№ 111
гр. Б., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810100180
по описа за 2023 година
С исковата молба от „Е. М.“ ЕООД, срещу М. Х. М. са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1.) 4080,76 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № * от 16.12.2009г.; 2.) 624,60 лв. – лихва за забава за
периода от 16.08.2015 г. до 09.11.2022 г.; 3.) 30,00 лв. – такса за поддръжка на
разплащателна сметка, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 16.12.2009 г. „Ю. И Еф Д. Б.“ АД е сключил с ответника
Договор за потребителски кредит № *. Отпуснатата сума по кредита възлизала в
размер на 4490 лв., като същата била преведена на кредитополучателя по банков път.
Кредитът следвало да се погаси на 120 месечни вноски, считано от 16.01.2010 г.,
покриващи главница и лихва. Уговореният размер на месечната вноска за първата
година бил 64,42 лв., а за всяка следваща – 76,94 лв. Крайният срок за издължаване на
кредита бил 16.12.2019 г. Уговорената фиксирана годишна лихва възлизала в размер на
12 % през първата година, а след това – сбор от базовия лихвен процент на банката
(12,750 % към момента на сключване на договора) и договорна надбавка от 4,250
пункта. ГПР по кредита бил 16,99 %. Ответникът не погасявал задълженията си по
кредита. С Договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. процесните
вземания на банката били прехвърлени на ищцовото дружество. Цесията била
съобщена на длъжника. Акцентира се, че задълженията на ответника не са погасени по
давност. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на
1
ответника, че същият дължи на ищеца горните суми, предмет на Заповед №
1278/11.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2026/2022 г. по
описа на РС – Б.. Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение.
Бланкетно се прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в предварително
депозирана писмена молба заявява, че поддържа исковете и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно:
1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК;
2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1
от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице.
Ответникът М. Х. М. е получил на 28.02.2023 г. препис от Разпореждане №
177/23.02.2023 г. по гр. д. № 180/2023 г. по описа на Районен съд – Б., в което
разпореждане изрично му се указва, че при непредставяне на отговор по исковата
молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без ответникът да е направил
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК
може да бъде поискано постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това
ответникът не е депозирал отговор по исковата молба.
На ответника надлежно е връчено и Определение № 341/19.04.2023 г., с което
съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание. Ответникът не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е
изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане на
2
делото в негово отсъствие.
Налице е и следващата процесуалната предпоставка за произнасяне на
неприсъствено решение срещу ответника, а именно ищецът своевременно е направил
искане за постановяването на решение по реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени преписи на:
Договор за потребителски кредит № */16.12.2009 г. и погасителен план към него;
Извлечение от ТР за пререгистрация на „Е. М.“ ЕООД; Договор за възлагане на
ваземания от 18.01.2016 г. и Приложение № 1 към същия; Потвърждение на извършена
цесия; Уведомление за цесия № 1561/09.09.2022 г, ведно с обратна разписка; Покана за
доброволно плащане № 1652/09.09.2022 г.; Банково бордеро за усвояване на кредит №
6187355/16.12.2009 г.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя
предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на
предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като последното не е необходимо да се мотивира по същество.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в
исковото производство – общо 263,23 лв. (двеста шестдесет и три лева и двадесет и три
стотинки), представляващи държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищцовата страна направените
от нея съдебни разноски в заповедното производство – общо 274,71лв. (двеста
седемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки), от които 94,71 лв. – държавна
такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от
ГПК, Б.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че М. Х. М. ЕГН: **********
с постоянен адрес: гр. Б., обл., Софийска, ул. „Х. А.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, дължи на
„Е. М.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. д.“, ул.
„Р. П. – К.“ № *, следните суми: 1.) 4080,76 лв.(четири хиляди и осемдесет лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
3
кредит № * от 16.12.2009г.; 2.) 624,60 лв. (шестстотин двадесет и четири лева и
шестдесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2015 г. до
09.11.2022 г.; 3.) 30,00 лв. (тридесет лева), представляваща такса за поддръжка на
разплащателна сметка, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 1278/11.11.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 2026/2022 г. по описа на РС – Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Х. М. ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Б., обл., Софийска, ул. „Х. А.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на
„Е. М.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. д.“, ул.
„Р. П. – К.“ № * сумата от общо 263,23 лв. (двеста шестдесет и три лева и двадесет и
три стотинки), представляваща разноски в исковото производство за държавна такса,
както и сумата от общо 274,71лв. (двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и
една стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 94,71
лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде
поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4