Р
Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. Силистра, 02.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ХРИСТОВ
при секретаря
Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М. Христов АНД № 109/
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ”Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С., представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. обжалва наказателно
постановление № В-0045027/ 16.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра на КЗП,
упълномощен от Председателя на КЗП, с което му е било наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на по 3 000 / три хиляди / лева за
извършено нарушение по чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Изтъква доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност при
издаването на акта и НП.
Ответникът
– РД на Комисия за защита на потребителите – В., надлежно
уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител, депозира
писмено становище по делото.
Жалбоподателя ”Теленор България” ЕАД, надлежно
уведомен, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото, не
изпраща процесуален представител. Моли чрез жалбата си съда да отмени изцяло
обжалваното от тях НП като незаконосъобразно или в условията на алтернативност
да намали наказанието му в минимален размер, като излага доводи в тази насока.
С оглед обективното изясняване на фактическата
обстановка по делото съда разпита в качеството на свидетели актосъставителя К.Т.Б.
и свидетелите по акта И.М., които дадоха своите показания добросъвестно и съда
ги приобщи като доказателствени средства към делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и
административно-наказващия орган, прие за установено следното:
При направена проверка на 11.12.2019г. в гр.С., в обект- магазин „Теленор“,
по повод постъпила потребителска жалба с вх.№ В-03-2263/ 29.11.2019 г. от Т.В.Б.,
относно неудовлетворена рекламация на телефонен апарат „Самсунг Галакси А7“ с IMEI ……, закупен на 27.12.2018г. от магазин „Теленор“-С. било
установено, че на 18.11.2019 г. телефонът е бил приет за рекламация в магазина
с неработещ дисплей, като е бил съставен протокол № *********. В графата
относно особените белези е било вписано, че телефонът има драскотини по корпуса
си. На 21.11.2019г. устройството е постъпило в централен сервиз, който с
протокол № ********* от същата дата е констатирал удари по задния панел и следи
от неоторизирана намеса, поради което е било отказано гаранционно обслужване. С
протокол № А502086727 от 26.11.2019 г. телефонът е бил върнат на потребителя с
окончателно решение и приключване на рекламацията като неоснователна и отказано
гаранционно обслужване, поради неоторизирана намеса.
С КП № К-2666028/ 11.12.2019 г. е било изискано търговецът да представи
документ, удостоверяващ наличието на неоторизирана намеса върху устройството
към момента на предявяването му в търговския обект на 18.11.2019 г., но такъв
документ не бил представен.
Извода на АНО бил, че въз основа на събраните доказателства по никакъв
начин не се доказвало, че неоторизираното въздействие върху вещта е упражнено
преди предявяване на рекламацията, поради което решението по нея се явявало без
основание, а в следствие на това и неправилно и незаконосъобразно, тъй като
жалбоподателя- „Теленор България“ ЕАД е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1 от
ЗЗП, тъй като на 26.11.2019г. чрез протокол за връщане на устройството към
клиента № ….. е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с
договора за продажба. За констатираното нарушение на жалбоподателят бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил връчен
лично на упълномощеното лице. Срещу АУАН-ът не са направени възражения. В
последствие, въз основа на този акт било изготвено и връчено обжалваното от
жалбоподателят наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимна страна.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № К-0045027/ 23.12.2019г. и
обжалваното НП № В-0045027/ 16.01.2020г. са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателят е било квалифицирано по чл.113, ал.1 от Закона за
защита на потребителите.
В
предвидения от законодателя три дневен срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал възражение против АУАН-ът. Предвид липсата на
спорни обстоятелства, наказващият орган е приел, че не следва да бъде извършена
процедурата по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН.
Жалбоподателят и АНО излагат
съображенията си, въз основа на които настоящия съдебен състав счита следното:
По същество разпоредбата на чл.113, ал.1
от Закона за защита на потребителите гласи, че „Когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с договора за продажба”.
Видно от
приложените по делото доказателства и събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства е, че при проверката, осъществена
на посочената по-горе дата от контролните органи на КЗП нарушението е безспорно
установено. В
конкретния случай от данните по делото, безспорно се установява, че е налице
нарушаване на горните задължения на продавача. Безспорно установено по делото
е, че в стопанисвания от дружеството- жалбоподател "Теленор България"
ЕАД гр. С., обект–магазин "ТЕЛЕНОР", находящ се в гр.С., се предлагат
за продажба телефонни апарати, телекомуникационна техника, преносими компютри и
аксесоари за тях. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
след проявен дефект, продавача е приел мобилен телефон "Самсунг Галакси А7"
за рекламация след като е изтекъл срока по чл.108, ал.1 от ЗЗП. Търговецът
/жалбоподателят/ изпратил дефектиралият апарат за сервизно гаранционно
обслужване, след което в срока по чл.113, ал. 1 от ЗЗП, жалбоподателят на
база направени констатации в сервиза, че след констатирано неоторизирано
въздействие- опит за разлепване на дисплея, не привел стоката в съответствие с
договора за продажба. Към датата на проверката, извършена от представители на
КЗП - 11.12.2019 г., както и към съставяне на АУАН, телефонът на клиента, не
само, че не бил приведен в съответствие с договора за покупко - продажба, но търговецът
отказал да го приведе, т. е. не е изпълнил административното си задължение,
визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. В
подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите К.Б. и И.М., както и
сигнала на потребителя- жалба от Т. Б. и приложените към нея писмени
доказателства.
Видно от приложеното по
административно-наказателната преписка, копие от Протокол за приемане на
устройство № ********* от 18.11.2019 г. е, че върху телефона в момента на
предявяване на рекламацията е вписано следното: "Драскотини по корпуса",
без да е описано, че имало неоторизирано въздействие чрез опит да се разлепи
дисплея, което по твърдение на дружеството – жалбоподател е довело до повредата
на апарата. Опита за разлепване на дисплея е било открито впоследствие, но
същото би могло да бъде причинено от неправилно съхранение, транспорт или от
други действия от служители на дружеството – жалбоподател или на оторизирания
сервиз.
Според предварително обявените условия,
гаранцията може да бъде отнета, при всички случаи на повреди, причинени от
неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с
течности и др. В настоящия случай не се установява, че повредата на мобилния
апарат да е в резултат на описаните по-горе дейности, доколкото липсват
констатации за неоторизираната намеса от приемащия рекламацията служител на
търговеца. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които
показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение
от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП и като
не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за
установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП,
като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното НП е неоснователно.
Съдържанието на
задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4
от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с
договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребитеската стока,
когато има несъответствие между тях. Задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е в
корелация със задължението на продавача по чл.105, ал.1 от ЗЗП при продажбата
да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба. По
силата на ал.2 той носи отговорност за несъответствието на потребителската
стока с договора, което е съществуващо към момента на доставянето й като
отговорността му е ограничена само до проявилите се до две години от доставката
несъответствия.
Предвид изложеното
настоящия съдебен състав счита, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при
предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската
стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно
е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя "Теленор
България" ЕАД, че това задължение не е било изпълнено, а напротив-
потребителят е получил изричен отказ.
Санкционираното лице основава отказа си на обшите условия за предоставяне на търговска гаранция,
указани на гърба на гаранционната карта, според които гаранцията не се отнася
за случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар,
неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени
лица или други външни въздействия в противоречие с изискванията на
производителя. В случая обаче липсват доказателства, че повредата е
причинена от удари, неоторизирана намеса или друго
увреждащо външно въздействие. Липсват
доказателства, че при приемането на телефона в магазина са били
констатирани следи от удари по задния панел, нито следи от неоторизирана
намеса, и в съставената сервизна поръчка не са отразени
следи от удари по задния панел и от неоторизирана намеса, въпреки че на устройството е бил извършен оглед. При това положение е възможно телефонът да е бил ударен
след приемането му за ремонт. Не може да бъде споделено становището, че „сервизният протокол се съставя от служител без
необходимата техническа компетентност и без апаратът да се отваря“. При
тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали
действително са били налице условията за отнемане на гаранцията или апаратът е
удрян след предявяването на същата. По изложените съображения, доколкото
липсват достоверни доказателства, че апаратът е бил подлаган на удари или
неоторизирана намеса не само преди момента на предявяване на рекламацията, но и
изобщо, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според
предоставените на потребителя гаранционни условия, още повече, че не е доказана
и връзката на конкретната повреда с претендираната намеса. Възможно е
действително след отваряне на апарата да е имало следи от удари по задния
капак, но не е изключено тези удари да са станали и в
момента на транспортиране на стоката. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав
счита, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката
в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало
неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за
което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на
чл.222а от същия закон.
Посочената в АУАН и НП дата на
нарушението /26.11.2019г./ е денят, в който неотремонтираният апарат е върнат
на потребителката Б. Доколкото жалбоподателят не е санкциониран за неспазване
на срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а за отказ да изпълни
задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП, който
отказ е обективиран в Сервизен Протокол № А502086727, с който рекламацията е
приета за неоснователна, съответно потребителската стока не е отремонтирана,
правилен е изводът на наказващия орган, че процесното неизпълнение на
административно задължение е осъществено именно на 26.11.2019 г., а не с
изтичане на регламентирания в чл.113, ал.2 от ЗЗП едномесечен срок. В този
смисъл, наказващият орган не е допуснал соченото от жалбоподателя нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП
изрично е посочена датата на извършване на нарушението и същата е
индивидуализирана правилно.
В случая
релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно- наказателната
отговорност на търговското дружество са безспорно установени - налице е
надлежно предявена рекламация и обективиран отказ на търговеца да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В унисон с фактите по делото е изводът, че отказът на търговеца да
приведе рекламираната стока в съответствие с договора за продажба, е изцяло
необоснован. В тази връзка следва да се отбележи, че при
предявяване на рекламацията в Протокола за приемане на устройството липсват
данни, че има механично въздействие върху апарата, изразяващо се в удари по
задния панел и следи от неоторизирана намеса или следи от каквото и да е било
друго външно въздействие, индикиращо неправилната му експлоатация. Напротив, в
категорията „забележки при приемане на апарата" изрично е отразено – „драскотини
по корпуса“. В този смисъл, логически правилен и издържан е изводът, че не са
ангажирани каквито и да е доказателства, че твърдяната от проверяващия сервиз
механична повреда/ удари по задния панел и следи от неоторизирана намеса, е
била налице още при предявяване на рекламацията и се е дължала на неправомерно
поведение на потребителя. Предвид липсата на доказателства, установяващи, че
към момента на предявяване и приемане на рекламацията, апаратът е бил засегнат
от неправилна експлоатация, закономерно АНО е отклонил като неоснователно
възражението на дружеството за нерегламентирана намеса от страна на потребителя,
обусловила отпадането на гаранцията. След като не е доказано по категоричен
начин, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни
задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е
сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба.
Процесното
нарушение не покрива по никакъв начин и един от най - важните критерии при
определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност
на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за нуждата от
мобилен телефон. В случая не следва да се прилага разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава по своята обществена
опасност от останалите от този вид, за да се приема че тя е незначителна.
Правото на потребителя да ползва закупената от него вещ е било накърнено. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона
за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и
потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите.
Неоснователни
са и развитите във възивната жалба доводи за неправомерно завишен размер на
наложената имуществена санкция. Завишеният размер на наказанието е мотивиран от
административнонаказващия орган с редица предходни нарушения от същия вид, за
което са представени и надлежни доказателства, а именно - влезли в сила
наказателни постановления. Твърдението на жалбоподателя, че наличието и на
други нарушения от вида на процесното не обосновава налагане на санкция в
максимален размер, не може да бъде споделено. Обстоятелството, че дружеството е
извършило нарушение, за което в предходните години също е било санкционирано е
индиция, че налаганите наказания не са били достатъчни за изпълнение на целите,
разписани от законодателя в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо настоящия съдебен състав приема,
че по делото се доказа по безспорен начин, че закупеният от магазина на
жалбоподателя, телефон не е съответсвал на договора за продажба, поради което
дружеството - жалбоподател "Теленор България" ЕАД гр. С. е следвало
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за покупко –
продажба, което задължение същият не изпълнил.
За неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП
санкционната разпоредба на чл. 222а от ЗЗП предвижда имуществена
санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000
лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. Намира, че са вписани и
мотиви от страна на АНО по отношение на определения максимален размер на
санкцията. В АУАН е вписано, че нарушението е първо, но в НП е вписано, че
установеното административно нарушение е поредно, като са вписани 10 броя
влезли в законна сила НП.
С оглед на
изложеното, настоящия съдебен състав счита, че в издаденото НП административно-
наказващият орган законосъобразно и правилно е отразил констатациите от акта,
като е съобразил, че деянието се инкорпорира в посочената правна норма.
Административно-наказващият орган е описал административното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, на база на
които е ангажирал административно - наказателната отговорност на дружеството.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
АУАН също е издаден в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и от компетентно лице.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, изискуеми по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е описано от фактическа и от правна страна като са посочени всички
елементи от състава му, както и всички факти, относими към съставомерните
елементи, вкл. дата и място на нарушението. Поради това, настоящия съдебен
състав счита, че то е индивидуализирано в степен, позволяваща на търговеца да
разбере в какво се изразява и срещу какво да се защитава.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № В-0045027/ 16.01.2020г. на Директора на РД за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, издадено
въз основа на АУАН № К-0045027/ 23.12.2019г., с което на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание- „имуществена
санкция” в размер на по 3 000 / три хиляди / лева на ”Теленор България” ЕАД,
ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.К.К., Я.Х.
и М.С. за извършено административно нарушение по чл.113, ал.1 от Закона за
защита на потребителите като законосъобразно, обосновано, доказано и
правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд-С., считано от датата на
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /