Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. Велико Търново, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф.и участието на
прокурора Илиан Благоев, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10022/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 602 от 11.12.2020г. по НАХД № 1702/2020г. по описа на Районен съд
Велико Търново е отменено Наказателно
постановление № 2020-1739-25-044 от 09.07.2020 г. на Директора на ОДВМР гр.
Велико Търново, с което на С.А.М. ***, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от ОД на МВР Велико Търново, чрез ***
Р.Б., с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно -
постановено при нарушение на материалния закон. По същество касаторът излага
доводи за неправилност изводите на съда относно прецизирането на правната
квалификация. Съдът също не бил посочил законовите разпоредби, които са
нарушени, тъй като в закона липсвала изрична разпоредба, която да изисква от
гражданите определено поведение. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди.
Ответникът
по касация – С.А.М. заема писмено
становище вх. № 556/10.02.2021г. за неоснователност на жалбата.
Представителят на ВТОП дава становище за основателност на
касационната жалба по изложените в нея пороци. Предлага решението да бъде отменено.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане
в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 18.04.2020 г., около 17:20 часа,
при извършена проверка от служители на Районно управление МВР – Велико Търново
било установено, че М. се намирал на открито обществено място - разклон
ВТР-1040 за "Петропавловски манастир" гр. Лясковец и с. Арбанаси, без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал и др., с което
не изпълнил въведената с т. 9 от Заповед № РД-01124/13.03.2020 г., допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление, тъй
като в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на
санкционираното лице и имащо за последица отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на
наказателното постановление не съответства на посочената норма, като правна
квалификация на деянието. Вместо да посочи в пълнота и да прецизира
материално-правните норми, които са нарушени, административно-наказващият орган
е посочил частично правната квалификация на деянието – чл. 209а, ал. 1 ЗЗ - с което на
практика не е посочил нарушените законови разпоредби с извършеното деяние.
Настоящият състав намира решението за правилно, по част от изложените в него
мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Правилно
съдът е приел, че съставът
на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа няколко
отделни хипотези респективно препращания към различни норми – чл.
63, ал. 4 или 7,
чл.
63а, ал. 1 или 2
от ЗЗ и следва да се привърже към някоя от посочените норми, което
задължава административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация
на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното
нарушение. Посочване на правилната правна квалификация на нарушението е от
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да
узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен
това, както вече беше посочено, следва между текстовото описание на нарушението
и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и съответствие,
доколкото производството по налагане на
административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно
спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на лицето
да разбере с коя от привързаните към чл. 209а, ал. 1 ЗЗ хипотези,
респективно препращания към различни норми – чл.
63, ал. 4 или 7,
чл.
63а, ал. 1 или 2
от ЗЗ е дадената от наказващия орган правна квалификация. Това представлява
формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй
като опорочава производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност и води до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
В конкретният случай наказващият
орган използва като техника дословното цитиране в шрифт италик на заповедта на министъра и на целия текст на чл. 209а от
Закона за здравето, вкл. ал. 1 и ал. 2, което не изпълнява изискването за
прецизиране на конкретното нарушение и нарушена нормативна разпоредба. Нещо
повече, макар че НП е издадено на 09.07.2020г., цитираната в НП редакция на чл.
209а не отразява измененията направени с ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г. В НП не е цитиран чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който създава правна основа
изобщо за постановяване на заповедта на министъра на здравеопазването.
На следващо място, съдът
споделя становището на ответника, че конкретно извършеното от М. деяние
представлява маловажен случай. Съгласно чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от
този вид. В случая това е така, тъй като и във възражение в АУАН и в дадените
обяснения на 07.05.2020г., М. е посочил, че маската е била временно свалена,
тъй като е имал затруднено дишане от алергична реакция, за което са представени
пред РС резултати от проведени кожно-алергични проби с отчетен алерген към
полени /дървета – брезови/ и амбулаторен лист с анамнеза за оплаквания от
алергични реакции, изразяващи се в запушен нос, водниста водна секреция,
кихане, сърбеж в носоглътката и очите в пролетния сезон, което кореспондира с
датата на нарушението – 18.04.2020г. Следва да бъде отчетено и мястото на
нарушението - разклон ВТР-1040 за "Петрвопавловски манастир" гр.
Лясковец и с. Арбанаси, което не е открито място за обществено ползване със
засилен интензитет от лица, движещи се без МПС. При така установеното,
административнонаказващият оран не е следвало да налага санкция, а да
предупреди устно или писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде
санкциониран.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 602 от
11.12.2020г. по НАХД № 1702/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.