Решение по дело №96/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от „Карко Логистикс“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя П. С., чрез пълномощник адвокат Т. Й. при САК, срещу Решение №46/08.02.2024 г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №2756/2023 г. по описа на същия съд.

Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи, че решаващият съд е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се още, че санкционираното дружество не е извършило вмененото му нарушение, както и са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се още, че решаващият съд е допуснал процесуално нарушение като е разгледал дела със сходен предмет. На сочените основания касаторът отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП №74/24.11.2023 г. на Директора на РИОСВ [населено място], както и претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

Ответната страна Директор на РИОСВ [населено място], редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Е. Г., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага Решението на РС [населено място] да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна и предлага Решението на РС, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна е установено от решаващия съд, че във връзка с постъпил в РИОСВ – Шумен сигнал, относно нерегламентирани дейности с излезли от употреба МПС, на 22.06.2023 г. контролните органи при РИОСВ [населено място] извършили извънредна проверка в [имот номер], находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от касатора, в присъствието на В. М. – работник в дружеството. При извършения оглед на имота контролните органи установили наличие на 26 бр. ИУМПС и 21 бр. акумулатори, като констатациите от проверката били обективирани в КП №ЗВ - 49/22.06.2023 г. С посочения КП на касатора са били дадени две предписания, като по т. 1 "Да се предадат описаните в протокола 26 бр. ИУМПС и 21 бр. НУБА на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО и площадка за дейности със съответния код отпадък. За изпълнение на предписанието да се представят в РИОСВ – Шумен, копия на документите удостоверяващи, предаването на отпадъците". В КТ също е определен срок за изпълнение на това предписание, а именно на 29.06.2023 г. и отговорник за изпълнение на предписанието – управителя на дружеството. Констативният протокол бил съставен в присъствието на работника В. М. и е подписан от него, като копие на съставения КП бил изпратен и на управителя на дружеството, с писмо изх.№0А – 1924 от 23.06.2023 г.

На 28.07.2023 г. контролните органи при РИОСВ [населено място], ведно с техник – механик в сектор ПП при ОДМВР- Шумен, предприели извършване на последващ контрол в имота, във връзка с дадените предписания с КП №ЗВ- 49/22.06.2023 г. При пристигане на обекта там отново било лицето В. М., който уведомил контролните органи да се свържат по телефона с посоченото лице за контакт с дружеството, чийто телефонен номер бил посочен на поставена в обекта информационна табела. При извършен телефонен разговор с това лице И. К., същият отказал на контролните органи на РИОСВ да бъдат допуснати в имота, поради което проверка вътре в имота не била направена. Бил извършен оглед през оградата на имота. За така извършената последващата проверката е съставен КП №ЗВ–57/28.07.2023 г., който е връчен на дружеството на 03.08.2023 г.

За неоказване на съдействие и неосигуряване на достъп до имот с идентификатор №83510.669.497, с цел извършване на проверка, на касатора бил съставен АУАН на 09.08.2023 г., квалифицирано като нарушение на чл.149 ал.1 от ЗООС, като актът е съставен в отсъствие на представител на дружеството, тъй като такъв не се явил за съставяне на акта, след изпратената покана. АУАН е връчен на управителя на касатора на 19.09.2023 г., като в определения срок санкционираното дружеството депозирало писмени възражения. Въз основа на съставения акт, Директорът на РИОСВ [населено място] издал процесното НП, с което на основание чл.165 ал.2 от ЗООС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева, за нарушение на чл.149 ал.1 от ЗООС.

Въз основа на така установените факти, както и след извършена преценка на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, решаващият съд е приел, че в хода на административно–наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като актовете съдържан необходимите реквизити. Решаващият съд е приел, че е налице осъществен състав на нарушение от касатора по чл.149 ал.1 предл.1 от ЗООС, поради което и законосъобразно е наложена имуществена санкция на основание чл.165 ал.2 от ЗООС.

Настоящият касационен състав изцяло споделя установената от решаващият съд по делото фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.

Изложените твърдения в касационната жалба, че проверката все пак е била осъществена от контролните органи, са неоснователни. Това, че проверяващите са констатирали факти през оградата на имота, по никакъв начин не обосновава изпълнение на вмененото задължение на дружеството по силата на чл.149 ал.1 от ЗООС да осигури незабавен достъп и да окаже съдействие на контролните органи при РОИСВ [населено място] за извършване на проверка в обекта, стопанисван от касатора, като достъп до обекта се разбира вътре в обекта, а не до оградата. Правилно решаващият съд е посочил, че наличието на работници и служители на дружеството на самия обект, които не са осигурили достъпа на контролните органи до обекта, обоснова извода, че касаторът не е изпълнил задължението, произтичащо от нормата на чл.149 ал.1 от ЗООС.

Ирелевантно е за спора колко АУАН и НП са съответно съставени и издадени на дружеството – касатор, тъй като решаващият съд е длъжен да извърши проверка за законосъобразност по отношение на процесното НП, предмет на делото и съответно дали е осъществен състав на административно нарушение от санкционираното дружество, предмет на това НП. Това, че един съдебен състав е решил дела, по които касаторът е страна, не е нарушение на съдопроизводствените правила. Ако страна е имала някакви съмнения в по отношение безпристрастността на съдията-докладчик е следвало да го направи по предвидения от закона процесуален ред, което не е сторено.

Твърдението в касационната жалба, че решаващият съд не е изложил съображения по отношение направеното възражение от санкционираното дружество за липса на представителна власт на служителите, извършили проверката, е напълно неоснователно. При внимателен прочит на мотивите на атакуваното съдебно решение, настоящата касационна инстанция констатира, че такива мотиви са изложени и които съответстват на събраните по делото доказателства и в частност Заповед №169 от 07.06.2023 г. на Директора на РИОСВ [населено място], поради което законосъобразен е извода на решаващия съд, че проверката е извършена от длъжностни лица, надлежно оправомощени от Директора на РИОСВ – Шумен.

В касационната жалба се обосновава наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, свързани с твърдение за неосъществен състав на нарушение по чл.149 ал.1 от ЗООС. Приложението на чл.28 от ЗАНН е свързано с твърдение и установяване на други обстоятелства, каквито не са наведени в касационната жалба, поради което касационната инстанция не може да извърши проверка за такива.

Само за изчерпателност следва да се отбележи, че с Определение от №89 от 09.02.2024 г. по АНД №2756/2023 г. РС [населено място] е допуснал поправка на ОФГ в атакуваното по настоящото производство решение, за което Определение няма данни да е оспорено пред касационната инстанция.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на РИОСВ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/08.02.2024 г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №2756/2023 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „Карко Логистикс“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя П. С., да заплати на РИОСВ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.