Р
Е Ш Е
Н И Е
№
262559 29.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XVІІI граждански
състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 16153 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск от Гаранционен фонд, против В.К.Л., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.288, ал.12 от
Кодекса за застраховане /отм./, (чл. 558, ал. 7 КЗ /нов/) за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1600.50 лева, изплатени по
щета № ***/30.09.2016 г., представляваща изплатено обезщетение за имуществени
вреди за увредения при ПТП, настъпило на 22.09.2016 г., мотоциклет „МВК“, с
рег. № ***, собственост на Б. З. В., ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба в съда – 03.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на
22.09.2016 г., около 19.15 ч., в гр. А., на кръстовище ул. „С.д.“ и „Х. Б.“,
настъпило ПТП по вина на ответницата.
При наличие на пътен знак „Б-2“
„Стоп“, ответницата, управлявайки л.а. „Шевролет Калос“,
с рег. № ***, собственост на М. Н. Л., не спряла, навлезнала
в кръстовището и не пропуснала движещия се на път с предимство мотоциклет
„МВК“, с рег. № ***, собственост на Б. З. В..
Управлявала л.а. „Шевролет Калос“, с рег. № ***, без задължителна застраховка ГО.
По образуваната преписка по щета № ***/30.09.2016
г., ищецът платил обезщетение на увредения от 1 600.50 лева.
Въпреки, че била поканена да
възстанови сумата, плащане не постъпило. Моли се за присъждане на посочената
сума от 1600.50 лева, ведно със
законната лихва от предявяването на иска – 03.12.2020 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба, макар съдебните книжа да са връчени на страната,
чрез назначения й особен представител – адв. Д..
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на предявения иск, в
тежест на ищеца е да докаже настъпилото ПТП по вина на ответника, който е
управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
причинените на увреденото ППС щети и техния размер, причинната връзка между механизма
на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е заплатил застрахователно
обезщетение в посочения
размер и в полза на
увредения.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Видно от протокол за ПТП № ***на 22.09.2016
г. около 20:30 часа, в гр. А., на кръстовище ул. „С.д.“ и „Х. Б.“, настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „Шевролет Калос“,
с рег. № ***, собственост на М. Н. Л., управляван от В.К.Л., при наличие на
пътен знак „Б-2“ „Стоп“ за извършване на маневра завиване наляво, не спряла, навлезнала
в кръстовището и не пропуснала движещия се на път с предимство мотоциклет
„МВК“, с рег. № ***, управляван от собственика му Б. З. В., като го ударила и му причинил имуществени вреди вследствие на удара.
По делото е
приложена преписка по щета № ***/30.09.2016 г., образувана по
уведомление от собственика на увредения мотоциклет, към която са приложени
уведомление за имуществени вреди, доклад по щета и техническа експертиза,
установяващи размера на причинените вреди по мотоциклета, възлизащи на сумата
от общо 1600.50 лева, включваща нови части и материали, както и
труд.
Изготвена е
справка от база данни на информационния център към ищеца, от която е видно, че
управляваното от ответника МПС нямало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
По делото е
представен платежен документ – пълномощно и декларация, с нотариално
удостоверен подпис с рег. № ***/11.01.2017 г. по описа на Н. *** при РС - А.
/л. 20-21/, с което собственика на увредения мотоциклет – Б. З. В., лично и със
съгласието на баща си З. Р. В. е упълномощил последният, да получи от
Гаранционен фонд, цялото му полагащо се обезщетение за имуществени вреди,
причинени на мотоциклета, по щета № ГФ ***/30.09.2016 г. и банково преводно
нареждане /л. 18/, от което е видно, че на 16.01.2017
г. на пълномощника на собственика
на увредения мотоциклет от страна на ищеца е било изплатено обезщетение по щета
в размер на 1600.50 лева.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Безспорно от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че настъпилото ПТП е
причинено от ответника, която при управление на лек автомобил е извършила
нарушение на правилата за движение по пътищата, която при завой на ляво, не
спира на пътен знак Б2, навлиза в кръстовището и удря правомерно движещия се с
предимство мотоциклет „МВК“, вследствие на което са настъпили материални щети. Съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Според
чл. 20, ал. 1 от посочения закон - водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а съобразно чл. 37,
ал. 1 – при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС-та.
Съгласно чл. 47 ЗДвП водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство.
Следователно
налице е противоправно поведение, доколкото
ответникът не е спазила правилата на ЗДвП и Правилника към него. С оглед
горното, съдът приема, че ПТП е настъпило, именно в причинна връзка с
поведението на ответника, която е нарушил посочените правила за поведение при
управление на МПС и по този начин е причинил имуществени вреди другиму. Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, видно от уведомителното писмо от ОД на МВР до Гаранционен
фонд, че на виновния водач В.К.Л. са съставени Актове за установяване на
административно нарушение и въз основа на тях Наказателно постановление № *** и
Наказателно постановление № ****, връчено й и влязли
в сила на 07.11.2016 г. /л.4/.
Няма
ангажирани доказателства, които да водят до извод, че ПТП е причинено по друг
механизъм или да се дължи на други причини.
С категоричност
се установява, че ответникът е управлявала МПС, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените от него
вреди на трети лица. В тази насока, следва да се посочи, че документът –
Справка, изготвена от ГФ въз основа на данните от Информационния център към
него, създаден съгл. чл. 292 КЗ /отм./, до
доказване на противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието…, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал.
7 КЗ /отм./. Т.е. документът, в случая издадената Справка от ГФ въз основа на
данни от ИЦ, има формална и материална доказателствена
сила на официален документ, придадена от закона, по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК. Тази информация се потвърждава и от извършената от съда служебна справка в
публично достъпния интернет сайт на ГФ, а в случай, че ответникът твърди
наличие на ГО следваше да представи действаща такава, което не бе сторено.
Не е спорно
обстоятелството, че за щетите по увредения автомобил е било изплатено по банков
път, след направено уведомление, обезщетение за причинените имуществени вреди,
установени по надлежния ред в производството по образуваната преписка по щета,
след съответната техническа експертиза.
Налице са
предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл. 288, ал.1, т. 2, б.”а” КЗ /отм./, съгласно които Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Поради което са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.
288, ал. 12 от същия кодекс, след изплащане на обезщетението фондът да встъпва
в правата на увредения собственик на ППС до размера на платеното - причинна
връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното
поведение на ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, по отношение на управлявания от
него автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.
Не съществуват
данни причинените вреди на увреденото ППС да се дължат на противоправно
и виновно поведение на неговия водач. Протоколът за ПТП е съставен след посещение от
длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите
от съставителя факти, а именно разположението на МПС в пространството
/обозначени и на скицата в протокола/, както и видимите щети по ППС-та,
документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението
си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът
обвързва съда с материална доказателствена сила /в
този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011
г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК/. Ответникът е подписал документа
и не се оспорва това обстоятелство, а доколкото протоколът удостоверява
неизгодни за него факти /че именно той е нарушил правилата за безопасност на
движението/, този документ следва да се ползва с доказателствена
сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на
виновния водач. Материалната доказателствена стойност
на протокола не е оборена, поради което и следва да бъде зачетена, като съдът
приема, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. От своя
страна ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на различна
фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността му.
Наличието именно на описаните от ищеца щети по мотоциклета, вследствие на
твърдения инцидент се доказа по категоричен начин от представените писмени
доказателства.
Предвид
изложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява доказана по основание и
размер, и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените от него разноски в производството. Направено е
съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.78/ и доказателства за
сторени такива в размер на: 64.02 лева – платена ДТ.
Ищецът е направил искане и е
представил доказателства за сторени такива в размер на – 64.02 лева– ДТ и
343.03 лева – възнаграждение за особен представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2
НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.
Разноските в размер на 343.03
лева – възнаграждение
за особен представител – няма да бъдат изплатени, предвид липсата на
осъществено процесуално представителство на ответника от назначения особен
представител – адв. Д., поради което и не подлежат на
присъждане, а страната би могла да поиска възстановяването им.
Така, общо сторените разноски са в
размер на 164.02 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.К.Л., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2,
ет. 4, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ (чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
/нов/, сумата от общо 1600.50 лева /хиляда
и шестстотин лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща регресно
вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № ***/30.09.2016
г., обезщетение за имуществени вреди на мотоциклет „МВК“, с рег. № ***,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2016 г., настъпило в гр. А., на
кръстовище ул. „С.д.“ и „Х. Б.“, вследствие на виновно поведение на В.К.Л.,
като водач на „Шевролет Калос“, с рег. № ***, като е
управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 03.12.2020 г. до окончателното
погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – разноските по делото в
размер на общо 164.02 лева /сто
шестдесет и четири лева и две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ