Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Ихтиман, 19.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 206 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № ....2018 г.
на ОДМВР С.... на А.Д.Н. ЕГН ********** *** за това, че на ....2018 г., около ....часа
на автомагистрала “Т....”, в района на ….. км е управлявал товарен автомобил с рег.
№ ...., без платена винетна такса за движение по републиканските пътища, с
което е нарушил на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179,
ал. 3, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3000 лева и не е бил
заплатил в срок глоба с фиш № .... от …..2017
г., с което е нарушил чл. 190, ал.. 3 ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева.
А.Н. е обжалвал наказателното
постановление, като в жалбата си твърди, че е незаконосъобразно, тъй като в
обстоятелствената част има съществено противоречие. Освен това сочи, че са
налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като е заплатил винетна
такса, около 4 часа преди извършването на проверката.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не
вземат становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложения по преписката акт за установяване на
административно нарушение № ..../....2018 г. се установява, че жалбоподателят А.Н.
около ....часа е бил спрян за проверка от органите на КАТ, в района на 54 км.
на автомагистрала “Т....”, като е управлявал товарен автомобил “Р……” с рег. № .....
Актосъставителят е констатирал, че автомобилът няма валидна винетка от
категория „……………“ и водачът не представя квитанция за платена винетна такса за движение по републиканската
пътна мрежа, с което е нарушен чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Освен това водачът е
управлявал превозното средство, като не е бил заплатил в срок глоба с фиш № .... от …………….2017 г.,
което представлява нарушение на чл. 190, ал.. 3 ЗДвП.
Констатациите в акта са потвърдени от актосъставителя Д.П.
и свидетеля по акта И. И……, според които на камиона е имало залепен стикер, а
водачът не е представил квитанция за
платена такса. Освен това при проверка в информационната система било
установено, че има незаплатена глоба.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което за извършеното нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП на Н. е наложена на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП глоба в размер на 3000
лева, а за нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП – на основание чл. 185 ЗДвП глоба
в размер на 20 лева.
От представения по делото фискален бон, се установява,
че за автомобил рег. № .... на …………..2018 г. в 20,13 часа е била закупена
дневна винетка К1 от бензиностанция, находяща се в с. Б....на международен път .....
С
оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от
териториални и материално компетентни органи, като в хода на производството не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
По
отношение на нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП
В хода на производството е установено, че жалбоподателят
към момента на проверката не е заплатил наложена глоба с фиш, като
актосъставителят е приел, че това обстоятелство представлява нарушение на чл. 190,
ал. 3 ЗДвП. Съгласно цитирания текст наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване.
В чл. 6 ЗАНН е предвидено, че административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай чл. 190, ал. 3 ЗДвП не съдържа конкретно правило за
поведение, адресирано към водачите на превозни средства, респ. състав на
административно нарушение и поради това неспазването му не би могло да ангажира
административнонаказателната отговорност на лицето.
Неизпълнението на наложено наказание „глоба“ изначално
не може да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на съответното лице, още по-малко за нарушение на правилата за
движението по пътищата. Глобата,
освен административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал.2 ДОПК вземания - данъците, осигурителните вноски, митните
сборове и др. Разликата между глобата и останалите публични вземания е, че
глобата е административно наказание, резултат от упражнена
административнонаказателна репресия. Докато в общия случай основанието и
размерът на публичното вземане се определят в административния процес, основанието
и размерът на глобата се определят в административнонаказателния процес, в
който се прилагат общите принципи на наказателния процес.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления, с които са наложени
глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Редът за
събиране на държавни вземания е уреден в Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) - дял IV "Събиране на публичните
вземания". Законодателят подробно е разписал процедурата за доброволно и
принудително изпълнение, както и способите за защита на
административнонаказаното лице при принудително изпълнение. Така съгласно чл.163, ал.3 ДОПК публичните вземания се събират от публичните
изпълнители при Националната агенция за приходите, които съобразно чл.209,
ал.2, т.3 ДОПК по искане на публичния взискател /в случая МВР/ следва да
предприемат принудително изпълнение спрямо наказаното лице. След като влезе в
сила наказателното постановление и се образува производството за събиране на
наложената глоба правоотношенията между нарушителя и наказващия орган се
трансформират и този наказващ орган има качеството на публичен взискател, а нарушителя
– на длъжник. В ДОПК липсва основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност при неизпълнение на публично задължение.
Затова и неплащането на административно наказание „глоба“ по себе си не
представлява административно нарушение.
Съвсем друг е въпросът, ако поради неизпълнение на
глобата водачът е управлявал МПС без необходимите документи /било без контролен
талон, било без свидетелство за управление, в случай че му е наложена ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП/, като в тези случаи той би извършил съответно
нарушение по Закона за движението по пътищата.
Ето защо, при липсата на състав на административно
нарушение настоящият състав намира, че наказателното постановление и в тази си
част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП
Разпоредбата
на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, в редакцията си към момента на извършване на
нарушението, предвижда, че движението на определените в Закона за пътищата
пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 100, ал. 2 ЗДвП водачът на моторно
пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена
винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното
пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва
незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност.
Към
момента на извършване на нарушението е в сила Наредба за условията и реда за
събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато
разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за
специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, съгласно
която винетната такса се заплаща от всяко българско или чуждестранно физическо
лице или юридическо лице - собственик или ползвател на пътно превозно средство,
което за определен период ще ползва републиканските пътища или техни участъци. В
чл. 12, ал. 6 от Наредбата е предвидено, че дневната винетка е
валидна за деня, който е обозначен на нея чрез перфорация.
В хода на производството се установи, че жалбоподателят
при навлизането си на българска територия през ГКПП Дунав мост на ………..2018 г.
в ……………. часа от бензиностанция, находяща се в с. Б....е закупил дневна винетка
за управлявания от него товарен автомобил. Впоследствие е бил спрян в района на
тунел „Т…………на АМ „Т.... в ....часа на ....2019 г. за проверка от органите на
КАТ.
В случая деянието, осъществено от жалбоподателя,
формално очертава признаците на административното нарушение, тъй като обективно
в полунощ на ....2018 г. срокът на валидност на заплатената от него винетна
такса е изтекъл. От друга страна обаче, съдът приема, че с оглед на незначителността на вредните
последици, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на управление на МПС без заплатена винетна
такса. Това е така защото водачът е бил изпълнил задължението си при
навлизането на територията на България, което означава, че през по-голямата
част от периода си на движение по републиканските пътна мрежа не е нарушил
съответната законова норма. Целта на закона е да се санкционират водачите без
закупени стикери и заплатени винетни такси, а не и да се наказва водач, който е
заплатил дължимата такса, но поради закупуването на стикера в края на деня той
е имал валидност по-малко от 4 часа. Самостоятелно основание за прилагането на
чл. 28 ЗАНН е и размерът на предвиденото от закона наказание от 3000 лева,
което явно не съответства на тежестта на нарушението.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменен.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ....2018 г. на ОДМВР С……..., с което на А.Д.Н.
ЕГН ********** *** за нарушение на чл.
139, ал. 5 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 3000 лева и за нарушение на чл. 190, ал. 3, ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба по реда на АПК пред АС–С.... област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)