Решение по дело №14/2021 на Районен съд - Брезник

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

№ ../22.03.2021 г., град Брезник    

В ИМЕТО НА НАРОДА

Брезнишки районен съд, наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

При участието на секретар М. Г. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от

ЗАНН

Образувано е по жалба на Б.Р.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,   ***,   против   Наказателно    постановление    №    **-****-*******/22.01.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор

„Пътна полиция“, Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183 ал.3 , т.б и чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП, на Б.Р.А., с ЕГН: **********, са и наложени административни наказания „глоба“ общо в размер на 80лв., за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.137Б ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление **********/22.01.2021r. на Началник сектор при ОДМВР-Перник, е незаконосъобразно, тъй като не е съгласна с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Брезнишки районен съд на основание чл. 14 и 18 от HПK npue за установено от фактическа страна следното.

На 28.12.2020г. след 15.00ч. свидетелите Р.С.Е. и Н.В.Н. в състав на автопатрул по KAT при ОДМВР-Перник се намирали на в гр.Брезник на ул.“Георги Бунджулов“ ПП 2-63, на кръстовището в района на комплекс „Алекса“. Възприели движение по пътя в посока към центъра на града на лек автомобил

„А.“ модел „**“, с peг.№ РК****ВМ, който в участъка между бензиностанция „Лукойл“ и комплекс „Алекса“ въпреки непрекъсната пътна  маркировка  изпреварил  друг  движещ  се  пред  него  автомобил.

 

 

 

 

 

 

Предприели спиране на водача за проверка. Установило се, че водач на лекия автомобил е въззивинкът Б.Р.А.. При разговор с нея свидетелите видели, че намиращите се на задната седалка две деца : на 4 и 8 години се возят в автомобила без да да сложили обезопасителен колан, нямало и задължителните за тяхната възраст предпазни столчета. Св.Е. съставил AУAH №GA**** от 28.12.2020г., в което описал нарушенията на водача и обстоятелствата, при които са констатирани, като водача подписала акта без възражения.

По наказателното постановление :

Въз основа на така съставения акт Началникът на сектор ПП при ОДМВР-Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № ****/22.01.2021 г. , с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.183 ал.3 т.6 и чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП

наложил на Б.Р.А. административно наказание „глоба“ общо в размер на 80лв. за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.137Б ал.1 от ЗДвП.

В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 28.12.2020 в 15.10 часа в гр.Брезник, на ул.“Георги Бунджулов“, като водач на лек автомобил-„А. **“, с peг.№ РК****ВМ, държава България, при обстоятелства: гр.Брезник, ул.“Георги Бунджулов“ / път II-63/ с посока на движение от гр.Трън към гр.Перник, управлява лек автомобил „А. **“, с peг.№ PK **** BM като в участъка между бензиностанция „ЛУКЙОЛ“ и комплекс „АЛЕКСА“ не съобразява поведението си с пътна маркировка M1, предприемайки и извършвайки маневра изпреварване, пресичайки маркировката. При извършената проверка срещу комплекс „АЛЕКСА“ се установи, и че превозва две деца на 4 г. и 8г. без системи за обезопасяване е извършил: 1.При изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП; 2. Превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV, с което виновно е нарушил чл. 1З7Б ал.1 от ЗДвП“.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Р.С.Е. и Н.В.Н., както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите Е. и Н., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка                                                                                                писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

 

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на AУAH серия GA, №**** /28.12.2021r., началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник издал процесното НП с **-****-*******/22.01.2021г.  на Началник гpyпa към ОДМВР-Перник, сектор „Пътна   полиция“,   Перник., против Б.   Р.   А., с ЕГН:**********, с адрес: ***, според констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства  съдържащи           се AУAH,  както и        дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.147 ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183        ал.3   т.6     от      ЗДвП и        чл.183     ал.4   т.10   от      ЗДвП,          наложил административно наказание — ГЛОБА в размер общо на 80 лв.

От правна страна:

 

Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

 

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд — по местоизвършване на твърдяното  нарушение  по  чл.  59, ал.2  от  ЗАНН. Поради  това  жалбата е процесуално допустнма.

 

Разгледана по същество е тя  се   явява неоснователна по                                                 следните

причини:

 

Материалната компетентност на Началника на сектор пътна полиция към ОДМВР-Перник, като AHO да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в AУAH, се доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.Е. и Н., както и от писмените такива — находящи се в приетата административно- наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

 

 

 

 

 

 

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 HПK), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към HПK, а съгласно чл. 14, ал. 2 HПK, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно- наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не ycпee да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

 

На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както при съставянето на AУAH, така и при издаването     на     НП. Обжалваното                                                     е за констатирани две

административни нарушения: предприемане и извършване на маневра изпреверване пресичайки непрекъсната пътна маркировка "М1" и превозване на две деца - съответно на 4г. и 8г. без използване на каквито и да било средства за обезопасяване: задължителното в случая използване на столчета и/или седалки, а и изобщо без да са закопчани с обезопасителни колани намиращи се на задния ред седалки в управлявания от въззивника автомобил.

В жалбата си, а и в писменото изложение въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на двете нарушения. Съдът намира, че и по констатиране и наказване на нарушенията не са налице процесуални нарушения от категорията съществените, които да обосноват отмяната на атакуваното НП. Напротив- установени са по несъмнен и безспорен начин, по отношение на тях има редовно издаден AУAH, както и последващо НП при спазване на процесуалния и материалния закон. При определяне на вида        и                 размера                     на          административното                 наказание административнонаказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението правилно е наложил на жалбоподателя Б.А. административно наказание глоба общо в размер на 80лв.

Съществено нарушение е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които законът му предоставя за защита. Това е нарушение от категорията на съществените, тъй като

нарушава правата на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира адекватна защита.

Съдът констатира нередовности по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН по отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че на 28.12.2020 г., около 15.10 часа, в светлата част на денонощието, на ПП 2-63 / ул.Георги Бунджулов“ в гр.Брезник /, в посока от гр.Трън към гр. Перник, жалбоподателят Б.А., управлявайки л.а. "А. **" с рег. N°- РК****ВМ  в  който  пътували нейна позната и две малки деца- на 8 и 4 години, предприела маневра за изпреварване на автомобил в района на пътен участък между бензиностанция "Лукойл" и комплекс "Алекса". Пътното платно било с две пътни ленти — една в посоката на движение на жалбоподателя  и една лента за насрещно движение — в посока гр.Трън. Пътната маркировка се състояла от единична непрекъсната линия, тип М1 — и в двете посоки. Жалбоподателят, извършвайки маневрата изпреварване, навлязла в лентата за насрещно движение, и изпреварила движещия се пред нея автомобил. В района на кръстовището при комплекс

 

 

 

 

 

„Алекса“ служителите от полицейския патрул възприели тази маневра и при приближаването автомобила на въззивника те го спрели. Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Р.С.Е. и Н.В.Н., че жалбоподателят е извършила претендираното нарушение и действията и са били неправомерни.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че от обективна и субективна страна въззивника е осъществила състава на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Този текст съдържа различни хипотези на изискуемо от правната норма задължение на водача на MПC в качеството му на участник в движението да се съобразява със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка. В конкретния случай фактическото формулиране на нарушението изисква като прецизна правна квалификация тази по чл. 6, т. 1, пр. последно от ЗДвП. Допуснатата от наказващия орган правна непрецизност, квалифицирайки деянието по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, при достатъчно ясно фактическо формулиране на нарушението, не е съществена и не ограничава правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинена и срещу какво следва да се защитава. Несъобразяването на жалбоподателя с пътната маркировка, тип М1 представлява обективирано съставомерно поведение по чл. 6, т. 1, пр. последно от ЗДвП. Предназначението на тази маркировка е да очертава пътните ленти на платното за движение и има функция, независимо от наличието или липсата на пътен знак B-24 съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП да не бъде застъпвана или пресичана. При тази правилно установена фактическа обстановка наказващият орган правилно е приложил материалния закон. Обективираното съставомерно поведение на жалбоподателя изисква санкцията по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП какъвто е и настоящия случай. Ето защо в тази си част наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Що се касае по второто обвинение по чл.137 б ал.1 от ЗДвП настоящия състав намира същото за правилно обективирано и описано: Действително в текста на горецитирания член от раздел XXV на ЗДвП са описани в пет точки в зависимост от тежестта на децата, а не от годините класификация на системите за обезопасяване на деца, а ал.2 на същия член подразделя на два класа тези системи. Съставомерното поведение на въззивника би следвало да бъде класифицирано евентуално по чл.137 в ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 137 б ал. 1 от ЗДвП когато се спори по какав начин с какви системи за обезопасяване са пътували децата на задната седалка на съвременен автомобил, снабден с обезопасителни колани от производителя. Констатираното от служителите на реда,   че   при   движението   на автомобила на въззивника децата изобщо не са обезопасени- нито със стандартните колани на задните седалки, нито с пълен или непълен

 

 

 

 

 

 

клас детски седалки в зависимост от възрастта, ръста и тежестта на децата обосновава съставомерност на деянието по глава двадесет и пета чл.137 б ал.1 от ЗДвП. По гореописания начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 137 б ал.1 от ЗДвП, изискващ санкцията по чл. 183, ал.4, т.10, от ЗДвП.

Наложените санкции за двете извършени нарушения са

правилно определени и индивидуализирани.

На последно място, деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от . Извършеното от въззивника не представлява по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията - нито извършването на неправилно изпреварване въпреки забранителната линия на пътната маркировка в населено място, нито превозването на две малолетни деца на задната седалка на автомобила без каквито и да е средства за обезопасяване въпреки наличието поне на стандартни колани не се явява случай, който да бъде квалифициран като маловажен. Случаят е типичен за вида нарушение. Не разкрива занижена степен на обществена опасност.

 

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

 

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №.**-****-*******/22.01.202 г. на Началник, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.3 т.6 и чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП, с което на Б.Р.А., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ общо в размер на 80лв., за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.1376 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО    подлежи   на   обжалване   пред   Административен    съд

Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на AПK.

 

РАИОНЕН СЪДИ