РЕШЕНИЕ
№ 1587
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110203516 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„TИEM ВАРНА ГРУП“ ООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.Варна. бул.
„Владислав Варненчик“ 108, вх.Б, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Т.М.К.,
депозирана чрез адвокат А. Х. от ВАК против Наказателно постановление № 03-
2200629 от 20.07.2022 година, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5
вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на наказания субект. Твърди се, че нарушението не е доказано. С тези и други
аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.Х., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде
1
отменено. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за които ангажира
писмени доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.О., която оспорва жалбата. По съществото на делото се явява ю.к.Н., който моли
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Пледира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.06.2022 год. /събота/, около 12:00ч., служители на Д „ИТ“- Варна-
свидетелите М. М. и Б. Д. извършили проверка на бар „Палмеро“, находящ се на плаж
„Кабакум“, к.к. „Чайка“, общ. Варна, стопанисван от „Тием Варна Груп“ ООД.
Поводът за проверката бил получен в Д“ИТ“-Варна устен сигнал, че в заведението
полагат труд лица без сключен писмен трудов договор. В заведението проверяващите
установили няколко лица, изпълняващи трудови функции. Едно от тях била св.Б. Д.,
която към 18.06.22г. нямала навършено пълнолетие и била ученичка. При влизане в
обекта проверяващите възприели как св.Д. занесла менюта на една от масите, където
били настанени клиенти, взела им поръчката, маркирала същата на бара и след това
сервирала поръчката на клиентите. Проверяващите се легитимирали и поискали от
заварените в обекта лица да попълнят декларация по чл.399 от КТ. Св.Б. Д. попълнила
собственоръчно в декларацията, че работи в заведението от 18.06.22г., с работно време
от 09:00ч. до 17:00ч., 5 работни дни и 2 почивни, с дневна почивка два пъти по 30
минути, на длъжност „сервитьорка“, че има сключен трудов договор и че е договорила
трудово възнаграждение в размер на 800 лв.. Във връзка с попълване на данните в
декларацията, св.Д. се допитвала до бармана в заведението.
След попълване на декларацията, на представляващия възз. дружество била
представена призовка за явяване в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно
установените в обекта лица. Впоследствие от възз. дружество не бил представен
трудов договор за Б. Д..
Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен
протокол №ПР2220242/27.06.2022г.
С оглед горните констатации, на 27.06.2022г. един от проверяващите –св.М. на
длъжност гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за
нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като приела, че възз.
дружество като работодател е допуснал до работа лицето Б. Р. Д. да полага труд в
полза на „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД, изпълнявайки трудови функции на длъжност
2
„сервитьор“ в бар „Палмеро“, находящ се на плаж „Кабакум“, к.к. „Чайка“, общ. Варна,
стопанисван от „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД, при определено работно време от 09:00
часа до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00
лева, преди да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото
трудово правоотношение. Приела, че нарушението е извършено на 18.06.2022 г. в 12:10
часа в бар „Палмеро“, находящ се на плаж „Кабакум“, к.к. „Чайка“, общ. Варна,
стопанисван от „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД, в който ден лицето Б. Р. Д. е установено
да полага труд в полза на „ТИЕМ ВАРНА ГРУП" ООД, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между лицето и „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД. АУАН бил
съставен в присъствието на управляващия ООД, бил му предявен и връчен, като той го
подписал без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“
постъпили писмени възражения, в които управителят на дружеството посочил, че Д. е
присъствала в обекта на проверката, но не е работила, а единствено се запознавала с
условията на работа.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил на „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 2 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на
труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания дадоха М. М.
/актосъставител/ и Б. Д. /свидетел по акта/, които възпроизведоха пред съда
възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на тези
свидетели са последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна, а от
друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което
и се кредитират от съда с доверие.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и Б. Д.. Същата
потвърждава, че към момента на проверката е била в заведението обект на проверка, но
сочи, че не е работела, а била на интервю за работа, което се провеждало от
управителя на заведението. Твърди, че когато проверяващите са влезли в обекта, тя
взимала поръчка от клиенти, за да покаже уменията си. След предявяване на
приложената към АНП декларация потвърждава, че е попълнена от нея, но твърди, че
била насочвана от бармана в заведението какво да пише в декларацията. Твърди, че в
деня на проверката, освен обслужване на една маса, не била извършвала друга дейност.
Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта в която заявява, че към момента на
проверката не е работила, а била на интервю за работа, като показвала уменията си,
тъй като в тази им част показанията са в пълно противоречие с останалия събран по
делото доказателствен материал, противоречиви и нелогични са, а и тази свидетелка
впоследствие е била в трудови правоотношения с въззивника и очевидно е
заинтересована дава показания в негова полза. На първо място показанията на св. Д. са
в противоречие с показанията на свидетелите М. и Д., от които се установява, че в
3
момента на проверката Д. е занесла менюта на една от масите, взела е поръчката,
впоследствие е маркирала поръчката на бара и е сервирала същата. Нещо повече св.М.
е категорична, че друго лице /освен бармана/ и другите сервитьори е нямало в обекта,
като е нямало лице, което да и показва на Д. какво да прави или да наблюдава
действията й. Нещо повече, ако управителят на заведението е бил в обекта по време на
проверката, както твърди Д., то безспорно това щеше да бъде отбелязано в книжата
съставени на място, а и призовката връчена в обекта за дружеството щеше да бъде
връчена на него, а не на бармана в заведението . На следващо място видно от
приложената към АНП декларация по чл. 399 от КТ изходяща от Д. в нея тя сама е
вписала, че има подписан трудов договор с въззивника. Показанията на тази
свидетелка са в противоречие дари с писмените доказателства- декларацията,
изготвена от самата нея . Именно в попълнената от св.Д. писмена декларация същата
декларира, че е на работа в заведението като „сервитьор“. В писмената декларация
същата е декларирала и работно време, почивка, както и това, че е договорила
заплащане в размер на 800лв.. И най-накрая определено няма как да бъде възприето за
достоверно твърдението на лице, което е ученик, очевидно грамотно, че няколко дни
преди навършване на пълнолетие не може да се ориентира какво да напише в бланка на
декларация и да вписва там факти, които са и били казани от друго лице /барман/, и то
при положение, че в заведението е бил управителя на заведението, за да я интервюира,
както се твърди от самата нея. Ето защо съдът не кредитира показанията на тази
свидетелка в тези им части, като ги намира за житейски нелогични и противоречащи на
останалите събрани по делото доказателства. В останалата им част показанията се
кредитират от съда.
Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията
на свидетелите М. и Д., частично от показанията на Д. / в кредитираните от съда
части/, дадени в с.з., АУАН, идентификационна карта, декларация, протокол от
извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна и следва
4
да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото Заповед №3-0157 на ИД на „ГИТ“ издадена на 16.02.2022год. Видно от т.4 от
заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да
издават НП по актове съставени от инспектори от „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.М., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно
е била компетентна да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ООД и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото
на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Административното обвинение е ясно формулирано, поради което и не се споделят
възраженията в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в този аспект.
5
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Задължение обаче за
произнасяне по възраженията с нарочен акт или тяхното обсъждане в НП
(правораздавателния акт) в закона не е предвидено. При положение че в случая АНО е
издал НП, то няма никакво съмнение какво е било становището му по направеното
възражение, очевидно е счетено за неоснователно. Следва да бъде посочено и това, че
задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в
десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви
за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП. Отделен е въпроса, че
правото на защитата в производствата с наказателен характер се реализира срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на въззивника в
жалбата, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения,
нарушаващи правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено.
Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че е
допуснало до работа лице да полага за него труд без да е сключен трудов договор в
писмена форма.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или
не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и
за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
6
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически
е било налице трудово правоотношение между работодателя възз. „TИEM ВАРНА
ГРУП“ ООД, ЕИК: ********* и лицето Б. Д., тъй като на 18.06.22г. последната е
престирала работната си сила за дружеството по-горе, като видно от попълнената от
нея декларация тя е работила за длъжността сервитьор, с конкретно работно място,
работно време и уговорено трудово възнаграждение. Нещо повече видно от
показанията на проверяващите и от писмената декларация попълнена от Д., същата не
е била на интервю, тъй като управителят на заведението не е присъствал по време на
проверката. Съдът по горе в мотивите си посочи защо не кредитира показанията на Д.,
че не е полагала труд в деня на проверката. Че е полагала труд в заведението явства и
от попълнената от самата Д. декларация, в която същата е отбелязала, не че е на
интервю, а че работи. От изложеното съдът намира, че е следвало между страните да
бъде сключен трудов договор. След като работещият е бил подчинен на конкретно
условия на труд, след като е изпълнявал повтарящи се функции по сервиране, след като
е бил зависим от работодателя и е следвало да спазва определено работно време- от
09:00ч. до 17:00ч., както и трудовата дисциплина в обекта, то безспорно отношенията
е следвало да се уредят посредством трудов договор.
От всички събрани по делото доказателства е видно, че „TИEM ВАРНА ГРУП“
ООД, ЕИК: ********* не се е използвало възможността да сключи с лицето по – горе
срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 18.06.2022г. е допуснало Б. Д. да
престира труд в полза на дружеството, без за възникналото трудово правоотношение ,
без с последната да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е
изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ. Поради което спрямо последното следва да
се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в
санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Обстоятелството, че органите на инспекцията по труда не са съставили протокол за
7
обявяване на трудово правоотношение, вероятно поради причината, че след
навършване на пълнолетие на лицето, с него е сключен трудов договор, не променя
факта на извършеното нарушение.
Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а
отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е
обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че независимо от тяхното
отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1
КТ.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения /общо 13/,
подробно описани в протокола №ПР2220242/27.06.2022г. , които навеждат на извод,
че са били допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател
в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател малко над нейния минимален размер, предвиден от законодателя.
В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
№ПР2220242/27.06.2022г. за допуснати множество други нарушения на трудовото
законодателства. АНО не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Въпреки
горното, в случая констатираните множество нарушения при проверката /общо 13/,
което е дало повод за издаване на предписания за отстраняването им, както и
обстоятелството, че е допуснато до работа непълнолетно лице, прави размерът на
наложената санкция законосъобразно определен. Предвид това обстоятелство съдът
приема, че размерът на конкретната санкция е правилно отмерен и ще изпълни целите
на наказанието визирани в ЗАНН.
Поради всичко гореизложено, НП следа да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
8
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия
орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е взел участие в хода на съдебното следствие и е
депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът
следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия
случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване на наложената
административна санкция, а не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата
на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на
отмяна на обжалваното НП, съдът намира, че в посочения случай следва на основание
чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и
ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото не представлява правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, но пък
същото се откроява с фактическа такава, тъй като по делото са проведени две съдебни
заседания и са разпитани трима свидетели, за разлика от други производства със същия
9
предмет, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от
100 /сто/ лева.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника, се претендират
разноски, за направата на които, са представени доказателства. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е
направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде
потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-2200629 от 20.07.2022
година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което
на „TИEM ВАРНА ГРУП“ ООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.Варна.
бул. „Владислав Варненчик“ 108, вх.Б, ет.3, ап.7, представлявано от управителя
Т.М.К. е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2
000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда,
за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ). .
ОСЪЖДА „TИEM ВАРНА ГРУП“ ООД, ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр.Варна. бул. „Владислав Варненчик“ 108, вх.Б, ет.3, ап.7, представлявано от
управителя Т.М.К. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от
100,00 /сто/ лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по настоящото
АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11