Р Е
Ш Е Н
И Е:
№ 1 / 06.01.2020 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателен състав
На 10.12.2019 година
в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар: Тодорка
Даракчиева
като разгледа докладваното от Съдия
Ангелова по НАХД № 255 по описа за 2019 година.
Производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от К.Г. *** против
Наказателно постановление № 19-0315-000474 от 20.09.2019 година на Началник
Група към ОДМВР Пазарджик
упълномощен с МЗ 8121з-515 /14.05.2018
на Министъра на ВР ,с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, на основание чл.175,ал.1,т.3 от ЗДвП.
Недоволен, жалбоподателят изразява становище
за незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради издаването му при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до отмяната на НП .Сочи ,че не му е бил връчен актът за административно нарушение, което обстоятелство
пораждало основателна вероятност за
липса на пълна идентичност в описанието
на твърдяното нарушение в същия
акт и атакуваното НП.Не оспорвал
обстоятелството, че на посочената дата
бил спрян за проверка от
контролните органи,на които представил
исканите от тях документи ,но
получил информация,която налагала напускане на мястото на проверка.На следващия ден се
явил в полицейското управление за допълнителни обяснения ,но акт не му бил
връчен.Счита ,че е налице основание за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,тъй като не са били създадени
предпоставки за настъпване на ПТП,нито
имало причинени някакви щети.Моли да се отмени атакуваното НП или да се измени
същото ,като се намалят наложените
наказания до минимумът определен в закона.
Ответната страна в писмено становище сочи ,че НП е издадено в съответствие с материалния
и процесуалния закон. Нарушителят е установен,деянието е извършено виновно,като
нямало основания за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН.Наказанието е относимо по вид и размер ,съобразно нарушената
правна норма.Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя К.Г.С.
на 24.08.2019 година е съставен
АУАН серия GA № 16076 от мл.автоконтрольор С.Г.К. ***
в присъствието на свидетеля А.С.Т.
,за това ,че на 24.08.2019 година в
10:30 часа в гр.Пещера на ул.“М.Такев“управлява лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ РА ** ВА –лична собственост при следното нарушение:При извършване на
полицейска проверка и съставяне на АУАН С. самоволно напуска мястото на проверката,като по този начин се опитва да я осуети ,с което е нарушил чл.175,ал.1,т.3 от ЗДвП.Актът е връчен при
отказ,оформен с имена и подпис на
свидетеля А. К. Г..
Въз основа на АУАН
е последвало и издаване на обжалваното Наказателно постановление №19-0315-000474
от 20.09.2019 година , с което за
констатираното адм.нарушение по чл.175,ал.1,т.3 от ЗДвП на К. Г. С. за това ,че самоволно е напуснал мястото на проверката
като по този начин се е опитал да я осуети
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца.
Разпитаният в с.з. на 10.12.2019 година актосъставител
К. в показанията си сочи, че на посочената в акта дата, по време на дежурство
били позиционирани пред заведението „Хийт“,защото водачите на автомобили паркирали неправилно и затруднявали
движението.Имало много интензивен трафик на автомобили.Чули приближаване на автомобил ,който
форсирал двигателя,спирал рязко,пак
потеглял,пак спирал.Това ги усъмнило
и решили да извършат проверка.Спрели
водача-С..Имало извършено нарушение –по спомен
водачът нямал поставен предпазен колан.Уведомили го ,че ще му съставят
акт и да изчака в автомобила,защото движението било натоварено.Съставил акт и
когато го потърсил за връчване установил
,че същият го няма на място, бил потеглил с автомобила си.Изчакали го да се
върне,но след като не се върнал му
написали акт, че напуска полицейската проверка. Действително
при спирането С. обяснил ,че бърза,но не дал смислено обяснение.Като
служители те му обяснили ,че ще бъдат
максимално бързи.
По делото е разпитан като свидетел А.С.Т.,който в показанията си сочи ,че е
присъствал на проверката.Автомобилът бил спрян за проверка от колегата му,като водачът напуснал проверката,за което му бил
съставен акт.
Видно
от справка за нарушител жалбоподателят
С. е
правоспособен водач като притежава
СУМПС № 281120771 за
категории :В, М, АМ
валидно до 02.10.21 година като за
периода от 09.09.2008 година до 2019 година е
санкциониран по ЗДвП.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.
59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
административен акт.
Разгледана
по същество е частично основателна , по следните съображения:
Същественото в административно-наказателната производство
е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от
лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно
/умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7,
ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случай/. А за да бъде едно деяние административно нарушение, са
необходими три предпоставки: това деяние да нарушава установения ред на
държавно управление; да е извършено виновно; да е обявено за наказуемо с
административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки
означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на
издаденото НП, като неправилно. Следва да бъдат спазени и всички изисквания
относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.
Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП,
като незаконосъобразно. От съществена важност е актът и НП да са съставени и
издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно.
В конкретния казус, съдът счита, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Няма допуснати съществени процесуални нарушения, които
опорочават съставеният административен акт, а в издаденото наказателно постановление, да
са допуснати нарушения водещи до
нарушаване на правото на защита
на жалбоподателя.
В
чл.175, ал.1,т.3 от ЗДвП е предвидено наказание „ лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца“ и с „глоба“ от 50 до 200 лв. за водач,
който откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка
от органите за контрол;
В случая не са
налице никакви основания, за да приеме съдът,че е налице несъставомерност на процесното деяние по чл.
175, ал.1,т.3, от ЗДвП. Напротив, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по категоричен
начин извършването както от обективна, така и от субективна страна на
процесното нарушение, неговия автор и обстоятелствата, при които е извършено
то,а именно жалбоподателят С. на 24.08.2019 година при извършване на полицейска проверка и съставяне на АУАН
самоволно е напуснал мястото на
проверката и е осуетил извършването й.
Съгласно чл.
27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Като
доказателство по делото е приложена Справка за наложените наказания на
жалбоподателя С. като водач на МПС, в
която е отразено, че същият е
санкциониран за нарушения по ЗДвП като
последното е през 2018 година. Въпреки налаганите санкции не би могло размерът
на административното наказание да се определя само и единствено въз основа на
обстоятелството, че нарушителят е санкциониран и преди. Следва да се направи
комплексна преценка на обстоятелствата, визирани в чл.
27, ал. 2 от ЗАНН и да се определи административно наказание, съответстващо
както на тежестта на извършеното нарушение, така и на база смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. В случая не са
налице доказателства по делото за имотното състояние на жалбоподателя, за да
приеме наказващият орган, че следва наказанието глоба да е в по-голям размер и
съответно „лишаването от право да управлява МПС„ в максималния размер предвиден
в закона. Няма представени данни за размера на получаваното от жалбоподателя възнаграждение. Няма изложени мотиви от
административно-наказващия орган защо е наложил наказание в максимален размер.
При това положение съдът счита, че административното наказание глоба следва да
бъде намалено на 50 лева, а лишаването от право да управлява МПС да бъде намалено за срок от 1 месец, който наказания са в минималния размер, предвиден в разпоредбата
на чл.
175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В този си
размер същите биха постигнали целите, визирани в чл. 12
от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 ЗАНН,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0315-000474 от 20.09.2019 година на Началник Група към ОДМВР Пазарджик
упълномощен с МЗ 8121з-515 /14.05.2018
на Министъра на ВР, с което на К.Г.С.
с ЕГН-********** *** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1,т.3 от ЗДвП като намалява административното
наказание „глоба“ в размер на 50 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Пазарджишкия административен съд в
14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: