Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 15.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на осми юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7491 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно
такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответницата е купувач на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот в гр.Р, ул."К.М." 4, бл.“МО-2“, вх.Д,
ет.2, с абонатен № 03001730640. За периода 22.02.2019 г. - 23.04.2019 г. в този
имот ищцовото дружество доставило и на ответницата била разпределена топлинна
енергия на обща стойност 139.79 лв. по 2 броя фактури, която енергия не била
заплатена. Ответницата дължала на ищеца и лихва за забава за периода от падежа
на всяка фактура до 15.06.2019 г. в размер на 4.82 лв. За събиране на
вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по
образуваното гр.дело № 6035/2019 г. по описа на РС-Русе срещу ответницата била
издадена заповед за изпълнение на дължимите суми, лихви и разноски. Съдът дал
указания на ищцовото дружество, че следва да предяви иск относно вземането си,
като в противен случай ще обезсили заповедта за изпълнение. Ето защо претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи му дължи сумите: 139,79 лв. главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода 22.02.2019 г. - 23.04.2019
г. по 2 броя фактури, ведно със законната лихва от 04.10.2019 г. до
окончателното й плащане и лихва за забава в размер на 4,82 лв. Претендира
присъждане на съдебните разноски в двете производства.
Ответницата
Д.Д.Д., чрез назначения й на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който излага твърдения за липса на
договорно правоотношение между страните, от което да се е породило качеството й
на купувач на топлинна енергия. Моли исковете като неоснователни и недоказани
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 07.10.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Д.Д.Д. *** ЕАД за сумите: 139,79 лв.
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 22.02.2019 г.
- 23.04.2019 г. по 2 броя фактури, ведно със законната лихва от 04.10.2019 г.
до окончателното й плащане, лихва за забава от падежа на всяка фактура до
03.10.2019 г. в размер на 4,82 лв. и 77 лв. разноски. Посочено е, че вземането представлява доставена и
разпределена топлинна енергия в имот на длъжника в гр.Русе, ул."К.М."
4, бл.“МО-2“, вх.Д, ет.2, с абонатен № 03001730640.
Приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и приетата по делото съдебно-техническа експертиза установяват, че
сградата, в която се намира гореописания имот, е присъединена към градската
топлопреносна мрежа на Русе посредством индивидуална абонатна станция.
Сградната инсталация е с вертикални щрангове, преминаващи през отопляеми
помещения в сградата, с хоризонтални отклонения към отделните отоплителни тела в
помещенията. От експертното заключение е видно още, че в сградата е въведено
дялово разпределение на топлинна енергия, което се извършва от „Топлоснабдяване“
АД, гр.Шумен, съгласно договор от 10.10.2018 г.
За имота на ответницата под отчет се водят два водомера за битова гореща
вода и пет отоплителни тела – четири радиатора с индивидуални разпределители на
топлинна енергия и една щранг-лира без уред за дялово разпределение. По данни
на търговеца, извършващ услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, за
първия месец от процесния отчетен период два от уредите престанали да работят
поради изтощени батерии. На ответницата е начислена топлинна енергия за
отопление в имота и за дял сградна инсталация. На база законовите изисквания в
ЗЕ, Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия към нея, експертът е определил количеството потребена
топлинна енергия в имота на ответницата, за исковия период на стойност 139.79
лв. с включен ДДС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице,
тъй като същото притежава специални знания и по делото не се събраха
доказателства, които да го опровергават.
Доставката
на топлоенергия е услуга, регламентирана в Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане - Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия и Наредба за топлоснабдяването №
16-334/06.04.2007 г. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат нейната цена. Според чл.133, ал.2 от ЗЕ присъединяването на инсталациите на потребителите в сграда
- етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост. От
посочените два законови текста следва, че собственикът и титулярът на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост може да стане клиент на топлинна енергия и за него да възникне задължение
да заплаща цената й и против волята си, ако притежателите на две трети от
собствеността в сградата решат същата да бъде топлофицирана. В случая представеното решение по
гр.д.№ 2948/2005 г. по описа на РС-Русе, в сила от 22.02.2006 г. установява,
след развода на ответницата бившето семейно жилище, находящо се на адрес: в
гр.Русе, ул."К.М." 4, бл.“МО-2“, вх.Д, ет.2, е предоставено за
ползване на нея. Там е и регистрирания й постоянен и настоящ адрес, поради
което съдът приема, че Д.Д. през процесния период е имала качеството „клиент на
топлинна енергия“.
Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ
собственикът на имот в сграда - етажна собственост дори да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
Разпоредбите на чл.153, ал.1 и
ал.6 от ЗЕ са преминали проверка за противоречие с Конституцията по
конституционно дело № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България.
С решението си по това дело Конституционният съд приема, че посочените законови
текстове не противоречат на Конституцията, като се обосновава с това, че сградните инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Всички собственици на имоти в сграда в режим на
етажна собственост следва да участват в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ (сградната инсталация), като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия.
Задължението да се заплаща
енергията, отдадена от сградната инсталация, дори и когато не се потребява
топлоенергия в имота, произтича от закона - чл. 153, ал.6 ЗЕ, а начинът на
разпределяне на енергията, отдадена от сградната инсталация, е определен
нормативно в подзаконов акт.
По изложените съображения съдът
намира, че предявените искове се явяват основателни и следва да се уважат
изцяло, съобразно заключението на вещото лице.
Съгласно Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на настоящото дело
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 75 лева държавна такса, 150 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение или общо 325 лева, както и 77 лева в заповедното производство.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, че дължи на „Топлофикация
Русе" ЕАД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.„ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.директор Севдалин Желев Желев, сумите: 139,79 лева, представляваща цена на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 22.02.2019 г. - 23.04.2019 г.,
ведно със
законната лихва, считано от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане и 4,82 лева лихва за забава за периода 15.05.2019 г. - 03.10.2019 г., което вземане е предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело № 6035/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация Русе”ЕАД, с ЕИК *********, 325
лева – деловодни разноски в исковото производство и 77 лева разноски по ч.гр.д. № 6035/2019 г. по описа на Районен съд-Русе.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: