Решение по дело №293/2008 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 203
Дата: 30 юни 2010 г. (в сила от 17 август 2010 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20085210100293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 203 

30. VІ. 2010 година, Велинград

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                  . . . . . състав

на двадесети април през две хиляди и десета година в открито съдебно заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

 

Секретар: А.К.

като разгледа докладваното от съдията Тотолакова

гражданско дело №293 по описа за 2008 година, съобрази, че:

 

         Делбено производство във фаза извършване на делбата. Производството е по реда на глава ХХІХ от Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Съдебна делба”.

С влязло в сила решение на Велинградският районен съд от 12. ІІІ. 2009 г. е допусната съдебна делба между Ф.М.К. с ЕГН ********** ***, Е.С.Д. с ЕГН ********** ***, А.А.С. ***, П.А.Т. с ЕГН ********** ***, Л.Г.Г. ***, А.З.К. с ЕГН ********** ***, Я.С.К. с ЕГН ********** ***, А.С.К. с ЕГН ********** ***, К.М.К. с ЕГН ********** ***, К.С.Д. с ЕГН ********** ***, на следния съсобствен недвижим имот:

УПИ ХІ-170 в кв. 18 по плана на село Дорково, Община Ракитово, с площ от 483 м2, находящ се на ул. “Никола Ферезлиев” №37, ведно с приземния етаж на построената в него жилищна сграда на застроена площ от 52 м2, състояща се от приземен етаж и един редовен жилищен етаж и стопанска сграда с площ от 22 м2 при граници и съседи: от запад – улица “Никола Ферезлиев”, от север – УПИ ХІІ-171; от изток – УПИ Х-169 и от юг улица “Кръстьо Зарев”, при квоти: за Ф.М.К. и Е.С.Д. по 1/12 идеална част, за А.А.С. 1/12 идеална част, за П.А.Т. 1/12 идеална част, за Л.Г.Г. 1/12 идеална част, за А.З.К. 1/12 идеална част, за Я.С.К. 1/12 идеална част, за А.С.К. 1/12 идеална част, за К.М.К. 3/12 или ¼ идеална част и за К.С.Д. 1/12 идеална част.

Съделителката Ф.М.К. прави искане за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс с молба от 03. VІІ. 2009 година.

С молба от 18. VІ. 2009 година съделителките Ф.М.К. и Е.С.Д. предявяват искания за сметки на основание чл. 346 от Гражданския процесуален кодекс. Претендират за извършени подобрения в делбения имот, довели до увеличаване на неговата пазарна стойност, както следва:

Ограда от дървени колове и телена мрежа окъм лицето на съсобствения УПИ с дължина около 70 м. на стойност 500 лв.;

Изградена мръсна канализация – участъка до външната тоалетна и участъка до външната и вътрешната чешма, изградена основно с PVC, на обща стойност от 600 лева;

Изграден водопровод до външната чешма и до вътрешната чешма, на стойност от 350 лева;

За построена външна чешма, включително батерия, от циментово корито и фаянсови плочки на стойност от 200 лв.;

Вътрешна мивка, отлята от бетон, облицована с фаянс, цокъл, включително батерия и сифони на стойност от 250 лева;

Цокъл от дървена ламперия на дневната и коридора на площ от 35 м2, лакиран на стойност от 650 лв.;

Подмяна на дограми на двете дървени врати на обща стойност от 400 лв.;

Подменено остъкляване на прозорците в размер на 150 лв.;

Замазка на коридора, положена върху каменен калдъръм на стойност 140 лв.;

Ремонт на два комина (измазване и битонни шапки) на стойност от 300 лв.;

Претърсване и подмяна на счупени керемиди и капаци на покрива за ½ от покрива на стойност от 150 лв.;

Изграждане на кладенец с дълбочина от 9.5 м. на стойност от 2 200 лв.;

Външна циментна замазка пред входа на сградата на площ от 4 м2 на стойност от 80 лв.

Общата стойност на претендираните подобрения възлиза на 5 970 лв.

В открито съдебно заседание, проведено на 07. VІІ. 2009 година, адвокат Ч., като пълномощник на ответника А.С. К. заявява, че не оспорва направените искания за сметки, но оспорва искането за възлагане. Същото заявяват и ответниците А.А.С., П.А.Т., Л.Г.Г., А.З.К., Я.С.К. и К.М.К.. Исканията за подобрения не се оспорват от ответниците с изключение на неявилата се К.С.Д..      

            Съдът от събраните по делото писмени и гласни доказателства прие от фактическа страна следното:

От заключението на вещото лице Б., от допълнителното заключение и от изложеното от него в съдебно заседание, проведено на 01. ХІІ. 2009 г. се установява, делбеният имот съставлява УПИ ХІ-170 в кв. 18 по плана на село Дорково, Община Ракитово, с площ от 483 м2, находящ се на ул. “Никола Ферезлиев” №37, ведно с приземния етаж на построената в него жилищна сграда на застроена площ от 52 м2, състояща се от приземен етаж и един редовен жилищен етаж и стопанска сграда с площ от 22 м2 при граници и  съседи: от запад – улица “Никола Ферезлиев”, от север – УПИ ХІІ-171; от изток – УПИ Х-169 и от юг улица “Кръстьо Зарев”. Вещото лице сочи, че жилищната сграда, предмет на делбата, е двуетажна, като светлата височина на първия етаж е 2 м., а на втория – 2.50 м. Първият етаж не отговаря на изискванията за светла височина нито към момента, нито към времето на построяването му; освен това сградата няма клозет и помещение за баня и не отговаря на изискването подът на първия етаж да бъде най-малко на 0.30 м. над прилежащото ниво на терена. От допълнителното заключение се установява, че пазарната стойност на процесния имот е 10 836 лв. и че същият е реално неподеляем: имотът не може да се раздели на два урегулирани имота, чиито размери да отговарят на изискванията на чл. 19 от закона за устройство на територията; приземният етаж на сградата също е реално неподеляем. В открито съдебно заседание, проведено на 27. І. 2009 година вещото лице Б. заявява, че е възможно да се пристрои санитарен възел, което няма да е свързано с някакви особени разноски. Пристрояването е възможно, тъй като от двете страни на имота има улици. Претендираните от Ф.М.К. и Е.С.Д. подобрения вещото лице оценява по следния начин:

Ограда от дървени колове и телена мрежа окъм лицето на съсобствения УПИ с дължина около 70 м. – 211.25 лв.;

Изградена мръсна канализация – участъка до външната тоалетна и участъка до външната и вътрешната чешма, изградена основно с PVC – 88.80 лева;

Изграден водопровод до външната чешма и до вътрешната чешма – 138.54 лева;

За построена външна чешма, включително батерия, от циментово корито и фаянсови плочки – 220 лв.;

Вътрешна мивка, отлята от бетон, облицована с фаянс, цокъл, включително батерия и сифони – 250 лева;

Цокъл от дървена ламперия на дневната и коридора на площ от 35 м2, лакиран – 241.02 лв.;

Подмяна на дограми на двете дървени врати – 185.02 лв.;

Подменено остъкляване на прозорците – 31.43 лв.;

Замазка на коридора, положена върху каменен калдъръм – 52.84 лв.;

Ремонт на два комина (измазване и битонни шапки) – 192.60 лв.;

Претърсване и подмяна на счупени керемиди и капаци на покрива за ½ от покрива – 202.80 лв.;

Изграждане на кладенец с дълбочина от 9.5 м. – 1 542. 45 лв.;

Външна циментна замазка пред входа на сградата на площ от 4 м2 – 56.72 лв.

Вещото лице оценява подобренията на общо 3 413.47  лева.

По делото са разпитани като свидетели Т. С. Д…….. ЕГН **********,***,   съпруг на съделителката Е.С.Д. и зет на съделителката Ф.М.К. и О.. М.Г.. ЕГН **********,***. От показанията на свидетелите е видно, че претендираните от Ф.М.К. и Е.С.Д. подобрения са извършени от наследодателя им С.К., техен съпруг и баща. Същият извършил подобренията сам и с помощта на зет си, свидетеля Т… С.. Д…. Последният сочи още, че докато тъстът му бил жив, обитавал делбения имот заедно със съделителката Ф.М.К.. След смъртта му в имота останала да живее само посочената съделителка. Свидетелят О. М. Г.. сочи в показанията си, че претендираните подобрения са извършвани в имота от С. Д. и от зет му, свидетеля Т.С..Д...      

При така установеното от фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че делбеният имот следва да се възложи на съделителката Ф.М.К.. Останалите съделители следва да заплатят на нея и на съделителката Е.С.Д. направените в имота подобрения в размера, посочен в заключението на вещото лице от 25. І. 2010 година.

Искането на съделителката Ф.М.К. за вълагане на делбения имот е направено на основание чл. 349, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. За да бъде уважено искане за възлагане на това основание е необходимо наличието на няколоко предпоставки: делбеният имот да е неподеляем; да е жилище, отговарящо на изскванията на чл. 40 от Закона за устройство на територията; съделителят, искащ делбеният имот да бъде поставен в неговия дял, при откриване на наследството да е живял в него и да не притежава друго жилище. В този случай дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Съдът намира, че в случая описаните по-горе предпоставки са налице: съделителката Ф.М.К. е получила идеална част от делбения имот в наследство от съпруга си Сашо К.. Видно от заключението на вещото лице делбеният имот е неподеляем. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, при откриване на наследството съделителката Ф.М.К. е живяла в имота.

Съдът намира, че имотът е жилище по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията: делбеният етаж има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. От обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 27. І. 2009 година е видно, че баня-тоалетна може да бъде построена лесно и без значителни разходи.

Съдът счита, че съделителката Ф.М.К. не притежава друго жилище. Същата е депозирала декларация в горния смисъл. При произнасянето си относно допускане на делбата съдът е изключил от делбената маса редовния етаж на сградата, построена в делбения имот. Същият обаче е съсобствен между Ф.М.К. и дъщеря й Е.С.Д..

Съдът намира, че искането за сметки на съделителките Ф.М.К. и Е.С.Д. са основателни. Направени са в срока по чл. 346 от Гражданския процесуален кодекс. От показанията на свидетеля Д. се установява, че са извършени от наследодателя на съделителките Ф.М.К. и Е.С.Д., С.К. с тяхна и на свидетеля Д.. помощ, а размерът им се установява от заключението на вещото лице. Съдът не приема довода на ответната страна, че не могат да се смятат за подобрения извършените ремонти. Част от тях, като претърсването на покрива и преостъкляването, са необходими за запазването на сградата; други, като построяването на кладенец и чешми са необходими за ползването на сградата; трети, като замазка, цокъл и др. повишават цената на имота. 

Следва да се присъдят уравнения на дяловете на съделителите Е.С.Д. за 1/12 идеална част, А.А.С. за 1/12 идеална част, П.А.Т. за 1/12 идеална част, Л.Г.Г. за 1/12 идеална част, А.З.К. за 1/12 идеална част, Я.С.К. за 1/12 идеална част, А.С.К. за 1/12 идеална част, К.М.К. за 3/12 или ¼ идеална част и К.С.Д. за 1/12 идеална част. Тъй като вещото лице оценява делбения имот на 10 836 лева, то стойността на 1/12 идеални части следва да е 903 лева, а на 3/12 идеални части – 2 709 лева. Поради горното съделителката Ф.М.К. следва да заплати на К.М.К. сумата от 2 709 лева, а на останалите съделители – по 903 лева. Следва на основание чл. 355 от Гражданския процесуален кодекс да се осъдят страните да заплатят държавна такса, както следва: К.М.К. – 108.36 лева, всеки от останалите съделители по 50 лева.

Водим от горното и на основание чл. 355 от Гражданския процесуален кодекс Велинградският районен съд

 

Р       Е       Ш     И  :

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Ф.М.К. с ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: УПИ ХІ-170 в кв. 18 по плана на село Дорково, Община Ракитово, с площ от 483 м2, находящ се на ул. “Никола Ферезлиев” №37, ведно с приземния етаж на построената в него жилищна сграда на застроена площ от 52 м2, състояща се от приземен етаж и един редовен жилищен етаж и стопанска сграда с площ от 22 м2 при граници и съседи: от запад – улица “Никола Ферезлиев”, от север – УПИ ХІІ-171; от изток – УПИ Х-169 и от юг улица “Кръстьо Зарев”, с обща стойност 10 386 лв.

ОСЪЖДА Ф.М.К., с посочен адрес и ЕГН да заплати за уравнение на дела: на Е.С.Д., А.А.С., П.А.Т., Л.Г.Г., А.З.К., Я.С.К., А.С.К. и К.С.Д. – по 903 лева, на К.М.К. – 2 709 лева.

ОСЪЖДА А.А.С., П.А.Т., Л.Г.Г., А.З.К., Я.С.К., А.С.К., К.С.Д. и К.М.К., всички с посочен адрес и ЕГН да заплати на Ф.М.К. и Е.С.Д. сумата от 3 413.47  лева. ОТХВЪРЛЯ искането на Ф.М.К. и Е.С.Д. за сметки в останалата му част като неоснователно.

ОСЪЖДА Ф.М.К., Е.С.Д., А.А.С., П.А.Т., Л.Г.Г., А.З.К., Я.С.К., А.С.К., всички с посочен ЕГН и адрес, да заплатят на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, такса в размер на по 50 лв. + 5 лв. за служебната издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К.М.К. с посочен ЕГН и адрес, да заплати на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, такса в размер на 108.36 лв. + 5 лв. за служебната издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 353 и чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: