Присъда по дело №7885/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда
по НОХД № 7885/2021г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.Б.,
като същият е предаден на съд за престъпление по 313, ал.1 от НК, а именно
за това че на 02.01.2019 г. в гр. Пловдив е потвърдил неистина в писмена
декларация, приложена към Заявление с per. № 191030000139/02.01.2019 г., в
сектор „Пътна полиция" ОД МВР Пловдив, за прекратяване на регистрация на
ПС с per. № **, която mо силата на закон - чл. 141, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата е дал пред орган на власт - Началник сектор „ПП" при
ОДМВР Пловдив за удостоверяване истинността на някои обстоятелства -
декларирал за „изгубено/откраднато" свидетелство за регистрация на МПС, с
регистрационен № **, като същото е било у Х.Н.Х. ведно с автомобила марка
„Мерцедес ML 270 ЦДИ" с per. № **. предадено му от Л.Д.Е. по силата па
пълномощно per. № ** г., както и за престъпление по чл.326, ал.1 от НК, а
именно за това, че на 27.12.2018 г. в с. **, обл. Пловдив е предал по друг
начин невярно повикване за помощ, като е депозирал заявление № УРИ
239000-19274/28.12.2018 г. за това, че в дома му на ул. „**" № *** липсват
регистрационни табели с № **, издадени за лекия му автомобил „Мерцедес
ML 270 ЦДИ".
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По
отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за двете
престъпления, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Защитника на подсъдимия адв.П. излага доводи, че няма доказателства
от които да се направи извод за виновността на подсъдимия и моли съдът да
оправдае подсъдимия.За престъплението по чл.326, ал.1 от НК се релевира и
наличие на чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимият не взе становище по същество, тъй като същия редовно
уведомяван от защитника си не взе участие в процеса и поради това че
обвиненията не са тежки съдът разгледа делото в негово отсъствие..
Като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г. В. Б. е роден на **
г. в гр. **, живущ в с. **, обл.
1

Пловдив, ул. „**" № **, б., б.гр. със средно-специално образование, женен, работещ в
Германия, неосъждан, ЕГН **********.
През 2015 г. подс. Г.Б. закупил лек автомобил марка „Мерцедес ML 270 ЦДИ".
Впоследствие депозирал заявление до Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР гр.
Пловдив и автомобилът бил регистриран на негово име в с peг. № **. Впоследствие на
09.03.2017 г. Б. сключил договор за покупката на автомобила марка „Фолксваген
Тоуарег" с рама № ** със свид. Е. в качеството му на управляващ „Е.и М." ООД в гр.
Пловдив. На същата дата пред нотариус Е.Н. подписал пълномощно per. № ** г. в полза
на свид. Е. за продажбата на автомобила „Мерцедес ML 270 ЦДИ" и го оставил в
салона ведно със свидетелства за регистрация част първа и част втора и с монтираните
регистрационни табели с № **. През месец април 2017 г. свид. Х.Х. посетил
автосалона на „Е. и М." ООД в гр. Пловдив и харесал лекия автомобил марка
„Мерцедес ML 270 ЦДИ" с per. № **. След разговор със свид. Е. договорили цена от 8
000 лв. Свид. Х. заплатил цената и получил лекия автомобил марка „Мерцедес ML 270
ЦДИ" с peг. № ** ведно със свидетелство за регистрация част втора, като се разбрали
през следващия месец да подпишат пред нотариус договор за продажбата на
автомобила. През месец май 2017 г. свид. Х. дошъл в автосалона, но сключването на
договора било отложено, потърсил Б. в с. **, но разбрал, че междувременно същият е
отпътувал от страната и работи в чужбина. Свид. Х. продължил да управлява лекия
автомобил марка „Мерцедес ML 270 ЦДИ" с per. № **, като заплащал и дължимите
вноски по застраховка „Гражданска отговорност".
През 2018 г. Б. получил известие за заплащане на дължимия местен данък за
лекия автомобил марка „Мерцедес ML 270 ЦДИ" с per. № **. В тази връзка при
пребиваването си в България Б. се срещнал със свид. Л. Е. в автосалона в гр. Пловдив.
Свид. Е. му обяснил, че е продал автомобила на свид. Х., но впоследствие не са
сключили договор с нотариална заверка за продажбата на автомобила. Свид. Е. върнал
на Б. съставеното пълномощно от 09.03.2017 г., свидетелството за регистрация част
първа, дал му и данните на свид. Х.Х., за да се свърже с него и евентуално да сключат
договора за продажба на автомобила.
Въпреки това на 27.12.2018 г. в приемна на РУ-Асеновград в с. **, обл. Пловдив
пред полицейския служител свид. А.А. Б. депозирал заявление № УРИ 239000-
19274/28.12.2018 г. за това, че не може да открие регистрационните табели с № **,
издадени за лекия му автомобил „Мерцедес ML 270 ЦДИ", като в действителност
знаел, че табелите са монтирани на автомобила и същият е във владение на свид. Х.. В
заявлението Б. посочил, че сам е свалил регистрационните табели с намерение да
бракува автомобила, а впоследствие не ги е открил в гаража си в с. **. Към
заявлението попълнил и заявление за издирване на табелите, въз основа на което
същите били обявени за общодържавно издирване с Телеграма № ** г. на РУ-
Асеновград.
На 02.01.2019 г. в гр. Пловдив Б. отишъл в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.
Пловдив, за да депозира заявление за прекратяване на регистрацията на МПС.Там
подал и декларация че е изгубил свидетелството за регистрация на МПС, с
регистрационен № **, като същото е било у Х.Н.Х. ведно с автомобила марка
„Мерцедес ML 270 ЦДИ" с per. № **.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява горната фактическа обстановка.Същата по нищо не се различава
2

от приетата фактическа обстановка от прокурора, но според съда описаните
деяние не представляват престъпления.
На първо място съда следва да отбележи, че кредитира показанията на
св. Х.Н.Х., А.Г.А., Л.Д.Е., както и Д.Т.А..Съдът не кредитира показанията на
св.А. в частта кога се изисквала декларация по чл.141, ал.2 от ЗДВП тъй като
това е правен въпрос.Показанията на свидетелите кореспондират по между си,
както и съдът вече отбеляза спор по фактите липсва.Кредитират се всички
писмени доказателства по делото, които са неоспорени от страните.Спорът в
случая е изцяло правен и съдът дължи анализ защо прие, че описаните деяния
не са престъпления.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че
с подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна, нито
състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, нито това по чл.326, ал.1 от
НК.Това е така поради следното.Състава на престъплението по чл.326, ал.1 от
НК изисква от обективна страна деецът предава по радио, телефон или по
друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ,
злополука или тревога.В случая деецът по „друг начин“ е предал невярно
съобщение, което не е повикване или знак за помощ.Това невярно съобщение
е обявление, че не може да открие свои вещи, което не е знак или повикване
нито за помощ, нито за злополука, нито за тревога.Ето защо престъплението
по чл.326, ал.1 от НК в този случай не е извършено от обективна страна.Още
по-малко това се е случило от субективна тъй като деецът не е целял и то с
пряк умисъл да подаде сигнал за тревога или помощ.Дори и макар и
формално с разширително тълкуване на нормата на чл.326, ал.1 от НК, което
е допустимо в наказателното право се приеме, че макар и формално да се
изпълнени обективните елементи на състава на престъплението по чл.326,
ал.1 от НК то със сигурност е налице чл.9, ал.2 от НК и случаят е
малозначителен.Ето защо съдът прие, че на 27.12.2018 г. в с. **, обл. Пловдив
не е осъществил състава на престъплението по чл.326, ал.1 от НК и на
основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.
Съдът прие, че с действията си подсъдимият не е осъществил и състава
на чл.313, ал.1 от НК, нито от обективна нито от субективна страна поради
следното.За да са налице от обективна страна всички съставомерни признаци
на престъпния състав по чл. 313, ал.1 от НК следва деецът да потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено
по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства.В случая Б. е потвърдил наистина в
писмена декларация.Този елемент от обективната страна на деянието е
налице.Действително тази декларация е подадена пред орган на власт,
какъвто е ОД на МВР-Пловдив.В случая има норма, а именно посочената в
3

обвинението по чл.141, ал.2 от ЗДВП съгласно която писмена декларация се
подава, в случай, че се издава дубликат на свидетелството за регистрация на
пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е изгубено,
откраднато или унищожено.В настоящия случай обаче Б. е подал заявление за
дерегистрация на МПС.Защо е подал декларация по чл.141, ал.2 от ЗДВП,
защо такава изобщо ме е изискана не става ясно.Б. не е искал да му се издава
дубликат на СРМПС, такова твърдение няма, нито в обвинителния акт, нито
има данни по делото това да е така.Ето защо в случая тази декларация е
подадена без правно основание.Липсва изобщо цел на подаването й.Ако е
поискана без правно основание в случая тя не би могла да породи и целите на
подаването й, а именно да се издаде дубликат на СР на МПС.Липсва
взаимовръзка между подаването на декларацията и дерегистрацията на
МПС.За дерегистрация на МПС, каквато е целта на Б. не се иска декларация.А
дори да се искаше това не е декларация по чл.141, ал.2 ЗДВП, а ще е по друга
норма, за която липсва повдигнато обвинение.Нормата за която е повдигнато
обвинение чл.141, ал.2 от ЗДВП е с цел да се издаде дубликат на СРМПС.Тъй
като Б. не е искал такъв документ, не се твърди да е искал, а и няма данни да е
искал то следва че не извършил изобщо деянието по чл.313, ал.1 от НК тъй
като не е подал декларация, която се иска по закон за да се дерегистрира
МПС, а е подал декларация без правно основание с цел каквато всъщност той
не преследва.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието също не е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, тъй като нито е искал да му се издава дубликат
на СР на МПС, нито е целял това да стане, дори това не се и твърди в
обвинителния акт.Именно с тази цел би била подадена декларация по реда на
чл.141, ал.2 от ЗДВП.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	120
Дата:	7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Николай Захариев Петров

Дело:	20215330207885
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 декември 2021 г.

Присъда по дело №7885/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите