Р Е Ш Е Н И Е
№
29.11.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав: Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1862 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на Ц.И.М. срещу „Б. П. Б.” АД, с която се иска осъждането на ответника за
сумата от 12 000.00 щатски долара,
представляваща главница по
договор за безсрочен банков влог от 16.5.2003 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 16.5.2003 г. между него
и „Е.” АД, чиито правоприемник е ответникът, е сключен договор за безсрочен
банков влог, по силата на който е внесъл по сметка сумата от 12 000.00 щатски
долара. Заявява, че на 27.12.2018 г., след извършена справка от неговата съпруга
е станало ясно, че по сметката има налични едва 5.00 щ.д., като на отправена молба
му е отговорено, че на 11.6.2003 г. от сметката е извършено теглене на каса в
размер на 12 000.00 щ.д. Твърди, че не е посещавал нито един от клоновете на
банката в страната от момента на депозиране на сумата от 12 000.00 щ.д. до
настоящия момент, че не е теглил от сметката си никакви суми и не е
упълномощавал трето лице с такива правомощия или с каквито и да е други права,
представляващи разпореждане с вложената сума. Заявява, че е отправил покана да
му бъде предоставена информация относно лицето, извършило теглене на сумата от 12 000.00
щ.д. от сметката му, информация на какво основание и въз основа на какви
документи е сторено това, както и че е приканил ответника в двуседмичен срок да
му възстанови сумата от 12 000.00 щ.д., но и до момента банката не е
отговорила на тази поканата и не е върнала вложената сума.
Ответникът не оспорва, че на 16.5.2003 г. по
сметка на ищеца е направена вноска в размер на 12 000.00 щ.д., но заявява,
че тази сума е изтеглена още на 11.6.2003 г. Твърди, че от последното
олихвяване на внесената сума са изтекли повече от 13 години, поради което за
верни следва да се приемат данните по банковата сметка, а не тези във влоговата
книжка. Заявява, че на 13.10.2015 г. наличната счетоводна документация по
случая е била унищожена на основание Закона за счетоводството (отм.) и именно
това е причината да не могат да се представят платежните документи от самата
платежна операция, осъществена на 11.6.2003 г. Оспорва автентичността на
влоговата книжка, като твърди, че съдържанието на същата е било подправено след
съставяне на документа чрез заличаване на отразяването на извършеното
изплащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба, като заявява, че по делото не се
събрани доказателства ищецът или упълномощено от него лице да са изтеглили
сумата по влога, както и че ответникът е унищожил счетоводната документация по случая.
По повод възражението, че след изтичането на три години от последното
олихвяване следва да се приемат за верни данните по влоговата сметка, а не тези
по влоговата книжка, заявява, че от една страна от последното олихвяване не са
изтекли три години, а от друга – че не става ясно защо записванията по
електронния регистър на банката съдържат всички други данни, в това число точния
час на изтегляне на сумата, но липсват данни за това кое лице изтеглило сумата.
На свой ред възразява, че ако сумата действително е била изтеглена от ищеца, то
не става ясно защо влоговата книжка все още е в негово държане и защо в нея
липсват вписвания относно тегленето. В този ред на мисли заявява, че е налице
недобросъвестност от страна на банката или пропуск от нейна страна по повод
воденето, съхраняването и обработката на данните, свързани с облигационните
отношения между страните.
Процесуалният представител на ответника
поддържа направеното оспорване на иска, като с писмена молба заявява, че ищецът
не е успял да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за
банков депозит, както и обстоятелството, че сумата по депозита е налична по
сметката и не е изтеглена от него. Заявява, че представената влогова книжка е
годна да установи единствено наличието на депозирани парични средства, но чрез
нея не могат да бъдат опровергани данните от банковата информационно-счетоводна
система, респ. че същата не е достатъчна да установи тегленето на сумата.
Позовава се на Наредба № 3/27.6.2002 г. за безналичните
плащания и националната платежна система (отм.) и на Наредба № 3/29.9.2005 г.
за паричните преводи и платежните системи (отм.) относно изискването за
изпращане на информация на титуляра на сметката за всяко извършено плащане и за
определения срок за извършване на коригиращи операции, както и на разпоредбата
на чл. 49, ал. 3 от Закона за банките.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е отделено като безспорно
обстоятелството, че на 16.5.2003 г. ищецът е внесъл по сметка в „Е.” АД, чиито
правоприемник е ответникът, сумата от 12 000.00 щатски долара.
Като доказателство по делото е приобщен
оригиналният екземпляр на влогова книжка № 0002320 (л. 60), в която е отразена
посочената по-горе вноска, като в същата липсва отбелязване сумата по влога да
е изтеглена.
С молба от 28.12.2018 г. ищецът е заявил, че
иска информация относно движението по сметката от 16.5.2003 г., в това число - информация
за извършени преводи, олихвявания на главницата, начисляване на такси и пр.,
като с писмо от 15.2.2019 г. ответникът е отговорил, че при извършената
проверка е установено, че сумата от 12 000.00 щ.д. е изтеглена от сметката
на 11.6.2003 г., както и че в периода от 31.12.2003 г. до 31.12.2005 г. са
начислени лихви в общ размер от 8.47 щ.д. С покана от 15.5.2019 г. ищецът е заявил,
че иска информация кое лице е извършило тегленето, на какво основание и въз
основа на какви документи, като е претендирал за възстановяване на сумата по
влога.
По делото е допуснато изготвянето на
счетоводна експертиза, според чието заключение по представената от ответника
информация за движението на паричните средства по сметка на ищеца на 11.6.2003
г. от същата е направено теглене на каса в размер на 12 000.00 щ.д. От
заключението става ясно, че последното начисляване на лихва върху депозирания
влог от 31.12.2005 г., като след този период е начислявана лихва върху натрупаната
лихва.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 420, ал. 2 от ТЗ, като ищецът следваше да установи
наличието на валидно правоотношение, възникнало с праводателя
на ответника с посоченото в исковата молба съдържание, както и размера на
сумата по откритата банкова сметка, ***ълг следваше
да докаже погасяването му, както и всички свои правопогасяващи,
правоотлагащи, правоунищожаващи
и правоизключващи възражения, включително, че на
11.6.2003 г. ищецът или упълномощено от него лице е изтеглило от откритата на
името на последния сметка сумата от 12 000.00 щатски долара.
От приетите доказателства съдът приема за
установено, че на 16.5.2003 г. в „Е.” АД, чиито правоприемник е ответното
дружество, е открита влогова сметка на името на ищеца, по която на същата дата
са внесени 12 000.00 щ.д., че тази сума е олихвявана
към края на съответната календарна година в периода от 2003 до
Съгласно чл.
48, ал. 2 от действалия към датата на откриване на влога Закон за банките
(отм.), при откриване на спестовен влог банките издават спестовна книжка или
друг подобен документ, в който се отразяват всички вноски и плащания по влога. Според
ал. 3 на същия член, разпореждания със спестовен влог може да се извършват само
след представяне на документа по ал. 2, а при изплащане на цялата сума по влога
документът по ал. 2 се задържа от издателя му. От прочита на тези разпоредби е очевидно,
че влоговата книжка има не само доказателствено значение по повод всяко
разпореждане със сумата по влога, но и легитимиращо действие за титуляра на
влога, като издаването на същата е предвидено с цел гарантиране правата и на
двете страни по правоотношението. Видно е от представената по делото влогова
книжка, че в същата не е отразено твърдяното от
ответника теглене на вложената на 16.5.2003 г. сума в размер на 12 000.00
щ.д. Действително, по повод репликата на процесуалния представител на ищеца
относно обстоятелството, че влоговата книжка все още е в държане на неговия
доверител, следва да се има в предвид, че в разглежданата хипотеза банката не е
имала задължение да задържи влоговата книжка, тъй като е видно, че самата сметка
не е закрита. Факт е обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от Закон
за банките (отм.) банката е имала задължение да изиска от съответното лице да
се легитимира с документа по чл. 48, ал. 2, както и да отрази тегленето в същия,
което не е сторено в нарушение на закона. С оглед на това, съдът приема, че
ответникът не може да се ползва от недобросъвестното поведение на своя праводател, свързано с неизпълнение на посоченото законово
изискване и при липсата на други данни не може да се приеме, че сумата по влога
е изплатена на лице, легитимирало се като носител на правата по влога чрез
представяне на влоговата книжка.
По повод позоваването на ал. 3 от чл. 49 от Закона
за банките (отм.) следва да се има в предвид, че тази разпоредба не следва да
се разглежда самостоятелно, а с оглед ал. 1 и ал. 2 от същия законов член.
Така, съгласно ал. 1 на чл. 49, при загубване, унищожаване или открадване на
документа по чл. 48, ал. 2
влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми
банката, а според ал. 2 на чл. 49 банката не носи отговорност, ако преди
получаване на уведомлението по ал. 1 добросъвестно е платила сума на лице,
овластено да получи плащането. Т.е. видно е, че ал. 3 на чл. 49 визира случаи,
касаещи загубване, унищожаване или открадване на документа по чл. 48, ал. 2
и евентуални последващи различния между данните по сметката и документа по чл. 48, ал. 2.
Съдът намира, че именно такава е била законодателната логика в отменения Закон
за банките, имайки в предвид, че чл. 48, ал. 3 ясно урежда изискването за
представяне на влоговата книжка при всички разпореждания с влога и при спазване
на тази разпоредба различия между данните по сметката и документа по чл. 48, ал. 2 няма
как да възникнат. В случая обаче, твърдения и каквито и да
било данни влоговата книжка да е била загубена, унищожена или открадната, за да
се стигне до приложението на чл. 49, ал. 3 от Закона за банките (отм.), липсват.
Но дори да се приеме, че чл. 49, ал. 3 от Закона за банките (отм.) намира приложение,
следва да се има в предвид, че презумпцията за верността на данните по
влоговата сметка се явява опровергана в хипотезата, при която влогоприемателят не е изпълнил задължението по чл. 48, ал.
3 от Закона за банките (отм.).
По повод възражението на ответника, че счетоводна
документация по случая е била унищожена на основание Закона за счетоводството
(отм.) следва да се има в предвид, че същото остана недоказано, тъй като не
бяха ангажирани каквито и да било доказателства за това дали въпросната
документация действително е била унищожена – протоколи на определена за това
комисия, актове за възлагане и пр. Тук следва да се има в предвид също, че предвидените
в отменения Закон за счетоводството срокове за съхранение са минимални и пред
банката не е била налице забрана за съхраняване на документите и за по-дълъг
срок, както и че унищожаването на документите е предвидена от закона
възможност, а не задължение („след
изтичането на срока за съхранението им носителите (хартиени или технически) на
счетоводна информация, които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд,
могат да се унищожават”). От
друга страна, този въпрос нямаше да бъде обсъждан, ако банката беше изпълнила
задължението по чл. 48, ал. 3 от Закона за банките (отм.).
По повод позоваването на Регламент (ЕС)
2016/679 съдът намира, че същото е неточно по две причини. На първо място,
самият ответник сочи, че банката е унищожила наличната счетоводна документация
на 13.10.2015 г., а Регламент (ЕС) 2016/679 е приет на 27.4.2016 г., т.е.
ответникът се аргументира с разпоредба от международен акт, който към датата на
евентуалното унищожаване не е съществувал. На второ място, съгласно чл. 17 от Регламент
(ЕС) 2016/679, администраторът на лични данни има задължението да изтрие без
ненужно забавяне личните данни в няколко хипотези, от които относими
към настоящата могат да бъдат тези по т. 1, б. „а” и б. „д” – когато личните
данни вече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани
по друг начин и когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването
на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което
се прилага спрямо администратора (на която хипотеза очевидно се позовава
ответникът, правейки препращането към чл. 42 и чл. 43 от Закона за
счетоводството (отм.). Както беше посочено по-горе обаче, унищожаването на
счетоводната документация е било една правна възможност за банката, а не нейно
задължение.
Позоваването от ответника на Наредба № 3/27.6.2002
г. за безналичните плащания и националната платежна
система (отм.) пък се явява некоректно, доколкото въпросната наредба урежда
редът, формите и сроковете, в които се извършват безналични
плащания на територията на страната, които плащания се извършват посредством
задължаване и заверяване на банкови сметки. В случая, според твърденията на
самия ответник, плащането е извършено на каса, поради което цитираната наредба
не може да намери приложение.
В заключение, ответникът не успя да установи
пълно и главно, че е изплатил сумата по влога на лице, което е било оправомощено да получи същата, поради което ищецът има
право да получи вложената сума, отразена в издадената на негово име и намираща
се в негово държане влогова книжка.
Неоснователно се явява възражението за
изтекла давност, доколкото в случая се касае за правоотношение по договор за безсрочен
банков влог, поради което влогоприемателят не може да
се освободи от задължението си, освен като върне изплати вложената сума. В този
случай давността за вземането на влогодателя започва
да тече от момента, в който влогоприемателят го
покани да получи вложената сума (арг. от чл. 255 ЗЗД),
или след отправяне на покана за връщане на вложената сума. В случая ответникът
е поканен от ищеца да възстанови сумата по влога в двуседмичен срок, считано от
17.5.2019 г., след изтичането на който е започнала да тече общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, която е прекъсната с предявяването на настоящия
иск.
По
разноските:
С оглед становището на съда за основателност
на предявения иск, ищецът има право на направените разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, чиито общ размер съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК възлиза на сумата от 2 175.34 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.
П. Б.” АД, ЕИК ***, представлявана от ***, да заплати на Ц.И.М., ЕГН ********** сумата
от 12 000.00 (дванадесет хиляди) щатски долара, представляваща главница по договор за
безсрочен банков влог от 16.5.2003 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.6.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2 175.34 (две хиляди
сто седемдесет и пет лева и тридесет и четири ст.) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: