О
П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 21.07.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети граждански състав
на двадесети юни две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ИВАЛЕНА ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
809 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.5 от ГПК.
Ищецът ЕТ „С.С.-***, ЕИК ****със седалище и
адрес на управление ***, представляван от С.Б.С. с ЕГН ********** твърди, че след
издаден изпълнителен лист срещу него в полза на ответника по заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № **/**. на К. районен съд, за което
производство не бил уведомен, П.ски окръжен съд във в.ч.гр.д. 3387/2011 г.
оставил без уважение възражението му. В последващо развило се производство по
реда на чл. 424 от ГПК въз основа на открит допълнително протокол относно
точността на измервателното средство, искът му бил оставен без уважение с
влязло в сила решение по гр.д. 747/2012 г. на К. районен съд. В хода на
производството се открил документ, издаден от длъжностно лице при дружеството –
ответник, а имено: фактура № 18272694 от 30.07.2007 г. за начислена му за адрес
в К., ул. „м.” № 1 електроенергия на стойност 10 036.55 лева, за каквато
стойност като главница било образувано заповедното производство против ищеца.
Поради основателни съмнения сезирал органите на прокуратурата. Образувано било
досъдебно производство по прокурорска преписка № 11239 от 2013 г. по описа на П.ска
районна прокуратура, досъдебно производство № 116 от 2014 г. по описа на
Икономическа полиция при ОД на МВР - П.. Производството било срещу неизвестен
извършител за това, че на 30.07.2007 г. в град П., в качеството си на
длъжностно лице - служител в „ЕВН - Б.Е.“ ЕАД - П., в кръга на службата си е
съставил официален документ, в който е отразил неверни обстоятелства, а именно
дължима сума от 10 036.55 лева, с цел да бъде използван този документ, като
доказателство за това обстоятелства - престъпление по чл. 311 от ПК. Предмет на
престъплението била именно посочената фактура № 18272694 от 30.07.2007 г. за
начислена му електроенергия на стойност 10 036.55 лева. Поради това, че
извършителят не бил открит, наказателното досъдебно производство било спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. Посочената фактура не била представяна
официално по водените досега граждански дела с ответника и не била приемана. В
заключението си по гр.д. 747/2012 г. по описа на К. районен съд вещо лице по
ССЕ приложило тази фактура № ***** от 30.07.2007 г. на стойност 10036.55 лева.
В нея били отразени като киловати 56110 за дневна и 24172 за нощна енергия. В
нея липсвал посочен номер на електромер; липсвал посочен период на консумация;
липсвали посочени предходни засечени показания на електромера - старо, ново и
разлика, която определяла дължимата цена; липсвал посочен шифър на съставителя
на фактурата. Тези пороци били още по-явни при сравняване с всички останали
фактури приложени за адрес: К., ул. „м.” 1 от вещото към ССЕ. А при всички
останали фактури консумацията била нормална, сравнима с всички гласни, писмени
и експертни доказателства, включително и със заключението на СТЕ. Ответникът
ЕВН доставял стока - електрическа енергия, чиито обем определял дължимата цена.
От друга страна добрата счетоводна практика задължавала ЕВН за
последователност, системност, предвидимост и обоснованост на счетоводните
записвания.
Затова абсолютно нелогично било следното:
имало фактура ********** от 16.07.2007 г. на стойност 24.25 лева, която
показвала показания като крайно потребление към 05.07.2007 г. - за дневна
енергия 440 кВтч и нощна 210 кВтч; следващата фактура, която стъпвала именно на
тези показания от 440 и 210 кВтч била с № **** от 31.08.2007 г. и била за
периода от 10.07.2007 г. до 09.08.2007 г., на стойност 34.42 лева. Между
посочените две фактури се вмествала именно фактура на стойност 10036.55 лева с
№ *****. В нея нямало период на консумация, нямало старо и ново показание на
електромер, няма номер на електромер. Това било в нарушение освен на посочените
принципи на счетоводството, така и на принципа за текущо хронологично
начисляване. Последователността била във фактури 1 и 3, но не и в фактури 1, 2
и 3. Втората фактура нямала нищо общо с хронологията и съпоставимостта на
начисляването. Абсурдна била подобна доставка на ел. енергия - в периода на
месец юли 2007 г. и по-точно от 5 до 10 - за пет дена на стойност 10 036.55
лева. Подобна консумация била невъзможна. Самата ел. инсталация на обекта била
проектирана и изпълнена за далече по-ниски мощности и не била в състояние да
издържи на подобно натоварване от преминаваща ел.енергия на стойност 10 000
лева за подобен кратък период.
Налице било лъжливо документиране в
официален документ - престъпно обстоятелство по чл. 311 от НК. Посочената
фактура по смисъла на гражданскопроцесуалното право представлявала неистински -
неверен документ, в който липсвало съответствие между документа и
удостовереното с него фактическо положение. Тъй като ответното дружество
образувало срещу него изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ № 823 - М.К.- П.
и продължавало с принудителните действия, имал правен интерес от установяване
на посоченото престъпно обстоятелство, което да послужи за основание на ново
производство по чл. 424 от ГПК против ответника или за отмяна на първото
решение по този текст.
Счита, че ответникът неправомерно се
възползвал от фактура № 18272694 от 30.07.2007 г. за начислена му
електроенергия на стойност 10 036.55 лева срещу него. Посочената фактура била
създадена при условията на чл. 311 от НК - от неоткрит извършител на 30.07.2007
г. в град П., който в качеството си на длъжностно лице - служител в „ЕВН - Б.Е.”
ЕАД - П., в кръга на службата си е съставил официален документ, в който е
отразил неверни обстоятелства, а именно дължима сума от 10036.55 лева, с цел да
бъде използван този документ, като доказателство за това обстоятелства -
престъпление по чл. 311 от НК.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „Е.Б.Е.“ АД ***, че във фактура № *** от
30.07.2007 г. за начислена на ищеца електроенергия на стойност 10 036.55 лева в
полза на ответника са отразени неверни обстоятелства, а именно дължима сума от
10 036.55 лева, фактурата е издадена с цел да бъде използван този документ,
като доказателство за това обстоятелство - престъпление по чл. 311 от НК и
деянието е извършено от неоткрит извършител в качеството му на длъжностно лице
- служител в „ЕВН - Б.Е.” ЕАД - П., който в кръга на службата с съставил
посочения официален документ. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „Е.Б.Е.“ АД ***, ЕИК ***, адрес:
П., ул. „Хр. Г. Д.“ ** оспорва иска и въвежда следните възражения: освен общите
процесуални предпоставки за допустимост на една искова претенция, в конкретния
случай в чл.124 ал.5 от ГПК законът предвиждал и допълнителни изисквания
относно допустимостта на предявения установителен иск: 1) престъпното
обстоятелство, чието установяване се претендира по гражданскоправен ред да е от
значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила
решение; и 2) наказателното преследване за това престъпно обстоятелство да не
може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1,
т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25,т.2 или чл.26 от
Наказателния кодекс, или в случаите, когато извършителят на деянието е останал
неоткрит. Следователно, установяването на престъпно обстоятелство можело да се извърши
по исков ред от гражданския съд само в случаите, когато наказателно преследване
на дееца не може да бъде осъществено поради наличие на някоя от изчерпателно
посочените пречки за провеждане на наказателно производство в чл.124 ал.5 от ГПК. На второ място, установяването на извършено престъпление от гражданския
съд било допустимо само тогава, когато то има значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила съдебно решение. От това
следвало, че съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по
чл.124 ал.5 от ГПК не може да бъде самоцелно, а установяването на извършено
престъпление е с оглед значението, което му придава законът в гражданскоправен
аспект. Съдът, който бил сезиран с иск за установяване на престъпно обстоятелство,
можел да разгледа претенцията по същество, само ако ищецът е доказал наличието
на посочените процесуални предпоставки. Счита, че в настоящия случай, те не са
налице.
Сочи, че според чл.311 от НК длъжностно
лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който
удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя
документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с
лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от
право по чл. 37, ал 1, точка 6. Действително по казуса чисто математически
можело да се констатира наличие на наказателното преследване, прекратено на
основание чл. 244, ал 1, т.2 от НПК. Погледната в правен аспект фактическата
обстановка не способствала да се изградят изводи за наличие на първата
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по чл.124, ал.5 от ГК. В
случая нито фактурата имала характеристиката на официален документ, нито
служителят на ответника, които бил известен, поради това, че е посочен в самата
фактура (Г.К.) имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НПК, нито този документ бил използван в производството по издаване на заповедта
по чл.410 от ГПК. Съдебната теория приемала, а и в практиката се налагал
изводът, че в гражданския процес по чл. 124, ал 5 ГПК се установява престъпно
обстоятелство, употребено от законодателя като равнозначен смислов израз на
престъпление по смисъла на НК. Установяването на престъпно обстоятелство по
реда и на основание чл. 124 ал. 5 ГПК изисквало доказване на всички елементи на
престъпния състав с доказателствените средства на ГПК. Съставът на чл.311 от НК
предвиждал, че престъпление от общ характер е съставянето на неистински
официален документ с цел да бъде използван. Следователно и от обективна страна
следвало да бъде установено, че е съставен официален неистински документ.
Нормата на чл.93 т.5 от НК давала дефиниция на понятието „официален документ“
като приемала, че това е този документ, издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция. В т. 1 било дефинирано понятието „длъжностно
лице“ - това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно,
временно или постоянно служба в държавно учреждение. Следователно и доколкото
във посочената фактура било посочено като издател лице, работещо по трудов
договор при ответника, тя не представлявала официален документ.
Ищецът изобщо не посочил и не твърдял
престъпното обстоятелство, чието установяване се претендира по гражданскоправен
ред да е от значение за посочено от него гражданско правоотношение или за
отмяна на влязло в сила решение. Твърдяло се, че ответното дружество е
образувало срещу ищеца изпълнително производство, представени били съдебни
решения по приключили съдебни производства, но не било посочено по какъв начин
установяването на престъпното обстоятелство би могло да рефлектира върху
отношенията или решенията. Нещо повече сам ищецът в исковата молба твърди, че
коментираната фактура „не е представяна официално по водените досега граждански
дела и не е приемана“. В случая ставало дума за частен свидетелстващ документ,
който се ползвал с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява
неизгодни за себе си факти. Доказателствената сила на фактурата не била
равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ. Тя се преценявала по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл.146 от ГПК. Оспорването на верността на
доказателството била средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила
на доказателствата и затова то се прилагало само срещу материалната
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. При частните
свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила
не се подчинявала на изискванията за оспорване истинността на доказателството,
защото съдът не бил обвързан от тази доказателствена сила, а я преценявал по
свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото.
Следователно, самият факт, че процесната
фактура била съставена не влечал след себе си задължително изводи, че е налице
новооткрито обстоятелство относно дължимостта на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК или, че постановеното решение по същото дело се основава
именно и единствено на нея.
Счита, че ищецът не е доказал наличието и
на втората предпоставка за упражняването на процесния установителен иск, а
именно - установяване извършването на твърдяното престъпно обстоятелство да е
от значение за отмяна на влязлото в сила решение № 97 от 13.02.2013 г. по гр.д.
№ 747/2012 г. на Районен съд - К.. Нямало спор между страните, че същото
решение е било предмет на инстанционен контрол от ПОС (решение от № 949 от
30.05.2013 г. по в. гр.д.№ 1328/2013 г. на ПОС), като окончателно спорът
приключил с постановяване на определение № 264 от 08.05 2014 г. по т.д. №
3525/2013 г. на ВКС, ТК, II - ро отделение.
Поради така изложените съображения счита от
една страна, че исканото установяване на престъпно обстоятелство не касае
действие, съставляващо престъпление, а от друга - дори и да е, посоченото
престъпление не би имало значение и не би могло да послужи за основание за ново
производство по чл. 424 от ГПК или за отмяна на решение № 97 от 13.02.2013 г.
по гр.д. № 747/2012 г. на Районен съд – К..
В изпълнение на задълженията си по общите
условия „Е.Б.Е.“ АД доставило в обекта на ищеца за периода от 01.07.2007 г. по
29.02.2008 г. електроенергия на обща стойност 10147.27 лева, която до този
момент не била заплатена от ищеца.
Моли съда да прекрати производството като
недопустимо, или да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски и в
двата случая.
Съдът нам.а иска за недопустим, по следните
съображения:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.124 ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, което
е от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр. дело № 747/2012г. по
описа на КрлРС или за предявяване на нов иск с правно основание чл. 424 от ГПК.
Освен общите процесуални предпоставки за допустимост на една искова претенция,
в конкретния случай в чл.124 ал.5 от ГПК законът предвижда и допълнителни
изисквания относно допустимостта на предявения установителен иск:
1) Престъпното обстоятелство, чието
установяване се претендира по гражданскоправен ред, да е от значение за едно
гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение;
2) наказателното преследване за това
престъпно обстоятелство да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое
от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по
чл.25, т.2 или чл.26 от Наказателния кодекс, или в случаите, когато
извършителят на деянието е останал неоткрит.
Следователно, установяването на престъпно
обстоятелство може да се извърши по исков ред от гражданския съд само в
случаите, когато наказателно преследване на дееца не може да бъде осъществено
поради наличие на някоя от изчерпателно посочените пречки за провеждане на
наказателно производство в чл.124 ал.5 от ГПК. На второ място, установяването на извършено
престъпление от гражданския съд е допустимо само тогава, когато то има значение
за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила съдебно
решение. От това следва, че съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск по чл.124 ал.5 от ГПК не може да бъде самоцелно, а установяването на
извършено престъпление е с оглед значението, което му придава законът в
гражданскоправен аспект. Поради това съдът, който е сезиран с иск за
установяване на престъпно обстоятелство, може да разгледа претенцията по
същество, само ако ищецът е доказал наличието на посочените процесуални
предпоставки.
В конкретния случай се твърди, че има
извършено документно престъпление, че е образувано наказателно производство и
същото е спряно, поради неразкриване на извършителя. Твърди се още, че предмет
на престъплението е сочената от ищеца фактура, която за него се явявала и
новооткрито доказателство. Съдът е изисквал от районна прокуратура П. спряното
досъдебно производство. Същото е образувано срещу неизвестен извършител, за
това, че на 30.07.2007г. в град П., в качеството си на длъжностно лице –
служител на ответника, в кръга на службата си е съставил официален документ, в
който е отразил неверни обстоятелства, а именно – дължима сума от
10 036.55 лева, с цел да бъде използван този документ като доказателство
за това обстоятелство – престъпление по чл. 311, ал.1 от НК. При образуване на
досъдебното производство, и в последствие – при спирането му прокурорът не е
посочил конкретния документ, за който приема, че е предмет на престъплението по
чл. 311, ал.1 от НК. Действително, в указанията му е посочено, че разследващия
полицай следва да изясни дали документ (фактура) има характер на официален такъв.
Фактурата е частен документ и НК с разпоредбата на чл. 309, ал.1 предвижда
реализиране на наказателната отговорност само в случаите по поправка на
документ – съставяне на неистински документ от гледна точка на автор, дата или
поправка на съдържанието му. Такива факти, не са били изтъквани нито пред
прокурора, нито се сочат пред настоящата инстанция и разследване за тях не е
провеждано. Материалната доказателствена сила на фактура би могла да бъде
оборена по общия исков ред, но неверните изявления, направени в нея, не
осъществяват състав на престъпление, доколкото не са оспорени авторството и
истинността на документа. При това положение, съдът приема, че доколкото не се
разследва неистинност на оспорената в настоящия процес фактура а се разследва удостоверяване на неверни факти
– престъпление, което може да бъде извършено само по отношение на официалните
документи, то ищецът не установява наличието на наказателно производство, което
не може да бъде приключено. Съдът не обсъжда възможността наказателното преследване
за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК да е изключено по давност, доколкото
ищецът не твърди такова престъпление да е било извършено. Дори при уточнение и
допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал.1 от ГПК изявленията на
ищеца касаят единствено невярното съдържание на документа, но неговата
автентичност не е оспорена.
С оглед на изложеното, ищецът не е доказал наличието на първата предпоставка
за упражняването на процесния установителен иск, а именно – извършено
престъпление по чл. 308, ал.1 от НК, поради което е безпредметно съдът да
обсъжда наличието или липсата на връзка между процесната фактура и възможността
решението по гр. дело № 737/2012г. да бъде отменено или ищецът да предяви нов
иск с правно основание чл. 424 от ГПК.
С оглед на изложеното исковата претенция се
явява недопустима и съдът следва да прекрати производството поради липса на
правен интерес.
На основание чл. 78, ал.4 от ГПК на
ответникът следва да се присъдят деловодни разноски при прекратяване на
производството, тъй като същите са поискани и в случай, че съдът уважи
възражението за недопустимост. (л. 67). Следва да се осъди ищеца да заплати на
ответника разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300 лева на
основание чл. 78., ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащане на
правната помощ.
Мотивиран от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
21.06.2017г., с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 809/2016г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, ЕТ
„С.С.-***, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, представляван от С.Б.С.
с ЕГН ********** да заплати на „Е.Б.Е.“ АД ***, ЕИК ***, адрес: П., ул. „Хр. Г.
Д.“ 37 разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.