№ 167
гр. Варна, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000105 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби на „Консорциум Реми груп“ АД – в несъстоятелност и синдика на „Консорциум
Реми груп“ АД – в несъстоятелност - З. З. Х. срещу решение № 260067/21.10.2022 г.,
постановено по т. д. № 1293/2019 г., по описа на Варненски окръжен съд, с което съдът е
приел за установено в отношенията между страните, че „Консорциум Реми груп“ АД – в
несъстоятелност дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 340 000 евро,
частичен иск от 1 525 768.42 евро, представляваща изискуема главница по Договор за
банков револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от
16.10.2008 г., Анекс № 2 от 27.03.2009 г., Анекс № 3 от 19.01.2010 г., Анекс № 4 от
14.05.2010 г., Анекс № 5 от 19.08.2010 г., Анекс № 6 от 12.09.2012 г., Анекс № 7 от
19.07.2013 г., Анекс № 8 от 21.12.2013 г., Анекс № 9 от 30.01.2014 г., Анекс № 10 от
09.02.2015 г., Анекс № 11 от 31.07.2015 г., Анекс № 12 от 31.08.2015 г., сключен между
„Консорциум Реми груп“ АД (н) и „Уникредит Булбанк“ АД, вземането по който е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от
15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
13.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3809 от 16.05.2019 г.,
постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 50-ти състав, на
осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.
В жалбата на „Консорциум Реми груп“ АД – в несъстоятелност, се твърди
неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснато нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради необоснованост, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и постановяване на същото при несъобразяване с всички
приети по делото доказателства. Конкретните оплаквания са за непроизнасяне по направено
от ответника в първоинстанционното производство оспорване на дълга във връзка със
сключения Анекс № 4, заместил изцяло съдържанието на договора за револвиращ кредит от
1
22.08.2008 г. и оспорването на всички останали анекси по отношение на дъгла на ответника
за главницата, лихвите и разноските, както и за непроизнасяне по направеното възражение
за нищожност на договора за цесия. Излага се становище за нищожност на отделни клаузи
от Анекс № 4, поради противоречието им със закона. Счита, че съдът е бил длъжен да се
произнесе по направено възражение за прихващане. Искането е за отмяна на решението и
отхвърляне на иска, с присъждане на разноски за две инстанции.
В жалбата на синдика Х., е изложено становище за недопустимост, евентуално за
неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалните и
процесуалнотправните норми. Въззивникът инвокира довод, че първоинстанционният съд не
е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната
взаимна връзка, което е обусловило извеждането на неправилни фактически и правни
изводи. Изтъква, че съдът неправилно е възобновил производството по т.д.№1293/2019 г.,
по описа на ВОС, тъй като вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
главница в размер на 1 849 244.66 лв., произтичащо от Договор за банков револвиращ
кредит № 270/05205/020031 е одобрено. Единствено вземането за договорна лихва до датата
на цесията – 15.10.2018 г. в размер на 304 014.38 лв. не е прието в списъка по чл. 685, ал. 1
ТЗ.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, съответно назначен от съда по
несъстоятелността синдик, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същите се преценяват като
редовни –изпълнени са изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК, като държавна
такса за разглеждане на въззивните жалби не се внася предварително на осн. чл.694, ал.7 ТЗ.
Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирала писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно
изложени доводи и съображения, и моли за потвърждаване на атакуваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВОС е образувано по предявен от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище гр.София срещу „Консорциум Реми Груп”
АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със седалище гр.Варна, при задължителното
участие на синдика на ответното дружество, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 340 000 евро, частичен иск от
1 525 768.42 евро, представляваща падежирала главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 16.10.2008г., Анекс №
2 от 27.03.2009г., Анекс № 3 от 19.01.2010г., Анекс № 4 от 14.05.2010г., Анекс № 5 от
19.08.2010г., Анекс № 6 от 12.09.2012г., Анекс № 7 от 19.07.2013г., Анекс № 8 от
21.12.2013г., Анекс № 9 от 30.01.2014г., анекс № 10 от 09.02.2015г., Анекс №11 от
31.07.2015г., Анекс № 12 от 31.08.2015г., сключен между ответника и „Уникредит
Булбанк”АД, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от
15.10.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№3809 от 16.05.2019г., постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд -
Варна, 50-ти състав.
Ответникът е оспорил иска с твърдения за нищожност на договора за цесия поради
липса на основание поради несъществуване на вземане на цедента в посочения в договора
размер. Изложени са доводи за нищожност на клаузите за възнаградителна лихва, мораторна
неустойка и такси в договора за кредит, извършените по тези вземания плащания в завишен
размер следва да бъдат отнесени към главницата, което обосновава по-нисък размер на
непогА.ия остатък от главния дълг. Възражението за нищожност на клаузите за
2
възнаградителната лихва (т.4.1 и т.4.2. от договора и анексите, съответно т. 1 от ипотечния
акт) е основано на твърдения, че начинът на формирането й противоречи на закона - чл.58
ал.1 т.2 от ЗКИ и чл.58 ал.3 от ЗКИ, както и на добрите нрави, тъй като банката практически
си е запазила правото автоматично да ги променя /т.8.2.4 от ОУ/. Твърди се, че клаузата за
неустойка удоворена в т.4.3. от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото е предвидена наред с лихвата върху просрочена главница като второ обезщетение
за една и съща забава, начисляването й върху тази лихва представлява забранен от закона
анатоцизиъм, а начисляването й върху непадежирал дълг води до недопустимо
санкциониране на едно евентуално бъдещо неизпълнение. Излага доводи за нищожност на
клаузите на т.5.1 и 5.2 от договора и съответстващите им клаузи на анексите, поради
противоречие с добрите нрави и със закона - чл.58 ал.ал.1 т.1, т.2 ЗКИ и чл.58 ал.2 ЗКИ, с
твърдения, че липсата на данни в договора за всички общи разходи по кредита и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят, е в нарушение
на императивните изисквания за изричност и изчерпателност при определяне на разходите
по кредита. За периода след сключването на Анекс №4/14.05.2010 г. възнаградителната
лихва се оспорва на самостоятелно основание поради начисляването й в нарушение на
предоговорените с него условия - уговорения гратисен период и отпадането на наказателния
лихвен процент при просрочие по т.4.3. Клаузата на т.7.3 от Анекс №4, се оспорва като
нищожна поради противоречие със забраната за анатоцизъм, тъй като предвижда
начисляване на лихви върху лихви за забава. Оспорва се дължимостта на главницата в
предявения размер и предвид извършеното погасяване на дълга преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК със заплатената от ищеца на банката сума като цена на цесията,
отнесена за погасяване на този дълг. Релевира се възражение за прихващане на вземането на
ищеца за главница с насрещното вземане на ответника за платени при начална липса на
основание суми в общ размер на 170 552, 69 евро, формирани както следва: 125 601, 02 евро
- наказателни лихви за забава в размер на 2%; 24 111, 11 евро - недължимо платени такси,
разноски и др. разходи и 20 840,56 евро - недължимо платени суми за съдебни разноски,
други разходи по кредит и застраховки.
С оглед постановеното в хода на производството решение № 260240/18.09.2020 г.
по т.д.№127/2020 г. на ВОС, с което спрямо ответника „Консорциум Реми Груп” АД е
открито производство по несъстоятелност, с определение от 13.11.2020 г., производството
по т.д.№1293/2019 г. на ВОС е било спряно, на осн. чл.637, ал.1 от
ТЗ.
Съгласно чл.637, ал.1 от ТЗ, с откриване на производство по несъстоятелност се
спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски
дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания и на случаите,
посочени в изр.2 на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ се прилага на общо
основание спрямо висящите към момента на откриване на производството по
несъстоятелност дела, образувани по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни
искове срещу длъжника за съществуване на парични вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК. След откриване на производството по
несъстоятелност, установяването на вземането е възможно и допустимо само в рамките на
това производство по реда за предявяване на вземането в сроковете по чл. чл. 685 ТЗ, чл.
688 ТЗ и чл.639 ТЗ, респ. по реда на чл.692 ТЗ във вр. с чл.694 ТЗ.
Развитието на спряното производство по чл.422, ал.1 ГПК е обусловено от
изхода на производството по предявяване на вземането. Съгласно чл.637, ал.2 ТЗ,
производството по чл. 422, ал.1 ГПК следва да бъде прекратено, ако вземането бъде прието
в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ - с включване в
одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Ако вземането не бъде
прието от синдика или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор на
несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по чл.692 ТЗ, производството по чл.422,
ал.1 ГПК следва да бъде възобновено и да продължи с участие на синдика, на длъжника и на
кредиторите по чл. 637, ал.3, т.1 или т.2 ТЗ.
3
В случая, приетото от синдика вземане, произтичащо от договор за банков
револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г. е било изцяло оспорено от
длъжника „Консорциум Реми Груп” АД, поради което производството по делото правилно е
било възобновено от първоинстанционния съд с определение от 05.05.2021 г.
Ето защо съдът намира доводите на синдика за недопустимост на обжалваното
решение за неоснователни.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че по силата на договор за револвиращ банков кредит №270/05205/020031 от
22.08.2008 г., „Уникредит Булбанк”АД е предоставило на „Консорциум Реми Груп” АД,
револвиращ кредит до размера от 2 000 000 евро с краен срок на погасяване 20.07.2013 г. В
чл.4.1. от договора е уговорена възнаградителна лихва с годишен размер, формиран от сбора
на едноседмичния EURIBOR и надбавка в размер на 2.5 %, равняващ се на 6.886% към
датата на сключване на договора. В чл.4.2. е уговорен годишен лихвен процент върху
просрочената главница в размер на сбора от редовната лихва и надбавка от 5 %, а в чл.4.3. е
уговорен наказателен лихвен процент при просрочие на главница и/или лихва в размер на
2%. Съобразно чл.11.2 от договора при неиздължаване на главница и/или лихва, за срока на
забавата се прилага всяко едно от следните лихвени условия: редовният дълг по главницата
се олихвява с лихвен процент по чл. 4.1., просрочената част от главницата се олихвява с
лихвен процент по чл. 4.2., а целият дълг по главницата (редовна и просрочена) се олихвява
с наказателен лихвен процент по чл. 4.3.
Няма спор, че страните с последващи анекси №№1 – 12, сключени в периода
16.10.2008 г. - 31.08.2015 г., съттраните са предоговорили част от условията по договора. С
анекс №1/16.10.2008 г. годишният лихвен процент за редовен дълг по чл.4.1. е изменен на
сбора от базисен лихвен индекс - едноседмичен EURIBOR и надбавка от 3.00 процентни
пункта, с анекс № 2 от 27.03.2009 г. - на сбора от базисен лихвен индекс - едноседмичен
EURIBOR и надбавка от 6.50 процентни пункта, но не по-малко от 7.50% и с анекс №
4/14.05.2010 г. - на сбора от едноседмичния EURIBOR и надбавка в размер на 2.5 %, като с
последния таксите за управление и предоговаряне отпадат.
С анекси №№7 – 11, страните са променили погасителният план и крайният срок
на издължаване на главницата, а с последния анекс №12/31.08.2015 г., лихвеният процент е
изменен на БЛП и надбавка 2.5% и е предвиден погасителен план, според който главницата
е платима на вноски с краен падеж 31.08.2016 г., а лихвите - с падеж до 30.11.2015
г.
С договор за цесия от 15.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите „Уникредит
Булбанк”АД е прехвърлило на въззиваемия пакет от вземания, посочени в приложенията
към него, сред които и задълженията по процесния договор за кредит в размер на
1525768.42 евро главница, 242186.24 евро лихва, 4234.99 евро разходи. Цесията е вписана в
книгата за договорните ипотеки водена в Служба по вписванията гр.Варна въз основа на
нотариално заверена молба с вх. №36227/21.12.2018 г.
Видно от представеното известие за доставяне (л.68), длъжикът е бил уведомен за
цесията по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от цедента „Уникредит Булбанк”АД на 16.11.2018 г., с
което договорът за цесия е произвел действие по отношение на въззивника. Заплащането на
цесионната цена не освобождава длъжника и погасява единствено задължението на
цесионера към цедента, поради което възраженията за нищожност на договора за цесия са
неоснователни.
От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното
производство ССчЕ се установява, че кредитът по договор в размер на 2 000 000 евро е
усвоен от длъжника „Консорциум Реми Груп” АД, в периода 28.08.2008 г. – 31.03.2009 г.,
като общия размер на извършените погашения 1 357 823.83 евро. Длъжникът е
4
преустановил плащанията по кредита на 03.08.2016 г., когато е отнесена сумата от 120 000
евро за погасяване на вноска за главница, след което по образуваното въз основа на
издадени изпълнителни листи №4470/2016 г. и №5011/2016 г. на ВРС. изпълнително дело, за
периода 15.12.2016 г. – 06.01.2020 г. е разпределена сумата от 763 130.19 евро. Според
вещото лице, начисляваната от банката възнаградителна лихва е изцяло съобразена с
постигнатите уговорки в договора и анексите, като не установено едностранно увеличение
или намаляване на ГЛП, а същото се дължи единствено на промени в котировката на
борсовия индекс EURIBOR. Начислената от банката и платена от кредитополучателя
комисионна за управление на кредита в размер на 34111.11 евро е в по-нисък размер от
дължимата по договор, а именно 35833.33 евро, а останалите разходи – съдебни разноски,
застраховки и обезпечения, подновяване на ипотека и др., са съобразени с дължимите по
договора или съответните тарифи.
С оглед на гореизложеното, съдът намира възраженията за нищожност на клаузите
за възнаградителна лихва, неустойки и такси, за неоснователни. Възнаградителната лихва
през целия срок на договора не е била променяна едностранно, а се е влияела единствено от
котировката на публично известния борсов индекс EURIBOR. Неустойката по чл.4.3. от
договора, уговорена във фиксиран размер от 2% върху целия дълг по главницата и
предвидената възможност за кумулирането й с възнаградителната лихвата и
мораторната лихва не е нищожна, тъй като в рамките на свободата на договаряне страните
са се съгласили за начина, по който да се гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя за заплащане на погасителните вноски, да се осигури обезщетяване на
кредитодателя за евентуалните вреди при неизпълнение, както и да санкционира
неизправния кредитополучател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на
изправната страна. Фиксираният размер от 2%, не накърнява добрите нрави и принципа на
справедливостта, тъй като сключването на договора предполага намерение на страните да го
изпълняват точно. Единствената причина за увеличаване размера на натрупаното
задължение е продължителното виновно неизпълнение от страна на кредитополучателя да
заплаща на падежа дължимите вноски по кредита. Размерът на неустойката към датата на
сключване на договора е определяем и предвидим, тъй като е уговорен във фиксиран
процент, като дори да се кумулира фиксираната лихва по чл.4.3 от договора
с мораторната лихва по чл.4.2 от договора, получените 13.886% не надхвърлят три пъти
законната лихва в размера на основният лихвен процент на БНБ плюс
10%.
В този смисъл съдът намира, че уговорената неустойка изпълнява присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което не накърнява добрите
нрави и клаузата е действителна.
Този извод се отнася и клаузата относно дължимите такси и разноски, дококото
тарифите за таксите публично известни и за кредитополучателя като търговец не се отнася
изискването за фактическо им предоставяне срещу подпис. В чл.8 от Общите условия се
сочи единствено, че таксите се изчисляват съобразно приложимата към момента на
изискуемостта и начисляването им Тарифа, без този момент да е обвързван с връчването й
на длъжника.
Не са налице основания за нищожност и на клаузата по т.7.3 от анекс №4,
доколкото същата не предвижда начисляване на лихва върху лихва, а еднократна
погасителна вноска за натрупаните през гратисния 12 месечен период лихви върху редовен
дълг. Освен това по делото не са ангажирани доказателства, че банката е начислявана лихва
върху лихва, поради което възраженията за приложен анатоцизъм се явяват недоказани.
Неоснователността на възраженията за нищожност на клаузите за
възнаградителна лихва, неустойки и такси, обуславят извода на съда и за неоснователност
на възражението за прихващане на вземането на въззиваемия за главница с насрещно
вземане на въззивника за платени при начална липса на основание суми в общ размер на 170
552, 69 евро, формирани както следва: 125 601, 02 евро - наказателни лихви за забава в
5
размер на 2%; 24 111, 11 евро - недължимо платени такси, разноски и др. разходи и 20
840,56 евро - недължимо платени суми за съдебни разноски, други разходи по кредит и
застраховки, тъй като сумите са платени на валидно правно основание.
Доколкото от заключението на вещото лице се установява, че непогА.ият остатък
от главницата след приспадане на извършените доброволни плащания е в размер на 1 522
301.88 евро, съдът намира, че предявеният частичен иск за сумата от 340000 евро е
основателен и следва да бъде уважен.
Като е стигнал до същите правни изводи, ОС – Варна е постановил правилен
съдебен акт, поради което обжалваното решението следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния
съд.
С оглед изхода на спора и на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността на „Консорциум Реми груп“ АД – в несъстоятелност
дължимата държавна такса за въззивно обжалване, която се определя върху една четвърт от
вземането, за което е предявен установителният иск. Обжалвалваемият интерес във
въззивното производство по въззивната жалба е 340 000 евро, поради което държавната
такса за въззивно обжалване върху ¼ от 340 000 евро е в размер на 3324.91 лева, която
следва да се заплати по сметка на ВнАС.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение за защита от юрисконсулт, съответно на отхвърлената част от жалбата, в
размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260067/21.10.2022 г., постановено по
т. д. № 1293/2019 г., по описа на Варненски окръжен съд, с което съдът е приел за
установено в отношенията между страните, че „Консорциум Реми груп“ АД – в
несъстоятелност дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 340 000 евро,
частичен иск от 1 525 768.42 евро, представляваща изискуема главница по Договор за
банков револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от
16.10.2008 г., Анекс № 2 от 27.03.2009 г., Анекс № 3 от 19.01.2010 г., Анекс № 4 от
14.05.2010 г., Анекс № 5 от 19.08.2010 г., Анекс № 6 от 12.09.2012 г., Анекс № 7 от
19.07.2013 г., Анекс № 8 от 21.12.2013 г., Анекс № 9 от 30.01.2014 г., Анекс № 10 от
09.02.2015 г., Анекс № 11 от 31.07.2015 г., Анекс № 12 от 31.08.2015 г., сключен между
„Консорциум Реми груп“ АД (н) и „Уникредит Булбанк“ АД, вземането по който е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от
15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
13.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3809 от 16.05.2019 г.,
постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 50-ти състав, на
осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
ТЗ.
ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп” АД (в несъстоятелност), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Доктор Железкова” №42, вх.Б, офис 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Люлин 10", бул.„Петър Дертлиев" № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, Офис 4, сумата от 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение за
6
защита от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп” АД (в несъстоятелност), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Доктор Железкова” №42, вх.Б, офис 1 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Варна,
държавна такса в размер на 3324.91 (три хиляди триста двадесет и четири лева и 91 ст.),
на осн. чл.694, ал.7 от ТЗ.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7