Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-38 Година 2021, 18 юни гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
На десети май година две
хиляди двадесет и първа,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 346 описа за 2021
година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.№ 261852/15.01.2021 г. на
РС Бургас) подадена от „Аква Системс“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК *********, против Решение
№ 260921/21.12.2020 г. по гр.д.7928/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В
ЧАСТТА, с която въззивното дружество е осъдено да премахне натрупаните отпадъци и луга /пясък и
сол/, която създава пречки за ползването на имота на „Спедия” ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, ул.„Иван Страцимир” № 2, а именно да отстрани образуваните
“диги” пред и около имот с идентификатор №
*** по КККР на
гр.Бургас, със застроена площ от 255 кв.м., брой етажи: 3, предназначение:
административна сграда, делова сграда, с адрес на имота: гр.Бургас, ПЗ Север,
като сградата е построена в ПИ с идентификатор № ***, собственост на ответника; както и
да заплати на „Спедия” ЕООД, сумата от 7 200,00 лв, представляваща
частичен иск от общо 57 600 лв - вреди претърпени от дружеството
вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
непремахване на струпаните около сградата строителни отпадъци и насипан пясък и
по този начин ограничаване на достъпа до собствения на „Спедия” ЕООД имот, от
което дружеството е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от
01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1328 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната
част е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. На първо място се твърди, че първоинстанционният съд е
приел невярна и непълна фактическа обстановка, като избирателно е фаворизирал
определени факти и обстоятелства, и подценил други, като част от представените
доказателства е изтълкувал погрешно. По отношение на процесуалната незаконосъобразност
се твърди, че на първо място, въпреки възраженията в отговора на исковата молба
за наличие на неяснота относно исковата претенция за обезщетение и наличието на
противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума й, съдът
не е оставил исковата молба без движение за уточняване дали ищецът претендира
претърпени вреди, или пропуснати ползи. Сочи се, че при така допуснатата
неяснота в твърденията и претенциите на ищеца, съдът е дал неправилна правна
квалификация на предявените искове – „чл.109 от ЗС и чл.49 от ЗЗД“, вместо
чл.82, изр.първо, предл.второ от ЗЗД, която регламентира претенциите за
пропуснати ползи. Твърди се, че съдът не е разпределил доказателствената тежест
между страните съобразно твърдените от тях факти и обстоятелства.
Относно материалната незаконосъобразност на
обжалваното решение се твърди, че се изразява в неправилно прилагане на закона,
хаотични мотиви и посочване на несвързани с казуса законови разпоредби. По иска
по чл.109 ЗС се твърди, че искът е уважен, независимо от това, че ищецът не е
ангажирал доказателства, установяващи извършването на действията по насипване
на пясък именно от ответното дружество. Твърди се, че въпреки възраженията в
отговора на исковата молба, ищецът не е ангажирал доказателства: че ответното
дружество е собственик на процесния ПИ; че сградата на ищеца е била в
състояние, годно за ползването й; кога и от кого са били насипани с пясък
определени части от ПИ; че в процесната сграда ищецът е извършвал ремонтни
работи; дали процесната сграда е била захранена с електричество; дали достъпът
до сградата на ищеца да е бил препятстван до степен да е невъзможно ползването
й. Нещо повече – твърди се, че по делото е доказано от свидетелски показания,
че и теренът, и множество от построените в него сгради, са се ползвали и
продължават да се ползват от различни лица – наематели. Твърди се, че от своя
страна ответникът е доказал, че: не е собственик нито на процесния ПИ, нито
сгради в него; собствената на ищеца сграда в имота преди и по време на делото е
била негодна за ползване, тъй като техническото й състояние не го е
позволявало; процесният ПИ – теренът и множество сгради в него, са се ползвали
и продължават да се ползват от множество лица – наематели; достъпът до
процесния ПИ не е бил ограничаван от никого и по никакъв начин. Твърди се, че
неправилно съдът е приел, че ответното дружество следва да отговаря по иска по
чл.109 ЗС, независимо от това, че теренът е бил прехвърлен от него чрез апортна
вноска в капитала на друго търговско дружество. По иска, квалифициран от съда
като такъв по чл.49 ЗЗД се твърди, че изначално от исковата молба е неясно
какво се претендира, при положение, че се заявява, че ищецът е „претърпял вреди
под формата на пропуснати ползи от получаването на наемна цена“. На второ място
се твърди, че съдът не е отчел, че ответникът не притежава материалноправна
легитимация да отговаря по този иск, тъй като не е собственик на процесния ПИ;
не е доказано негови служители да са извършвали противоправни действия, които
да са причинили неблагоприятни последици на ищеца. Сочи се още, че по делото не
е доказано ищецът да е пропуснал възможност да реализира печалба по по договор
за наем, който договор своевременно е бил оспорен от ответника като съставен
единствено и само за целите на настоящото производство. Отново се посочва, че
собствената на ищеца сграда в процесния ПИ е негодна за ползване, тъй като
техническото й състояние не позволява това, както и, че самият терен се е
ползвал и продължава да се ползва от множество лица – наематели. Твърди се, че
неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал като неоснователни
възраженията на ответника за липсата на учредено по съответния ред в полза на
ищеца сервитутно право на преминаване.
Претендира се отмяна
на решението на БРС в обжалваните части и постановяване на решение, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. В съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Не са
ангажирани нови доказателства.
В законовия
срок против въззивната жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемия-ищец „Спедия“ ЕООД гр.Варна с ЕИК
*********, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното
решение е правилно и обосновано и не страна от изброените в жалбата пороци.
Сочи се, че по делото е доказано, че ищецът е собственик на сграда с
идентификатор ***, построена в процесния ПИ с идентификатор ***. Твърди се, че по делото е доказано, че към процесния период – от началото
на 2018 г. до апортирането на имота от ответника в капитала на трето, свързано
с ответника лице, имотът е бил собственост на ответника, а обстоятелството, че
към датата на подаване на исковата молба имотът вече е бил апортиран, е
ирелевантно за спора. По отношение на пасивната легитимация се сочи, че когато
неправомерни действия са създали противоправното състояние, смущаващо правото
на собственост, задължен да отстрани резултата от тези действия е извършващият
неоснователното действие. Твърди се, че по делото е доказано наличието на
„диги“ от струпани строителни материали и пясък около сградата на ищеца, които
възпрепятстват възможността за извършване на ремонтни работи в нея, както и
изобщо достъпа до нея съобразно предназначението й. Сочи се, че е неоснователно
твърдението във възизвната жалба, че съдът бил възприел невярна и непълна
фактическа обстановка, тъй като съдът решава делата по собствено убеждение.
Твърди се, че ищецът е доказал изцяло наличието на предпоставките за уважаване
на иска по чл.109 ГПК, а изводите на съда в тази насока са обосновани. По
отношение на иска за вреди се твърди, че обезщетението за непозволено увреждане
включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като тези вреди включват и вредите, изразяващи се в нереализирането на реални
доходи в резултат от увреждането. Сочи се, че невъзможността да се реализира
наемна цена от имота в резултат от засипването на земна маса, сочи на вреда за
ищеца. Твърди се, че ответникът, като възложител на работата, отговаря за вредите,
настъпили при и по повод извършването й, като може да се освободи от нея като:
докаже, че изпълнителят не е осъществил състава на чл.45 ЗЗД, или, че вредите
на са настъпили при и по повод възложената работа, което в случая не е
доказано, напротив – твърди се, че по делото е установено, че именно служители
на ответното дружество са указвали мястото, на което да се насипват диги от
пясък и луга.
Претендира се
потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част и присъждане на съдебни
разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по исковата молба на въззиваемия „Спедия” ЕООД гр. Варна, ЕИК
*********, против въззивника „Аква Системс” ЕАД гр.Бургас, ЕИК *********, за
осъждане на ответника да осигури достъп до притежаваната от ищеца сграда с
идентификатор № *** по КККР на Бургас; да премахне струпаните около
сградата строителни материали и пясък, както и да заплати на ищеца сумата от
7 200 лв, представляваща частичен иск от общо 57 600 лв - претърпени
от дружеството вреди вследствие на противоправното поведение на ответника,
изразяващо се в бездействие – непремахване на струпаните около сградата
строителни отпадъци и насипан пясък и действия по недопускане до собствения на
ищеца имот, от което ищецът е пропуснал да реализира печалба по договор за
наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до пълното й изплащане. Твърди се, че ищецът е
собственик на недвижим имот находящ се в гр.Бургас, „Промишлена зона Север”
представляващ сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Бургас, със застроена
площ от 255 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: административна сграда,
делова сграда, с адрес на имота: гр.Бургас, ПЗ Север, като сградата е построена
в ПИ с идентификатор № ***, собственост на ответното
дружество. Твърди, че ПИ е ограден с ограда, има поставена бариера и пазачи,
служители на ответното дружество, които ограничават достъпа до имота на ищеца.
Твърди се, че след като с нотариална покана от 2018 г. ищецът е направил опит
доброволно да уреди отношенията си с ответника по повод осигуряване на достъп
до сградата през портала, ответникът не само не осигурил такъв достъп, но и
започнал да засипва със строителни отпадъци и пясък терена около сградата на
ищеца. Сочи се, че и след отправената нова нотариална покана от ищеца с искане
ответникът да преустанови тези си действия, както и да отстрани всички струпани
около имота строителни отпадъци и пясък, ответникът не премахнал струпаните
материали. Твърди се, че препятстването на достъпа до имота и струпването на
строителни материали и пясък около него, станало пречка за ползването на имота,
поради което, сключен от ищеца на 01.03.2018 г. с трето лице - „Спектър 25”
ЕООД, договор за наем, бил развален от наемателя поради невъзможността ищецът
като наемодател да предаде имота на наемателя. Сочи се, че договорът за наем е
бил сключен при наемна цена 3 600 лв с ДДС месечно, за срок от 5 години.
Твърди се, че поради противоправните действия на ответника, ищцът пропуснал да
реализира приход от отдаване под наем на процесния имот - месечно по 3 600
лв с ДДС за петте години на сключения договор. С твърдението, че за периода от 01.05.2018
г. до 30.09.2019 г. ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната полза от
получаването на наемната цена в общ размер на 57 600 лв – неполучен наем,
се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение за нанесените на ищеца
вреди, като искът е предявен частично - за сумата от 7 200 лв.
Предявени са искове с правно основание чл.109 ЗС и
чл.49 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД.
Ответникът „Аква Системс” ЕАД е оспорил предявените
искове. В представения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се активната легитимация на
ищеца с твърдението, че не е собственик на имот с № ***. Оспорва се на второ място, че
ответникът е извършил изложените в исковата молба противоправни действия.
Оспорват се твърденията във връзка с иска за за осъждане на ответника да
осигури достъп до притежаваната от ищеца сграда с идентификатор № ***.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ответника „Аква Системс” ЕАД да
премахне натрупаните отпадъци и луга /пясък и сол/, която създава пречки за
ползването на имота на ищеца „Спедия” ЕООД, като отстрани образуваните “диги” пред и около имот с идентификатор №
*** по КККР на
гр. Бургас, и да заплати на ищеца сумата от 7200 лв, представляваща частичен
иск от общо 57 600 лв - вреди претърпени от дружеството вследствие на
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в непремахване на
струпаните около сградата строителни отпадъци и насипан пясък и по този начин
ограничаване на достъпа до собствения на „Спедия” ЕООД имот, от което
дружеството е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1328 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Със
същото решение е отхвърлен искът на „Спедия” ЕООД за осъждане на „Аква Системс”
ЕАД, да осигури достъп до сградата през бариера и жива охрана на поземления
имот с идентификатор № ***. Ищецът „Спедия” ЕООД, е осъден да
заплати на „Аква Системс” ЕАД сумата от 500 лв - съдебно-деловодни разноски
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението на БРС е обжалвано само от ответника,
съотв.само в осъдителните си части, поради което спорът е висящ пред настоящата
инстанция само по отношение на исковете за премахване на натрупаните отпадъци и
луга /пясък и сол/, която създава пречки за ползването на имота на ищеца
„Спедия” ЕООД, и за отстраняване на образуваните “диги” пред и около имот с идентификатор №
*** по КККР на
гр. Бургас, и за заплащане на ищеца на сумата от 7200 лв, представляваща
частичен иск от общо 57 600 лв - вреди претърпени от дружеството
вследствие на противоправното поведение на ответника, както и в частта на
дължимите от ответника разноски. В останалата си (отхвърлителна) част,
решението е влязло в сила поради липсата на обжалване.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението настоящият
състав приема, че то е постановено по допустими искове, предявени с редовна искова
молба и правилно квалифицирани от първоинстанционния съд съобразно твърденията
на ищеца по фактите.
Съдът намира за неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иска за
обезщетение за вреди от противоправното поведение на служители на ответното
дружество, при наличието на противоречие между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба и при неяснота дали ищецът претендира претърпени
вреди или пропуснати ползи. Поначало пропуснатите ползи са вид претърпяна
имуществена вреда – неосъществено увеличение на имуществото на ищеца. Ето защо
при формулировката в исковата молба, че се претендира обезщетение за
„претърпяна вреда под формата на пропусната полза от … неполучена от ищеца
наемна цена за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г. по силата на сключен
наемен договор от 15.03.2018 г. между Спедия ЕООД – наемодател и трето лице
Спектър 25 ЕООД - наемател“, според настоящия състав не е налице противоречие
или неяснота в исковата молба относно предмета и основанието на предявения иск,
тъй като е ясно, че ищецът претендира пропуснати ползи от неполучени наеми, а
не претърпени загуби.
При така предявения иск, правилно
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за обезщетение за вреди,
претърпени от ищеца вследствие на противоправното поведение на ответника …, от
което ищецът е пропуснал да реализира печалба по договор за наем. По изложените
съображения съдът приема, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба,
че поради неяснотата в твърденията и претенциите на ищеца, съдът е дал
неправилна правна квалификация на предявените искове – „чл.109 от ЗС и чл.49 от ЗЗД“, вместо чл.82, изр.първо, предл.второ от ЗЗД и не е разпределил
доказателствената тежест между страните съобразно твърдените от тях факти и
обстоятелства.
Ясно е, че искът за осъждане на ответника да премахне
струпаните около сградата строителни материали и пясък, които според ищеца му
пречат на достъпа до сградата, а оттам - и на възможността на я ремонтира и
ползва, вкл.да я отдаде под наем, е с правно основание чл.109 ЗС. Относно иска
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 200 лв,
представляваща частичен иск от общо 57 600 лв - претърпени от дружеството
вреди вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
бездействие – непремахване на струпаните около сградата строителни отпадъци и
насипан пясък и действия по недопускане до собствения на ищеца имот, от което
ищецът е пропуснал да реализира печалба по договор за наем, съдът намира, че
същият правилно е квалифициран като иск по чл.49 ЗЗД, предвид обстоятелството,
че пропуснатите ползи са вид вреда.
Съдът намира за неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд е приел невярна и непълна
фактическа обстановка, като избирателно е фаворизирал определени факти и
обстоятелства, и подценил други, като част от представените доказателства е
изтълкувал погрешно. В мотивите си БРС подробно е обсъдил, поотделно и в тяхната
връзка, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и е изградил на
тази база крайните си изводи по фактите, които настоящият състав напълно
споделя.
Обстоятелството, че към момента на придобиване
от ищеца на сградата - имот с
идентификатор № ***, имотът, както и към момента, към който ищецът
твърди, че са насипани дигите от пясък около сградата (м.март-м.май 2018 г.),
върху който тя е построена е бил собственост на ответното дружество, се
установява от представената от ищеца Справка за имот от Служба по
вписванията-Бургас и от представеното от ответника извлечение от партидата на
„Аква рент“ ЕООД с ЕИК ********* от Търговския регистър. Едва през м.март 2019
г. имотът (ПИ пл.№ 57, Бургас, ул.“ПЗ Север“, Промишлена зона Север, представляващ
ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Бургас), е бил
апортиран от ответното дружество в „Аква рент“ ЕООД с ЕИК *********. Ето защо
са неоснователни твърденията на въззивника, че първоинстанционният съд не е
съобразил въпреки
възраженията в отговора на исковата молба, че ищецът не е ангажирал
доказателства за собствеността на ответното дружество върху процесния ПИ.
Неоснователно е и оплакването, че искът по
чл.109 ЗС е уважен, независимо от това, че ищецът не е ангажирал доказателства,
установяващи извършването на действията по насипване на пясък именно от
ответното дружество. Обстоятелството, че в периода м.февруари 2018 г.-м.май
2018 г. около сградата на ищеца има поставени непрекъснати диги от едър пясък, се
установява от показанията и на четиримата свидетели. Обстоятелството, че тези
диги пречат на достъпа до сградата и в нея, се установява от показанията на
св.Д. и св.В., които настоящият
състав също кредитира, както и от заключението на вещото лице по назначената
СТЕ. При така събраните
доказателства съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, на първо място
- че е създадена и поддържана пречка за достъп и ползване на собствената на
ищеца сграда, и на второ място – че за тази пречка следва да отговаря ответното
дружество. Настоящият състав, предвид установеното от показанията на св.Т., приема, че доколкото оформянето на
дигите около сградата на ищеца се е случило по време, когато собственик на
поземления имот е бил ответникът, а редът за достъп в имота и за разтоварване,
складиране и товарене на пясъка е бил възложен на служители на ответното
дружество, допускането на товарни автомобили с пясък в имота (особено предвид и
установения от ответника като собственик, пропусквателен режим в имота), както
и мястото на разтоварване на пясъка, съотв.мястото на оформяне на дигите, е
извършено по разпореждане именно на служители на ответното дружество. Ето защо
ответникът, като работодател на служителите, осигуряващи пропусквателен режим в
имота и разпореждащи се къде да бъде складиран докараният пясък, носи
отговорност за това, че пясъкът е бил насипан на диги, препятстващи достъпа на
ищеца до собствената му сграда.
Обстоятелството, че към датата на завеждане на иска
ответникът вече не е собственик на имота, не го освобождава от задължението да
премахне създадените от него пречки за ищеца да ползва собствената си сграда, а новият собственик на
поземления имот - “Аква Рент” ЕООД, в чийто капитал ответникът е
апортирал процесния имот, отговаря на собствено основание за поддържането на
това състояние след прехвърляне на собствеността.
За пълнота следва да се посочи, че е
неоснователно оплакването на въззивника, че по делото било доказано, че и
теренът, и множество от построените в него сгради, са се ползвали и продължават
да се ползват от различни лица – наематели. По делото не се доказа разтоварването
на пясъка и лугата около сградата на ищеца да е ставало по разпореждане друго
търговско дружество. Нещо повече – от показанията на св.Т.
(служител на ответното дружество към този момент) се установява, че именно той
е „приемал лугата като служител на Аква системс“, той е събирал кантарните
бележки, ги е изпращал в офиса на ответното дружество, както и че „тази луга е
сложена покрай сградата…защото има голяма дупка и защото камионите ще паднат в
нея…Няма къде да се сложи“.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че
отговорността по иска по чл.109 ЗС е обективна и не изисква установяване на
вина, стига нарушението да е противоправно, както и, че пасивно легитимиран по
негаторния иск при създаване на състояние, което е пречка за упражняване
правото на собственост, е както собственикът на имота, възложил работата, при
която е създадено това състояние, чието поведение не е необходимо да е виновно,
така и прекият извършител, ако се е отклонил от възложеното, или ако е действал
без възлагане.
Неоснователно е и оплакването във възизвната
жалба, че неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал като неоснователни
възраженията на ответника за липсата на учредено по съответния ред в полза на
ищеца сервитутно право на преминаване. В случая се касае за създаване на пречки
от страна на ответника, за ползването от ищеца на собствената му сграда чрез
ограждането й с диги от пясък и луга, препятстващи какъвто и да е достъп до
сградата. Предвид разпоредбата на чл.64
ЗС, не е необходимо учредяване „по съответния ред в полза на ищеца на
сервитутно право на преминаване“, за да може ищецът да ползва собствената си
постройка, изградена върху терен на ответника.
Съдът приема, че в случая ищецът е доказал създадените
му пречки да ползва имота си, както и твърдението си, че ответното дружество
чрез лица, на които е възложило работа, е осъществило посоченото в исковата
молба неоснователно и противоправно действие - насипване на пясък и луга около
и пред входа на сградата, както и е бездействало като не е отстранило
създадените от негови служители пречки за ищеца да ползва сградата си.
Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния
съд, че предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен и доказан.
На следващо място съдът намира за неоснователни оплакванията
на въззивника във връзка с уважаването на иска по чл.49 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД.
Както се посочи по-горе, настоящият състав
приема, че не е налице неяснота какво се претендира с формулировката
„претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от получаването на наемна
цена“.
Съгласно приетото с решение 347/06.03.2018 г. по гр.д.№ 34/2017 г.
на ВКС, IV-то г. о., принципните постановки на ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, свързани с характера на вредата и начина на установяването й, са приложими
във всички случаи на имуществено увреждане, т.е.че пропуснатата полза при непозволено увреждане представлява
реална, а не хипотетична вреда, затова тя винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В настоящия случай, с оглед представените по
делото договор за наем от
15.03.2018 г. между ищеца и „Спектър 25” ЕООД, Покана за доброволно изпълнение
изх.№ 18-Б/27.04.2018 г. от „Спектър 25” ЕООД до „Спедия“ ЕООД, Уведомително
писмо изх.№ 21-Б/18.05.2018 г. от „Спектър 25” ЕООД до „Спедия“ ЕООД, както и
от показанията на св.Д., съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че е
пропуснал реализиране на доходи от наем от процесната сграда поради разваляне
на договора за наем от наемателя, поради това, че ищецът като наемодател не е
могъл да предаде на наемателя сградата, т.е.налице са реално пропуснати ползи
от развалянето на договора за наем от 15.03.2018 г.
Съдът намира за неоснователно твърдението във
въззивната жалба, че по делото не е доказано ищецът да е пропуснал възможност
да реализира печалба по по договор за наем, който договор своевременно е бил
оспорен от ответника като съставен единствено и само за целите на настоящото
производство, тъй като в представената по делото Нотариална покана от „Спедия“ ЕООД до ответното дружество
от 26.03.2018 г., изрично е посочено, че достъп до имота следва да бъде
осигурен и на „представители и служители на фирма „Спектър 25“ ЕООД“, с която
ищцовото дружество е сключило договор за наем за намиращата се в имота
Административна сграда.
Съдът намира за ирелевантни за спора
твърденията на въззивника, че сградата на ищеца е била в състояние, негодно за
ползването й, тъй като състоянието на отдавания под наем имот е предмет на
договора за наем, което се установява от самия договор – чл.1.4, 1.5, 4.2.
Лошото състояние на сградата при сключването на договора за наем по никакъв
начин не разколебава извода на съда за сключен такъв договор.
С оглед показанията на св.В. и
св.Д., съдът намира за неоснователно и твърдението във
възизвната жалба, че по делото не е доказано в процесната сграда ищецът да е
извършвал ремонтни работи.
На последно място съдът намира за неоснователни
твърденията на въззивника, че след като самият терен се е ползвал и продължава
да се ползва от множество лица – наематели, ищецът също е могъл да ползва
сградата си, да я ремонтира и да я отдаде под наем. Свидетелите В. и
Д. твърдят, че достъпът до сградата е бил изключително
затруднен поради насипаните около нея диги.
С оглед така изложените съображения, съдът намира за
доказани, твърденията на ищеца, че не е успял да отремонтира сградата и да я
предаде на наемателя, поради създадените му от ответник пречки при достъпа до
сградата с изградените около нея диги, което е довело до разваляне на договора
за наем.
По отношение на размера на иска по чл.49 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД, съдът намира, че
същият е доказан от представения по делото договор за наем.
Поради съвпадането на изводите на двете
инстанции, решението на БРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено при
споделяне на могивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав
препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемия следва
да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 1500
лв за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260921/21.12.2020 г. по
гр.д.7928/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Аква Системс“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК ********* да
заплати на „Спедия”
ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.„Иван Страцимир” № 2 сумата от 1500 лв
(хиляда и петстотин лева), представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.