Решение по дело №34509/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3807
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20221110134509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3807
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110134509 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

14.03.2023 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Паола Рачовска, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №34509 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ......., ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр......, представлявано от .....- изпълнителен директор, срещу К. В. М във
1
връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи
със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми:
сума от общо 1 654,67 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна
енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр....., аб. №... за отчетен период от 01.05.2018г. до
30.04.2021г., сума от 141,91 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2019г. до 18.01.2022г., сума от 56 лв., представляваща сума за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г. и сума от 9,43 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 03.03.2019г. до 18.01.2022г., като за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4769/2022г. на СРС, 165
състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
пълномощника му адв. С. И. от САК, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Посочва се, че цената на иска не отговаря на общия сбор по приложените фактури, вкл. не е
посочено сумите по фактурите за кои периоди се отнасят. Поддържа се, че сумата от 420,92
лв. по фактура №.....г. е погасена чрез плащане. Претендира се присъждане на разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „......” ...
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са препис на Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №36/02.05.2006г., том II, н.д. №223/2006г. на Нотариус ....... рег. №310 в НК,
район на действие: СРС, с който ответницата придобИ. правото на собственост върху
Апартамент №17, находящ се в гр..... и удостоверение за идентичност на адреси.
Към отговора на искова молба са представени доказателства за заплащане на
процесните задължения.
Назначеното за трето лице- помагач представя справки за отопление и топла вода,
издадени на името на К. П..
Представено е заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което през
процесния период в имота са били налице монтирани 5 бр. отоплителни тела, като е
начислявана ТЕ за БГВ по показанията на 2 бр. водомер, с поставени ИРРО с радиотчет.
Изготвено е и прието по делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което през процесния период са фактурирани и заплащани задължения за ТЕ, както
следва:
за отоплителен сезон 2018/2019г.- съгласно издадени съобщения към фактури е
дължима сума от 1 781,09 лв., като съгласно общата фактура от 31.07.2019г. е
фактурирана допълнително за доплащане сума от 176,53 лв., като е приспаднато
плащане от 658,16 лв. и за периода се търси сума от 1 272,46 лв., като е извършено и
последващо плащане по общата фактура на сума от 851,46 лв. и дължима се явява
сума от 420,92 лв.
за отоплителен сезон 2019/2020г.- съгласно издадени съобщения към фактури е
дължима сума от 1 793,13 лв., като съгласно общата фактура от 31.07.2020г. е
фактурирана сума от 1 093,67 лв., поради намаления цената на природния газ, като е
приспаднато плащане от 929,50 лв. и за периода се търси сума от 85,65 лв.
за отоплителен сезон 2020/2021г - съгласно издадени съобщения към фактури е
дължима сума от 945,88 лв., като съгласно общата фактура от 31.07.2020г. е
фактурирана допълнително за доплащане сума от 100,23 лв. и за периода се търси сума
от 1 046,11 лв.
Посочва се, че частично за заплатени задължения за мораторна лихва.
2
Видно от приложените към отговора на искова молба преводни нареждания на
08.02.2022г. и на 13.04.2022г. е извършено плащане по посочената обща фактура на сумата
от общо 1 078 лв.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от представените по делото писмени
доказателства може да се установи, че ответникът притежава право на собственост върху
процесния топлоснабден недвижим имот, съобразно представените доказателства по делото
и следователно има качеството на потребител на топлинна енергия и съответно задължено
лице за потребената ТЕ.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от
сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени
в съответната методика математически формули. Изразходваното количество гореща вода,
/БГВ/, от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такИ. липсват или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане- при норма за разход
на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От ангажираните по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлоснабдна. Видно от ангажираните доказателствени средства е, че са извършвани
плащания по партидата, като следва да се приемат за погасени частично задълженията за
отоплителни сезони 2018/2020г. и изцяло за отоплителен сезон 2020/2021г., в хода на
делото. С оглед на горното следва да бъде уважена исковата претенция за сумата от общо
506,57 лв., като дължима за отоплителните сезони 2018/2020г. и мораторна лихва от общо
69,50 лв., с оглед на извършените плащания по партидата.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към опредЕ. фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
спрямо ответника.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
присъждане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
производства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва
да се присъди съответен размер на разноски в полза на ищеца в размер общо за двете
производства на 267,98 лв., от които за двете производства е заплатена държавна такса от
общо 216,19 лв., както и за исковото производство е определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г. В полза на ответника следва да се възложат разноски за адвокатски хонорар
от 414,37 лв., съобразно изхода на спора.
3
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. В. М, ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ...- Изпълнителен директор, съществува вземане за следните суми: сума
от 506,57 /петстотин и шест лева и петдесет и седем стотинки/ лв., представляваща главница
за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за обект, находящ се в гр....., аб. №... за
отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от
28.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сума от 69,50 /шестдесет и девет
лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2019г. до 18.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4769/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над уважената част до пълния им предявен размер от общо 1 654,67
/хиляда шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия и сума от 141,91 /сто
четиридесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2019г.- 18.01.2022г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ...- Изпълнителен директор, срещу К. В. М, ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 56 /петдесет и
шест/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.09.2019г.-
30.04.2021г. и сума от 9,43 /девет лева и четиридесет и три стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 03.03.2019г.- 18.01.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4769/2022г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. В. М, ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ...-
Изпълнителен директор, сума в размер общо на 267,98 /двеста шестдесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и
в заповедното производства.
ОСЪЖДА ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано
от ...- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на К. В. М,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 414,37 /четиристотин и четиринадесет лева и
тридесет и седем стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „......” ....., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.


Районен съдия:




4


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5