МОТИВИ към Присъда № 260066, постановена на 02.11.2020 г. по
НОХД № 3036 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г.
Производството по НОХД № 3036
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 111 по описа за 2020 г. на Пето РУ към
ОД на МВР – гр. Варна срещу обв. М.К.Г., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на обв. М.К.Г. за това, че на
09.03.2020 г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“ причинил на П.Й.П. средни
телесни повреди, изразяващи се в:
-
контузия на бял дроб,
обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, като такова
разстройство на здравето е в причинна връзка с гръдната травма; навлизане на
въздух и излив на кръв в двете плеврални кухини,
обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Гноен процес в
лявата плеврална кухина, развил се в причинна връзка
с гръдната травма, който сам по себе си е обусловил разстройство на здравето
временно опасно за живота. Бронхопневмония, развила се в причинна връзка с
гръдната травма и намалената белодробна вентилация, обусловила разстройство на
здравето временно опасно за живота;
-
счупване на напречните леви
израстъци на 1, 2, 3 поясни прешлени, определило трайно затруднение в
движението на снагата за период не по – малък от 2 месеца;
-
счупване на лява хълбочна кост,
обусловило трайно затруднение на снагата за период не по – малък от 2 месеца;
-
счупване на лявата раменна
кост, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник;
-
счупване на ребра двустранно –
в дясно от 1 до 11, в ляво от 2 до 7, 9, 10, 11, счупване на гръдната кост в
областта на тялото и израстъка (ксифоиден израстък),
като тези множествени счупвания на ребра, гръдна кост, в своята съвкупност са
обусловили, т.н. „гръден капак“, водещи до тежки нарушения в механиката и
физиологията на дишането, т.н. „парадоксално дишане“, обусловило разстройство
на здравето временно опасно за живота;
-
счупване на гръдна кост,
допълнително установени счупвания на ребра, определили трайно затруднение в
движенията на снагата;
-
гръдна травма довела до
продължително съществуващи белодробни ателактази,
които представляват безвъздушност на белодробната
тъкан, намаление на обема на алвеолите и водят до тежки затруднения в
ефективното дишане и сами по себе си обуславят разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
-
подкожни кръвоизливи в
коремната стена в горния етаж на корема в ляво, предната коремна стена с
подкожен емфизем в тази област, които обуславят временно разстройство на
здравето неопасно за живота
-
травматичен шок предвид
множествените и тежки травматични увреждания, който сам по себе си е обусловил
разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 131а, предл. 2 вр. с чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на проведеното на 02.11.2020 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3036
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, представителят на Варненската
районна прокуратура поддържа изцяло възведеното обвинение срещу подс. Г., намирайки, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин обективната и
субективната съставомерност на деянието. Представителят на държавното обвинение
пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да
му бъде наложено наказание в максималния размер, предвиден в наказателния
закон, доколкото по този начин, според него ще бъдат изпълнени целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Служебният защитник на подс. Г. – адв. В.Д. *** поставя акцент в своята пледоария
в хода на съдебните прения върху личния мотив и емоционалните подбуди на
неговия подзащитен да извърши престъпното деяние
срещу телесната неприкосновеност на пострадалия свидетел П.Й.П.. Адв. Д.
подчертава, че със своето поведение и действия пострадалия свидетел силно е
раздразнил неговия подзащитен и именно това поведение
на пострадалия следва да бъде отчетено в процеса по индивидуализация на
наказанието. Поради гореизложените съображения, адв. Д. пледира съда да
постанови наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, което според него
ще изпълни изцяло генералната, а и личната превенция, визирана в наказателния
закон по отношение целите на наказанието.
Подс. М.К.Г. се придържа изцяло към позицията на
своя служебен защитник адв. В.Д., като в предоставената му на основание чл.
297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, подс. Г. изразява съжаление за деянието си, като моли да му
бъде наложено в минимален размер, тъй като брат му е болен от онкологично
заболяване и е необходимо да го подкрепя.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В края на месец февруари 2020 г. в
изоставената сграда на бившата курортна поликлиника в к.к. „Златни пясъци“ в
гр. Варна се настанил да живее подс. М.К.Г.. До този
момент той нощувал в сградата на бившето общежитие „Светулка“, но собственикът
на сградата с помощта на органите на реда, изгонил лицата, ползващи сградата за
нощуване от границите на недвижимия си имот.
По това същото време в сградата на бившата
курортна поликлиника вече се били настанили и живеели св. П.Й.П. и св. Р.П.С.,
които водели скитнически начин на живот.
Св. П. ползвал за нощуване част от фоайето,
предназначено за рецепция на бившата курортна поликлиника, а св. С. респ.
ползвал за живеене другата част от фоайето. Като цяло св. П. и св. С. се
разбирали помежду си и не е имало някакви конфликти между тях.
След настаняването на подс.
Г. в сградата на бившата курортна поликлиника, нито св. П., нито св. С.
предявили някакви претенции към подсъдимия, тъй като площта на сградата била
голяма и имало достатъчно място за живеене за всеки един от тях.
Вечерта на 09.03.2020 г. св. П.Й.П. се прибрал
в сградата на бившата курортна поликлиника и легнал да спи.
Малко по – късно в сградата се прибрал и подс. Г., който установил, че кучето му порода „немски дог“
е изчезнало. Започнал да го търси, но не успял да го намери, а междувременно
констатирал, че му липсвала и паричната сума от 60 лева, която съхранявал под
възглавницата си.
Подс. Г. предположил, че св. П. е взел кучето и
парите му, поради което и отишъл при него. Подс. Г.
издърпал св. П. от леглото, държейки го за дрехите му, извел го от помещението,
където св. П. спял и започнал да му нанася множество силни удари с юмруци и
ритници в областта на двете гръдни половини, лявата поясна половина, лявото
рамо, левия хълбок и корема.
След като се уморил от нанасянето на ударите, подс. Г. преустановил физическата си агресия спрямо св. П.
и се оттеглил в неустановена по делото посока.
По – късно в сградата пристигнал св. С., който
помогнал на св. П. да се добере до жилищната площ, която използвал за нощуване.
В периода от 09.03.2020 г. до 12.03.2020 г.
св. П. не напускал сградата на бившата курортна поликлиника, тъй като не се
чувствал физически добре.
Междувременно на 11.03.2020 г. подс. Г. се срещнал със св. Д.М.Я., която работила в
павилион за продажба на закуски в к.к. „Златни пясъци“ и я запитал дали знае
нещо за местонахождението на неговото куче. Св. Я. отговорила, че дори няма
представа, че подс. Г. отглежда куче, като
подсъдимият й признал, че е нанесъл удари върху тялото на св. П..
На 13.03.2020 г. св. П. преценил, че се
чувства по – добре и отишъл до павилиона за продажба на закуски, където се
срещнал със св. Я.. Самата тя възприела, че св. П. изглежда изключително зле
физически, забелязала, че държал една от ръцете си прибрана към тялото и не я
движел, а докато пиел кафе загубил равновесие и паднал върху подлежащата
повърхност. Св. Я. му помогнала да се изправи и го посъветвала да се прибере,
като преди това го попитала какво се е случило, но св. П. й отговорил
несвързано.
Св. Я. забелязала, че св. П. се придвижва с
помощта на желязо и се е запътил в посока към сградата на бившата курортна
поликлиника.
Същият този ден – 13.03.2020 г. св. И.Б.Г. –
ръководител дирекция в „Златни пясъци“ АД се притеснил, че вече няколко дни не
е виждал в района на курортния комплекс св. П. и решил да сигнализира на
органите на ОД на МВР – гр. Варна за изчезването на св. П..
Служители на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна
се отзовали на сигнала на св. Г. и заедно с него посетили сградата на бившата
курортна поликлиника, в която намерили св. П. в безпомощно състояние,
вследствие на получените на 09.03.2020 г. телесни увреждания от ударите,
нанесени му от подс. Г..
Самите телесни увреждания, получени от св. П.
се изразявали в контузия на бял дроб, обусловила разстройство на здравето временно
опасно за живота, като такова разстройство на здравето е в причинна връзка с
гръдната травма; навлизане на въздух и излив на кръв в двете плеврални кухини, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Гноен процес в лявата плеврална
кухина, развил се в причинна връзка с гръдната травма, който сам по себе си е
обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота. Бронхопневмония,
развила се в причинна връзка с гръдната травма и намалената белодробна
вентилация, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване
на напречните леви израстъци на 1, 2, 3 поясни прешлени, определило трайно
затруднение в движението на снагата за период не по – малък от 2 месеца; счупване
на лява хълбочна кост, обусловило трайно затруднение на снагата за период не по
– малък от 2 месеца; счупване на лявата раменна кост, обусловило трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник; счупване на ребра двустранно –
в дясно от 1 до 11, в ляво от 2 до 7, 9, 10, 11, счупване на гръдната кост в
областта на тялото и израстъка (ксифоиден израстък),
като тези множествени счупвания на ребра, гръдна кост, в своята съвкупност са
обусловили, т.н. „гръден капак“, водещи до тежки нарушения в механиката и
физиологията на дишането, т.н. „парадоксално дишане“, обусловило разстройство
на здравето временно опасно за живота; счупване на гръдна кост, допълнително
установени счупвания на ребра, определили трайно затруднение в движенията на
снагата; гръдна травма довела до продължително съществуващи белодробни ателактази, които представляват безвъздушност
на белодробната тъкан, намаление на обема на алвеолите и водят до тежки
затруднения в ефективното дишане и сами по себе си обуславят разстройство на
здравето, временно опасно за живота; подкожни кръвоизливи в коремната стена в
горния етаж на корема в ляво, предната коремна стена с подкожен емфизем в тази
област, които обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота; травматичен
шок предвид множествените и тежки травматични увреждания, който сам по себе си
е обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното
производство доказателства: показанията на св. П.Й.П., показанията на св. Р.П.С.;
показанията на св. Д.М.Я.; показанията на св. И.Б.Г.; изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертиза № 205 – 2020 г. от вещото лице д-р. Д.Г.; изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза № 124 – 2020 г. от
вещото лице д-р. Д.Г.; изготвената в хода на разследването по досъдебното
производство съдебно – психиатрична експертиза от вещото лице д-р. Р.Б. и
вещото лице Р.Г.; Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
изготвени от разсл. полицай от Пето РУ към ОД на МВР
– гр. Варна и експерт от сектор „БНТЛ“ към ОД на МВР – гр. Варна; Протокол от
06.04.2020 г. за разпознаване лица по снимки; актуално свидетелство за съдимост
на подс. Г., издадено от бюро „Съдимост“ към Районен
съд – Сливен.
Действително съдебното следствие премина при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК, с признаване на достоверността на всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и
според съда не е необходим някакъв задълбочен и подробен анализ на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, но все пак за пълнота на
мотивите, следва да се заяви, че съдът дава вяра на признаването на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото то е
подкрепено от събраните в хода на наказателното производство доказателства.
На първо място това са показанията на св. П.,
който макар и да няма изключително ясен спомен за нанесените му телесни
увреждания вечерта на 09.03.2020 г. все пак разпознава подс.
Г. като автор на деянието, насочено срещу телесната му неприкосновеност – „Видях,
че това е М., също бездомник като мен, който от няколко дни живееше при нас в
изоставената поликлиника на Златни пясъци. Чух М. да казва „Сега ще те убия! И
в този момент ме удари с нещо и натам нищо повече не помня.“
Показанията на св. П. са изцяло подкрепени от
показанията на св. Я., които имат своето важно значение в доказателствената
съвкупност, макар и св. Я. да не е пряк очевидец на изпълнителното деяние. Св. Я.
е категорична, че именно подс. Г. й е признал, че е
набил св. П., като показанията на св. Я. макар и да представляват косвено
доказателство изцяло подкрепят показанията на св. П.. Още повече, св. Я.
безпогрешно разпознава подс. Г. като лицето, което й
е признало, че е набило св. П. в проведеното процесуално – следствено действие
по разпознаване по снимки.
Съдът изцяло дава вяра и кредитира показанията
на св. И.Б.Г., който признава, че е научил в разговор със св. Я., че непознато
за него лице е набило св. П., което съчетано с безпокойството му, че не е
виждал св. П. в рамките на няколко дни из територията на к.к. „Златни пясъци“
го е мотивирало да депозира сигнал пред органите на Пето РУ към ОД на МВР – гр.
Варна.
Кредитирайки показанията на св. П., св. Я. и
св. Г., съдът намира за установено от фактическа страна, че вечерта на
09.03.2020 г. в изоставената сграда на бившата курортна поликлиника в к.к.
„Златни пясъци“, подс. Г. е нанесъл множество удари в
тялото на св. П., с които му е причинил телесни увреждания.
По отношение вида и характера на телесните
увреждания, съдът кредитира изцяло като обективни и компетентни изготвените от
д-р. Д.Г. съдебно – медицински експертизи, съответно с номера 124 – 2020 и 205
– 2020 г. Вещото лице е категорично в първата цитирана експертиза, че в
резултат на нанесения му побой св. П.Й.П. е получил следните травматични
увреждания: контузия на гръден кош, счупване на 2, 3, 4, 10 леви ребра, 2 дясно
ребро, контузия на десен бял дроб, навлизане на кръв и въздух в двете плеврални кухини, счупване на напречните израстъци на 1, 2,
3 поясни прешлени в ляво, счупване на лява раменна кост, счупване на лява
хълбочна кост. Вещото лице д-р. Г. допълва, че описаните травматични увреждания
са резултат на удари с или върху твърди предмети. Такива биха могли да бъдат
получени при множество удари с юмруци, ритници и други, реализирани в двете
гръдни половини, лявата поясна половина, лявото рамо, левия хълбок със
значителна сила. Експертът също така допълва, че счупванията на 2, 3, 4, 10
леви ребра, 2 дясно ребро са обусловили трайно затруднение в движенията на
снагата за период не по – малък от 2 месеца. Контузията на десен бял дроб е
обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Такова
разстройство на здравето и в причинна връзка с гръдната травма е и навлизането
на въздух и изливът на кръв в двете плеврални кухини.
Счупванията на напречните леви израстъци на 1, 2, 3 поясни прешлени е
определило трайно затруднение в движението на снагата за период не по – малък
от 2 месеца. Счупванията на лява хълбочна кост е обусловило трайно затруднение
на снагата за същия период. Счупването на лявата раменна кост е обусловило
трайно затруднение в движенията на левия горен крайник. В причинна връзка с
гръдната травма е развилият се гноен процес в лявата плеврална
кухина, който сам по себе си е обусловил разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Такова разстройство на здравето е определила и развилата се
гръдна травма и намалената белодробна вентилация, бронхопневмония. Вещото лице
заключава, че не се установяват данни за наличие и във връзка с травмите
безсъзнателно състояние.
Съдът кредитира изцяло заключението на
изготвената съдебно – медицинска експертиза № 205, видно от което са се
установили следните травматични увреждания: счупване на ребра двустранно – в
дясно от 1 до 11, в ляво от 2 до 7, 9, 11, счупване на гръдната кост в областта
на тялото и израстъка (ксифоиден израстък). Вещото
лице пояснява, че се касае за множествени счупвания на ребра, гръдна кост,
които в своята съвкупност обуславят т.нар. „гръден капак“, водещи до тежки
нарушения в механиката и физиологията на дишането, т.нар. „парадоксално дишане.
Това обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещото лице
пояснява, че от друга страна, счупването на гръдна кост и допълнително
установените счупвания на ребра определят трайно затруднение в движенията на
снагата. Гръдната травма е довела до продължително съществуващи белодробни ателектази, които представляват безвъздушност
на белодробната тъкан, намаление на обема на алвеолите, които водят до тежки
затруднения в ефективното дишане и сами по себе си обуславят разстройство на
здравето, временно опасно за живота. След преодоляване на гнойния възпалителен
процес в областта на счупването на дясната раменна кост, е проведена метална остеосинтеза с плака и винтове. След приключване на
оздравителния процес, според вещото лице, ще се проведе повторно оперативно
лечение за отстраняване на остеосинтезиращия
материал. Допълнително са установени подкожни кръвоизливи в коремната стена в
горния етаж на корема в ляво, предната коремна стена с подкожен емфизем в тази
област, които обуславят временно разстройство на здравето, неопасно За живота.
Според вещото лице, имайки предвид множествените и тежки травматични
увреждания, следва да се приеме травматичен шок в острия период на трета, който
сам по себе си е обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Видно от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза, което съдът
безусловно кредитира като обективно и компетентно изготвено, подс. Г. не страда от психично разстройство, не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Вещите лица допълват, че подсъдимият не се е намирал в
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от
умствено недоразвитие към момента на извършване на
деянието на 09.03.2020 г., като е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Според съда следва по – подробно да се обсъди
заключението на вещите лица по изготвената съдебно – психиатрична експертиза в
частта относно евентуалното наличие на физиологичен афект при подс. Г.. Вещите лица са напълно категорични, че не са
открити никакви данни за наличие на физиологичен или патологичен афект при
подсъдимия. Експертите поясняват, че при физиологичния афект силното
емоционално напрежение рязко довежда до известно стесняване на полето на
съзнанието, при което се скъсява волевия път на борба между мотиви и
противомотиви. Също така вещите лица допълват, че физиологичния афект
обикновено се отключва при засягане на нещо много стойностно и имащо голямо
значение в ценностната система на индивида. Фазите на физиологичния афект са
три – начална със стръмно нарастване на интензитета на емоцията, същинска и
фаза на изчерпване. Вещите лица са анализирали поведението на подсъдимия и са
преценили, че в случая липсва непосредствен конфликт в рамките на секунди и
минути между св. П. и подс. Г., а само някакви
подозрения у подсъдимия, че евентуално св. П. е извършил противоправно деяние
срещу неговото имущество. Ето защо вещите лица обобщават, че липсва първата
фаза на физиологичния афект, а и допълват, че в случая не се констатират и
другите две последващи фази, поради което и не може в случая да се говори за
наличие на физиологичен афект.
Видно от приложената на л. 13 – л. 50 от НОХД №
3036 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна справка за съдимост на подс. Г., същият е многократно осъждан за различен вид
престъпни прояви.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Родов обект на посегателство на престъпното
деяние по чл. 131а, предл. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК са обществените отношения, гарантиращи телесната неприкосновеност
на гражданите.
Субектът на престъпното деяние – подс. М.К.Г. е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно
да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги
контролира. Това обстоятелство безспорно се потвърждава от заключението на
съдебно – психиатричната експертиза, която обобщава, че подсъдимият е бил
психично здрав към момента на извършване на деянието и не се е намирал в
състояние на физиологичен или патологичен афект.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подс. Г. отлично
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, като същевременно е искал и целял тяхното
настъпване.
Анализирайки данните за предходната му
съдимост, следва да се отбележи, че подс. Г. е
извършил престъплението, предмет на разглеждане в производството по НОХД № 3036
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК.
В производството по НОХД № 10 по описа на
Районен съд Силистра за 2015 г. е била постановена присъда (влязла в законна
сила на 02.11.2015 г.), с която подс. Г. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление с правна квалификация чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29,
ал. 1, буква „а“ и буква „б“ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.
В производството по НОХД № 989 по описа за
2014 г. на Районен съд – Силистра е била постановена присъда, с която подс. Г. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, 4 и 5 вр.
с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година.
С протоколно определение от 23.02.2016 г.,
постановено в производството по ч.н.д. № 6 по описа за 2016 г. на Районен съд –
Силистра, наказанията, наложени на подс. Г. по двете
горецитирани съдебни производства са били групирани на основание чл. 25, ал. 1
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като е било определено подсъдимият да изтърпи най –
тежкото от така наложени му наказания, а именно наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 24 от НК
така определеното общо наказание е било увеличено с шест месеца, като е
определено подс. Г. да изтърпи едно общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години.
С влязло в сила на 29.11.2016 г. определение,
постановено по ч.н.д. № 1379 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Варна, подс. Г. е бил предсрочно освободен на 21.11.2016 г., т.е.
налице е хипотезата на чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК и деянието е извършено в
условията на опасен рецидив.
По вида и размера на наказанието.
Наказателният закон предвижда извършеното
престъпление по чл. 131а, предл. 2 вр. с чл. 129, ал.
2 вр. ал. 1 от НК да бъде наказвано с наказание „лишаване от свобода“ за срок
от пет до дванадесет години.
В процеса по индивидуализация на наказанието,
съдът не отчете някакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Действително подс. Г. заяви, че съжалява за деянието си, но съдът е
предпазлив доколко подсъдимият е искрен в разкаянието си, тъй като в хода на
съдебните прения отново беше поставен от защитата акцент върху поведението на
пострадалия свидетел П. в смисъл, че едва ли не същият е предизвикал подсъдимия
с противоправното си поведение, което съдът няма как да приеме, предвид липсата
на доказателства в тази посока. На практика тази линия на защитата остава трайна
и непроменена в цялото наказателно производство, още от неговото образуване и
продължи в хода на съдебните прения. Ето защо съдът не може да приеме
безрезервно изразеното съжаление, защото от една страна подсъдимият изразява
съжаление, но де факто продължава да твърди, че едва ли не пострадалият
свидетел е заслужил нанесените му увреждания заради поведението си.
Безспорно отегчаващи отговорността
обстоятелства са предходната съдимост на подсъдимия и факта, че средните
телесни повреди, които е нанесъл на пострадалия свидетел са повече от десет на
брой, което неминуемо повишава при това драстично обществената опасност на
деянието.
Изследвайки нараняванията на пострадалия
свидетел, съдът ще си позволи да изрази позицията си, че по някакво чудо
буквално не се е стигнало до причиняване на травми, несъвместими с живота.
Отчитайки изключителната дързост и свирепа
жестокост при нанасянето на средните телесни повреди, съдът намира, че най –
вече, за да бъде изпълнена личната превенция на наказанието е необходимо наказанието,
което бива наложено на подсъдимия да бъде по възможност в предел в близост до
максималния предвиден в наказателния закон.
Според съда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от десет години и шест месеца се явява справедливо и съответства напълно на
обществената опасност на престъплението, предмет на разглеждане по НОХД № 3036
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна. Разбира се, на основание
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК така индивидуализираното наказание следва
да бъде редуцирано с 1/3 и респ. на подс. Г. да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което на
основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „А“ от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален строг режим.
По отношение веществените доказателства и разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. М.К.Г. да заплати направените разноски по делото в
размер на 757, 81 лева (седемстотин петдесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки) в полза на ОД на МВР – гр. Варна, доколкото разноските са сторени
изцяло в досъдебната фаза на наказателното производство.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: