Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3163
22.11.2019 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
XXXVIII – ми граждански състав
на пети ноември
две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Ани
Стоянова
Като разгледа
докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 3573 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, представлявана от В.С. и Д.Н., против Н.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, К.М.А., ЕГН **********, адрес: *** и
Л.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца за следните суми:
2398,59 лева главница по
договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007
г., 549,62 лева договорна лихва за периода от 05.06.2016 г. до 15.11.2017 г.,
151,66 лева надбавка за забава за периода от 06.06.2016 г. до 15.11.2017 г.,
273,71 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 16.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, като се претендира плащане на сумите от длъжниците разделно, по 1/3
част от всеки, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
5214/17.11.2017 г. по ч. гр. д. № 8711/2017 г. по описа на БРС.
Сочи се, че между ищеца като кредитодател, от една
страна, и от друга – А.М.П. – наследодател на ответниците (кредитополучател),
както и Т.Д.Д. (поръчител), е сключен договор за кредит за текущо потребление
от 22.08.2007 г. и договор за поръчителство от 22.08.2007 г., по силата на
който на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер на 9000 лева.
Кредитът е станал изискуем на 24.08.2017 г. поради настъпил краен падеж на
22.08.2017. Претендира се плащане от наследниците разделно по 1/3 от дълга – по
799,53 лева главница, 183,21 лева договорна лихва, 50,55 лева надбавка за забава, 91,24
лева заемни такси.
Моли съда да уважи исковете и да му присъди
съдебно-деловодни разноски.
Ответните страни чрез особени представители са
оспорили исковете. Представителят на Н.П.
е посочил, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не е установено дали
същата е приела наследството, оставено й от майка й. Процесуалният представител
на К.А. е посочил още, че искът е недопустим, тъй като за същото вземане
поръчителят по договора за кредит вече е осъден и банката ще има два
изпълнителни титула за едно и също вземане. Процесуалният представител на Л.П.
е посочил, че тя не е уведомена от банката за изискуемостта на кредита. Освен
това П. не е приела наследството на кредитополучателя П..
Молят съда да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Представен е договор
за кредит за текущо потребление от 22.08.2007 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД
като кредитодател и А.М.П. като кредитополучател и Т.Д.Д. като
поръчител.
В договора е посочено, че на кредитополучателя е предоставен
кредит в общ размер на 9000 лева. Срокът за погасяване на кредита е 120 месеца,
считано от усвояването му, а падежната дата е 5-то число на месеца. Падежът на последната
вноска е настъпил на 22.08.2017 г. Уговорено е, че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка,
за която са определени условия за намаляване. Представен по делото е погасителен план към договора
за кредит. Приложени са Общи условия към договора, които
кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора.
Съгласно удостоверение за наследници, издадено от
Община Бургас, А.П. е починала на 16.11.2011 г., като нейни законни наследници
са ответниците в настоящото производство.
Представени са извлечения за периода 22.08.2007 г. –
31.12.2014 г. и от 01.01.2015 г. – 08.05.2019 г., в които са отразени извършени
в периода плащания по кредита и отнасянето на всяка вноска към задълженията по
кредита. Видно от същите до смъртта на кредитополучателя същата редовно е
погасявала задълженията си по договора. На 05.06.2012 г. Н.П. е внесла по
сметката сума в размер на 700 лева за погасяване на кредита. На 08.06.2012 г.
К.П. е внесла по сметката сума в размер на 131,26 лева за погасяване на
кредита. Впоследствие до 07.06.2016 г. регулярно са постъпвали плащания по
сметката, като видно от представеното извлечение от счетоводната сметка на
банката към 16.11.2017 г. са останали за плащане сумите 2398,59 лева главница, 549,62
лева договорна лихва за периода от 05.06.2016 г. до 15.11.2017 г., 151,66 лева
лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2016 г. до 15.11.2017 г., 273,71
лева заемни такси.
По молба на „Банка ДСК” ЕАД за определяне на срок на
наследниците на А.М.П. да заявят дали приемат наследството й или се отказват от
него, на основание чл. 51, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 532 ГПК е образувано ч. гр.
д. № 5189 по описа за 2016 г. на
БРС. В хода на делото молителят е оттеглил исканията си по отношение на Н.М.П.
и К.М.А. и съдът е прекратил по отношение на тях производството по делото на
основание чл. 232 ГПК. По отношение на Л.М.П. съдът е прекратил производството
по делото, тъй като същата не е открита на адреса, отразен в Национална база
данни „Население“, и поради това за нея е била налице обективна невъзможност да
заяви дали приема, или се отказва от наследството.
С влязло в сила решение по гр. д. № 1842/2018
г. на БРС наследникът на поръчителя по процесния договор за кредит Г.К. е
осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумите 386,01 лева главница,
8,20 лева договорна лихва, 13,68 лева законна лихва, 179,71
лева заемни такси, които вземания са част от предмета на заповед за
изпълнение № 5214/17.11.2017 г. по ч. гр. д. № 8711/2017г. на БРС. Прието е, че поръчителството на ответника е
прекратено по отношение на задълженията с падеж, настъпил преди 16.05.2017 г.,
а съгласно погасителния план поръчителят остава задължен за задълженията с
настъпил падеж след тази дата, а именно за вноските от 05.06.2017 г. до
22.08.2017 г., включително, договорна лихва върху тези неплатени на падеж
вноски, обезщетение за забава върху тях.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира предявените главни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК за основателни.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно
и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между
него и наследодателя на ответниците, възникнало по силата на сключен договор за
кредит, че „Банка ДСК”
ЕАД е бил
изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от
договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответниците да
заплатят същото. За да претендира плащане на цялото задължение по договора,
ищецът се позовава на настъпил краен падеж на задълженията по договора на
22.08.2017 г.
Тези обстоятелства не са спорни
между страните по делото. Процесуалните представители на ответниците не
оспорват наличие на сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А.М.П. договор за кредит и
размера на задълженията по него, настъпилият краен падеж на всички вноски по
договора и неизпълнение на задълженията на П. по него. Видно от приложените
извлечения от движение по разплащателната сметка, която е обслужвала кредита,
П. е погасявала редовно дължимите месечни вноски до смъртта си. След това
наследниците й Н.П. и К.П. са внесли по сметката суми, а впоследствие до
07.06.2016 г. регулярно са постъпвали плащания по сметката, като не е отбелязано
кой е наредител на същите.
Спорно е дали наследниците
отговарят за дълга на своя наследодател, тъй като не било установено дали те са
приели наследството, оставено им от майка им.
Съдът намира, че наследниците
отговарят за задълженията на своя наследодател, след като след смъртта му
същите са призовани да наследят. От откриване на наследството същите придобиват
неговите права и задължения, освен ако не се откажат впоследствие от
наследството, преди да са извършили действия по приемането му. По делото не е
установено, не се установява и от направената от съда служебна справка
ответниците да са се отказали от наследството на А.П.. Следователно те
отговарят за задълженията на кредитополучателя като негови наследници съгласно
приложеното удостоверение за наследници.
За пълнота следва да се отбележи,
че според настоящия състав частичните погашения на задълженията, произтичащи от
договора за кредит, от страна на Н.П. и К.П., представляват конклудентни
действия, от които се предполага намерението за приемане на наследството, тъй
като същите са действия на разпореждане с наследствената маса, доколкото същите
намаляват размера на задълженията от нея. Това води до увеличение на актива на
наследството, поради което погасяването на задължението не е действие на управление
на наследственото имущество, с което се цели съхраняването му. Ето защо, като
са направили вноски за обслужване на кредитите на майка си след смъртта й,
съзнавайки, че действат като нейни наследници, то Н.П. и К.П. са извършили
действия, които несъмнено предполагат намерението им да приемат наследството на
А.П., т. е. приели са го мълчаливо.
Неоснователни са
възраженията на процесуалните представители на ответниците, че искът е
недопустим, тъй като за същото вземане поръчителят по договора за кредит вече е
осъден и банката ще има два изпълнителни титула за едно и също вземане.
Съгласно т. 5в от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д. 4/2013 г.
ОСГТК ВКС, след като главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно
материалноправно положение (аргумент от чл. 142 и чл. 148 ЗЗД), същите не са
необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното
производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо
всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Издаването на изпълнителен лист с
поръчител не означава по-голяма по обем отговорност за материалното право по
смисъла на чл. 139, изр. 2 ЗЗД, а само допълнителен ред за събиране на
вземането по реда на принудителното изпълнение. Реализирането на отговорността на главния длъжник и на поръчителя е самостоятелно и не
е в зависимост едно от друго. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 429 ГПК, очертаваща субективните предели на изпълнителния лист, според която
кредиторът не може да насочи изпълнение срещу главния длъжник въз основа на
издаден срещу поръчителя изпълнителен лист. Ето защо и доводите в тази насока
са неоснователни.
Предвид изложеното, предявените установителни искове
следва да бъдат уважени.
Ответниците дължат направените от
ищеца разноски за настоящото и заповедното производство в размер на общо 895,94 лева. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в
размер на 150 лева.
Поради изложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, К.М.А., ЕГН **********, адрес: *** и Л.М.П., ЕГН
**********, адрес: ***, че дължат разделно (всяка по 1/3 част от дълга) на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Московска № 19, представлявана от В.С. и Д.Н., сумите 2398,59 лева
(две хиляди триста деветдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки)
главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007 г., 549,62 лева (петстотин
четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) договорна лихва за периода
от 05.06.2016 г. до 15.11.2017 г., 151,66 лева (сто петдесет и един лева и
шестдесет и шест стотинки) лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2016
г. до 15.11.2017 г., 273,71 лева (двеста седемдесет и три лева и седемдесет и
една стотинки) заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
5214/17.11.2017 г. по ч. гр. д. № 8711/2017 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, К.М.А., ЕГН **********, адрес: *** и
Л.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, представлявана от В.С. и Д.Н., сумата от 895,94 лева (осемстотин деветдесет и
пет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.