№ 1735
гр. В., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110203237 по описа за 2022 година
Образувано по жалба на К. Д. Р. против НП №22-8703-000102/
23.06.2022г. на Началник Група С-р, Специализирани полицейски сили към
ОД МВР- В., сектор „ПП“, с което на въззивника е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП.
С жалбата се твърди, че в хода на адм.производство има допуснати
съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание възз.Р. се представлява от процесуален
представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представил.
Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че
жалбата е неоснователна и се иска постановлението да бъде потвърдено. Иска
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В хода на проверката на било установено, че на 26.12.2021г. около
09.55 часа възз.Р. по главен път Е-87 на изхода на гр.Б. посока гр.В.
1
служители на СПС при ОД МВР В. спрели за проверка лек автомобил
управляван от възз.Р.. Тя управлявала семейния л.а. БМВ с рег. № В 8281
ТС. При проверката на място било установено, че въззивницата управлява
лек автомобил, който бил спрян от движение. Било установено, че след като
жалбоподателят в двумесечен срок от придобиването на управляваното в
съпружеска имуществена общност превозното средство не било изпълнено
задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да
регистрира придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от
Наредбата, на 30.11.2021 г., регистрацията на автомобила била прекратена
служебно и автоматично.
Автомобилът бил закупен с договор с нотариална заверка на
подписите сключен 16.03.2021г. от съпруга на възз.Р. – Станимир Великов, с
когото има сключен граждански брак. Съгласно изискванията на закона
собственика не е изпълнил задължението си в указания двумесечен срок от
придобиването да регистрира МПС. В настоящият случай въззивницата по
силата на сключения граждански брак се явява и собственик на автомобила.
Поради това материалите от извършената проверка били изпратени на
РП- В. за преценка дали е осъществен състав на престъпление от общ
характер, както и за преценка за образуване на досъдебно производство по чл.
345 от НК. Прокурор изготвил постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, като било прието, че деянието му представлявало
адм. нарушение. С оглед на това преписката била прекратена, а материалите
били изпратени в КАТ-В. за преценка за налагане на адм.наказание.
Въз основа на постановлението на ВРП и на основание чл. 36 от ЗААН,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел, че въззивницата на 26.12.20212г. е управлявала
МПС с прекратена регистрация. Нарушението отново било квалифицирано
като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДП и било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства, които са последователни,
2
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началника сектор ПП при ОД-МВР-В., съгласно заповед № Iз- 8121з-
1632/02.12.2022г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща и да
разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Описанието на
нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота
и конкретика. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въззивницата е управлявала автомобил,
който е бил с прекратена регистрация. Причина за това е било именно
нейното и на съпруга и неправомерно поведение, тъй като в двумесечен срок
от придобиването на превозното средство не изпълнили задължението си по
чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира
придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от Наредбата, на
16.07.2019 г., регистрацията на автомобила била прекратена служебно и
автоматично.
В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила е бил с прекратена регистрация. Безспорно
въззивницата не е била уведомена за прекратяването на договора за
застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила. Това обаче в конкретния случай не води до извод, че
3
въззивницата не е осъществила и от субективна страна вмененото и във вина
нарушение. От друга страна именно, нито тя, нито съпругът не са изпълнили
задължението си в указания двумесечен срок от придобиването да регистрира
МПС. Автомобилът, поради сключения граждански брак се явява придобит в
режим на СИО. Факт е, че констатиране на нарушението и в хода на
проверката възз.Р. е съобщила, че не са имали време със съпруга си да
пререгистрират автомобила в КАТ. Въззивницата е била наясно, че
предвиденото от закона задължително пререгистриране на автомобила в КАТ
не е извършено. Факти за тези обстоятелства са налични в Докладната –
записка от установяване на нарушението и от депозираните в преписката
обяснения. Поради това и съдът намира, че не следва възз.Р. да черпи права
от собственото си неправомерно поведение. За същата, като водач на МПС
има задължения, за неизпълнението на които в ЗДП е разписана процедура, с
която се прекратява регистрацията на автомобила. Тя е бил длъжна да
познава закона, съответно да знае, че при непрегистрация в КАТ при
закупуване на МПС, автомобилът подлежи на служебна дерегистрация. За
разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което изисква наличие на
умисъл като форма на вината, за да е извършено административно
нарушение, е достатъчно да е налице непредпазливост. След като е била
длъжна да знае, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред
след придобиването му, била е длъжна да познава закона и е могъла да
предположи, че превозното средство е дерегистрирано, то въззивницата е
осъществила от субективна страна състава на нарушението при
непредпазлива форма на вината. В този случай не се установяват никакви
конкретни обстоятелства, които да са довели лицето до погрешни възприятия
относно фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на
служебна дерегистрация.
След като собственика на автомобила не е изпълнил задължението си да
го регистрира по надлежния ред предвиден в закона е проявил небрежност, а
това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две
основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има
две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още
«несъзнавана непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
4
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
въззивникът следва да носи административно наказателната отговорност по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не
оправдава никого. Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като
уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да
управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го
освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2,
вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат
към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се
каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от въззивника
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на неговото
неправомерно поведение.
Безспорно е установено, че към датата на проверката регистрацията на
процесния автомобил е била прекратена служебно (на 30.11.2022 г.), поради
това, че автомобила не е бил регистриран в двумесечен срок от
придобиването му. Тъй като по време на проверката е установено
управлението на автомобила, безспорно е осъществен състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно е установено извършеното
нарушение и неговият извършител, като дадената от АНО правна
квалификация е правилна. Със служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е осъществена първата
хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като описанието на нарушението в АУАН и
НП изцяло кореспондира с нея. Като правоспособен водач въззивника е бил
длъжен да знае реда за регистрация на придобитото от него МПС. Релевантен
5
за съставомерността на деянието е факта, че МПС е било с прекратена
регистрация – т. е., макар да е с налични регистрационни табели, вече не е
било регистрирано по надлежния ред.
Съдът не приема възражението, че деянието е несъставомерно от
субективна страна, т. к. въззивницата не била уведомена за служебното
прекратяване на регистрацията. В хипотезата на служебно прекратяване – с
отбелязване в автоматизираната информационна система, законът не
предвижда уведомяване на собственика на превозното средство. Такова
задължение за уведомяване не е предвидено и в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредба № I-45 ). Това е така, защото прекратяването на регистрацията в
процесната хипотеза настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в
който приобретателя е длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на
уведомяването.
Промяната в собствеността е основание за промяна в регистрацията
на МПС (чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45), в който случай се подменя
свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер – по
желание на собственика (чл. 17 от Наредба № I-45). Задължение на
приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в
определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл. 4 от
Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и
се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи,
удостоверяващи промяната в собствеността (чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба I-
45).
Следва да се посочи, че нотариусите имат служебно задължение да
подадат информация до съответната служба за извършеното прехвърляне на
автомобил. Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната
камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава
приобретателя от така регламентираните задължения. Нотариусът
удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на
превозното средство след получаване на верифицирани данни от МВР по
6
направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и в
случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл. 16, ал. 4 от
Наредба I-45. В случай че сделката е извършена, от информационната система
на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща
информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката,
регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е
записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват
към информацията за превозното средство – чл. 16, ал. 5 от Наредбата.
Именно такъв обмен на информация между нотариуса, пред който е
сключен договора за продажба и ИС на МВР е документиран в представената
по делото справка, според която е подадена само информация във връзка с
регистрирането на договор за продажба.
Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, изрично посочва, че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Не се спори, че въпросният акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспорването
пред ВРС наказателно постановление, е съставен от компетентен за това
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискваната от
закона форма за валидност, при спазване на законоустановените изисквания
относно процесуални правила, както и че той съдържа всички изискуеми
реквизити, за да породи целените правни последици. Следователно актът за
установяване на административно нарушение е редовно съставен и се ползва
с формална доказателствена сила до установяване на противното. В тежест на
жалбоподателя е да установи, че отразеното в акта за установяване на
административно нарушение от фактическа страна не съответства на
действително случилото се. Въззивника обаче не навежда никакви
доказателства в тази насока.
Фактът, че въззвницата е знаела, че автомобила придобит по време на
брака макар и на името на съпругът не е представен пред КАТ за
пререгистрация не се оспорва от нея. Данни за това обстоятелство е дала в
хода на адм.проверка и при извършената от полиция проверка.
Поради това настоящия състав приема, че административно
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от
7
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Наложените санкциите – «глоба» в минималния
размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6
месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да
излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на въззивнока,
съгласно правилото на чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните
нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва
на ОД на МВР-В. да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5
от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа или правна сложност.
Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-В. следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление НП №22-8703-
000102/ 23.06.2022г. на Началник Група С-р Специализирани полицейски
сили към ОД МВР- В., сектор „ПП“, с което на К. Д. Р. ЕГН ********** е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и
8
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Д. Р. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-В. ,
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9