РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500486 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Ес жи инженеринг“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „***,
представлявано от управителя СТ. С. ГР., подадена против Решение № 2073 от
10.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 16781 по описа за 2020 г. на ПРС, XVII гр.с., с
което „Ес жи инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на „Българска
финансова група“ ООД с ЕИК *********, сумата от 18 761,44 лева, от която: 16 500
лева, представляваща главница по фактури, издадени по Договор, с предмет
„Организация и управление на Проект BG05M90P001-2.010-0373“ “Подкрепа за
създаване на нови работни места в социалната икономика“; 2 261,44 лева- обезщетение
за забава в размер на законната лихва за забава периода от 13.09.2018г. до 01.07.2020г.,
ведно със законната лихва за забава върху дължимите за главницата суми, считано от
датата на подаването на исковата молба – 09.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумите, както и разноските по делото в размер на сумата от 2 660,50 лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и като
необосновано. Поддържа се възражението за лошо изпълнение на договора като се
1
сочи, че извършените от ищеца нарушения се установяват от решение за верификация
на постъпило искане за окончателно плащане по проект № BG05М9OР001-2.010-0373-
С02. Намира за доказано, че с оглед извършени от ищеца действия не са били
оторизирани различни по вид суми, които ответното дружество е можело да получи в
случай на изпълнение на задълженията на ищеца по договора. Прави доказателствено
искане за изискване и прилагане на преписка по проект № BG05М9OР001-2.010-0373-
С02. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяването на друго,
с което да се отхвърлят предявените исковете.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Българска
финансова група“ ООД с ЕИК *********, представлявано от адвокат Д. Д., с който се
оспорва като неоснователна. Излагат се доводи по оплакванията в жалбата и се сочи, че
ответникът не е навел конкретно неизпълнение от ищеца на задълженията му по
договора. Поддържа, че неварифицираните разходи на ответника се дължат на
собственото му поведение и за тях ищецът не носи отговорност. Навежда съображения
за правилността на решението. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаването
на решението. Моли за присъждането на разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Българска финансова група“ ООД с
ЕИК ********* против „Ес жи инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18 761, 44 лева, от които: 16 500
лева - представляваща главница по фактури № № **********/09.2018 г.; №
**********/06.10.2018г№**********/13.11.2018г.;№**********/06.12.2018г.;
№**********/03.01.2019г.; № *********/20.02.2019 г.;№**********/05.03.2019г.;
№**********/03.04.2019г.;№**********/03.05.2019г.;№**********/03.06.2019г.;
№**********/17.07.2019г.;№**********/09.08.2019 год., всички издадени по Договор
за управление на проект от 01.09.2018 год.,
както и сумата в общ размер на 2 261.44 лева, представляваща обезщетение за
забава, претендирано като следва: 31.25 лева - по фактура № **********/12.09.2018
год. върху сумата в размер на 1 500.00 лева / представляваща главница по фактурата / -
за времето от 13.09.2018 год.- деня следващ датата на падежа, до 26.11.2018 год.- деня
на извършено частично плащане на сумата в размер на 250.00 лева; 37.15 лева - по
2
фактура № **********/12.09.2018 год. - върху сумата в размер на 1 250.00 лева /
представляваща остатък от главница след извършеното първо частично плащане на
26.11.2018 год., на сумата от 250.00 лева /- за времето от 27.11.2018 год.- деня следващ
датата на извършеното първо частично плащане, до 13.03.2019 год.- деня на
извършеното второ частично плащане по фактурата на сумата в размер на 1000.00
лева; 33.06 лева - по фактура № **********/12.09.2018 год. - върху сумата в размер на
250.00 лева / представляваща остатък от главница след извършеното второ частично
плащане на 13.03.2019 год., на сумата от 1000.00 лева /- за времето от 14.03.2019 год.-
деня следващ датата на извършеното второ частично плащане , до деня, предхождащ
датата на предявяване на исковата молба, респ. до 01.07.2020 год.; 21.67 лева - по
фактура № **********/06.10.2018 год.- върху сумата в размер на 1 500.00 лева /
представляваща главница по фактурата / - за времето от 06.10.2018 год.- деня следващ
датата на падежа, до 26.11.2018 год.- деня на извършеното частично плащане на сумата
в размер на 250.00 лева; 202.43 лева - по фактура № **********/06.10.2018 год върху
сумата в размер на 1 250.00 лева / представляваща остатък от главница след
извършеното първо частично плащане на 26.11.2018 год., на сумата от 250.00 лева /- за
времето от 27.11.2018 год.- деня следващ датата на извършеното първо частично
плащане, до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 248.34 лева - по фактура № **********/13.11.2018 год. - върху сумата
в размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
14.11.2018 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 238.76 лева - по фактура № **********/06.12.2018 год. - върху сумата
в размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
07.12.2018 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 227.09 лева - по фактура № **********/03.01.2019 год. върху сумата в
размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
04.01.2019 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 207.09 лева - по фактура № **********/20.02.2019 год.- върху сумата в
размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
21.02.2019 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 201,67 лева - по фактура № **********/05.03.2019 год. - върху сумата
в размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
06.03.2019 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 189,59 лева - по фактура № **********/03.04.2019 год. - върху сумата
в размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
04.04,2019 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 177.09 лева - по фактура № **********/03.05.2019 год. - върху сумата
в размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
04.05.2019 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
3
01.07.2020 год. ; 164.17 лева - по фактура № **********/03.06.2019 год. - върху сумата
в размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
04.06.2019 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 145.83 лева - по фактура № **********/17.07.2019 год. - върху сумата
в размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
18.07.2019 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год.; 136.25 лева - по фактура № **********/09.08.2019 год, - върху сумата
в размер на 1 500.00 лева /представляваща главница по фактурата / - за времето от
10.08.2019 год. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, респ. до
01.07.2020 год., както и законна лихва върху дължимата сума като главница, считано
от предявяване на иска до окончателното й заплащане и направените по делото
съдебни, деловодни, адвокатски и др. разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за управление на проект
от 01.09.2018 г. ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел срещу
заплащане на възнаграждение да му окаже услуга с предмет „Организация и
управление на Проект BG05M90P001-2.010-0373 „Подкрепа за създаване на нови
работни места в социалната икономика“, със срок на договора до 18.08.2019 г. или до
официалното приключване на Административния договор за безвъзмездна финансова
помощ № BG05М9OР001-2.010-0373-С01. Твърди се, че е договорено възнаграждение
в размер на 15 000 без ДДС, платимо по банков път на 12 броя месечни вноски до
приключване на административния договор на база на издадените фактури. Твърди се,
че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като ежемесечно е издал следните
фактури: № **********/09.2018 г.; № **********/06.10.2018 г. ; №
**********/13.11.2018 г.;№**********/06.12.2018г.;№**********/03.01.2019г.; №
*********/20.02.2019.;№**********/05.03.2019г.;№**********/03.04.2019г.;
№**********/03.05.2019г.;№**********/03.06.2019г.;№**********/17.07.2019г.;
№**********/09.08.2019 год. Твърди се, че фактурите е следвало да бъдат заплатени
изцяло от ответника, по банков път - в деня на издаването им, като за всяка една
фактура е издадена приемо предавателен протокол. Ответникът частично заплатил
дължимите суми по фактурите като на 26.11.2018 г. платил сумата от 500 лева с
посочено основание „частично фактури 902 и 915“, поради което сумата е
осчетоводена от ищеца поравно по двете фактури, както и на 13.03.2019 г. е платена
сумата от 1000 лева с основание частично по фактури, отнесена от ищеца за погасяване
на задължението по най-старата фактура № **********/09.2018 г. С оглед на
изложеното се твърди частично неизпълнение от ответника на задължението му по
първите две фактури и пълно неизпълнение по останалите фактури по договора,
предвид и на което се претендира заплащането на главницата по договора от 16 500
лева и на обезщетение за забава заплащането й по всяка от фактурите.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ес жи
4
инженеринг“ ЕООД, с който е оспорил иска по основание и размер. Оспорил е
твърдението на ищеца за изпълнение на задълженията си по договора „точно, в срок и
изцяло“. Изложил е твърдения за немърливо отношение на ищеца и неправилни
действия, поради което на ответното дружество не било изплатено сума от
приблизително 115 000 лева по договор № № BG05М9OР001-2.010-0373-С02, за което
се позовал на решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане.
С обжалваното решение районният съд е приел за установено, че страните са
били обвързани от договор за управление на проект, по силата на който ищецът в
качеството му на изпълнител е престирал на ответника услуги с предмет „Организация
и управление на Проект BG05M90P001-2.010-0373 „Подкрепа за създаване на нови
работни места в социалната икономика“ срещу задължение за заплащане на
възнаграждение от ответника в размер на 15 000 лева. Районният съд е уважил
предявените искове след като е приел, че ищецът точно и качествено е изпълнил
задълженията си по договора, както и че е останало недоказано възражението на
ответника за немърливо отношение и неправилно действия на ищеца. Въз основа на
изложеното и след като от приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза
е било установено неизпълнение от ответника на задължението му за заплащането на
главницата 16 500 лева и размерът на мораторната лихва от 2 261,04 лева, съдът е
уважил предявените искове.
Съгл. нормата на чл.269, изр.1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. На основание
чл.269, изр.2 от ГПК правилността на решението се проверява съобразно
оплакванията в жалбата.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция намира, че
същото е недопустимо в частта, с която е осъдено ответното дружество да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на „2 261,44 лева- обезщетение за забава в размер
на законната лихва за забава периода от 13.09.2018г. до 01.07.2020г.“, доколкото такъв
иск не е бил предявен.
С обжалваното съдебно решение е присъдена обща сумата от 2 261,44 лева като
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 13.09.2018г.
до 01.07.2020г. В случая обаче ищецът не е претендирал обезщетението за забава от 2
261,44 лева за периода от 13.09.2018г. до 01.07.2020г. Предявени са петнадесет
обективно кумулативно съединени иска за заплащане на обезщетение за забава за
различен период от време. Макар сумарно размерът на обезщетението по отделните
искове да е 2261, 44 лева, то иск за присъждането на тази сума за периода 13.09.2018г.
до 01.07.2020г. не е предявен. В сумата от 2261, 44 лева е включена мораторна лихва
от 31.25 лева - по фактура № **********/12.09.2018 год., която се претендира от
13.09.2018 год.- до 26.11.2018 г., също така и мораторната лихва от 37.15 лева - по
5
фактура № **********/12.09.2018 год., претендирана за периода от 27.11.2018 год.- до
13.03.2019 год., както и останалите мораторни лихви по отделните фактури се
претендират от различна начална дата. Въззивният съд намира, че липсва произнасяне
по отделните обективно съединени искове, така, както същите са предявени с исковата
молба. Този пропуск не може да се отстрани по пътя на поправка на очевидна
фактическа грешка, тъй като и от мотивите на решението не може да се установи каква
е била волята на съда, доколкото и липсва произнасяне по конкретно предявените
искове. В аспекта на изложеното се налага извод, че присъждайки обезщетение за
забава от 2 261,44 лева за период от 13.09.2018г. до 01.07.2020г., районният съд се е
произнесъл по непредявен иск.
С оглед на изложеното на основание чл.270, ал.3, пр.3 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е
присъдена сумата от 2 261,44 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва
за забава периода от 13.09.2018г. до 01.07.2020г., като постановено по непредявен иск и
делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявените обективно кумулативно съединени иска за заплащане на обезщетение за
забава.
ОС - Пловдив намира, че решението на районния съд в останалата обжалвана
част е допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност, съобразно оплакванията в жалбата като въззивният
съд се произнесе по правния спор между страните.
С предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД „Българска финансова група“
ООД претендира заплащане от „Ес жи инженеринг“ ЕООД на дължимо
възнаграждение в размер на 16 500 лева по Договор за управление на проект от
01.09.2018 г.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че на 01.09.2018 г.
между „Ес жи инженеринг“ ЕООД като възложител и „Българска финансова група“
ООД като изпълнител е сключен Договор за управление на проект. Предмет на
договора е оказването на услуги с предмет „Организация и управление на Проект
BG05M90P001-2.010-0373 „Подкрепа за създаване на нови работни места в социалната
икономика“ със срок на изпълнение до 18.08.2019 г. или до официалното приключване
на Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05М9OР001-
2.010-0373-С01, ако се наложи същият да бъде удължен. Съгласно чл. 3 от договора
възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на
15 000 лева без ДДС на 12 месечни вноски до приключването на горепосочения
Административен договор, на базата на издадени от изпълнителя фактури. В чл.6 от
договора е предвидено приемане на работата чрез подписването на двустранно приемо-
предавателни протоколи. Договорено е, че при установени недостатъци при приемане
6
на работата, то същите ще се опишат в протоколите.
По делото са представени 12 броя фактури с № **********/09.2018 г.; №
**********/06.10.2018 г.;№**********/13.11.2018 г.№**********/06.12.2018г.;
№**********/03.01.2019г.; №*********/20.02.2019 г.;№**********/05.03.2019г.;
№**********/03.04.2019г.;№**********/03.05.2019г.;№**********/03.06.2019г.;
№**********/17.07.2019г.; №**********/09.08.2019 год., всяка от които за сумата от
1500 лева с ДДС и с основание - плащане по Договор за управление на проект от
01.09.2018 г., подписани от представители на двете страни.
Представени са 12 броя приемо-предавателни протоколи № 1/01.10.2018 г., №
2/31.10.2018 г., № 3/31.11.2018 г., № 4/31.12.2018 г., № 5/31.01.2019 г., № 6/28.02.2019
г., № 7/01.04.2019 г., № 8/30.04.2019 г., № 9/31.05.2019 г., № 10/01.07.2019 г., №
11/31.07.2019 г., № 12/01.09.2019 г., подписани от представители на двете страни, с
които за всеки един месец през периода от 01.09.2012 г. до 31.08.2019 г. е
констатирано, че договорените дейности по процесния договор са извършени в срок, в
съответствие с очакваното от страните качество и в договорения между страните
обхват. За всеки месец е констатирано, че дължимото възнаграждение възлиза в размер
на 1 250 лева без ДДС.
В първата инстанция е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че
процесните фактури са осчетоводени по съответните счетоводни сметки и в двете
дружества, извършено е плащане от ответника на 500 лева на 30.11.2018 г. и 1000 лева
на 31.03.2018 г. и неплатените суми по фактурите са в размер на 16 500 лева.
Ответникът е представил решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане и за определяне на финансова корекция от 27.04.2020 г., от което
твърди, че се установяват нарушения от ищеца по договора.
Във въззивната инстанция не се събраха нови доказателства, доколкото съдът
остави без уважение доказателственото искане в жалбата.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца „Българска финансова
група“ ООД и ответника „Ес жи инженеринг“ ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение по сключения между тях договор, с който изпълнителят е поел
задължение да извърши конкретни действия, включващи управление на проекта с
изготвяне на документация за провеждането на процедури за избор на изпълнители,
изготвяне на проекти на договори, проверка за законосъобразност и контрол,
изготвяне на изисквана информация, на междинни и заключителни доклади и др.,
срещу дължимо от възложителя възнаграждение. С оглед постигнатите между страните
договорености, процесният договор намира своето основание в разпоредбите на чл.
7
258-269 ЗЗД, като разновидност на договора за изработка. При договора за изработка
изпълнителят дължи изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа (чл. 266, ал. 1
ЗЗД).
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е извършил
възложената работа, за което безспорно свидетелстват двустранно подписаните и
неоспорени приемо -предавателни протоколи, представени по делото. За установеното
с тях задължения за заплащане на възнаграждението с месечни плащания в размер на
1 250 лева без ДДС са издадени фактурите, подписани от представители на двете
страни по делото.
Възложителят- ответник не спори, че договореното възнаграждение в размер на
15 000 лева без ДДС / 18 000 лева с ДДС/ е погасил до размера на 16 500 лева с ДДС с
извършени плащания от 1 500 лева, което обстоятелство безспорно се установява и от
заключението на ССчЕ.
Защитната теза на ответника е, че не дължи заплащане на претендирания размер
на възнаграждението от 16 500 лева с ДДС, поради немърливо отношение на ищеца и
негови неправилни действия, наведени като причина за неизплащането на сума от
приблизително 115 000 лева по договор № BG05М9OР001-2.010-0373-С02 на
ответното дружество. Така и с отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за неизпълнение на договора от страна на ищеца, като е оспорил
изпълнението на работата „точно, в срок и изцяло“. След преценка на възражението за
неизпълнение, въззивният съд намира, че същото е бланкетно заявено с отговора на
исковата молба без да са изложени конкретни факти и обстоятелства за неизпълнение
от ищеца на задълженията му по договора. До този извод е достигнал и районният съд,
който е указал на ответника да посочи в какво се състоят немърлите и неправилни
действия при изпълнение на договора от страна на ищеца. Доколкото ответникът не е
изпълнил указанията на районния съд, то следва да се приеме, че възражението за
неизпълнение на договора правилно не е било кредитирано от районния съд.
Единствено в случай, че ответникът беше посочил конкретни действия, респективно
бездействия, на ищеца, представляващи неизпълнение на договорните му задължения,
то едва тогава може да се преценява дали същите обосновават неизпълнение на
договора от страна на ищеца и съответно налице ли е причинно -следствена връзка
между същите и отказаното на ответника плащане по договор № BG05М9OР001-2.010-
0373-С02. В случая така необходимата конкретизация на възражението за
неизпълнение не е извършена. В предвид на последното, неоснователно е позоваването
от ответника на решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане
и за определяне на финансова корекция от 27.04.2020 г. Действително от посоченото
решение се установява, че е извършена финансова корекция на плащането на
8
ответника по проект „Подкрепа за създаване на нови работни места в социалната
икономика“ с № BG05М9OР001-2.010-0373-С02, но същата не обосновава
неизпълнение на задълженията на ищеца по договора му с ответника, доколкото и не
се изложени конкретни фактически твърдения за последното.
По изложените съображения от съвкупния анализ на писмените доказателства,
приложени по делото, безспорно се установява както изпълнението от страна на
ищеца, така и приемането на това изпълнение от страна на ответника. От това следва
изводът, че исковата претенция за заплащане на неплатения размер на уговореното
между страните възнаграждение е основателна и като такава следва да бъде уважена,
доколкото и е останало недоказано възражението на ответника за неизпълнение на
договора от ищеца.
Предвид гореизложеното, решението на районния съд в частта, с която е уважен
искът за присъждане на главницата от 16 500 лева е правилно и като такова ще бъде
потвърдено, а въззивната жалба ще се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано в частта на разноските. С решението си районният съд е присъдил на
ищцовото дружество разноски в общ размер на 2 660, 50 лева, от които предвид изхода
на делото по съразмерност му се дължат 2 128, 40 лева и поради това решението
следва да се отмени за размера над посочения, а по останалия размер на разноските
следва да се произнесе първостепенният съд при новото разглеждане на делото.
По разноските във въззивната инстанция: Жалбоподателят претендира разноски
в размер на платената ДТ от 375, 29 лева, присъждането на които не му се дължи с
настоящото решение предвид потвърждаване решението на районния съд в частта за
главницата и тъй като по ДТ за претенцията за обезщетението за забава в размер на 45,
22 лева следва да се произнесе първостепенният съд при новото разглеждане на делото.
Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1
800 лева. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност. На
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза в размер на 1 092, 84 лева. Въззивният съд намира, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, като във въззивната инстанция не са извършени
процесуални действия, обосноваващи присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в по-висок размер от предвидения в чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1 от
9.07.2004 г., поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно за
размера на 1 092, 84 лева. С оглед изхода на делото на въззиваемата страна по
съразмерност следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 874,
27 лева, а по останалите следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане
на делото.
9
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2073 от 10.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 16781 по
описа за 2020 г. на ПРС, XVII гр.с., в частта, с която е „Ес жи инженеринг“ ЕООД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати в полза на „Българска финансова група“ ООД с
ЕИК *********, сумата от 2 261,44 лева- обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава периода от 13.09.2018г. до 01.07.2020г. и ВРЪЩА делото на друг
състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.
ОТМЕНЯ Решение № 2073 от 10.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 16781 по
описа за 2020 г. на ПРС, XVII гр.с., в частта, в която „Ес жи инженеринг“ ЕООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати в полза на „Българска финансова група“ ООД с ЕИК
*********, разноски за производството за разликата над 2 128, 40 лева до размера на
2 660, 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2073 от 10.11.2021 г. постановено по гр.д.№
16781 по описа за 2020 г. на ПРС, XVII гр.с., в частта, с която „Ес жи инженеринг“
ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на „Българска финансова група“
ООД с ЕИК *********, сумата от 16 500 лева, представляваща главница по фактури,
издадени по Договор, с предмет „Организация и управление на Проект BG05M90P001-
2.010-0373“ “Подкрепа за създаване на нови работни места в социалната икономика“,
ведно със законната лихва за забава върху дължимите за главницата суми, считано от
датата на подаването на исковата молба – 09.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Ес жи инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Българска финансова група“ ООД с ЕИК *********, разноски за въззивната
инстанция в размер на 874, 27 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10