Присъда по дело №570/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 12
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510200570
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Дупница, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
СъдебниГанка Асенова Чакалова
заседатели:Йорданка Димитрова
Галева
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
и прокурора Ивайло Василев Иванов (РП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Наказателно дело от общ
характер № 20211510200570 по описа за 2021 година
и въз основа на доказателствата и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. В. - роден на ******, с адрес за
призоваване ***** българин, българско гражданство, със средно специално
образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН за това че:
На 13.09.2020г. около 13:30 часа в ЗООТ с. Самораново в спално
помещение № 3 на втория етаж в метален шкаф ползван от В. Г. В., с ЕГН
**********, под топче тоалетна хартия, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество с наличие на кофеин и амфетамин с
нетно тегло 0.29 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ
компонент /амфетамин/ 17,6 % на стойност 8.70лв./, като амфетамина има
наркотично действие и е под контрол, съгласно Приложение № 1, към чл. 3,
1
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е
маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. II, т. 1 от НК ,
поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. II, т. 1 от НК, вр. с
чл. 54 от НК го ОСЪЖДА, като му НАЛАГА наказание „глоба“, в размер на
500,00 лв. /петстотин лева/, като на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по първоначалното повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. II, т. 1 от НК.
ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
остатъка от предмета на престъплението - амфетамин с нетно тегло 0.29 гр.
със съдържание на активен, наркотично действащ компонент /амфетамин/
17,6 % на стойност 8.70лв., предаден с приемно-предавателен протокол №
78002/13.04.2021 г., на ЦМУ, отдел НОП и постановява да бъде
УНИЩОЖЕН след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 111 и сл. от НПК, след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства – 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, запечатан
със слепка, съдържащ опаковки към протокол с № 21/НАР-312, като вещи без
стойност да се УНИЩОЖАТ по предвидения в ПАС ред.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия В. Г. В., с ЕГН
**********, да заплати в полза на ОДМВР – гр. Кюстендил, сума в общ
размер на 112,29 лв. /сто и дванадесет лева и двадесет и девет стотинки/ -
разноски по ДП за физикохимична експертиза.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред ОС-Кюстендил, в
15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 12/01.10.2021 г., по НОХД 570/2021 г., по описа на РС-
Дупница, Н.О., V-състав.
Обвинението е повдигнато от РП-Кюстендил с обвинителен акт внесен против
подсъдимия В. Г. В. - роден на ******, с адрес за призоваване ********** българин,
българско гражданство, със средно специално образование, безработен, неженен, осъждан, с
ЕГН **********, за това, че
на 13.09.2020г. около 13:30 часа в ЗООТ с. Самораново в спално помещение № 3 на
втория етаж в метален шкаф ползван от В. Г. В., с ЕГН **********, под топче тоалетна
хартия, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество с
наличие на кофеин и амфетамин с нетно тегло 0.29 гр. със съдържание на активен,
наркотично действащ компонент /амфетамин/ 17,6 % на стойност 8.70лв./, като амфетамина
има наркотично действие и е под контрол, съгласно Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, като „растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ -
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. II, т. 1 от НК.
В съдебното заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. В
хода по същество анализира критично събраните доказателства като приема, че процесният
случай не може да се квалифицира като явно незначителен, малозначителен или маловажен.
Пледира пред съда да осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Защитата на подсъдимия в първите съдебни заседание в лицето на адв. З., а в
последното чрез адв. Силвия И.а Мирчева оспорва обвинението с твърдения, че от
събраните доказателства не е безспорно доказано авторството на престъплението. В хода по
същество защитникът пледира съдът, ако приеме че обвинението е доказано явно и
несъмнено, то да приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, доколкото процесният случай е
явно незначителен, респ. малозначителен съобразно ниската му обществена опасност.
Алтернативно моли съдебният състав да преквалифицира деянието по чл. 354а, ал.5 от НК
като приеме, че е налице маловажен случай с оглед количеството и стойността на предмета
на престъплението. Иска от съда да му наложи минимално наказание глоба, поради
имущественото му положение.
Подсъдимият, в пледоарията си по същество, заявява, че поддържа казаното от
защитника. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните гласни,
писмени и веществени доказателства, доводите и възраженията на страните, от
фактическа страна установи следното:
Подсъдимият В. Г. В. е роден на ******. Живее на адрес **********. Същият е
неженен, българин, с българско гражданство, завършил е средно специално образование, с
ЕГН **********. Работи като строител в ***, гр. София. Подсъдимият е употребявал
наркотични вещества, като е осъждан два пъти по НОХД № 2/2018 г. и по НОХД №
347/2019 г. и двете по описа на РС-Радомир, съответно за престъпления по чл. 343б, ал.3 и
чл. 343б, ал.4, вр. с ал.3 от НК, като е изтърпял поотделно наложените му наказания
„лишаване от свобода“ за времето от 12.11.2019 г., до 24.04.2020 г. и от 24.04.2020 г., до
25.09.2020 г., в ЗООТ с. Самораново към Затвора в гр. Бобов дол.
Към инкриминираната дата - 13.09.2020г., неделя, подсъдимият В. все още изтърпявал
наложено му по-рано наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №347/2019 г., на РС-
1
Радомир, като бил настане в ЗООТ - с. Самораново, в спално помещение № 3, на втория
етаж, заедно със свидетелите Г.В., Р.Г., А.А. и други лица. Същият работел през дните от
седмицата на външен обект във фирма ***, гр. Дупница. В спалното помещение били
налични легла за всеки от настанените там лишени от свобода, както и по един метален
шкаф за всеки от тях, който бил пригоден да се заключва от съответния лишен от свобода,
който го ползва с катинар. В стаята имало и поставен голям дървен шкаф, в който същите
съхранявали общо посудата си. Около 13:30 часа в спалното помещение били само
свидетелите В. и Г., които през целия почивен ден играели табла. В стаята пристигнал
дежурният надзирател - свидетелят В. АС., заедно с колегата си свидетелят Е.С., като
решили да извършват проверка на спалното помещение за съхранение на забранени
вещества от лишените от свобода настанени там. Обискирали двамата присъстващи, след
което наредили на св. Г. да напусне помещението, като вътре останал като свидетел на
претърсването и проверката св. В.. Редът за претърсване на леглата, шкафовете, дрехите и
вещите на лишените от свобода бил определен от св. А., като се проверявало подред от
вратата по стената, докато се обиколи и се проверят последователно всички легла и
шкафове. Обръщали се дюшеците на леглата, като металните шкафове ползвани
индивидуално от всеки от настанените в помещението лишение от свобода били
проверявани едва след отключването им от ползващото ги лице. След като проверката
достигнала до заключения метален шкаф на подсъдимия В. надзирателите наредили той да
бъде извикан, за да отключи шкафа си за проверка. Подсъдимият влязъл в спалното
помещение, където били двамата надзиратели и св. В., като след него влязъл за кратко и св.
А.. Отключил лично металния си шкаф, като св. С. започнал да го претърсва. Докато
проверявал същият в присъствието на посочените лица св. С. открил вътре на средната
полица в шкафа, под ролка от тоалетна хартия поставени два броя топчета от найлонов
плик, съдържащи увито в тях бяло прахообразно вещество. Повикал веднага св. А., който
бил до него и проверявал друго легло, като в присъствието на посочените лица и на
подсъдимия извадил топчетата с вещество от шкафа и ги показал. Попитал подсъдимия В.,
дали са негови, като последният отговорил положително в присъствието на всички лица и
признал пред тях, че са негови. След това проверката била незабавно прекратена за
запазване на мястото до идване на органите на МВР, като св. А. се обадил на дежурния в
Затвора - гр. Бобов дол, за да изпрати ДОГ от РУ-Бобов дол, която да извърши незабавно
оглед на място. Св. С. снел писмени обяснения от подсъдимия и свидетеля В., като в
присъствието на подсъдимия и св. А. съставил протокол за претърсване и обиск на лишени
от свобода от 13.09.2020 г., който бил подписан без възражения от подсъдимия В. и от
свидетелите А. и С.. Пристигналият на място разследващ орган съставил протокол за
доброволно предаване подписан от съхраняващия намереното на инкриминираното място
вещество св. С., като веществата увити като топчета били предадени на разследващия
полицай. Направен бил полеви наркотест на веществото увито във всеки от предадените
обекти, което реагирало положително на амфетамин. Резултатът от тестовете бил показан на
подсъдимия и на останалите присъстващи лица. Наркотичното вещество било измерено и
описано в протокол за мерене на открит наркотик.
От изготвената от вещото лице Д.Г. физикохимична експертиза с № 21/НАР-312 на
НИК – МВР на веществото предадено от св. С. с протокола за доброволно предаване от
13.09.2020 г. с нетно тегло 0.29 гр. е установено, че същото представлява високорисково
наркотично вещество със 17,6 % съдържание на активен, наркотично действащ компонент
/амфетамин/, като амфетамина има наркотично действие и е под контрол, съгласно
Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните
2
вещества и прекурсорите.
Стойността на наркотичното вещество – амфетамин, определена съгласно приложение
№ 2 към Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на общо 8,70лв.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява безспорно въз основа на събрания в
хода на наказателното производство доказателствен материал, а именно: от гласните такива
– изцяло от показанията на свидетелите С., А., А. и Г., вкл. прочетените му такива на л. 17-
18 от ДП, които същият заявява, че поддържа изцяло, само частично от обясненията на
подсъдимия и частично от показанията дадени в съдебно заседание от св. В., както и изцяло
от прочетените му показания, дадени при разпита му в хода на ДП – л. 15-16.
Наред с това важни факти и обстоятелства се установяват от приетите чрез
прочитането им по чл. 283 от НПК писмени доказателства – протоколи за доброволно
предаване, за мерене, оценка и полеви наркотест на процесните вещества, заповед за
дисциплинарно наказание на подсъдимия и приложената към нея преписка, справки за
съдимост и изтърпяване на наложените наказания „лишаване от свобода“, трудов договор и
характеристики на подсъдимия, както и от заключението на изготвената и приета по делото,
чрез прочитането и по реда на чл. 282, ал.3 от НПК, със съгласието на страните
физикохимична експертиза с № 21/НАР-312 на НИК – МВР. Относими обстоятелства се
съдържат и във веществените доказателства - приложения по делото снимков материал,
опаковки и други.
Съдебният състав след като обсъди критично изложеното в кредитираните свидетелски
показания и обясненията на подсъдимия, като ги съпостави едни спрямо други и ги сравни с
информацията съдържаща се със събраните по делото писмени и веществени доказателства
приема, че същите са логични, последователни, до голяма степен еднопосочни и достоверни,
съответно изцяло или само в кредитираната им част. В тях съобразно индивидуалните
интелектуални и паметови способности, речник и социален, респ. професионален опит се
съдържат обстоятелства изграждащи и установяващи изложената по-горе последователно и
точно фактическа обстановка, поради което и съдът базира изводите си върху тях.
Съдът след като взе предвид двойствената правна природа на обясненията дадени от
подсъдимия, като годно гласно доказателствено средство и основно средство за защита в
процеса приема за достоверно само частично заявеното от него по отношение на фактите и
обстоятелствата потвърдени в разказа на останалите свидетели, на които съдът се доверява,
както и от събраните писмени доказателства. В тази насока съдът споделя с доверие
единствено казаното от него само в частта относно времето на проверката, броя на
настанените лица в спалното помещение, вкл. В. и Г., ползването на шкафче от него,
откриването на обектите там в негово присъствие, направения полеви наркотест и
показания му резултат от него, липсата му на конфликт с останалите участвали и
присъствали на проверката лица. В останалата им част обясненията на подсъдимия
изграждат подходяща за него защитна теза с цел неустановяване на авторство относно
държането на намерения при проверката амфетамин. Те се изключват от останалия
безспорен и достоверен според съда и посочен по-горе доказателствен материал, вкл. от
казаното от доведения от защитата свидетел А..
Съдът не споделя с доверие и част от заявеното от св. Г.В. в съдебно заседание, като в
същото време се доверява изцяло на показанията дадени от него при разпита му в хода на
ДП. Наличната липса на спомен и съществени противоречия в казаното от В. пред съда
3
спрямо изложеното от него по ДП и писмено преди това пред свидетеля С. съдът отдава от
една страна на изтеклия продължителен период от време, около година, личните
интелектуални способности на свидетеля и най-вече на нескопосан и недопустим опит на
същия да преиначи възприетите от него факти и обстоятелства, които вече е изложил в
синхрон със заявеното от останалите свидетели писмено пред надзирателя С. и след това по
ДП, като подкрепи защитната версия съдържаща се в показанията на подсъдимия. Налице е
според съда откровен опит за заблуда на съда, който е надлежно отстранен от съдебния
състав с прочитане показанията дадени от свидетеля и предявяване на конкретни документи
съдържащи неговия почерк и подписи, които св. В. потвърждава, че са написани, съответно
подписани лично от него при съставянето им. Нещо повече свидетелят в началото на своите
показания пред съда изрично заявява, че вече е дал писмени показания за случая и каквото е
написал това е било. Въпреки това му изявление по-нататък същият при прочитане на
визираните от него показания, които лично е подписал не заявява изобщо, че поддържа
същите, както и че не помни дали ги е прочел, а твърди, че много време е минало и че са
били записани от разследващия полицай в протокола за разпит, съвместно под диктовка на
свидетеля В. и на разследващия орган, което е меко казано абсурдно след като е
категоричен, че е подписал на няколко места в протокола за разпит, вкл. на последната
страница след изявлението напечатано в протокола, че свидетелят е прочел протокола лично
и удостоверява с подписа си, че показанията му са записани правилно. Всичко това, наред с
грубото разминаване в заявеното пред съда от този свидетел, спрямо казаното от
свидетелите С., А., А. и отчасти Г., както и с оглед информацията налична в представените
и прочетени по делото писмени доказателства, вкл. част от които подписани лично от св. В.
мотивират съда да приеме за достоверни изцяло прочетените му по реда на чл. 281, ал.4, вр.
с ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на л. 15-16 от ДП и частично само относно общо
заявените и непротиворечиви факти казаното от него пред съда.
Съдът приема изцяло с доверие информацията съдържаща се в заключението на
изготвената от вещото лице Д.Г. физикохимична експертиза с № 21/НАР-312 на НИК –
МВР, прието по реда на чл. 282, ал.3 от НПК. Същото е компетентно извършено след
приложение на необходимите специални знания в областта на физиката и химията, с които
вещото лице безспорно разполага като специалист в ЦЕКИ към НИК-МВР.
При така установеното от фактическа страна и направения доказателствен
анализ, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си подсъдимият В. Г. В. е
осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, а не този по
чл. 354а, ал.3, пр. II т. 1 от НК, съгласно квалификацията посочена в обвинителния акт, тъй
като:
на 13.09.2020г. около 13:30 часа в ЗООТ с. Самораново в спално помещение № 3 на
втория етаж в метален шкаф ползван от В. Г. В., с ЕГН **********, под топче тоалетна
хартия, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество с
наличие на кофеин и амфетамин, с нетно тегло 0.29 гр. със съдържание на активен,
наркотично действащ компонент /амфетамин/ 17,6 % на стойност 8.70лв./, като амфетамина
има наркотично действие и е под контрол, съгласно Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, като „растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като
случаят е маловажен
От обективна страна съдът намира, че безспорно е установено изпълнителното деяние
4
на инкриминираното престъпление - „държане” на наркотично вещество. От събраните
доказателства следва да се приеме, че действително подсъдимият е упражнявал
фактическата власт върху откритите на средната полица, под топче тоалетна хартия, в
ползвания и заключван от него метален шкаф 2 броя топчета от найлонов плик съдържащи
бяло прахообразно вещество, което е доказано, че представлява високорисково наркотично
вещество с наличие на кофеин и амфетамин, с нетно тегло 0.29 гр. със съдържание на
активен, наркотично действащ компонент /амфетамин/ 17,6 % на стойност 8.70лв. По делото
не е установено, а и е невъзможно съгласно действащото законодателство, да бъде издадено
по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ разрешително на подсъдимия
за придобиване, държане, преработване, съхраняване и употреба на високорискови
наркотични вещества по реда и условията на ЗКНВП, поради което настоящия състав
намира, че като е държал високорисково наркотично вещество без разрешение, подсъдимият
е осъществил от обективната страна престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
За да е осъществено изпълнителното деяние при формата “държане” не е необходимо
фактическата власт да е реализирана, чрез перманентни физически действия, достатъчно е да
е налице просто обективна фактическа възможност за такива действия, което от своя страна
обективира наличието на фактическа власт върху наркотичните вещества. Не е необходимо
деецът да има непрекъснат физически контакт с предмета на престъплението и наркотичните
вещества да се намират постоянно у него. В този смисъл виж. Решение № 59 от 17.07.2019
г. по н. д. № 181 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 44
от 21.03.2017 г. по н. д. № 1074 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 28 от 26.02.2016 г. по н. д. № 1648 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение и др.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна
и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени
към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално
определение на понятието "маловажен случай", като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна норма. По
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява "маловажен случай" когато с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи
обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се
установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при
които е извършено деянието, като по-ниската степен на обществената му опасност в
сравнение с обикновените случаи може да даде основание за разграничаването му от
престъплението и приемане, че се касае за маловажен случай/ ТР № 58/1986 г. на ОСНК на
ВС /. В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се
определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя, подбудите, начина на
извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Според този съдебен състав процесният случай следва да се окачестви като маловажен
по смисъла на чл. 93, т. 9 и чл. 354а, ал. 5 от НК, тъй като са налице всички признаци за
това. На първо място следва да се отбележи, че процесното количество е незначително –
0,29 грама, същото е било завито в две отделни полиетиленови топчета, като по-малкото е с
нищожно количество от 0,06 грама, а по-голямото от 0,23 грама, т.е. няма дори и съмнение,
че подсъдимият е държал процесният амфетамин с цел да го разпространява на някого,
защото съдържащото се в по-малкото топче е абсолютно недостатъчно дори за една доза,
5
като напротив - всички доказателства сочат към обстоятелството, че В. е държал
наркотиците за лична употреба, тъй като същият и в миналото е употребявал такива. Касае
се за държане на сравнително малко количество амфетамин, 0,29 грама, с цел лична
употреба, чиято парична стойност е незначителна – само 8,70 лева. Последното
обстоятелство е от съществено значение за ниската степен на обществена опасност на
деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на обществените
отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са защитени от
инкриминираната правна норма. С процесното количество амфетамин, в никакъв случай не
може да бъде повлияно съзнанието и здравето, на повече от едно лице.
На следващо място следва да се вземе предвид, че макар и осъждан два пъти към
момента подсъдимият В. има изцяло положителни характеристични данни след излизането
му от затвора. Той е осъждан за за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества по чл. 343б, ал.3 и ал. 4 от НК, които деяния според законодателя не съставляват
тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Същият работи от около 10 месеца
като строител, живее в малко населено място в разбирателство с околните и след посочената
в характеристичната му справка от кмета на с. Копаница, общ. Радомир семейна трагедия
свързана с убийството на сестра му и последвалата смърт на баща му се грижи и подпомага
майка си. По делото няма никакви данни за други негови престъпни или противообществени
прояви в този период. Всичко това има за свой логичен извод, че подсъдимият, макар и
осъждан два пъти за управление на МПС след употреба на наркотични вещества в миналото
е лице с невисока лична степен на обществена опасност.
Правната оценка на горните данни, касаещи фактическите данни за вида, количеството
и стойността на наркотичното вещество, предмет на престъплението, обстоятелството, че е
предназначено за лична употреба, добрите му характеристични данни в и след излизането му
от затвора, обстоятелството, че същият е работещ, все още млад човек в тежко семейно и
социално положение, както и липсата на каквито и да е други противообществени прояви
води този съдебен състав до извод, че извършеното деяние разкрива далеч по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид,
поради което процесното деяние се явява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Ето защо, съдът преквалифицира процесното престъпление като маловажно по смисъла на
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. II, т. 1 от НК и оправда подсъдимия по първоначалното
обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. II, т. 1 от НК. В този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд на Република България – с Решение № 44 от 23.04.2018 г. по н.д. № 72 от
2018 г. и с Решение № 34/08.04.2015 по дело № 1914/2014 г. Върховната съдебна
инстанция се е произнесла по идентичен начин по сходни с процесния, дори по-тежки с
оглед характеристиките на предмета на престъплението казуси.
От субективна страна деянието е извършено виновно, формата на вината е пряк
усмисъл. В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, допускал е последиците
му и е желал тяхното настъпване, можел е да се въздържи от извършване на деянието си, тъй
като е имал психическата годност за това, но по собствена воля не го е сторил.
Неоснователни са твърденията на защитника на подсъдимия, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като е налице явна незначителност
или малозначителност на деянието. Наред с това неоснователно е поддържаното в
разпоредителното заседание мнение от адв. З., че с настоящото производство се нарушава
принципът и забраната за повторна наказуемост на деянието - ne bis in idem, доколкото
спрямо подсъдимият от началника на затвора е била издадена приложената по делото
заповед за дисциплинарно наказание. В тази насока съдът намира следното:
6
За да са налице предпоставки за приложението на чл. 9, ал.2 от НК следва да се
установи, че деянието, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна, поради което същото се третира от закона като
непрестъпно. В случая е безспорно, че се касае за високорисково наркотично вещество,
макар и в много малък размер, което по-важното е държано от подсъдимия в заключен от
него шкаф в спалното му помещение, в ЗООТ - с. Самораново, докато същият е изтърпявал
ефективно наказание лишаване от свобода. Това само по-себе си е достатъчно да изключи
изначално каквато и да е дори хипотетична възможност за приложение на чл. 9, ал.2 от НК
за конкретния случай. Извън това, допълнително следва да се отбележи, ноторно известният
факт, че внасянето и държането на наркотични вещества е изрично забранено под страх от
дисциплинарно наказание от разпоредбите на ЗИНЗС и наредбите на МП и Директора на
ГДИН.
Относно липсата на нарушение на принципа ne bis in idem, доколкото спрямо
подсъдимият от началника на затвора е била издадена приложената по делото заповед за
дисциплинарно наказание „лишаване от хранителни пратки“ за срок от 3 месеца, съдебният
състав намира, че наказанието наложено със същата изобщо не е било ефективно изпълнено
и изтърпявано, тъй като подсъдимият е бил освободен от затвора няколко дни след
постановяването й. Наред с това на по-силно основание налице е отчетлива липса на
елемента „bis“. Дисциплинарното производство, актът с който е завършило и най-вече
наложената санкция нямат изобщо наказателен характер по смисъла на Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
ОСНК, както и с оглед на постановеното по-късно по повод искане на Главния прокурор на
Република България Тълкувателно решение № 4 от 06.02.2018 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, ОСНК, с което е отклонен въпроса и е постановено, че не са
налице основание за промяна в тълкуването, дадено в т. 1.1., т. 1.2.3. и т. 3.1. от
тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Същото не
представлява друго производство с наказателен характер, каквото би било примерно
наказването му с принудително изолиране в килия на подсъдимия, както е обсъдено в
практиката на ЕСПЧ. Наказателният характер според автономното значение на понятието
по Конвенцията на дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия”, налагано
по отношение на лишени от свобода лица, е недвусмислено изяснен от Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ) с решенията по делата Engel and others v. the Netherlands; Ezeh
and Connors v. the UK Campbell and Fell v. the United Kingdom. Изведените в тях
критерии и основни постановки следва да се прилагат пряко от националните съдии.
Конкретно критерият „bis“ е бил обсъден с решението на Голямата камара на ЕСПЧ по
делото А. и Б. срещу Норвегия.
По наказанието:
Съдът намира, че за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК е предвидено
наказание „глоба“ до 1000 лева. Същевременно подсъдимият е осъждан, което елиминира
възможността за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК, като в същото време в случая не са
налице множество или, дори и едно, но изключително смекчаващо отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Въпреки това следва да се отчетат положително
за наказателноправна съдба на подсъдимия следните такива:
Подсъдимият В. е все още млад, в изключително тежко семейно и социално положение
след смъртта на баща му и убийството на сестра му, предметът на престъплението е в
изключително малко количество и на нищожна стойност, същият работи като строител на
минимална работна заплата и подпомага майка си, има положителни характеристични данни
7
според поведението му демонстрирано в затвора, извън процесния случай и след излизането
му от там.
В същото време в негативен аспект следва да се вземе предвид, че В. е осъждан
двукратно за умишлени престъпления осъществени след употреба на наркотични вещества.
Държането на процесните високорискови наркотични вещества е осъществено в спално
помещение находящо се в ЗООТ-с. Самораново в нарушение на ЗИНЗС и останалите
подзаконови нормативни актове по приложението му, в периода на изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ от подсъдимия. Не е изразено каквото и да е съжаление
или себепорицание от страна на подсъдимия за процесния случай.
При баланс на изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
съдебният състав приема, че следва да определи и наложи на подсъдимия наказание в среден
размер, а именно „глоба“, в размер на 500,00 лева. Именно такова по вид и размер
наказание може да изпълни изцяло целите на наказанието, съгласно чл. 36 от НК, като
способства за реализиране в пълнота на индивидуалната превенция на подсъдимия и
генералната такава спрямо останалите членове на обществото.
По веществените доказателства:
Доколкото нормата на чл. 354а, ал. 6 от НК предвижда задължителното отнемане на
предмета на престъплението, то остатъка от предмета на престъплението - амфетамин с
нетно тегло 0.29 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент
/амфетамин/ 17,6 % на стойност 8.70лв., предаден с приемно-предавателен протокол №
78002/13.04.2021 г., на ЦМУ, отдел НОП, следва да бъде отнето и да бъде унищожено след
влизане на присъдата в сила.
Наред с това, на основание чл. 111 и сл. от НПК, след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства – 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, запечатан със слепка,
съдържащ опаковки към протокол с № 21/НАР-312, като вещи без стойност да се унищожат
по предвидения в ПАС ред.
По разноските:
Подсъдимият В. Г. В. следва да бъде осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати по сметка на ОДМВР – гр. Кюстендил, сума в размер на 112,29 лв. /сто и
дванадесет лева и двадесет и девет стотинки/ представляваща сторените по ДП разноски за
изготвената физикохимична експертиза.
При тези мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни