РЕШЕНИЕ № 260690
гр. Бургас, 11.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6840/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод молбата на „Практи
Проект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, против Община Бургас, с
която претендира приемане за установено, че, поради изтекла погасителна давност
през периода 04.10.2011-04.10.2016 год., ищецът не дължи на ответника следните
суми: 165,60 лева – главница за местен данък за МПС за 2010 год., и 181,72 лева
– обезщетение за забавеното й плащане; 165,60 лева – главница за местен данък
за МПС за 2011 год., и 156,02 лева – обезщетение за забавеното й плащане, които
суми са предмет на висящото изп. д. № ….. на ЧСИ рег. № …..
Исковете са уточнени с писмена молба от 26.01.2021
год.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание ищецът е изменил акцесорните искове за обезщетение за забава, като е
увеличил размерите им от 181,72 лева до 188,62 лева и от 156,02 лева до 162,92
лева.
Правното основание на предявения
отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК и чл.
171, ДОПК.
Ответникът оспорва иска
като недопустим, а в условие на евентуалност – като неоснователен; моли за присъждане
на деловодните разноски; ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от представените
по делото писмени справки – л. л. 29 и 41 по описа му, ответната община е
легитимирана като носител на публично вземане срещу ищеца, за собственото му
МПС – марка „…“, модел „….“, рег. № …, като две от вноските от дължимия данък
за 2010-а и 2011 год. възлизат на по 165,60 лева, а върху тях е начислено и
обезщетение за забава – 188,62 лева и 162,92 лева. С Акт за установяване на
задължение № …/30.08.2011 год. на Община Бургас, влязъл в сила на 04.10.2011
год., е констатирана дължимостта на данъчните задължения за лекия автомобил за
2010 год. – общо 331,20 лева, и за 2011 год. – 165,60 лева. За принудителното събиране
на вземанията, установени с Акт № …/2011 год., е било образувано и понастоящем
е висящо изп. д. № … год. на ЧСИ рег. № 705 – образувано с разпореждане от 03.02.2020
год. (л. 17 по описа).
С Протокол изх. №
70-00-1956/1/13.03.2020 год. на Община Бургас, като погасени по давност са
отписани вземанията за главница за 2011 год. – 165,60 лева, и за обезщетение за
забава от 140,92 лева. Към писмения отговор на ответника е представена и
справка от 01.03.2021 год., в която като отписани по давност са главницата за
2010 год. – 165,60 лева, лихвата върху нея – 188,62 лева, и втората вноска за
2011 год. – 165,60 лева, ведно с лихвата от 157,16 лева. Ответникът твърди, че първата
вноска от данъка за 2011 год. е била платена доброволно от ищеца – съгл.
платежно нареждане № 106298/05.10.2011 год. (л. 40 по описа на делото). С
Протокол изх. № 70-00-1956/1/13.03.2020 год. ответната община е отписала по
давност данъчното задължение за 2011 год. – 165,60 лева, и лихвата към него.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за допустим. Налице
е правен интерес у ищеца от търсената съдебна защита, предвид висящото
изпълнително производство и издадените от ответника преди поддаване на исковата
молба и в срока по чл. 131, ГПК противоречиви по съдържание писмени справки за
непогасени публични парични задължения за описания лек автомобил. Към датата на
подаване на исковата молба – 30.10.2020 год., в официално писмо до ищеца
ответната община е изразила становище, че „не е налице правно основание за
прилагане на института на погасителната давност“, а и към същия момент
висящността на образуваното изпълнително дело за спорните вземания не е била
прекратена, т. е. налице е правен интерес от въвеждане яснота в отношенията
между страните за дължимостта на процесните публични задължения на ищеца към
Община Бургас за 2010-а и 2011 год.
Разгледан по същество,
съдът намира предявения иск за основателен. Предвид въведеното от ищеца-длъжник
отрицателно твърдение, ответникът-взискател носи доказателствената тежест, за
провеждане на главно и пълно доказване липсата на предпоставки за изтичане на 5
или 10-годишната погасителна давност – чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК,
чл. 171, ал. 1 и 2 и чл. 173, ал. 2, ДОПК. По отношение данъчното задължение за
2010 год. в предявения размер от 165,60 лева 5-годишната давност е започнала да
тече на 01.01.2011 год. (чл. 171, ал. 1, ДОПК), но е била прекъсната на
04.10.2011 год., с влизане в сила на АУЗ № АУ360/30.08.2011 год. – чл. 172, ал.
2, изр. първо, ДОПК. По делото не са ангажирани доказателства, а и няма
твърдения на ответника в тази насока, че през периода 04.10.2011-04.10.2016
год. са извършени нови действия, спиращи или прекъсващи давността, поради което
съдът приема, че главното публично задължение е било погасено, ведно с
обусловеното акцесорно вземане за лихва за забава.
По отношение публичното
задължение за МПС за 2011 год. по делото не се спори, че първата вноска е била
платена доброволно от ищеца – в тази насока съдът основава решението си на
признатия от ответника неизгоден за него факт. Представеният дубликат от
платежно нареждане от 05.10.2011 год. не носи подписи на представители на платеца
и на получателя, т. е. не може да бъде приет за годно доказателство, в т. ч. за
втората вноска от данъка за 2011 год. В исковата молба ищецът не е въвел
твърдения, че е платил всички посочени в дубликата главници и лихви, поради
което съдът не може да приеме, че този факт – плащане, е осъществен. От друга
страна, въведеното от ищеца с исковата му молба основание на предявения иск по
чл. 439, ГПК е изтичането на погасителна давност, а не недължимост поради
извършено плащане на 05.10.2011 год. (такива твърдения са въведени едва със
становището на ищеца от 16.04.2021 год. по повод писмения отговор на
ответника). При съобразяване с изложението в предходния абзац на решението,
съдът приема, че 5-годишната давност върху втората вноска от данъка за 2011
год. е започнала да тече на 01.01.2012 год., тъй като АУЗ от 30.08.2011 год. е
влязъл в сила на 04.10.2011 год. и не може да промени началната дата по чл.
171, ал. 1, ДОПК. До изтичане на давността на 01.01.2017 год. няма данни за
спиране или прекъсване на 5-годишния срок, поради което искът е основателен и
за публичните вземания за втората вноска и за лихва за 2011 год.
Основателността на претенцията
налага уважаване молбата на ищеца за
присъждане на направените деловодни разноски в общ размер от 450 лева – сбор от
платените държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, че, поради изтекла
5-годишна погасителна давност през периодите 04.10.2011-04.10.2016 год. и
01.01.2012-01.01.2017 год., ищецът „Практи Проект” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Съединение“ № 3Б, не дължи на
ответника Община Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул.
„Александровска” № 26, следните суми: 165,60 лева – главница за местен данък за
2010 год., за МПС – марка „…“, модел „…“, рег. № …, и 188,62 лева – обезщетение
за забавеното й плащане; 165,60 лева – главница за местен данък за 2011 год., и
162,92 лева – обезщетение за забавеното й плащане, които суми са предмет на
висящото изп. д. № … на ЧСИ рег. № 705, район на действие БсОС.
ОСЪЖДА
Община Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул.
„Александровска” № 26, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Практи
Проект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Съединение“ № 3Б, деловодни разноски в размер от 450 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ