ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
гр. Търговище, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500091 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, гр. София, чрез пълномощник юриск. Цв. П., против разпореждане №
494/07.03.22г., постановено по ч.гр.д. № 218/2022 г. по описа на РС -
Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „АСВ“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против АНГ. С. С. за
сумата 268.85 лв.- възнаградителна лихва и за сумата 86,93 лв.- обезщетение
за забава.
С оплаквания, че съдът неправилно е приел за недействителен
процесния Договор за потребителски кредит, поради нарушени императивни
изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК,
по изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на този
извод на съда, частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено
и постановено уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК изцяло.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира
следното:
Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
1
Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София е
депозирал заявление по чл. 410 ГПК, уважено частично с издадената Заповед
№ 121/07.03.22 г. за сумата от 1 556.42 лв.- главница по ДПК № CARD-
17544773 от 18.12.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ клон България и длъжника АНГ. С. С., което вземане е прехвърлено в
полза на заявителя по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземане (цесия) от 19.08.2019 г., Приложение № 1/12.08.21 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението - 25.02.22 г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн.чл. 411, ал. 3, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от
ГПК, присъдил е разноски.
С обжалваното разпореждане № 494/07.03.22 г. заповедният съд е
ОТХВЪРЛИЛ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, САМО В ЧАСТТА за сумите: 268.85 лв.- договорна лихва за
периодА 18.12.19 Г.- 11.08.2022 Г.; 86,93 лв. - обезщетение за забава, считано
от 12.08.21г. до 24.02.22 г., на осн.чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
По фактите:
Не са спорни параметрите на процесния ДПК, сключен на 18.12.2019
г., по приложените доказателства към заявлението Кредит CARD-********,
усвояване CREX-******* чрез функционалността покупка на изплащане на
револвиращ кредит с посочения номер , за финансиране покупка на
хладилник на обща цена 989.00 лв., първоначална вноска : 00.00 лв.; размер на
кредита 1078.01 лв.; месечна погасителна вноска: 108.25 лв., брой вноски: 12
бр., обща стойност на плащанията (с първоначална вноска?): 1299.00лв., ГПР
39.18 %, лихвен процент 33,51%, съгласно погасителен план начална падежна
дата 01.02.20 г.-последна вноска 01.01.21 г. и договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-********, за отпуснат кредит 1500 лв., при годишна лихва и такси за
ползване на услугите: лихвен процент 35%, ГПР 44.90 %, и параметри:
месечна такса за обслужване -4.00лв., , справка разполагаем лимит- 0.40 лв.,
такси за теглене на пари в брой от банкомат 2 лв. + 2% от изтеглената сума.
За да постанови частичния отказ, съдът се е позовал на разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 вр. с чл.
23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК)
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се
2
отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя“.
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл.
411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят
претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда
произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се
осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и
искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице
обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и
представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.
410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент
на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри, месечното задължение по
изплащане на кредита, заедно със стойността на посочената застрахователна
премия (л. 7) по този начин ГПР реално не е 39,18 %, респ. 44.90%.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК, ДПК трябва да
3
съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя - сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита - §1, т 1-2 от ДР на ЗПК,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания.
От формална страна това изискване е спазено, посочен е ГПР,
общата стойност на кредита, но се установява, че сключването на договор за
застраховка на плащанията е условие за сключване на потребителския
договор, поради което ГПР следва да отчита и предвидените плащания за
дължимата застрахователна премия, които са включени в месечната
погасителна вноска. В настоящото производство съдът не е в състояние да
посочи какъв би бил ГПР, ако се отчитат и задължителните плащания за
застраховка. Очевидно е обаче, че така посочения годишен процент на
разходите, не отчита цялата финансова тежест за длъжника, за да се приеме,
че е налице яснота у потребителя да прецени обхвата на цялото свое
задължение, поради което и стойностното изражение на посочения процент
на ГПР не покрива изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и преценка
на равновесие между правата на потребителя и задълженията на търговеца.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Такова е и изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО7: „…посочват се всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент“.
Основното изискване, с оглед защита правата на потребителя, е
договорът да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин.
Клаузите на договора и съответните конкретни данни относно неговото
задължаване и елементи от плащанията, следва да бъдат разписани по такъв
„ясен и разбираем начин“, че потребителят да е във възможност да разбере
икономическите последици от сключения договор още при подписването му;
да прецени обема на своето задължение, което да е в съответствие с приетото
в ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23
4
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, и в частност чл.
10, параграф 2, във връзка със съображение 31 от Директивата.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност, както и лихвен процент, но
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
За клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, в т.ч.
застрахователни премии, съществува обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи,
формирана, както в исковото, така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя
с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед
за изпълнение не следва да се издава (съображения и от Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС).
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Като не е включил разноските за „Застрахователна
премия“ при изчисляване на процесния ГПР, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона. Следва да се приеме, че процесният договор само на
това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да
понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна
и вярна информация в договора, поради което потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по
него.
Предвид изложените съображения, отказът на районния съд е
постановен в съответствие със закона и частната жалба против
5
разпореждането следва да се остави без уважение, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощник
юриск. Цв. П., против разпореждане № 494/07.03.22 г., постановено по ч.гр.д.
№ 218/2022 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено заявлението
на „АСВ“ ЕАД вх. № 1726/25.02.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против АНГ. С. С. В ЧАСТТА за сумите: 268.85 лв. -
договорна лихва за периода от 18.12.2019г. до 11.08.2021г.; 86.93 лв. -
обезщетение за забава, считано от 12.08.2021г. до 24.02.2022 г.та 268.85 лв.-
възнаградителна лихва и за сумата 86,93 лв.- обезщетение за забава.
Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6