Р Е Ш Е Н И Е № 5
Гр. Разград, 10 февруари 2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело №132 по
описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.48, ал.1 от Наредба №12 от
25.07.2016г. за прилагане на подмярка 7.2.
"Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички
видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №12.)
Образувано е по жалба на Община Исперих против Решение
№17/07/2/0/00640/3/01/03/01 с изх.№ 01-0800/1680 от 02.07.2020г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която е
отказано да се изплати сума в размер на 80 069, 46 лв. по постъпила заявка
за окончателно плащане №17/07/2/0/00640/3/01 на обща стойност 319 886, 28
лв.
В жалбата и по същество се твърди, че административният акт е незаконосъобразен,
като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това
се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния
си представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана. По същество
развива доводи, че оспореното решение е валиден и законосъобразен
административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и
материалния закон, при наличието на фактическите и правни основания за това,
поради което моли съда да отхвърли предявената жалба. Претендира и за заплащане
на разноските по производството.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законосустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е частично основателна
по следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството доказателства установяват, че между
страните е сключен Договор №17/07/2/0/00640 от 30.01.2018 (л.30-л.48 от делото)
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички
видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020г. Той е сключен по реда и при
условията на чл.41, ал.2 и ал.3 от Наредба №12.
По силата на този договор ДФЗ се задължава да предостави безвъзмездна финансова
помощ в размер на 386 694, 70 лв. за
изпълнение на одобрено проектно предложение №17/07/2/0/00640 от 03.10.2016г. с предмет „Запазване на духовния и културен
живот на населението чрез ремонт и оборудване на читалище „Съзнание -1891“
гр.Исперих“. Неразделна част от този договор е одобрената количествена сметка
(Приложение №6) (л.58-л.64 от делото). В последствие са сключени Анекс №І от
27.11.2018г. (л.71- л.72 от делото) и Анекс №ІІ от 14.10.2019г. (л.80- л.81 от
делото) , с които е определена финансовата помощ в размер на 343 449, 89
лв. и са приети като неразделна част от договора Таблица за одобрени инвестиционни
разходи и Количествено-стойностна сметка (л.82- л.88 от делото).
Жалбоподателят е подал заявка за окончателно плащане №17/07/2/0/00640/3/01 първоначално
на стойност 343 449, 89 лв., впоследствие коригирана на 319 886, 28 лв., с
приложена към нея документация. В изпълнение на правомощията си по чл.46 от
Наредба №12 административният орган е извършил проверка и установил нередности
и несъответствия, за които е уведомил ползвателя с Уведомително писмо изх.
№01800/132 от 24.01.2020г. (л.135 от делото) и Уведомително писмо изх.
№01-0800/589 от 12.03.2020г .(л.241-л.242 от делото), като е предоставил срок
за допълнителни документи и пояснения. След анализ на постъпилите документи и
писмени обяснения с процесното Решение №№17/07/2/0/00640/3/01/03/01 на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е постановен частичен отказ да се изплати
сума в размер на 80 069, 46 лв., за които е прието, че са недопустим разход
както следва :
1. Недопустим разход в размер на 7 812, 00 лв. - Монтаж и демонтаж на
фасадно тръбно скеле, съгласно чл.30, ал.5 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г.;
2. Недопустим разход в размер на 17 641, 62 лв. - изпълнение на
строително- монтажни работи, които не са одобрени по договор с ДФЗ, както
следва:
- Демонтаж на каменна облицовка -15 922, 57лв.;
- Доставка и монтаж на прът за мълниеприемник 4 м
с включена арматура за закрепване-115.69 лв.;
- Доставка и монтаж на комплект хоризонтални конзоли Ø 1,1/2 към стена- 23.20лв.;
- Доставка и монтаж на мълниеприемник с
изпреварващо действие 60 µs- 1 580.16 лв.;
3. Недопустим разход в размер на 2 450, 87 лв. за изготвяне на
технически и работен проект съгласно чл.29, ал.2, т.3 от Наредба №12 от
25.07.2016 г.;
4. Недопустим разход в размер на 490, 17 лв. за упражняване на авторски
надзор съгласно чл.29, ал.2, т.5 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г.;
5. Недопустим разход в размер на 490, 17 лв. за консултантски услуги,
свързани с управлението на проекта съгласно чл.29, ал.2, т.2 от Наредба № 12 от
25.07.2016 г.;
6. Недопустим разход в размер на 13 655.09 лв. - непредвидени разходи,
които представляват нови дейности извън одобрените чрез проведената тръжна
процедура. От бенефициента е изискано, но не е представено и извършено
възлагане на новите строително-монтажни работи по реда на Закона за обществените
поръчки;
7. Недопустим разход в размер на 2 774.98 лв. по договор с ИНВЕСТИЦИОННО
ПРОЕКТИРАНЕ ЕООД за „Изработване на технически инвестиционни проекти за обекти
на територията на община Исперих“, поради наложени финансови корекции по ЗОП на
етап сключване на договор с ДФ Земеделие, в размер на 25% от стойността на
допустимите разходи за дейността;
8. Недопустим разход в размер на 34 754.56 лв., като наказателна санкция,
поради факта, че общият сбор на недопустимите разходи по заявката за плащане
(сумата от недопустимите разходи по т.1 до т 7 вкл. от настоящото писмо)
превишава с повече от 10% заявената финансова помощ (319 886, 28),
съгласно чл.63 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 809/2014 НА КОМИСИЯТА от 17
юли 2014 г.
В тази част решението на Изпълнителния директор на ДФЗ е предмет на съдебен
контрол в настоящето производство.
Това решение е валиден административен акт, като постановен в надлежна писмена
форма от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, произтичащи от чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и Наредба №12, която
урежда условията и редът за прилагане на подмярка
7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички
видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони" от ПРСР 2014 – 2020 г. В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, като на
жалбоподателя е предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да
ангажира доказателства и да заяви своето становище.
Съдът намира, че оспореният административен акт е надлежно мотивиран. Макар
и схематично, но достатъчно ясно и конкретно в него са изложени фактическите и
правни основания за издаването му. Наред с това, част от съображенията, които
са обосновали органа да постанови своя отказ, се съдържат в изпратените от него уведомителни
писма до ползвателя. От съдържанието му се разбира каква е действителната воля
на административния орган и жалбоподателят е разполагал с възможност достатъчно ефективно да организира своята
защита.
С оспореното решение е отказано плащане и приет за недопустим разход в размер на 7 812, 00 лв. за монтаж и
демонтаж на фасадно тръбно скеле на основание чл.30, т.5 (неточно посочен като чл.30,
ал.5) от Наредба №12. Съгласно тази норма финансова помощ не се предоставя за оперативни
разходи, включително разходи за поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт.
Легално определение на понятието "оперативни разходи" се съдържа в
разпоредбата на §1, т.18 от ДР на Наредба №12, според която това са
административните разходи и разходите, свързани с поддръжка, наеми,
застраховка, текущ ремонт с поддръжка и експлоатация на активите. Спорният
разход не попада сред изброените, доколкото те касаят вече осъществени СМР и
придобити активи. По правило фасадните скелета са помощни конструкции, които
служат за работни платформи за изпълнение на различни видове работи (зидане,
мазилки, боядисване, облицовки, топлоизолации и др.) и са необходими за
извършването на СМР на височина, в който смисъл са чл.87, ал.1 и сл. от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (Наредба №2). Изискванията към тях,
условията за монтаж и демонтаж са регламентирани от цитираната наредба (чл.90 -
чл.95 от нея). Те участват в извършването на строително- монтажните работи и
разходите за техния монтаж и демонтаж са пряко свързани с осъществяването на строителните
дейности, предмет на договора за отпускане на финансова помощ. С оглед на така
изложените съображения съдът приема, че този разход е допустим за финансиране
съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 от Наредба №12. В този смисъл са и
Решение №5763/ 19.05.2020г. по адм. д. №3836/2020г. и
Решение № 10534/ 30.07.2020г. по адм.д. №3908/2020г.
на Върховния административен съд. Приемайки противното административният орган
е постановил своя акт в противоречие с материалния закон, поради което в тази
част оспореното решение следва да се отмени. Тази отмяна обуславя отмяна на
решението и в частта, с която са отказани за финансиране разходите по т.3, т.4,
т.5, т.7 и т.8 от него. Посочените там
суми са изчислени в проценти от стойността на допустимите за финансиране
разходи, поради което при промяна на същите следва преизчисляване и на тези
суми. С оглед естеството на спора и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката
следва да се върне на органа за ново произнасяне по искането в тази част, при
спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на
закона.
В останалата част решението е постановено в съответствие с материалния
закон.
В т.2 от оспорения административен акт са приети за недопустими разходи 17
641, 62 лв.- стойността на изпълнени СМР, които не са били включени в
проектното предложение и съответно в сключения договор с ДФЗ и одобрената количествено-стойностна
сметка към него. Тези документи определят пределите по вид, количество и
стойност на разходите, които ще бъдат финансирани. По правило безвъзмездна
финансова помощ (БФП) се изплаща само за предварително одобрени и договорени
дейности. Посочените СМР (демонтаж на каменна облицовка на стойност 15 922,
57лв.; доставка и монтаж на прът за мълниеприемник 4
м с включена арматура за закрепване на стойност 115, 69 лв.; доставка и монтаж
на комплект хоризонтални конзоли Ø 1,1/2 към стена на стойност 23.20лв. и доставка и монтаж на мълниеприемник с изпреварващо действие 60 µs на
стойност 1 580.16 лв.) не са били одобрени предварително и не са включени в количествено-стойностната
сметка, която е неразделна част от Договора за отпускане на БФП. Недопустимо е
едностранно изменение на Договора за опускане на БФП от ползвателя и
разширяване на неговия обхват, без значение какви са били причините за това. С
оглед на това съдът приема, че правилно и обосновано е отказано тяхното
изплащане.
В т.6 от оспорения акт са приети за недопустим разход 13 655, 09 лв.- стойността
на заявени непредвидени разходи, за които административният орган е приел, че представляват нови дейности извън одобрените
чрез проведената тръжна процедура. Съгласно чл.29, ал.1, т.1, б.„б“ от Наредба №12 допустими за финансиране са и непредвидени
разходи в размер до 5 на сто от стойността на одобрените разходи. Легално
определение на понятието „непредвидени разходи“ се съдържа в разпоредбата на
§1, т.15 от ДР на Наредба №12. Според нея „ непредвидени разходи“ са разходи,
възникнали в резултат на работи и/или обстоятелства, които не е могло да бъдат
предвидени при първоначалното проектиране. Същите водят до увеличаване на
количествата, заложени предварително в количествените сметки към проекта, и/или
до нови строително-монтажни работи, за които са спазени условията за
допустимост на разходите, предназначени за постигане на целите на проекта. В
случаите на кандидати, които са възложители по смисъла на чл.5 и чл.6 от Закона
за обществените поръчки (ЗОП), новите строително-монтажни работи следва да
бъдат възлагани по реда на ЗОП, освен ако не са предвидени изключения. В случая
заявените непредвидени разходи не са свързани с увеличаване на количествата,
предварително одобрени и договорени, а съставляват по съществото си нови СМР.
Следователно ползвателят, който безспорно е възложител по смисъла на чл.5, ал.2
от ЗОП, е бил длъжен да ги възложи след проведена процедура по реда и при
условията на ЗОП. Той е бил надлежно уведомен от административния орган, че
следва да представи наличната документация във връзка с проведена процедура по
ЗОП. Доказателства в тази насока не са представени, поради което правилно и
обосновано е отказано тяхното изплащане.
Страните претендират за присъждане и на деловодни разноски. В хода на
съдебното производство жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 640
лв. и претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по
делото е заплатил възнаграждение за вещи лица в размер на 600 лв. по назначената комплексна експертиза,
поискана от него и също претендира за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. С решението си съдът частично уважава жалбата и частично отменя
оспорения административен акт, поради което разноските следва да се понесат от
страните, така както са направени.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №17/07/2/0/00640/3/01/03/01 с изх.№ 01-0800/1680 от 02.07.2020г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е отказано да се изплати на Община Исперих
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 772, 75 лв. по т.1, т.3, т.4, т.5, т.7 и т.8 от него.
ВРЪЩА преписката в тази част на компетентния
административен орган за ново
произнасяне при спазване указанията на съда.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Исперих в останалата част като неоснователна и
недоказана.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: /п/