Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98/27.2.2023г.
Гр. Пазарджик, 27 февруари 2023 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 13 февруари 2023год.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 870/2022год., по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК.
Образувано
е по жалба на д-р Я.К.Я., като законен представител на ЕТ“ Я.Я.-АПМП-ИП“ - гр. Пазарджик, срещу Заповед за прекратяване на
договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ №
13/РД-09-165/29.08.2022г., издадена от директора на РЗОК-Пазарджик /Заповедта/,
с която на основание чл. 117,
т.8 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. и
на основание чл. 99, ал.1, т.3 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. е прекратен едностранно, без предизвестие договор №
13/РД-29-101/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска
помощ, сключен между НЗОК, чрез РЗОК – Пазарджик и ЕТ „Я.Я.- АПМП-ИП
/Договора/.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е
посочено коректно правното основание за прекратяване на Договора и не е
отчетено влошеното здравословно състояние на оспорващия. Прави
се искане оспорената заповед да бъде отменена, като неправилна и необоснована,
претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директора на
РЗОК-Пазарджик, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Г. оспорва
жалбата, счита, че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че лекарят не е притежавал необходимата квалификация по време
на сключване на Договора. Допълнителни аргументи навежда в представена писмена
защита. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
възражение за претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар
Административен
съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.01.2020г.
изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) – жалб. ЕТ „Я.Я.-АПМП-ИП“, представляван от д-р Я.К.Я., подал
заявление за сключване на договор с НЗОК № 13/29-05-298, към което на основание
чл. 118 във връзка с чл. 117 от НРД за МД за 2020-2022г., представил, съобразно
изискването на чл. 117, т. 8 от НРД за МД 2020-2022г.: удостоверение с изх. №
Р-250/20.01.2020г. от Медицински университет – Пловдив, в уверение на това, че
д-р Я.К.Я. е зачислен за специалност „Обща медицина“ по Наредба № 15/2008г. и копие на Заповед №
Р-1322/06.06.2022г.
На 14.02.2020
г. ПИМП сключил с НЗОК, представлявана
от директора на РЗОК-Пазарджик Договор № 13/РД-29-101 за оказване на първична
извънболнична помощ. Оспорващият бил индивидуална практика за ПИМП, в която
като общопрактикуващ лекар работел единствено учредилия го д-р Я..
Във връзка с представените документи, с цел
отстраняване на установените непълноти, до оспорващия било изпратено писмо изх.
№ 13/29-05-668/06.07.2022г. от директора на РЗОК - Пазарджик, с което го
уведомил, че е установено, че лечебното заведение за ПИМП не отговаря на
изискванията на чл. 117, т. 8 от НРД за МД 2020-2022г., тъй като учредилият го
д-р Янко Янев не е зачислен за придобиване на специалност „Обща медицина“. Поради
тази причина, в изпълнение на специалните условия за сключване на договор с
НЗОК, и на основание чл. 117, т.8 от НРД за МД за 2020-2022г., от ПИМП ответника изискал,
в 14-дневен срок, на основание чл. 23, ал.2 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. ПИМП
да представи някои от изискуемите се квалификационни документи, съгласно чл.
181, ал. 1 от Закона за здравето, чл.37 от Наредба № 1/22.01.2015г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването или по § 6, ал. 2 от
ПЗР на ЗЛЗ от ОПЛ от Наредба № 15/02.07.2008 г. за придобиване на специалност
„Обща медицина“ от общопрактикуващи лекари - чл.18, ал.1, удостоверяващи
призната специалност по Обща медицина, Вътрешни болести, Детски болести или Спешна
медицина, а при липса на такъв - документ, че учредилия ЛЗ за ПИМП е зачислен
за придобиване на специалност по „Обща медицина“.
В указания срок жалбоподателят не представил
изисканите документи.
В оспорения административен акт, ответника
посочил, че съгласно чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, т.2 от НРД за МД за 2020
- 2022 г., изпълнителят по договора следва да отговаря на условията за
сключване на договора за извършване на съответната дейност за първична
извънболнична медицинска през цялото време на неговото действие, а съгласно чл.
117, т.8 от НРД за МД за 2020-2022 г., част от тези специални условия е
изискването да разполага с необходимите квалификационни документи, съгласно горепосочените
подзаконови нормативни актове, а при липса на такъв квалификационен документ -
документ, че е зачислен за придобиване на специалност по „Обща медицина“ (за
лекаря, учредил лечебно заведение за ПИМП). В
срока, определен с писмо изх. № 13/29-05-668/06.07.2022г. от страна на ПИМП не е постъпил отговор, с който да представи един от изброените
документи, поради което е прието, че изпълнителят
по Договор № 13/РД-29-101/14.02.2020 г., считано от 03.06.2022г. не отговаря
условията за сключване на договор с НЗОК, съответно и за извършване на
съответната дейност по него - първична извънболнична медицинска помощ. Във връзка с § 95 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 41 от 2009 г./, според който
лекарите, които до влизането в сила на този закон са регистрирали лечебно
заведение по чл. 13, ал. 1 или чл. 14, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
които имат призната специалност по Вътрешни болести, по Детски болести или по Спешна
медицина, могат да осъществяват дейност като индивидуална или групова практика
за първична медицинска помощ, без да придобиват специалност по Обща медицина, предвид
годината на издаване на Удостоверението за регистрация на ЛЗ за ПИМП №702 от
03.01.2002г. от регистъра на ЛЗ в Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“/Регионална здравна инспекция - гр. Пазарджик. Ответника посочил, че на
изпълнителя е дадена възможност да представи освен изискуемия документ за
придобита специалност по „Обща медицина“ или че е зачислен за придобиваме на
специалност по „Обща медицина“, така и документ за някоя от изброените три
специалности в цитирания параграф от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, въпреки,
че съгласно приложените документи по Заявление за сключване на договор с НЗОК №
13/29-05- 298/30.01.2020г., същият е станал страна по договора с НЗОК, въз
основа на удостоверение изх. № Р-250/20.01.2020г. от Медицински университет -
Пловдив за това, че д-р Я.К.Я. е зачислен за специалност „Обща медицина“.
Въз основа на събраните по преписката
доказателства, ответника приел, че изпълнителят по договор с НЗОК - ЕТ „Я.Я.-АПМП-ИП“,
не е представил доказателства за това, че учредилият го лекар д-р Я. е придобил
специалност по „Обща медицина“, че е зачислен за придобиване на специалност по
„Обща медицина“ или, че отговаря на изискването на § 95 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /ДВ, бр. 41 от 2009 г./. Въз
основа на тези аргументи, и на основание чл. 117, т.8 във вр. с чл. 20, ал.2
във вр. с ал.1, т.2 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., вр. чл. 99, ал.1, т.3 от
НРД за МД за 2020 - 2022 г. административния орган прекратил едностранно, без
предизвестие договор № 13/РД-29-101/14.02.2020 г. за оказване на първична
извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК, чрез РЗОК - Пазарджик, и ЕТ
„Я.Я. - АПМП-ИП“ - гр. Пазарджик.
По делото, от страна на жалбоподателя, са представени: служебна бележка изх. №
62/27.01.2014г., издадена от МБАЛ-Велинград, в която е отразено, че д-р Я. е
работил като педиатър в Детско отделение за периода 27.03.1972г. - 01.07.1976г.;
диплома сер. ВМ № 004887, издадена от ВМИ-Пловдив; диплома за призната
специалност по Нервни болести № 33177, издадена от МА-МНЗ; епикриза от
неврологично отделение, амбулаторен лист; дневник за практическо обучение по
обща медицина.
По делото са приложени: заповед от
08.06.2022г., издадена от МУ-Пловдив, от която е видно, че считано от
03.06.2022г. е прекратена специализацията по специалността „Обща медицина“ на
д-р Я., поради факта, че последният не е придобил специалност в законоустановения
шестгодишен срок; удостоверение изх. № 222/27.01.2020г. на БЛС-РК на БЛС –
Пазарджик, от което се установява, че д-р Я. е вписан в регистъра им с рег. №
390/17.05.1999г.; удостоверение изх. № Р-250/29.01.2020г. на отдел
„Следдимпломно обучение“ – Пловдив, в уверение на това, че д-р Я. е зачислен за
специалността „Обща медицина“, считано от 19.02.2015г. на Ректора на МУ-Пловдив
по Наредба № 15/2008г. за придобиване на специалност „Обща медицина“ за ОПЛ.
Съгласно служебно изисканата информация и
документи от МБАЛ-Велинград, през 2014г. д-р Я. е работил на граждански договор
в здравното заведение като лекар специалист Нервни болести, като в архива на
болницата няма данни да е издавана служебна бележка № 62/27.01.2014г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат пряко от
издадения индивидуален административен акт, в законоустановения 14 дневен срок,
пред местно компетентния да я разгледа административен съд. Оспорен е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
В съответствие с изискванията
на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от
категорията на процесния такъв.
Оспорения административен акт
е издадена от компетентен орган - директора на РЗОК - Пазарджик, действащ при
спазване на териториалния обхват на правомощията и предоставената му от закона
материална компетентност съгласно чл. 20, ал.
1, т. 4 от ЗЗО. Заповедта е издадена в задължителната по закон
писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, съдържа фактически и правни основания с
оглед на изискванията на чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК, и е постановена при спазване на
административно-производствените правила. Същата съдържа фактическите
обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя
и не страда от пороци, които да обосновават нейната нищожност. Поради
изложеното в случая не съществуват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Съдебната проверка по чл. 146, т. 4
от АПК за противоречие на оспорения акт с материално-правни
разпоредби се извършва въз основа на мотивите, изложени в административния акт
и данните по административната преписка. В тази връзка предмет на контрол
представлява преценката на административния орган за квалификацията на
описаното деяние като нарушение и съответствието на санкцията спрямо него.
Съдът намира за неоснователни доводите на оспорващия,
че е налице несъответствие на оспорения административен акт с материалния
закон. Както е посочено в оспорената Заповед, правното основание за
прекратяване на Договора, е чл.99, ал.1,
т.3 от НРД за МД 2020-2022., съгласно който договорът с ИМП се прекратява без
предизвестие от страна на НЗОК, в случай че изпълнителят не отговаря на
условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или
НРД. В обжалваната Заповед, като правно основание за издаването й, е посочено,
че ПИМП не отговаря на условията за извършване на съответната
дейност, установени в нормативен акт или НРД, последните посочени коректно,
правилно и въз основа на събраните по преписката данни, а именно, че изпълнителят по
договор с НЗОК - ЕТ „Я.Я.-АПМП-ИП“, не е представил доказателства съгласно чл.
181, ал. 1 от Закона за здравето, чл.37 от Наредба № 1/22.01.2015г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването или по § 6, ал. 2 от
ПЗР на ЗЛЗ от ОПЛ от Наредба № 15/02.07.2008 г. за придобиване на специалност
„Обща медицина“ от общопрактикуващи лекари - чл.18, ал.1, удостоверяващи
призната специалност по Обща медицина, Вътрешни болести, Детски болести или
Спешна медицина, а при липса на такъв - документ, че учредилия ЛЗ за ПИМП е
зачислен за придобиване на специалност по „Обща медицина“.
Съгласно разпоредбата на изпълнители на
медицинска помощ по смисъла на този закон са
лечебни заведения или техни обединения по Закона за
лечебните заведения /ЗЛС/, с изключение на лечебните заведения
по ЗЛС, и национални центрове по проблемите на общественото здраве
по Закона за
здравето, като съгласно чл. 59, ал. 1
от ЗЗО договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на
медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях.
Процедурата по оказване на извънболнична медицинска
помощ е сложен фактически състав, като лечебното заведение, което предоставя
тази помощ трябва да отговоря на изискванията на чл. 117 и сл. от НРД за МД 2020-2022 г. за оказване на медицинска
помощ. Лечебните заведения за извънболнична
медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на
чиято територия е регистриран в ИАМН/РЗИ адрес, на който се осъществява
дейността, подават заявление по образец, утвърден от управителя на НЗОК, към
което прилагат: необходимите квалификационни документи съгласно наредбата
по чл. 181, ал. 1 от ЗЗ или наредбата по § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗЛЗ от
ОПЛ, а при липса на такъв квалификационен документ – документ, че са зачислени
за придобиване на специалност по „Обща медицина“ (за лекарите, учредили лечебно
заведение за ПИМП или работещи като ОПЛ в лечебно заведение за болнична помощ
по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ), и необходимите квалификационни документи съгласно наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето за придобиване на специалност в системата на здравеопазването – за
всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с
НЗОК – т.8 на чл.117 от НРД за МД 2020-2022г.
Съгласно чл. 8, т. 1,
б. „а“ от Закона за лечебните заведения лечебни заведения за извънболнична
помощ са: 1. амбулатории за първична медицинска помощ,
които могат да бъдат: а) индивидуална практика за първична медицинска помощ, а в
съответствие с чл. 39, ал. 1 от същия закон лечебните заведения на
извъболничната помощ подлежат на регистрация, като съгласно чл. 40, ал. 1 от
същия закон регистрацията се извършва от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ въз основа на заявление, в което се посочва
единният идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския
регистър, и към което се прилагат посочените изчерпателно в нормата документи.
Видно
от материалите по делото - заповед от
08.06.2022г., издадена от Ректора на МУ-Пловдив и служебна бележка, издадена от
МБАЛ-Велинград, в архива на болницата няма данни да е издавана служебна бележка
№ 62/27.01.2014г., съответно считано от 03.06.2022г. е прекратена
специализацията по специалността „Обща медицина“ на д-р Я., поради факта, че последният
не е придобил специалност в законоустановения шестгодишен срок
Съгласно чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т.2 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., изпълнителят по договора следва да отговаря
на условията за сключване на договора за извършване на съответната дейност за
първична извънболнична медицинска през цялото време на неговото действие. Видно от представените по делото дипломи д-р Я.
притежава специалност „Нервни болести“ и е с призната специалност медицина. Не
може да се приеме, че при приключване на практическото обучение по Обща
медицина, д-р Я. се е сдобил с такава специалност, доколкото последната се
придобива при условията и по реда на Наредба № 15 от 2008г. за
придобиване на специалност „обща медицина“ от общопрактикуващите лекари (ДВ,
бр. 63 от 2008г.), каквато видно от заповед на ректора на МУ-Пловдив от
08.06.2022г. последният не притежава.
Представената
от оспорващия медицинска документация е ирелевантна за настоящия казус, от една
страна защото ЕТ е търговец по смисъла на чл.1 от Търговски закон, следователно
не следва да се приеме за оправдание обстоятелството, че неговия представляващ
е бил на лечение. Отделно от това
медицинските документи са издадени през м. април 2019г и м. декември 2020г., а
Договора с НЗОК е сключен през м. февруари 2020г. Също така здравословното
състояние на д-р Я. не опровергава безспорно установеното, че същият не
притежава изискуемите, съгласно чл. 117, т.8 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. квалификация и специалност. На последно, но не по важност място, видно от
официалния удостоверителен документ, издаден от МБАЛ-Велинград в архива на
болницата няма данни да е издавана служебна бележка № 62/27.01.2014г.,
следователно не може да се възприеме извода, че д-р Я. е работил в лечебното
заведение като педиатър, но дори това да е било така, по делото не са
налице данни за придобита специалност
Детски болести, Обща медицина, Вътрешни болести или Спешна медицина, т.е същият изначално не е отговарял на
условията за сключване на Договора с НЗОК.
По изложените съображения съдът намира
оспорената заповед за законосъобразен административен акт – издаден от
компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при
отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта.
Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна
сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на д-р Я.К.Я., като законен представител на ЕТ“ Я.Я.-АПМП-ИП“
- гр. Пазарджик, срещу Заповед за прекратяване на договор за оказване на
първична извънболнична медицинска помощ № 13/РД-09-165/29.08.2022г., издадена
от директора на РЗОК-Пазарджик.
ОСЪЖДА ЕТ“ Я.Я.-АПМП-ИП“
- гр. Пазарджик, да заплати на РЗОК-Пазарджик сумата от 100 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаглаждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република
България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/