, последователни и
непротиворечащи, поради което съдът ги кредитира изцяло. Не на последно място и
самия жалбоподател не оспорва констатациите описани в АУАН, дори признава, че е
извършил вмененото му нарушение, като излага единствено съображения, че му е за
първи път и не е единствен, който изхвърля отпадъци на улицата и не е бил
предупреден за това. Ето защо съдът приема, че АУАН е съставен съобразно
разпоредбите на ЗАНН и се подкрепя от показанията на цитираните по-горе
свидетели и от обясненията на жалбоподателя.
При издаването на наказателното постановление няма
допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието,
законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната
разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията на жалбоподателя. В
диспозитива на обжалваното НП, освен нормите, въз основа на които се налага
санкцията на жалбоподателя, е посочена и разпоредбата на чл.21 от Наредба № 1.
Същата касае налагането на санкции извън обсега на чл.15 от Наредбата и съдът
приема, че се касае за техническа грешка при изписването на постановлението,
като явно се е имало предвид нормата на чл.22, която определя компетентния
орган за издаване на НП по тази наредба. Тази неточност не може да бъде приета
за съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита
на жалбоподателя, тъй като ясно е дефиниран текста от наредбата, който е
нарушен, както и размера на наложената глоба. Налице е също така и пълно
единство между словесното описание на нарушението и цифровата му квалификация,
така, че на жалбоподателя му е било известно за какво нарушение е бил
санкциониран и с нищо не е бил възпрепятстван да упражни правото си на защита в
пълен обем. В случая следва да се има предвид и особеността на разпоредбите от
Наредба № 1, които съдържат освен състави на нарушения и едновременно с това
имат и санкционна част. Такава е и нормата на чл.15. Друг би бил въпроса, ако санкционните
норми са били визирани в отделна глава „Административно-наказателни
разпоредби”, както се прави в повечето нормативни актове. Тогава действително
би била налице неяснота коя санкционна норма е приложил наказващия орган.
С оглед на гореизложените съображения съдът счита,
че наказанията са законосъобразно наложени и приема посочените в акта
фактически констатации за реално отразяващи случилото се и постановлението
следва да бъде потвърдено.
Наложеното на жалбоподателят
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.152, т.2 от Наредба № 1
на Общински съвет – Ловеч, като глобата е в минималния предвиден размер – 100
лева, като явно наказващият орган е съобразил, че нарушението е за първи път и
че жалбоподателят е пенсионер. При цялостната преценка на обстоятелствата по
делото, съдът намира, че не са налице условия за приложение на чл.28, б.”а” от ЗАНН. Случаят не може да бъде определен като маловажен, независимо, че в
постановлението е посочено, че нарушението е за първи път. Видно от становището
на кмета на с.Дойренци, жалбоподателят П. е бил предупреждаван устно
няколкократно, да не изхвърля отпадъци извън регламентираните за това места, но
явно резултат от тези предупреждения не е имало. Актосъставителят С. също
посочва, че преди да състави АУАН на жалбоподателя, е разговарял с кмета на
селото, която му казала, че многократно го е предупреждавала за това, но ефект
не е имало, поради което и С. съставил акта, без да го предупреждава
повече.
Предвид така изложените
съображения съдът счете, че подадената от А.А.П. жалба против наказателно
постановление № 023/30.03.2009 г. на Кмета на Община – Ловеч е неоснователна и
постановлението следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 023
от 30.03.2009 г. на КМЕТА НА ОБЩИНА – ЛОВЕЧ, с което е наложено на А.А.П. ***, ЕГН : **********,
административно наказание на основание чл.15, т.2 от Наредба № 1 на Общински
съвет – Ловеч – глоба в размер на 100 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :