№ 111094
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110155348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т. 9 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от Т. Н. Ф.,
чрез адв. Б. В., срещу длъжника Х. Е. П. за сумата в размер на 4000 лева, дължима по запис
на заповед, издаден от длъжника на 04.06.2021 г. в гр. Новград, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и за сумата в размер на 509,95 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 05.07.2021 г. до 06.10.2022 г. Претендират се и направените по делото
разноски в размер на 90,20 лева за внесена държавна такса и 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със заявлението и приложените към него документи,
намира следното:
С подаденото заявление освен главницата, дължима по процесния запис на заповед, е
претендирана и лихва за забава върху нея, считано от датата на падежа на задължението по
менителничния ефект до датата на подаване на заявлението в съда. Настоящият съдебен
състав намира, че претенцията за мораторна лихва е неоснователна и в тази си част
заявлението следва да бъде отхвърлено. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК, ВКС недопустимо е издаването на изпълнителен
лист за закъснителните (мораторни) лихви. По молба за издаване на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание – в случая запис на заповед, съдът следва да
провери дали менителничният ефект е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа.
Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът
изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, и не
може да се основава на данни, които стоят извън него, в това число и акумулираните след
падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни
1
лихви. Съгласно чл. 535, т. 2 ТЗ записът на заповед съдържа безусловно обещание да се
плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва
да се плати – ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на
менителничен ефект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на
записа на заповед поема задължението, т.е. колко и какви пари трябва да се заплатят.
Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл.
535 ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни
лихви. Така е направен изводът, че с оглед характера на производството и проверката, която
съдът извършва в него на изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките
на изпълнителното основание, е недопустимо присъждане на закъснителни (мораторни)
лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.
Посочената задължителна съдебна практика, макар да е формирана при действието на
отменения ГПК, не е загубила значението си при действието на ГПК от 2007 г. и е
приложима към въведеното със същия заповедно производство по чл. 417, т. 9 ГПК. Това е
така, защото проверката, която първостепенният съд задължително извършва и в
заповедното производство е съсредоточена до съдържанието на съответния документ, който
в случая е запис на заповед (вж. Определение № 336 от 05.05.2011 г. по ч. т. д. № 148/2011
г., І Т.О., ВКС, Определение № 417 от 31.05.2011 г. по ч. т. д. № 372/2011 г., ІІ Т.О., ВКС,
Определение № 232 от 23.03.2010 г. по ч. т. д. № 147/2010 г., ІІ Т.О., ВКС).
С оглед изложеното и при съобразяване на задължителната съдебна практика,
настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в частта за мораторна лихва върху
главницата следва да бъде отхвърлено. За останалата част от претендираните суми
подаденото заявление е основателно и следва да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение. Съобразно уважената част от претендираните със заявлението суми следва да се
изчислят и дължимите разноски, които съдът определи в размер на 80 лева за внесена
държавна такса и 354,77 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от Т. Н. Ф., чрез адв. Б. В., срещу длъжника
Х. Е. П. за сумата в размер на 509,95 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 05.07.2021 г. до 06.10.2022 г.
За останалата част от претендираните суми подаденото заявление е основателно и
следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба от
заявителя в едноседмичен срок от връчването му.
2
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на заявителя да се изпрати препис от настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3