Определение по дело №4853/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23777
Дата: 6 юли 2023 г. (в сила от 6 юли 2023 г.)
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20231110104853
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23777
гр. София, 06.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110104853 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК, при която съдът констатира, че
исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 и 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на следната
задача: след проверка в счетоводството на ответника, да посочи какъв е размерът на
брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец
преди уволнението, налице ли са извършвани плащания от ответника в погашение на
процесните вземания. Да посочи отделно размер на брутно трудово възнаграждение , както
и размер на комисионно възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението , съгласно плана за насърчаване на продажбите , действащ към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Вещото лице да даде отговор и на въпросите
начислявани ли са във ведомостите за заплати и изплащани ли са на ищеца редовно
комисионните възнаграждения , определени съгласно Плана за насърчаване на продажбите ,
действащ от 01.01.17г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение и в какъв
размер – помесечно; както и да посочи размерът на получаното от ищеца възнаграждение
от работодател „ФИРМА“ ЕООД за периода от м. 04.20г. до м. 07.20г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д. .
1
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 450 лева, платим
първоначално от бюджета на съда на осн. чл. 83, ал.1 ГПК.
ДОПУСКА на ответника един свидетел , при режим на довеждане , за датата на
първото открито съдебно заседание, за установяване на сочените с отговора на исковата
молба обстоятелства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.10.2023 г. – 09,30 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, и чл. 220, ал. 1 КТ .
Ищецът С. Б. А. твърди, че на 07.03.11г. е сключил трудов договор с ответника-
работодател „ФИРМА“ ЕАД с № В10091/07.03.2011г., изменен с допълнителни
споразумения към него , като твърди, че неразделна част от трудовия договор е и План за
насърчаване на продажбите , действащ от 01.01.17г. Поддържа, че считано от 14.02.17г. е
заемал длъжността „Директор Бизнес Развитие продажби“ с код по НКПД 11206048 към
отдел SALES AND MARKETING. На 31.01.2020г. при условията на отказ му била връчена
Заповед № 6524/30.01.20г. за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328, ал.2 КТ
поради сключване на договор за управление на предприятието. Поддържа, че с искова
молба с вх. № 2006989/30.04.20г. по гр.д. №16546 по описа на СРС за 2020г. на 73с-в на
СРС ищецът завел иск срещу ответника по чл. 344, ал.1, т.1 КТ , с който оспорил
законността на уволнението , извършено със заповедта за прекратяване на трудовия му
договор.
Твърди , че след прекратяване на трудовото правоотношение с оспорената заповед,
която счита за незаконосъобразна, останал без работа , за което претендира обезщетение за
оставане без работа за периода 31.01.20г.- 31.07.20г. в размер общо на 163 618,88лева8 след
приспадане на заплатените от ответника възнаграждения/.Претендира и законна лихва върху
този размер на обезщетението от 31.01.20г.-датата на връчване на уволнителната заповед, до
изплащане на вземането.

На следващо място ищецът поддържа, че работодателят е в частично неизпълнение
на задължението си за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 2
месеца при прекратяване на трудовото правоотношение , като претендира обезщетение в
размер на 74 970, 34лева, след приспадане на извършените от работодателя плащания , за
периода от 31.01.20г. до 31.03.2020г. / за период от 2 месеца/ , заедно със законан лихва от
31.01.20г. до изплащане на вземането.

2
Ответникът „ ФИРМА“ЕАД оспорва исковете, като поддържа, че уволнението е
законосъобразно извършено и оттам исковите претенции са неоснователни. Оспорва
размера на претенциите, както и началния момент на изпадане в забава , като твърди , че
при липсата на изрична покана, лихва се дължи върху вземанията от деня ан предявяване на
исковете. Заявява при условията на евентуалност възражение за прихващане за заплатената
от ответника на ищеца сума от 10 141,12лева , в случай, че съдът уважи исковата претенция
на ищеца по чл. 344, ал.1, т.3, КТ.
Оспорва по размер претенцията на ищеца по чл. 220 КТ , като счита, че същото се
явява дължимо в изплатения от ответника размер на 10 141,12лева .
Оспорва твърденията на ищеца , че част от трудовото му възнаграждение е
комисионното възнаграждение, получавано ежемесечно , съгласно Плана за насърчаване на
продажбите , действащ от 01.01.2017г. Оспорва твърдението на ищеца, че План за
стимулиране на продажби е вътрешен акт на работодателя. Поддържа, че стимулите по
плана са заплащани само след изпълнение на определени критерии , като комисионното
възнаграждение за привлечени клиенти няма постоянен характер, поради което смята, че не
следва да се включват в базата за изчисляване на възнагражденията и обезщетенията. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Като неоспорени от ответника на основание чл. 153 ГПК не подлежат на
доказване следните обстоятелства: че страните са били в безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността
„Директор Бизнес Развитие продажби“ с код по НКПД 11206048 към отдел SALES AND
MARKETING, което било прекратено от ответника със Заповед № 6524/30.01.20г. за
прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328, ал.2 КТ –поради сключване на договор за
управление на предприятието.Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът
е заплатил на ищеца за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение обезщетение в размер на 10 141,12лева .


По иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

По иска по чл. 220, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да установи прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото основание и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението
3
В тежест на ответника е да докаже спазване на срока на предизвестие или
плащане на обезщетение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4