№ 5209
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510744 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 9877 от 07.09.2022 г. по гр.д.№ 37342 по описа за 2021 г.
на СРС, 39 състав се: ОСЪЖДА Н. Д. Г.- И. да заплати на „К.Б.“ ЕООД, по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2
от ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, сумата от 400 лева, представляваща главница по
сключен договор за кредит № ********** от 27.07.2017 г., сключен между Н.
Д. Г.- И. и „ 4 финанс“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени на
„К.Б.“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания №
BGF -2018-033 от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2021 г. до окончателното
изплащане. В тежест на ответницата са възложени разноските по делото в
размер на 300 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Д. Г.- И., ответник пред СРС.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. СРС не се бил
съобразил с възражението на ответницата /чрез особения й представител/ за
липса на облигационно отношение. Сочи, че СРС не бил проверил пороците
на договора за кредит във връзка с нарушенията на чл.8-10 ЗПФУР. Освен
това цесията не била връчена на ответника.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да
се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като
1
неоснователни.
Постъпил е отговор от въззиваемия, ищец пред СРС- „К.Б.“ ЕООД.
Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението на СРС с което претенциите му са били уважени. Счита, че
претенцията му е доказана от събраните по делото доказателства. Последните
били анализирани от СРС. Сочи, че с връчването на исковата молба цесията
се счита за връчена. В срока по чл.131 ГПК ответницата не била оспорила
иска. Доводите на особения представител за липса на облигационно
отношение били голословни. Спазени били правилата на ЗПФУР. Договорът
бил подписан от ответницата при приложението на правилото на чл.13, ал.4
ЗЕДЕУУ. Предаването на паричната сума било доказано с представяне на
доказателства от едно трето за спора лице – „Изи пей“ АД. От всички
доказателства по делото се установявало възникването на договор за заем.
Затова за ответницата възниквало задължение за връщане на получената като
заем, сума. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 27. 09.2022
г. Въззивната жалба е подадена на 15.09. 2022 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първонистанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на договор за потребителски кредит № ********** от 27.07.2017 г., сключен
по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) - от разстояние. Електронното споразумение било
подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Ищецът бил представил
договора за кредит и на хартиен носител, който бил приет като писмено
доказателство по делото. По делото била представена и разписка от
27.07.2017 г. за извършен от кредитодателя в полза на кредитополучателката
паричен превод в размер на 400 лв. с основание за плащане договор за кредит
№ ********** от 27.07.2017 г. Ищецът черпел правата си от сключения
между него и кредитодателя договор за прехвърляне на вземания.
Ответницата била уведомена за извършената цесия от упълномощения от
прехвърлителя представител. Наред с това ответницата била уведомена и чрез
2
връчване на преписа на исковата молба като СРС се е позовал на съдебната
практика на ВКС. Затова цесията по арг. от чл.99, ал.4 ЗЗД пораждала
действие и по отношение на ответницата. Прието е още, че възраженията на
ответника за нищожност на клаузите за експресно разглеждане на кредита,
както и за противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с добрите
нрави, принципно са правилни. В случая, обаче, тези суми били, съответно в
размер на 0 лв. и 0.00 % и не били предмет на исковата претенция. Освен това
по арг. от чл.26, ал.4 ЗЗД потребителят дължал чистата стойност на кредита –
чл.23 ЗПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. о т Закона за потребитеския кредит
(ЗПК) "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо лице
или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация/.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от
разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР)- арг по чл. 5, ал. 9, ал. 13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ
на писмения такъв, следователно даденото в практиката на ВКС разрешение
относно връчването на писмени изявления следва да намери приложение и
относно електронните документи.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
3
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание.
В случая от страна на ответницата в срока по чл.131 ГПК не са
направени никакви възражения по договора за кредит.
Видно от заявеното от особения й представител – адв.Л., в първото по
делото /пред СРС/ публично съдебно заседание, същата е посочила дословно:
„Оспорвам исковата молба. Нямам доказателства. Нямам възражения към
доклада.“. Възраженията на адв.Л., представляващи доводи във въззивната
жалба с която е сезирана настоящата инстанция, досежно липсата на
облигационна връзка, както и несъобщаване на цесията да направени едва в
хода по същество на делото, т.е. всички те са преклудирани.
При това положение настоящата инстанция счита, че документите,
представени от ищеца следва да бъдат ценени като доказателства в
съответствие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК; преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание /в този смисъл решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/14 г.
на ВКС, IV ГО; опр. № 838/21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/6 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV ГО/.
По делото от страна на ответника е представена разписка по чл.192 ГПК
за заплащане в полза на ответницата на сумата в размер на 400 лв. и същата
не е била оспорена от особения представител на ответницата.
С оглед гореизложените мотиви въззивната инстанция намира за
правилен извода на СРС, че страните са сключили договор за потребителски
кредит № ********** от 27.07.2017 г. от разстояние като в полза на
ответницата е предоставена уговорената сума в размер на 400 лв.
Що се касае до съобщаването на цесията на ответницата настоящата
инстанция намира мотивите на СРС в тази им част за правилни и съобразени
със съдебната практика на ВКС, която настоящия състав споделя. На осн. чл.
47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Цесията е договор, по силата на който кредиторът на едно вземане –
цедент, го прехвърля не трето лице – цесионер, като последният разполага с
правото да го събере от длъжника. В закона липсва изискване за форма за
действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с
вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички
акцесорни права /освен ако е уговорено противното/.
Съгласно разпоредбата чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане на друго лице, като е длъжен да уведоми длъжника и да
4
предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент той не
знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера
и задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на
съобщението от първоначалния кредитор. Разпоредбата има защитна функция
и цели да се предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на
лице, което не е кредитор. Именно поради това за да породи своето действие
по отношение на длъжника, прехвърлянето следва да е доведено до неговото
знание.
Съобщението обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху
цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е
регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за
цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В случая СРС правилно е зачел при приложение разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК, ефектът на уведомяването с връчването на исковата молба.
Действително, съобщаването на цесията няма конститутивно действие,
а само такова за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно
за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор
до момента на уведомяването, каквото в случая липсва, виж в този смисъл
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС постановено по т.д.12/2009 г. на ТК,
ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват, а и
такива не са направени.
Въззиваемият претендира разноски в размер на 200 лв.-
юриск.възнаграждение и 150 лв. –разноски за особен представител.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Юриск.възнаграждение се определя от съда и разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК е неприложима.
Съдът приема, че юриск. възнаграждение следва да се определи в
размер на 150 лв.
Или разноски в общ размер на 350 лв.
Въззивницата е останала задължена за държавна такса за въззивното
обжалване, поради което на основание чл.77 ГПК същата следва да бъде
осъдена да заплати такава по сметката на СГС, в размер на 25 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9877 от 07.09.2022 г. по гр.д.№ 37342 по
описа за 2021 г. на СРС, 39 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Н. Д. Г.-И., ЕГН **********, гр.София, бул. ****, съдебен
адрес: гр.София, ул.“****, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“****- адв.Л., сумата в размер на 350 лв.-
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. Д. Г.-И., ЕГН **********, гр.София, бул. ****, съдебен
адрес: гр.София, ул.“****, да заплати, на основание чл.77 ГПК , по
сметката на СГС, сумата в размер на 25 лв.- държавна такса за въззивното
обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6