Решение по дело №419/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 15
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320100419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 16.01.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                  втори граждански състав

на дванадесети декември                                                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 419 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от И.Л.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Я.С. - П. против Д.М.Х., ЕГН: **********,***, комплекс „С.“, бл. ****, вх. *****, ет. ****, ап. *****.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 25.04.2010 година в град К.. От брака си имали две деца – М. Д. Х., роден на *** г. и Л. Д. Х., родена на *** г.

Твърди, че с ответника първоначално живели на квартира, а впоследствие, след сключването на брака заживели в с. Д. в дома на нейните родители. След раждането на сина им отново се преместили на квартира в гр. К. по настояване на ответника, а след това – в апартамента на неговите родители. Там ищцата не се чувствала добре приета и през м. октомври 2015 г. съпрузите закупили собствено жилище в гр. С., където се установили.

Ищцата твърди, че през целия им семеен живот ответникът проявявал патологична  и безпричинна ревност и това била основната причина да настъпи срив в отношенията им. Непрекъснато следял къде ходи, колко време се бави, знаел ежедневието ѝ по график и се обаждал по телефона, под предлог да пита как е, а всъщност – да разбере къде е и най-вече с кого. В началото ищцата се ласкаела от това, тъй като погрешно го разбирала като проява на внимание и загриженост. Но положението с времето ставало все по-странно, докато не стигнал момента на нетърпимост.

Ищцата твърди, че след раждането на сина им съпругът ѝ я следял буквално, дори и да била пред блока, с други майки и колички. Винаги бил подозрителен, че нещо крие, че може да си оставяла детето им на някоя от другите майки, а тя да ходи при любовника си. Питала го кой ѝ е любовника, откъде ще да се е запознала с него, като никъде не ходи и по цял ден е с М.. Ответникът не можел да отговори, тъй като връзка тя нямала, но вкъщи следвали скандал след скандал. Дори когато двамата излизали, макар и рядко, някъде, ищцата се стремяла да не поглежда в посока на някой мъж, защото ответникът веднага улавял погледа ѝ и се започвало: „това ли е твоят човек, защо го гледаш, чукаш ли се с него?“. Въобще не се притеснявал, че има хора наоколо и слушат. Ищцата „умирала“ от срам и го умолявала да престане, но това само го амбицирало да продължава.

Подобна случка, на която свидетел станала сестрата на ищцата, имало и докато били на море в гр. К., където ответникът я обвинил, че има любовна връзка с един от спасителите.

През годините, докато синът им растял, ответникът никога не се съобразявал, че синът им е вкъщи с нея, и като започнел поредния скандал с обвинение, че някой ѝ е любовник, а тя – „долно същество“ и „курва“, детето слушало уплашено.

След като започнала работа във „В.“ ЕАД – С., се разкрила възможност пред ищцата и други нейни колеги, да запишат да учат висше образование в гр. П., където имало филиал на ТУ – С.. Записала се през м. септември 2016 г. и започнала първия семестър. От страна на ответника отново се започнало следене на новото място, с кого ходи на лекции, с кого пътува, с кого общува, колко преподаватели вече са поискали да си легнат с нея, спала ли е с някой. Това било придружено с нацупени физиономии, пренебрежителното отношение, обиди, че не е толкова умна и няма да може да си вземе изпитите със знания, а ще си плаща със секс. Въпреки, че познавал хората, с които пътували за лекции в една кола, за да излиза по - евтино и да става по - бързо, това не пречело на ответника да определи един от тези мъже като неин любовник, а останалите – преподаватели и други колеги от университета, те се сменяли в обвиненията му непрекъснато.

Въпреки всичко, тъй като ищцата искала второ дете, а и да даде възможност на ответника да разбере, че той е нейният мъж и друг няма, през 2017 г. се родила дъщеря им Л.. Това обаче по никакъв начин не променило отношението на ответника и поведението му било все същото. Благодарение подкрепата на родителите си успявала да се справи с обучението и да взема изпитите си в университета. Тъй като ѝ предстояла дипломна работа, ищцата трябвало да реши кого от преподавателите да помоли за ръководител. Разговаряла с един от тях – този, който преподавал механика, и човекът се съгласил. Когато ходела на лекции или упражнения в П., задължително разговаряли с него, за да уточнят каква евентуално ще е темата на дипломната ѝ работа, как ще се работи по нея и т.н. Освен това ѝ предложил да работят заедно по курсови работи и ищцата била доволна, тъй като преподавателят оценил потенциала ѝ /за разлика от ответника, който смятал, че няма качества да завърши това/, а и че ще си докарва допълнителен доход към майчинството. Споделила това ентусиазирана вкъщи, но резултатът бил поредният скандал. Преподавателят ѝ се превърнал официално в неин любовник, на когото ответникът щял да счупи главата, краката и т.н. Започнал още по-сериозно да следи всеки ход на съпругата си, да засича кога се прибира и т.н. Стигнало се дотам, да говори с родителите ѝ, че се развява по П., не прави нищо вкъщи, защото си има любовник.

На 10 ноември 2018 година, след като били на гости и се прибрали към 22 часа, подпийнал, ответникът започнал отново с психическия тормоз. Изровил от чантата ѝ мобилния ѝ телефон, който имал възможност да работи с две  СИМ карти. Започнал да го разглобява буквално, като махал батерията, за да стигне до мястото, където стоят картите. Тогава започнал кошмарът. Блъскал ищцата в мебелите, в стените, главата ѝ бучала и тя не знаела какво става. Чувала само: „курво, съсипа ми живота, с кого се чукаш, боклук...“. Ищцата изпитвала силна болка, а и чувала как детето им М. го умолява и плаче. Но ответникът не спирал. По едно време тя чула, че детето говори с някого. В един момент ответникът спрял да я удря и както бил гол, по боксерки хукнал извън апартамента. С усилие тръгнала след него, търсейки сина им. По стълбите чула, че детето е там някъде долу, а после разбрала, че е слязъл да отвори входната врата на блока за леля си. Детето, опитвайки се да ѝ помогне и да спаси майка си, се обадило на сестра ѝ да тръгва веднага, че „татко ще убие мама“.

Сестрата на ищцата, която била дошла заедно с мъжа си, отвела ответника в нейния дом, тъй като смятали, че ако останат заедно може да стане още по-лошо. Ищцата останала с децата в жилището им. На другия ден, ответникът ѝ се обадил по телефона и ѝ казал веднага да напуска жилището му, да си взема децата и да ходи където иска, а той не желаел да я гледа повече. Казал ѝ, че разбрал, че картата била на името на любовника ѝ – дипломния ѝ ръководител, че била „боклук нещастен“. Опитала се да му обясни, че картата не е, за да крие нещо от него, а за да има възможност за допълнителни минути за разговори, защото се налагало да говорят във връзка с курсовите задачи по-дълго, предвид факта, че само веднъж седмично можели да работят по проектите заедно. Ответникът не искал да чуе нищо.

Ищцата изчакала сестра си и след работа заедно с нея, събрали личен багаж, главно нещата на децата и заминали на село при родителите ѝ, където живеели и сега тримата.

За времето, през което не живеели заедно, ищцата твърди, че бащата не давал никакви средства за отглеждането на децата. Не се интересувал имат ли те нужда от нещо, кога боледуват, с какво се лекуват, дори отказвал да съдейства, когато го молела да ѝ остави за някой ден семейния автомобил, за да заведе М. на лекар за смяна на антибиотика. Винаги първо ѝ заявявал, че тя няма нищо и не може да иска нищо от него, а след това започвал да крещи. А всъщност както апартаментът, така и колата, били купени с общи средства. Родителите на ищцата се стремяли да не им липсва нищо и да не се налага да го моли за каквото и да е. Те останали ужасени от вида ѝ, когато се прибрала при тях – цялата синя от побоя.

По време на Коледните празници на 2018 г. ответникът дошъл при ищцата и в присъствието на най-близките ѝ роднини ѝ предложил с пръстен да се върне отново при него. Признал, че не било вярно, че преподавателят ѝ е неин любовник, че не бил прав да мисли, че му изневерявала.Тя му отговорила, че много е закъснял с извиненията, както и че между тях всичко е приключило. Чул окончателното ѝ решение, ответникът веднага върнал добре познатия свой изказ – позволил си дори в присъствието на родителите ѝ да я обижда и да им вика подигравателно какъв боклук са отгледали, който му съсипал живота. Толкова траело разкаянието му.

След отказа да се съберат, през последните два месеца ищцата наблюдавала, че ответникът сам проявил инициатива да взема М. за през седмица. Първоначално детето не било съгласно да ходи при него за толкова дълго време. Връщайки се от баща си, споделяло, че той не стои при него, а го оставя при баба му, която никога преди това не се била грижила за него и детето я чувствало чужда. Когато бащата го вземал от бабата, тръгвали по кафета и много често се прибирали след 18:00 часа Ищцата впоследствие научавала от училище, че когато е при баща си, М. ходел без домашни, не учел, учителите се чудели какво става. Според ищцата това бил опит от страна на ответника да спечели детето на своя страна, като във времето, прекарано заедно, му позволявал неща, които знаел, че вредят на възпитанието и обучението му.

След направена консултация, ищцата  предложила на ответника да се разведат по взаимно съгласие, но той отказал категорично, като изтъкнал за причина, че желае да си остане в апартамента, да си запази колата, защото всичко било негово и тя била материалистка, а издръжка щял да дава, когато може и колкото може.

Всичко изложено водело до извода, че брачната връзка между съпрузите съществува само формално, поради което следвало да бъде прекратена.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което:

- да прекрати брака им с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на Д. М.Х.;

- да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им деца М. Д. Х., ЕГН ********** и Л. Д. Х., ЕГН **********;

- да определи режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: за М. Д. Х. – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10:00 часа на съботния ден, до 17:00 часа на неделния ден, с приспиване при бащата; половината от всяка коледна и великденска ваканция, според определеното от МОН, двадесет дни от лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а за Л. Д. Х. – всяка втора и четвърта неделя от месеца, без преспиване при бащата, от 09:00 часа до 17:00 часа. Децата следва да бъдат вземани лично от бащата, от дома, където живее майката и да бъдат връщани отново там, в определеното за личен контакт време;

- да осъди ответника да заплаща на двете малолетни деца, чрез ищцата в качеството ѝ на тяхна майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 220 лева за М. Д. Х. и 170 лева за Л. Д. Х., считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване и дължима между 1-во и 5-то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане;

- да осъди ответника да заплати на двете малолетни деца, чрез ищцата в качеството ѝ на тяхна майка и законен представител, издръжка за минало време в размер на 220 лева месечно за М. Д. Х. и 170 лева месечно за Л. Д. Х. за периода от 11.11.2018 г. до 25.03.2019 г.;

- да предостави на ищцата ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. С., комплекс „С.“, бл. ****, вх. ***, ет.****, ап. ****

- да постанови след развода ищцата носи предбрачното си фамилно име Д..

Претендира разноски.

Ответникът, представляван от адв. И.Д., признава, че ищцата е негова съпруга, че имат две деца и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Счита обаче, че вината за това е изцяло на съпругата му.

С ищцата се запознали през 2009 г., като бързо заживели заедно първо в нейната квартира, после в друга квартира в гр. К.. Скоро разбрали, че ще стават родители, сключили граждански брак и предвид раждането на детето се преместили в дома на нейните родители в с. Д., където то се родило. Няколко месеца след раждането съпругата му заявила, че не желае да живее при родителите си и се преместили отново на квартира в К.. След това направили опит да живеят за около два месеца и в дома на неговите родители, но и там не се получило нормално съвместно съжителство. Така отново се преместили в квартира и сами започнали да отглеждат и възпитават детето си. През цялото това време ответникът работел като охрана конвой към завода в гр. П.. Работел на три смени, включително и нощна и пътувал непрекъснато. Съпругата му също започнала работа, също на смени като него, но и двамата полагали достатъчно усилия да се грижат за детето.

Ответникът признава, че често със съпругата си имали конфликти, но те били за това, че тя предпочитала да контактува с нейни приятелки и да намира поводи да излиза извън дома им, като за сметка на това в него липсвало не просто уют, който можел само една жена да създаде, но и елементарна хигиена, независимо, че отглеждали малко дете. Често излизала от вкъщи вечер, сама, под претекст „излизане по женски“, като го елиминирала и създавала свой приятелски кръг, в който му демонстрирала, че той няма място. Това пренебрежение към ответника се проявявало не само, когато били двамата, но и пред нейните и пред неговите родители, както и пред общи познати го обиждала с различни епитети, но подвластен на любовта си към нея, ответникът преглъщал и премълчавал.

В един момент били уведомени от хазяйката си, че трябва да напуснат квартирата и ответникът взел решение да закупят собствено жилище. Тъй като нямали нужните средства, той потърсил помощ от семейството си, като брат му дал 10 000 лв., а майка му изтеглила кредит от 5 000 лв. Освен това ответникът изтеглил кредит още 15 000лв. от „П. б.“ и така през октомври 2015г. съпрузите се сдобили със собствен дом в гр. С..

Всичко в новия им дом тръгнало нормално, но това продължило кратко, тъй като между неговата майка и съпругата му имало конфликти, които продължили и тук. Поради факта, че живеели съвсем наблизо, майката на ответника искала да идва в дома им, за да вижда детето, но ищцата забранила, като я обвинявала, че е виновна за всичко. Ответникът твърди, че решително застанал на страната на съпругата си, защото считал, че трябва да защити позицията ѝ и заявил пред майка си, че не може да идва в дома им и не трябва да контактува с детето им. След като тя спряла да идва, агресията на ищцата се обърнала към самото дете. Забранила му по какъвто и да е начин да контактува с баба си и че ако разбере, че го е направил „ще го смачка от бой“. Ответникът преглъщал и това, само в името на техните отношения.

След като нещата се успокоили, двамата решили, още повече, че имали собствен дом, да имат второ дете. Ответникът се преместил да работи във „В.“ – С., където вече работела и съпругата му. Междувременно тя решила, че желае да учи висше образование в Т. у. в гр. П., за което макар и изненадан, ответникът се съгласил с удоволствие. Направило му впечатление, че сама взима такова важно решение, без да го обсъди с него и му го съобщава като факт, но от уважение към нея не възроптал. Преглътнал и това, и продължил да изпълнявал всички функции по непосредствена грижа за детето и дома им, като чистел, готвел, перял, тъй като съпругата му в края на всяка седмица по време на учебната година посещавала занятия и ходела на изпити в гр. П. и той искал да я облекчи. На ******.*****.****** г. се родила и малката им дъщеря, като първите месеци съпругата му била във ваканция, но когато започнала учебната ѝ година, ответникът поел грижата и за нея, като често му се налагало да взима и отпуска, за да може да се грижи за децата.

През август 2018 г. рефинансирал на стария си кредит, като задължението вече станало 18 000 лв. С част от тези пари направил ремонт на банята и закупил някои уреди, от които имали нужда, а останалата част изразходвали за различни ежедневни нужди на семейството.

През цялото това време отношението на съпругата му към него ставало все по-лошо. Тя станала изключително затворена, хладна и раздразнителна. Категорично отказала не просто да спят в едно легло, а го преместила в друга стая. Оставила домакинството изцяло на ответника и не правела нищо вкъщи.

От цялото това поведение, от постоянното ѝ стоене само на телефона в спалнята, когато си била у дома, ответникът за себе си бил сигурен, че вече не е най-близкият човек в живота на съпругата си. В началото на ноември 2018 г. установил, че тя има втора карта в телефона си, както и че е закупена на името на неин преподавател.

На 10.11.2018 г. след гостуване у сестрата на ищцата, съпрузите се прибрали вкъщи и седнали пред телевизора. Ответникът,  ставайки, за да си легне, понечил да я целуне, а тя се отдръпнала и казала да не я лигави. Той ѝ отвърнал, че продължава да я обича и да престане с това, което прави, на което му отговорила, че не прави нищо. Тогава решил да ѝ покаже, че знае за втората карта в телефона. Взел го и започнал да го разглобява, за да я извади, а тя скочила върху него, започнала да дърпа ръцете му, опитвайки се да вземе апарата, да му крещи да ѝ го върне. Започнала да го дере с ноктите си, където свари. На въпроса защо тази чужда карта е в телефона ѝ, ищцата първо нищо не отговорила, после казала, че ѝ е за да контактува с адвокат, тъй като искала да се разведе. Скандалът бил в разгара си, като ищцата наредила на сина им да се обади на леля си, за да дойде. Сестра ѝ дошла с мъжа си, а ищцата казала на съпруга си да отива у тях, за да не продължават скандала и той се съгласил.

На следващият ден съпругата му се обадила и заявила на ответника, че ще го съди за клевета, а той ѝ казал, че може спокойно да го напусне. Тя така и направила – заедно с децата отишла в дома на родителите си, където вечерта отишъл и ответникът. В тяхно присъствие, след проведен разговор се разбрали, че за момента няма да предприемат категорични действия по разделянето си, а ще изчакат да минат коледните празници и тогава ще разговарят. През следващите два месеца тя останала там с децата, като ответникът ги посещавал редовно – ако не всяка вечер, то през вечер. Поради факта, че големият им син бил ученик в училище в гр. С., то баща му го взимал в началото на седмицата при себе си и го връщал при майка му за почивните дни. По време на контактите със съпругата си ответникът неколкократно я умолявал да се прибере в дома им, а тя отговаряла, че не го чувства вече като свой дом, казвала му да я забрави и да се чувства свободен. Всичко това много го наранявало, но въпреки това и независимо от предупреждението на сестра ѝ да не го прави, купил златен пръстен с намерението да ѝ го даде на Бъдни вечер. Прекарали празника в дома на родителите ѝ с децата и на следващия ден пред всички ответникът просто извадил пръстена и я попитал иска ли отново четиримата да са семейство. Тя категорично отговорила – не. В този момент ответникът най-накрая разбрал, че всичките му усилия са напразни и няма начин да възстановят семейството си. Оттогава до настоящия момент се виждали, когато той отивал да взема или води голямото им дете, там осъществявал контактите си и с дъщеричката им.

Не отговаряли на истината твърденията от исковата молба, че не се интересувал от децата – през този период, в който не живеели заедно, ако те имали нужда от нещо, той го купувал, включително и лекарства.

Ответникът счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но не било вярно, че причината за това е негова неоснователна ревност. Моли съда да прекрати брака по вина на съпругата му, тъй като единствено той полагал усилия да живеят като семейство. Алтернативно, моли съда да прекрати брака по взаимна вина на двамата съпрузи.

Моли след прекратяването на брака, да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. Д. Х. по следните съображения: детето било редовен ученик във в. клас в ОУ „Н. П.“ гр. С.. От момента на раздялата на съпрузите, поради факта, че ответникът останал да живее в семейното жилище в гр. С., през седмицата, докато посещава училище, той се грижел за него, а в почивните дни бил при майка си и сестра си. С оглед на създалите се отношения, не трябвало да се допуска детето и неговия установен до момента начин на живот да се променя. Освен това ищцата, която в момента била студентка и предстояли още няколко години до завършването, не можела пълноценно да осъществява изискващата се ежедневна родителска грижа.

Моли съда да определи следния режим на лични отношения между детето и неговата майка – всеки петък, събота и неделя от месеца, с приспиване, от 17.00 ч. на петъчния ден, до 17.00ч. на неделния ден, а тя да му заплаща минимална месечна издръжка чрез ответника, в качеството ми на баща и законен представител.

Моли след прекратяването на брака родителските права по отношение на детето Л. Д. Х. да бъдат предоставени на майката, най-вече с оглед на възрастта на детето, което скоро щяло да навърши две години.

Моли, отново с оглед възрастта на детето, съдът да постанови личните отношения на бащата с детето Л. да се осъществяват всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без приспиване, от 10.00 - до 17.00ч. Моли съда да постанови да заплаща за детето си Л. Х. месечна издръжка също в минимален размер, с оглед на размера на трудово възнаграждение, което получава, както и с оглед на обстоятелството, че бил поел изцяло заплащането по кредита, изтеглен през 2015г. и рефинансиран през 2018 г., по който месечната вноска била в размер на 284 лв. – факт, известен на ищцата.

Моли ползването на семейното жилище, придобито от по време на брака, представляващо апартамент, находящ се в гр. С. , к-с С., бл. ****, вх.***, ет.****, ап.****, да бъде предоставено на него, предвид вложените от средства, изплащането на кредита, както по аргумент, че не притежавал никакво друго жилище.

Искът по чл.149 СК бил изцяло неоснователен. Ищцата не била изгонена от общото семейно жилище, а го напуснала по свое собствено желание, отвеждайки децата. Впоследствие и отново по нейно желание тя останала да живее в дома на своите родители, заедно с малкото дете – Л.. По отношение на големият им син М. се грижели съвместно, като той бил при баща си за времето, през което ходи на училище и именно ответникът бил поел изцяло грижата за него, включително и цялата издръжка за него за времето, през което е при него. В тази връзка ответникът не бил търсил и не бил искал никаква издръжка от страна на ищцата за детето. При посещенията му в дома на ищцата винаги носел дрехи, лакомства, както и лекарства, когато се налагало

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак серия КМР №********** е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 25.04.2010 година в град К. с Акт за граждански брак №0042 от същата дата.

Не е спорно, а и се установява от представените копия на удостоверения за раждане, че през време на брака съпрузите са станали родители на две деца, които понастоящем са малолетни – М. Д. Х., роден на *** г. и Л. Д. Х., родена на *** г.

Представени са по делото служебни бележки от Начално училище „Н. П.“ – гр. С. и Детски ясли „М. п.“ – гр. С., от които е видно че детето М. Х. е ученик в т. „***“ клас, а детето Л. Х. посещава детски ясли.

 От удостоверение с изх. №005899/03.10.2019 г. се установява, че И.Л.Х. работи във „В.“ ЕАД – гр. С., като за периода от м. април 2019 г. до м. септември 2019 г., включително, е получила брутно трудово възнаграждение от общо 3290.64 лева или средно по 548.44 лева на месец.

Представено е Удостоверение №15-00082512/09.04.2019 г. на НОИ, ТП – П., от което е видно, че за периода м. октомври 2018 г. – м. март 2019 г., включително, ищцата е получила парична помощ по чл.53 КСО за отглеждане на дете в размер на 380 лева месечно, или общо 2280 лева

Представено е Удостоверение №1602-944-00-0652#1/10.04.2019 г. на ДСП Карлово, от което е видно, че за периода м. октомври 2018 г. – м. март 2019 г., включително, ищцата е получила парична помощ по чл.7, ал.1 ЗСПД в размер на 72 лева месечно, или общо 432 лева

От представеното Уверение №81/25.04.2019 г. е видно, че ищцата
И.Х. е записана като студент в ******-ти курс за лятното полугодие на учебната 2018/2029 г. в Т. у. – гр. С., филиал – П., специалност „М. т. и т.“.  В уверението е отразено, че за периода м. април 2018 г. – м. март 2019 г. на същата са изплатени стипендии за 11 месеца от по 100 лева всяка или общо 1100 лева.

От представеното Уверение №95/01.10.2019 г. е видно, че ищцата
е записана като студент в ******-ти курс за зимното полугодие на учебната 2019/2020 г. в Т. у. – гр. С., филиал – П., специалност „М. т. и т.“. В уверението е отразено, че за периода м. април 2019 г. – м. септември 2019 г. на същата са изплатени стипендии за 6 месеца от по 100 лева всяка или общо 600 лева.

От удостоверение с изх. №002335/08.04.2019 г. се установява, че Д.М.Х. работи във „В.“ ЕАД – гр. С., като за периода от м. октомври 2018 г. до м. март 2019 г., включително, е получил брутно трудово възнаграждение от общо 5372.63 лева или средно по 895.43 лева на месец.

Ответникът представя издадено от работодателя му удостоверение с изх. №006655/06.11.2019 г., обхващащо периода от м. май 2019 г. – м. октомври 2019 г., включително, както и извлечение, за което твърди, че е от банковата му сметка и което удостоверявало реално получаваните доходи. Установява се, че за посочения период му е било изплатено  брутно трудово възнаграждение от общо 5383.47 лева на месец или средно по 897.45 лева месечно.

Ответникът представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която е заявил, че той и членовете на неговото семейство притежават жилище в гр. С., ж. к. „С.“, вх.*****, ет.****, ап.***** с площ 65 кв. м и л. а. „С.И.“, произведен през 1997 г.

Представени са копия на Договор за потребителски кредит №FL783856 от 15.09.2015 г. и погасителен план към него, от който се установява, че съпрузите Д. и И. Х. са получили от „Ю.“ АД кредит в размер на 16297.80 лева, която сума следва да бъде изплатена до 15.09.2022 г. Кредитът е отпуснат по банкова сметка *** Д.Х. (чл.2 от Договора), а месечната погасителна вноска е в размер на 252.16 лева.

Договор за потребителски кредит №FL783856 е бил рефинансиран през 2018 г. от ответника Д.М.Х., видно от представените копия на Договор за потребителски кредит №FL932637/15.08.2018 г., като по банкова сметка ***ена сумата от 18 000 лева, платима в срок до 15.08.2025 г. Месечна погасителна вноска е в размер на 281.99 лева, а от представеното извлечение от движението по банковата сметка на ответника се установява, че той е този, който плаща вноските по кредита.

От представените по делото социален доклад и допълнителен социален доклад на Дирекция „С. п.“ – гр. К., както и преписка НП/Д-РВ-К-076/23.07.2019 г. на Дирекция „С. п.“ – гр. К. се установява, че двете деца М. и Л. понастоящем живеят с майка си И.Х. в двуетажна къща в с. Д., ул. „******-ва“ №******, собственост на родителите на ищцата, които живеят на същия адрес. Жилищните условия са добри и подходящи за отглеждане на децата, както и тези в дома обитаван от ответника – семейното жилище в гр. С., комплекс „С.“, бл. *****, вх. ****, ет. ****, ап. ****. От м. юли 2019 г. детето М. ползва социална услуга в ЦОП – гр. С., включен е в програма „Директна работа с деца“ и посещава консултативни сесии с психолог. При проведеното социално проучване е установено, че малолетният е бил свидетел на прояви на домашно насилие от баща му спрямо майка му. Привързан е и към двамата си родители, но изпитва страх от баща си. След раздялата им, детето живее с майка си, а с баща си контактува предимно по телефона за не повече от 5 минути. Силно привързан е и към по-малката си сестра. Психологическото заключение е установило, че М. се страхува, че при срещите си с баща си, той може да не го върне при майка му. Разочарован е от агресивното му поведение към нея и от това идва нежеланието му да прекарва повече време с баща си и да разговаря с него.

От показанията на свидетелката Е. Х.Х. се установява, че познава съпрузите от 2011 г., тъй като са ѝ били съседи, докато са живеели на квартира в гр. К.. Били приятелски семейства. Според свидетелката ответникът злоупотребявал с алкохол, бил агресивен и неуважителен както към съпругата си, така и към децата. Безпричинно ревнувал ищцата и непрекъснато я следял къде и с кого си прекарва времето, а поводи за подобна болезнена ревност нямало. Често я нагрубявал, заплашвал и използвал обидни епитети по неин адрес. Обиждал и децата си. Особено агресивен ставал, когато бил в нетрезво състояние, а това се случвало често. Позволявал си да шофира след употреба на алкохол. През м. ноември 2019 г. ответникът изгонил съпругата си от апартамента им в гр. С.. На следващият ден ищцата се обадила на свидетелката и ѝ разказала, че била бита от ответника. Показала синините по ръцете си и помолила за помощ. Била изключително разстроена и притеснена. Ищцата не заслужавала подобно отношение, тъй като се грижела за семейството си и била всеотдайна домакиня. След раздялата тя споделяла със свидетелката, че ответникът не ги търси и не им помага по никакъв начин, включително и финансово. Двете деца живеели при майка си, никога не били разделяни и били много привързани едно към друго.

От показанията на свидетеля Х.Р.Х. се установява, че е братовчед на ответника. Известно му е, че от края на 2019 г. съпрузите са разделени. В момента братовчед му живеел в семейното жилище в гр. С., а ищцата с двете деца се изнесли при нейните родители в с. Д.. Ответникът бил грижовен баща и се стараел нищо да не липсва на семейството му. Пиел рядко алкохол, но не злоупотребявал. Бил домошар и свидетелят никога не го бил виждал да проявява агресия към някого. Със съпругата му понякога се карали, но нямало сериозни скандали.  Към края на връзката им ответникът изразил опасения, че съпругата му му изневерява и доколкото свидетелят знаел, подозренията му се оказали основателни. Въпреки това ответникът бил готов да прости изневярата и да запази семейството си. Вместо това обаче, не той, а ищцата напуснала него. Свидетелят знаел, че се скарали заради намерена от ответника СИМ карта, но не му било известно последният да е бил агресивен към ищцата или децата. След раздялата Д.Х. не спирал да се интересува от децата си и да търси контакти с тях. Поне веднъж седмично ги посещавал в с. Д. и вземал за по няколко часа със себе си М.. Носел им играчки, дрехи, подаръци, оставял им по 10-20 лева всеки път. Свидетелят също го придружавал при някои от тези посещения.

Изслушан по реда на чл.15 от ЗЗдетето, М. Д. Х. заявява, че желае да остане при майка си. Споделя, че когато баща му пие алкохол, се държи лошо. Пиел ракия, бира. Карал се с майка му, викал на висок глас и псува. Това се случвало често, докато живеели заедно. Притеснявал се, когато двамата се карали, защото баща му бутнал майка му, удрял я, скъсал ѝ блузата. Него не го бил удрял. Понякога му се карал. Майка му се държала по-добре и искал да продължи да живее с нея в с. Д..  Там се чувствал добре. Баща му идвал понякога да ги вижда, макар и не много често. Носел му „Зрънчо“, не му бил давал пари, дрехи или играчки.

Изслушана лично в съдебно заседание ищцата потвърждава желанието си за развод, като държи родителските права по отношение и на двете деца да бъдат предоставени на нея. Твърди, че докато живеели заедно, ответникът по никакъв начин не се грижел нито за нея, нито за децата си, а единствените му задължения били да играе ‚Е.“, да гледа мачове и да си сипе ракия или бира.

Изслушан лично в съдебно заседание ответникът заявява, че съпругата му не се грижела за домакинството и в дома им било мръсно и разхвърляно. Оставяла дъщеря им плачеща в кошарата и отивала на терасата да пуши цигари и да пие бира. Докато ищцата ходела на лекции, той бил този, който се грижел от 4-месечна възраст за малката Л.. Той водел и М. на училище, той купувал на децата лекарства, когато били болни.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се както от обясненията на страните, така и от свидетелските показания, че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Отношенията между съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите се отдалечили и отчуждили един от друг. Съпрузите са във фактическа раздяла, което още повече е довело до тяхното отчуждаване като семейство. Ето защо съдът намира, че брачната им връзка е лишена от предписаното от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака, визирани в СК. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Относно вината за разстройството на брака:

С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 СК. В конкретният случай такова искане е направено и от двамата съпрузи. По делото се събраха категорични доказателства относно причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака – злоупотребата с алкохол на ответника и агресивното, грубо и неуважително отношение, което проявява в това състояние към околните и в частност – към съпругата си. Съдът дава вяра на показанията на св. Е. Х., които кореспондират с останалия доказателствен материал, а тя самата е била непосредствен свидетел на поведението на Д.Х. след употреба на алкохол. От показанията на свидетелката, категорично се установява, че Д.Х. е този, който има вина за разстройството на брака. През продължителен период от брачния им живот той е демонстрирал грубо, агресивно и неуважително отношение както към съпругата си, така и към децата си. Изпитвал е болезнена ревност, която в хода на делото не се установи да е била основателна. С това свое поведение  ответникът е причинил необратим разрив в семейните отношения с ищцата. Неговите брачни провинения се доказват по несъмнен начин, поради което съдът приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Х.Х., който като братовчед на ответника е заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК и изложеното от него съдът преценява като недостоверно и противоречащо на събраните по делото доказателства – показанията на св. Х., социалните доклади и преписка НП/Д-РВ-К-076/23.07.2019 г. на Дирекция „С. п.“ – гр. К.. 

Относно родителските права:

Съгласно чл.59 СК съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът решава горните въпроси след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. При решаването на този въпрос водещи за съда са разясненията дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г. на Пленума на ВС, което не е загубило значението си и към момента. Решението за предоставяне упражняването на родителските права се преценява в най-голяма степен с оглед интересите на децата и възможностите на родителя да полага грижи за тях.

По отношение на малолетната Л. Х. съдът намира, че следва да бъде постановено детето да живее при своята майка. По тези въпроси становището на ответника съвпада с желанието на ищцата и с преценката на съда.

Относно родителските права по отношение на М. Х. – с оглед доказателствата по делото съдът счита, че детето трябва да живее при майка си. За да достигне до този извод съдът отчита най-напред факта, че ищцата доказа посредством свидетелските показания и приетия по делото социален доклад, които в това отношение са непротиворечиви и еднозначни, че притежава необходимия родителски капацитет, качества и възможности да се грижи за детето. Установи се по несъмнен начин, че същата е грижовен родител, който полага усилия и старание да задоволява нуждите на децата си и да ги възпитава. Осигурени са подходящи битови условия, а родителите на ищцата оказват необходимата помощ, когато това се налага. Самото дете, при изслушването му по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДетето, също изразява желание да продължи да живее с майка си. Същевременно, съдът отчита факта, че бащата, който също претендира за родителските права, злоупотребява с алкохол и това поставя под въпрос неговия родителски капацитет и възможностите му да полага адекватни грижи за сина си. Родителските качества на бащата се поставят под съмнение и от установените по делото случаи на упражнен физически и психически тормоз от негова страна по отношение на другия родител. Както от показанията на св. Е. Х. и обясненията на детето М., така и от социалния доклад и приложената преписка се установи, че Д.Х., е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо ищцата, докато са живели заедно, като при последния такъв случай е настъпила и раздялата им.

На следващо място, съобразно константната съдебна практика, децата следва да живеят при единия от родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по изключение и когато важни причини налагат това. Съгласно Постановление №1/74 г. на Пленума на ВС., раздел ІІІ „За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ”. В конкретният случай не се установяват причини за разделяне и отделно живеене на децата, напротив – децата имат силна емоционална връзка помежду си, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат разделени. Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС постановява  „Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа“.

С оглед изложеното съдът следва да постанови детето М. Х. да живее със своята майка, на адреса ѝ по местоживеене и да предостави упражняването на родителските права на нея.

Относно режима на лични отношения между бащата и децата и размера на издръжката, която той следва да плаща:

На бащата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с децата си си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на децата. Съдът намира за подходящ следния режим между ответника и сина му М. Д.Х. – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10:00 часа на съботния ден, до 17:00 часа на неделния ден, с приспиване при бащата; половината от всяка коледна и великденска ваканция, според определеното от МОН, двадесет дни от лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а с дъщеря му Л. Д. Х. – всяка втора и четвърта неделя от месеца, без преспиване при бащата, от 09:00 часа до 17:00 часа. Децата следва да бъдат вземани лично от бащата, от дома, където живее майката и да бъдат връщани отново там, в определеното за личен контакт време.

С исковата молба се претендира заплащане на издръжка за Л. Х. – 170 лв., а за М. Х.  – 220 лв. Претенцията е частично основателна. Видно от ангажираните писмени доказателства, съпрузите  реализират приблизително еднакви месечни доходи, включващи трудово възнаграждение, социални помощи и стипендии – около 900 лева. По делото не са представени доказателства за нужди на децата над обичайните такива за тяхната възраст, нито се събраха данни бащата да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини. Същият заплаща месечни вноски от 281.99 лева по потребителски кредит, който би следвало да погаси през м. август 2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2020 г. е в размер на 610.00 лева, т. е понастоящем законовият минимум е 152.50 лева.

Отчитайки присъщите нужди на децата и с оглед възрастта им, съдът намира, че за Л. Х. необходимата месечна издръжка е в размер на 300 лева, а за М. Х. – 350 лева. Участието на майката в издръжката на Л. следва да бъде в размер на 130 лева, а на бащата – 170 лева, а за издръжката на малолетния М. – 160 лева да се поемат от майката и 190 лева от бащата. Съдът намира, че майката следва да участва с по-малък дял в определената издръжка, тъй като се отчита факта, че същата се грижи непосредствено за възпитанието и отглеждането на малолетните деца, а плащането на тези суми сума не би  създало особено затруднение на другия родител.

По отношение на издръжката за минало време, съдът намира иска за доказан и също частично основателен. Установи се, че след фактическата раздяла между съпрузите, бащата посещава децата си веднъж седмично в с. Д. и понякога взема за по няколко часа със себе си М.. Според твърденията на св. Х.Х., ответникът винаги носел подаръци, дрехи и играчки, а освен това давал по 10-20 лева на децата. При изслушването му обаче, малолетният М. Х. отрича баща му да носи каквото и да било, освен „Зрънчо“. Дори и да приеме за достоверни твърденията на св. Х., настоящият съдебен състав не счита, че тези грижи представляват издръжка по смисъла на чл.143 и чл.149 СК, а се явяват морален дълг, който следва да се изпълнява от всеки родител. Ето защо, и доколкото се установи, че грижите за двете деца от м. ноември 2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 25.03.2019 г., са полагани от майката, ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за минало време в размер на 170 лв. месечно за Л. Х., или общо 850.00 лева и 190 лв. месечно за М. Х., или общо 950.00 лева

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Относно ползването на семейното жилище са налице претенции и от двете страни, поради което съдът следва да се произнесе съобразно критериите на чл. 56 от СК. Съгласно чл.56, ал.1 СК, който има приложение в случая, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. По делото няма  твърдения и доказателства семейното жилище да е така устроено, че да може да се ползва поотделно от страните, без контакти помежду им. Безспорно е, че отношенията между тях са нетърпими, така че не биха могли да продължават да живеят в едно жилище, което налага същото да се предостави за ползване на единия от тях. По делото не се събраха доказателства някой от съпрузите да притежава и друго жилище, поради което и двамата съпрузи имат жилищна нужда и съдът следва да разреши конкуренцията между правата им въз основа на критериите по чл. 56, ал. 5 СК: интересите на ненавърши­лите пълнолетие деца, вината за развода, здравословното състояние на съпрузите и други обстоятелства. В нормата се съдържа единстве­но примерно изброяване, без да се въвежда някаква последователност при извършване на преценката или формална тежест на релевантните обстоятелства и съдът има право на свободна преценка с оглед на кон­кретните обстоятелства по делото, с което е сезиран. В настоящия случай общите деца на страните са малолетни, а семейното жилище, находящо се на адрес: гр. С., комплекс „С.“, бл. *****, вх. *****, ет.****, ап. ****, е придобито в режим на СИО. Доколкото като вината за разстройството на брака е на съпруга и предвид това, че родителските права се предоставят на съпругата, то и семейното жилище следва да се предостави за ползване на майката до навършване на пълнолетие на децата. Съответно местоживеенето на децата ще бъде на адреса на семейното жилище.

Относно фамилното име:

Съдът следва да постанови ищцата да носи предбрачната си фамилия Д., доколкото същата не е изразила изрично желание за нейната промяна.

Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, разноските по делото следва да останат в тежест ответника, включително и окончателният размер на таксата по развода, която съдът определя в размер на 50.00 лева.

Като взе предвид, че ищцата при завеждане на исковата молба е внесла 25.00 лева, той следва да бъде осъден да довнесе в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. още 25.00 лева, както и държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи от определената издръжка за двете деца или още 518.40 лева за издръжката по чл.143, ал.2 СК и 72.00 лева за издръжката по чл.149 СК. Общо дължимите такси по сметка на РС К. са в размер на 590.40 лева.

Ответникът следва на осн. чл.78, ал.1 ГПК да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, а на него следва да се присъдят на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенцията за издръжки, т. е. ответникът дължи на ищцата разноски по компенсация в размер на общо 863.08 лева.

Съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, на основание 242, ал. 1 ГПК.

Воден от горното съдът

 

 

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 25.04.2010 година в град К. с Акт за граждански брак №0042 от същата дата граждански брак между И.Л.Х., ЕГН: ********** и Д.М.Х., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: ***, комплекс „С.“, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. *****, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Д.М.Х., ЕГН: **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата М. Д. Х., ЕГН: ********** и Л. Д. Х., ЕГН: ********** на майката И.Л.Х., ЕГН: **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата да бъде на адреса на майката.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим за осъществяване на лични отношения между бащата Д.М.Х., ЕГН: ********** и детето му М. Д. Х., ЕГН: **********: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10:00 часа на съботния ден, до 17:00 часа на неделния ден, с приспиване при бащата; половината от всяка коледна и великденска ваканция, според определеното от МОН, двадесет дни от лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Детето следва да бъде вземано лично от бащата, от дома, където живее майката и да бъде връщано отново там, в определеното за личен контакт време.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим за осъществяване на лични отношения между бащата Д.М.Х., ЕГН: ********** и детето му Л. Д. Х., ЕГН: **********: всяка втора и четвърта неделя от месеца, без преспиване при бащата, от 09:00 часа до 17:00 часа. Детето следва да бъде вземано лично от бащата, от дома, където живее майката и да бъде връщано отново там, в определеното за личен контакт време.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, Д.М.Х., ЕГН: **********  да заплаща на детето М. Д. Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител И.Л.Х., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 190.00 лв. (сто и деветдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване и дължима между 1-во и 5-то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 220.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, Д.М.Х., ЕГН: ********** да заплаща на детето Л. Д. Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител И.Л.Х., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване и дължима между 1-во и 5-то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Д.М.Х., ЕГН: **********, да заплати на детето М. Д. Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител И.Л.Х., ЕГН: **********, издръжка за минало време, а именно – за периода от 11.11.2018 г. до 25.03.2019 г., в размер на 190.00 лева месечно или общо 950.00 лв. (деветстотин и петдесет лева), като до пълния претендиран размер от 220.00 лева месечно или общо 1100.00 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.М.Х., ЕГН: **********, да заплати на детето Л. Д. Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител И.Л.Х., ЕГН: **********, издръжка за минало време, а именно – за периода от 11.11.2018 г. до 25.03.2019 г., в размер на 170.00 лева месечно или общо 850.00 лв. (осемстотин и петдесет лева).

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. С., комплекс „С.“, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ***** на И.Л.Х., ЕГН: **********, до навършване на пълнолетие на родените от брака им деца М. Д. Х., ЕГН: ********** и Л. Д. Х., ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Д..

ОСЪЖДА Д.М.Х., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавни такси в размер на общо 590.40 лв. (петстотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки).

ОСЪЖДА Д.М.Х., ЕГН: ********** да заплати на И.Л.Х., ЕГН: ********** разноски по делото по компенсация в размер на 863.08 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и осем стотинки).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 

Ц.Ч.                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: