Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик , 23.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 07.10.2019
год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ,
при секретаря Ива
Чавдарова, като разгледа АНД № 1336/2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Т.Й. Д.с ЛНЧ: ********** – гръцки гражданин, живущ ***04 от 12.03.2019
год. на начални сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.258 ал.1 от ЗМВР и за нарушение на чл.69 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в
размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, ангажира доказателства и пледира за отмяна на
НП.
Въззиваемата страна
- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Изпраща
писмено становище заедно с административнонаказателната преписка, с което иска
НП да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е
санкциониран затова, че на 31.01.2019 год., около 10.50 часа, в гр.Пазарджик, след
като бил призован с призовка с дата, час и място /31.01.2019г. в 09.30ч.,
гр.Пазарджик, ул.”Виделина” № 2, в приемна на полицейски инспектор ІV градски
район/ същият не се явил.
Това било нарушение
на чл.69 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР, които правни норми разписват, че полицейските
органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на
определените им с този закон правомощия, както и че писмено уведомяват
гражданите за призоваването, а в съобщението изрично се посочват целта на
призоваването, часът и мястото на явяване.
Поради гореописаното
против жалбоподателят бил съставен АУАН № 204 от 31.01.2019 година, въз основа на който било издадено и
атакуваното НП. Последното било връчено на лицето на 13.06.2019г., а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 20.06.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН. При това положение въззивната жалба е процесуално допустима, като
подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а
също от показанията на актосъставителя – св.М.К. и св. А.П.. Съдът изцяло дава
вяра на събраните гласни и писмени доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е
основателна.
На първо място следва да се каже,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което драстично засяга правото на защита и е основание
за отмяна на атакуваното НП.
Установява се безспорно по
делото, включително от показанията на актосъставителя, че АУАН е съставен, но
не в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие. Съставен е бил след като
часа, в който жалбоподателят е следвало да се яви, съобразно предоставената му
призовка, е бил изтекъл. Актосъставителят бил предприел действията по
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя без обаче преди това да е поканил
същия да се яви и то за съставянето на АУАН, на която покана нарушителят да не
е откликнал без уважителни причини за това.
След съставяне на акта той е бил предявен на нарушителя, който се явил
на мястото на призоваване, но със закъснение, за което закъснение
актосъставителят бил предупреден преди това по телефона. След предявяване на
акта жалбоподателят отказал да го подпише. Този отказ бил редовно оформен с
подписа на един свидетел по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Веднага след това обаче
е допуснато второ процесуално нарушение, т.к. не е изпълнено изискването на чл.43 ал.5 от ЗАНН, а именно на нарушителя да се връчи препис от акта за
установяване на административно нарушение.
Тук е мястото да се посочи, че
отказът да се подпише АУАН не изключва в никакъв случай задължението за
връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни
действия. От тълкуването на чл. 43, ал.5
от ЗАНН се обосновава извода, че на нарушителя се връчва препис от
акта независимо дали на същия е положен подписа му или е оформен при отказ и
това е така с оглед съблюдаване правото на защита на нарушителя и с оглед възможността
същия да се запознае с административно нарушение, което му се вменява с
изготвения в негово присъствие акт и с оглед възможността да предяви в
тридневен срок от изготвянето и връчването му възражение пред
административнонаказващият орган, съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН.
Ако се приеме обратната теза и се тълкува закона стеснително, че само при
подписване на акта от сочения за нарушител на същия се предоставя препис от
него, то това би означавало, че правото на възражения в предвидения от закона
тридневен срок би могло да се упражни отново само в случай на подписване на
акта от нарушителя, но не и при отказ да бъде подписан. Нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване правото за защита на
нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр
от акта, който да му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него.
Неслучайно законодателят в чл.43 ал.5 от ЗАНН е предвидил, че към АУАН следва
да има предвидена разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва
да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е положен подписа на
нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел.
В конкретния казус, видно от съдържанието
на процесния АУАН, документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише,
което е удостоверено с подпис на свидетел. В тази част процесуалните правила са
спазени. Същото обаче не може да се каже по отношение задължението за връчване
на препис от акта на нарушителя. Неоформянето на разписка за връчване на акта
при отказ на лицето да го получи сочи, че наистина не е правен опит за връчване
на акта.
Доколкото в ЗАНН не е уредена
изрично хипотеза на отказ за получаване на екземпляр от АУАН, респективно реда
за удостоверяването му, то по аналогия следва да се приложи начина на
удостоверяване на отказа по чл.43 ал.2 от ЗАНН - със свидетел, което в случая не е сторено. Затова фактът, че
посоченото с три имена и адрес лице – Благой Георгиев Байдов, което надлежно е удостоверило отказа на нарушителя
да подпише акта, не санира констатирания недостатък при връчването, тъй като
разписката за връчване на препис от акта, не е част от него, а е самостоятелен
документ. Същият, за да има правна стойност, следва да бъде оформен в
съответствие с процесуалните правила. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето
му. АНО пък от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.2
и ал.4 от ЗАНН,
като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства, както и да върне съставения АУАН на актосъставителя за връчване
на препис от него.
В заключение следва да се
отбележи, че изпълнението на изискването за връчване на препис от акта на
нарушителя би довело до създаване на необходимите и възможни гаранции за
пълноценното му участие в тази фаза на производството. Отделен е въпросът дали
нарушителят ще подпише и приеме препис от акта или не. Във всички случаи обаче,
ако не бъдат положени усилия в тази насока, процесуалното бездействие на
администрацията води до съществено ограничаване на възможността на нарушителя
да участва в извънсъдебната фаза на производството, което от своя страна
константната съдебна практика приравнява на абсолютно съществено нарушение на
процесуалните правила и основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. В този смисъл е и съдебната практика на АС-Пазарджик като само
за пример би могло да се цитира Решение № 539/17.09.2015г. по к.а.н.д. № 606/15
година. В същия смисъл е налице и практика на РС-Пазарджик, обективирана в
решение от 16.03.2016г. по АНД № 2641/2015 година.
Всичко това е достатъчно
основание за отмяна на НП без да се обсъждат останалите въпроси по същество.
Налице е обаче и друго основание
за отмяна на НП. То се изразява в това, че нарушението не е било извършено виновно.
Установи се от показанията на съпругата на жалбоподателя – св. П., които се
потвърдиха изцяло и от показанията на св.К., че в деня, в който жалбоподателят
следвало да се яви съобразно призоваването, той и съпругата му рано сутринта
заминали за гр.Пловдив. Св.П. се обадила по телефона на св.К., който сам й
предоставил телефонния си номер, когато на 29.01.2019г. връчил призовката. В
телефонния разговор св.П. предупредила К., че има вероятност мъжа й да закъснее
и да не се яви в часа на призоваването, т.к. времето било лошо, имало гъста
мъгла и пътуването до гр.Пловдив и обратно се забавило, поради обстоятелства,
които не били планирани. Св.К. отговорил, че няма проблем. След като
жалбоподателят се върнал в гр.Пазарджикщ, той веднага се явил на мястото, на
което бил призован. Поради това, че бил закъснял обаче повече от час, против
него вече бил съставен АУАН за нарушението по чл.69 ал.2 въвв вр. с ал.1 от ЗМВР, както се изясни в негово отсъствие. При тази фактология е несъмнено, че
вмененото административно нарушение, т.е. неявяването на дата, мястото и часа
на призоваване, не е било извършено виновно,
а поради извинителни причини, стоящи извън волята на жалбоподателя.
Неговото неявяване не е било демонстративно, т.е. той не е имал намерение да не
се явява въобще, а напротив, явил се е веднага, след като се е прибрал в
гр.Пазарджик със закъснение малко над час. Всичко това също е достатъчно да се
отмени НП.
За пълнота обаче следва да се
каже също, че за да е осъществен състава на вмененото нарушението е необходимо
от обективна страна призованият въобще
да не се яви, на призоваването. Разпоредбата на чл.258 ал.1 казва: „Който без
уважителни причини не се яви …”, от което следва, че когато се яви, па макар и
с известно закъснение, или въобще не се яви, но има уважителни причини, то липсва
състав на нарушение. Това е поредното основание за отмяна на НП.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 000204 от 12.03.2019 год. на начални сектор в РУ
МВР-Пазарджик, с което на Т.Й. Д.с ЛНЧ: ********** – гръцки гражданин, живущ ***,
на основание чл.258 ал.1 от ЗМВР и за нарушение на чл.69 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: