№ 929
гр. П., 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101811
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. С. Г. , ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Б. Б., срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, с който се иска да бъде обявена нищожността на клаузата на чл. 11 в
Договор за потребителски кредит № *** от 20.01.2023 г., сключен между страните по
делото, и предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.
Главният иск е предявен на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД поради противоречие
на добрите нрави. При условията на евентуалност е предявен иск да бъде обявена
нищожността на процесната клауза на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД поради
противоречие на закона. При условията на евентуалност е предявен иск да бъде обявена
нищожността на процесната клауза на основание чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД поради
заобикаляне на закона. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „***“ ООД са подали отговор на исковата
молба, в който са признали предявените искове, като молят съда да постанови решение при
признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. Молят да бъде приложена разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК, като им се присъдят сторените по делото разноски. В отговора твърдят,
че ответното дружество не е изпращало покани, уведомления, или други съобщения до
ищеца, с които да са искали плащане на договорената неустойка. Твърдят, че ищецът не е
заплатил суми за неустойка по процесния договор за кредит. По изложените в отговора
доводи и аргументи молят съда да постанови решение при признание на иска, като по
1
отношение на разноските се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. В отговора са
противопоставили възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба чрез адв. Б., моли съда да уважи предявения иск, като му се присъдят
сторените разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
По искането на ответника за постановяване на решение при признание на иска:
В депозирания по делото отговор на исковата молба ответника чрез ю.к. В.,
ответника е заявил, че признава предявения иск. Към отговора е приложено и пълномощно
на ю.к. В. с правата по чл.34, ал.3 от ГПК.
Независимо от горното признанието на иска сторено от ответника в отговора на
исковата молба, не е достатъчно да бъде постановено такова. Правото на преценка дали да
бъде постановено такова решение е предоставено на ищеца, без чието изявление съдът не
може да се произнесе по този ред, в която хипотеза признанието на иска се преценява с
оглед на всички събрани доказателства. В случая ищеца не е направил искане към съда за
постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК, респ. при признание на иска, поради
което и не са налице процесуалните предпоставки за постановяване на такова решение. В
този смисъл съдът е длъжен да се произнесе с решение по реда на чл.235 и чл.236 от ГПК.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по
Договор за потребителски кредит № *** от 20.01.2023 г.
В чл.5, ал.1 от Договора страните уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен поне с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване ма договора за кредит до
изтичаме на 6 месена след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихви или поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят на кумулативните па следните условия: 1. При един
поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната. 2. При двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти
минималната работна заплата за страната. 3. Да не е/са поръчител и по други договори за
кредит, сключен/и с кредитора. 4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит,
сключени с кредитори, по които е налице неизпълнение. 5. Да нямат кредити към банки или
2
финансови институции с класификация различна от ..Редовен“, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. 6. Да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяваш размера
на получавания от тях доход, а в ал. 2 от чл.5 от Договора, страните постигнали съгласие,че
кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 дни от
сключване на договора.
В чл.11, ал.1 от Договора страните е постигнали съгласие, в случай, че
кредитополучателя не представи в срок уговореното в договора обезпечение, дължи на
кредитора неустойка в размер на 182.44 лева, платима според ал.2 на същия текст,
разсрочено ведно с погасителните вноски съгласно приложения към договора погасителен
план.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищеца съгласно уговореното в договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, за
прогласяване нищожност на чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от 20.01.2023
г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 182.44 лева, поради противоречие на
добрите нрави. При условията на евентуалност ищеца е предявен иск да бъде обявена
нищожността на процесната клауза на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД поради
противоречие на закона. При условията на евентуалност е предявен иск да бъде обявена
нищожността на процесната клауза на основание чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД поради
заобикаляне на закона.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята
правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на процесния договор,
страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
3
служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В случая неустойката в уговорения размер представляват значителна част, от размера
на главницата (почти половината от главницата). Предвид изложеното теза неустойка се
явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на
обезщетителната й функция. Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото
се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение), но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Подобна клаузи задължават потребителя при
неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка. В този смисъл
клаузата за неустойка противоречи на закона и следователно е нищожна. Отделно от
горното следва да се отбележи, че въведените многобройни изисквания за обезпечение на
потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на
икономически по - силната страна. В този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна
като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД.
От друга страна, при определяне на неустойката за неизпълнението на задължения по
него, неустойката по чл.6, ал.2 е договорена в глобален размер от 182.44 лева (при отпуснат
кредит в размер на 500.00 лева), без да е посочено какво е съотношението й към вредите,
които се съизмеряват със задължението по договора за заем. Ето защо, процесната неустойка
не може да се характеризира като неустоечно задължение, доколкото не изпълнява
присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и
обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 35 % от заетата сума. Неустойката се
явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се констатира, че въведените изисквания в
договора за вида обезпечение, респективно изискванията, на които поръчителите следва да
отговарят, както и тридневния срок за предоставяне на обезпечението, ще бъде свързано със
значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е
определено от кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто
смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни,
като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок
информация, за да знае дали това лице е подходящо и отговаря на условията по чл.5 от
договора. Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на лицето-
поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и поръчителствал ли е за други
лица. С тази информация заемателят би могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя,
4
който, за разлика от него, предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето
на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за
изпълнението им - само 3 дни, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде едностранно от
кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл.6, ал.2 от договора
за заем. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД
В горния смисъл процесната клауза от договора е нищожна, поради което и съдът
следва да прогласи нейната нищожност.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявените
евентуални искове.
По разноските:
Ищеца е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба е поискал от съда, с оглед направеното
признание на иска, да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в случая не може да намери приложени разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК, тъй като за нейното приложение е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, и ако
признае иска.
В случая с отговора на исковата молба ответникът е признал иска, но не е налице
втората предпоставка, тъй като повод за завеждане на иска е сключването на Договор за
потребителски кредит, клауза от който е предмет на настоящото дело. С оглед направеното
признание на иска, ответника потвърждава, че при сключване на договора е знаел, че
процесната клауза е нищожна и въпреки това я е включил в съдържанието на договора, от
където и следва извода, че с поведението си е дал повод за завеждане на иска. В тази връзка
съдът намира, че разноските по делото следва да бъдат разпределени с оглед изхода на
делото и при приложение разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
и бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представения списък на
разноските, ищцата е направила такива в размер на 50.00 лева, представляващи заплатена
държавна такса, която следва да бъде възложена върху ответната страна.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна защита и
съдействие от 22.03.2023 г. е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.
Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Б. Б., определено съобразно предвидените
минимални размери в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед изхода на делото е в размер на 400.00
лева, които следва да бъдат възложени върху ответната страна.
5
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна по иска на Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от
20.01.2023 г., сключен между Г. С. Г., ЕГН ********** и „***“ ООД, ЕИК ***,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 182.44 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50.00 лева, представляваща
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б. Б. Б., член на САК, личен №
***, със служебен адрес: ***, сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение, за
оказаната от него безплатна правна помощ на Г. С. Г., ЕГН ********** по гр.д. №
01811/2023 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6