№ 26969
гр. София, 22.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110142832 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът Б. П. П. твърди, че на 22.01.2022 г. е сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД
Договор за паричен заем № 2508559 с предмет предоставянето на сумата от 750 лв. под
формата на кредит, която следвало да бъде върната в срок от четири месеца. В чл. 4 от
цитирания договор било предвидено, че при възникване на задължение на
кредитополучателя да предостави обезпечение, то същото следвало да бъде под формата на
банкова гаранция съгласно общите условия на дружеството или да бъде сключен договор за
поръчителство с посочено от кредитодателя лице-гранат в срок от 48 часа от подаване на
заявлението за отпускане на кредита. В чл. 3 било посочено, че при поискване на кредит без
поръчител, то срокът за разглеждане бил 14 дни. На 22.01.2022 г. кредитополучателят
сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство с платимо от ищеца на „Кредисмо“
ЕАД възнаграждение за поръчителството в размер на 310 лв., но дължими към дружеството-
гарант. Дължимото към гаранта възнаграждение се включвало в месечната погасителна
вноска по кредита. Така общата дължима сума била в размер на 1 089 лв. Кредиторът
посочил, че дължимата сума по кредита била в размер на 779 лв., без в нея да било
включено възнаграждението към дружеството-гарант. Счита, че договорът за кредит от
22.02.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4
ЗПК. Намира, че договорът за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че договорът за
кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали
каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен процент. Липсвало посочване
дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил
посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия период на договора и
какво е съотношението му с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително
прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсва методика на формиране на ГПР
по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата,
доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Сочи, че след като кредиторът, при
формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем начин да посочи какво е включено в
тях. Поради което договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че
договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не била включена в
1
ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за
поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД, като основна дейност на
ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД се разпределяла в полза на
„Кредисимо“ ЕАД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на
„Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Счита, че посочването
в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Намира, че договорът за поръчителство от 22.01.2022 г.
също е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Отделно от това
сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателя да получава нищо насреща,
напротив, бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с
предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. На следващо
място, твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради това, че се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за
поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи, че
договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора.
Въз основа на изложеното ищецът иска признаване за установено между него и
„Кредисимо“ ЕАД, че Договор за кредит № 2508559/22.01.2022 г. е нищожен, в условията на
евентуалност, че клаузата на чл. 4, ал. 1 че Договор за кредит № 2508559/22.01.2022 г. е
нищожна. Иска признаване за установено, че между него и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че
сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за кредит №
2508559/22.01.2022 г. е нищожен. Претендира разноски.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не е
изпълнил задълженията си по договора за кредит. Поддържа, че при определянето на ГПР
ясно са били посочени дължимите суми. Възнаграждението за поръчител не било включено
като разход по кредита, тъй като същото не отговаряло на легалната дефиниция за разход по
кредита. Сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за
отпускане на кредит. „Кредисимо“ ЕАД не знаело какъв е размерът на дължимото
възнаграждение за дружеството-гарант към момента на сключване на Договора за кредит от
22.01.2022 г. Тъй като договорът за поръчителство е незадължителен, то той не попада в
хипотезата на пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и
липсвало нарушение на чл. 19 ЗПК. Поддържа, че Договорът за поръчителство между ищеца
и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на ЗЗД и уговореното в него
възнаграждение не попадало в обхвата на ЗПК. Дори и да се приемело наличието на скрито
обогатяване, то последица от тази правна констатация би било прогласяне като
недействителна само на клаузата за поръчителство. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Възразява срещу разноските на ищеца, счита, че същият не е материално-затруднено лице.
Оспорва приложимостта на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва основателността на предявения срещу него иск.
Оспорва, че за предоставената услуга е получил 1 089 лева, като твърди, че полученото
възнаграждение било значително по-малко с оглед на това че договорът бил прекратен
предсрочно. Оспорва договорът за кредит да нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК,
както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство да е задължително
2
условие за получаване на кредита. Оспорва, че вземанията на „Ай Тръст“ е следвало да се
включат в ГЛП и ГПР съгласно чл. 19 ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като вземанията за
възнаграждение по договора възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който не бил страна по договора за поръчителство.
Оспорва като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност,
справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за
предоставяне на поръчителство. Сочи, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД
и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не водело до „скрито оскъпяване на кредита“. Оспорва,
че ищецът е материално затруднено лице. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Възразява срещу
разноските на ищеца, счита, че същият не е материално-затруднено лице. Оспорва
приложимостта на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника „Кредисимо“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението, с
препис за насрещната страна да посочи дали поддържа твърдението, че е предявил срещу
Б. П. П. насрещен иск и да формулира обстоятелствена част по него и петитум като
представи доказателства за заплатена по сметка на СРС държавна такса в размер на 4 %
от цената на иска.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 14.10.2025 г. от
10,00 ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаването на
препис от настоящето определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване на ССчЕ поради липсата на
необходимост от прилагането на специални знания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение,
което да му послужи пред БНБ, тъй като процесните договори са представени от
ответниците с техните отговори.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО сключването на между Б. П. П. и „Кредисимо„ ЕАД на
Договор за потребителски кредит № 2508559/22.01.2022 г. с предмет предоставянето на
паричен заем в размер на 750 лв. със срок на връщане 4 месеца при фиксиран ГЛП от 18, 43
% и ГПР от 20, 06 %, както и невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР,
както и сключването между Б. П. П. и „Ай Тръст“ ЕООД на Договор за поръчителство с дата
22.01.2022 г. към Договор за кредит 2508559/22.01.2022 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния
процент на разходите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
3
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4