Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 29.07.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
03.07. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Таня Кемерова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1254 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 10/26.02.2019 г.
по гр.д. №478/2018 г. по описа на
Районен съд-Ч..
Въззивникът Б.Д.Д. чрез процесуалния си представител
излага доводи за недопустимост и незаконосъобразност на постановеното
първоинстанционно съдебно решение.Моли същото да бъде отменено и да се
постанови друго по същество на спора ,с което изцяло да се уважи предявения
иск.Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият „А.“
ЕООД гр.Ч. ЕИК *** чрез процесуалния си представител счита,че въззивната жалба
следва да се остави без уважение ,а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно-потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е решението на районния
съд,с което се
отхвърля предявения от Б.Д.Д., ЕГН **********
срещу "А." ЕООД, ЕИК *** гр. Ч. иск за сумата от 8 555,04лв.
представляваща заплатена на 11.04.2014г. сума от Б.Д.Д. на „К.-Т.“ АД за
задължение на "А." ЕООД, ЕИК ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
27.03.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
В исковата молба са изнесени
твърдения,че страните по делото до преди 1-2 години са били в добри приятелски
и работни отношения.
На
11.04.2014 г. представителят на ответното дружество се обадил на ищеца и му
обяснил, че "А." ЕООД, ЕИК *** следвало незабавно да заплати на
дружеството „К.-Т." АД, ЕИК *** сумата от 8 555.04 лв. Й.Т.Б.разяснил на Б.Д.Д., че дружеството „К.-
Т." АД било контрагент на "А." ЕООД, ЕИК *** и последното имало
задължение към първото за посочената сума. Предвид обстоятелството,че сумата
следвало да се заплати точно на 11.04.2014 г. Й.Т.Б.помолил Б.Д.Д. да заплати
посоченото задължение на ответното дружество.
Твърди се
още,че ищеца Б.Д.Д. започнал веднага да търси начин да събере посочената сума,
като с част от нея в размер на 4 555.04лв. разполагал в брой, а останалата част
от сумата в размер на 4000 лв. изтеглил на два равни транша от личните си
сметки в Ю.Б.АД и П.Б.АД. В края на деня
на 11.04.2014 г. Б.Д.Д. превел по предоставената му от представителя на
ответника банкова сметка *** „К.-Т." АД сумата от 8 555.04 лв.
Сумата била
физически заплатена от Б.Д.Д. като на вносната бележка за вносител било
записано ответното дружество, а подписа на вносителя бил поставен от ищеца,
като същият изписал саморъчно и имената си. С направеното плащане Б.Д.Д.
заплатил чужд дълг, а именно дълга на "А." ЕООД, ЕИК *** към „К.-Т."
АД в размер на 8 555.04 лв. По този начина ответното дружество се било обогатило
неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 8 555.04 лв.
След
извършеното плащане Б.Д.Д. на няколко пъти поканил ответника да му заплати
сумата от 8 555.04 лв., но това така и не се случвало поради изтъкването на
различни причини от страна на длъжника. След началото на
В петитума
на исковата молба е формулирано следното искане:след доказване основателността
на твърденията, направени в обстоятелствената част на исковата молба, да се
постанови решение, с което да се осъди ответника "А." ЕООД, ЕИК ***,
гр. Ч., общ. Ч., обл. С.З., да заплати на Б.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 8
555.04 лв., представляваща заплатена на 11.04.2014 г. сума от Б.Д.Д. на „К.-Т."
АД за задължение на "А." ЕООД, ЕИК ***, с която сума "А."
ЕООД, ЕИК *** се е обогатило без основание за сметка на Б.Д.Д., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата молба в
съда до окончателното й изплащане.
Районният съд
е приел,че предявеният иск е с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Въззивната инстанция не споделя приетата
правна квалификация от районния съд. Действително съдът с оглед изнесените
факти и обстоятелства в исковата молба извежда съответната правна
квалификация,но в конкретния случай с оглед фактическите твърдения в исковата
молба следва да се квалифицира предявения иск като такъв по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД.Не е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и
формулирания петитум на същата.Предвид това,в случай,че съдът определи правната
квалификация на предявения иск като такъв по чл.240 ЗЗД би се нарушил принципа
на диспозитивност в гражданския процес.
С оглед на
тези съображения следва да се приеме,че районния съд се е произнесъл по
непредявен иск и е налице хипотезата на чл.270 ал.3 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира,че решението на
районния съд е недопустимо ,поради което следва да се обезсили и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на Ч.ския районен съд.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
10/26.02.2019 г. по гр.д. №478/2018 г.
по описа на Районен съд-Ч..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд-Ч..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: