№ 385
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601436 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 34 вр.чл.20 ал.1-4 от ЗПИИАКОРНФС .
С решение от 16.10.2024г.,постановено по чнд № 1066/24г. на Окръжен съд-
Благоевград,3 въззивен състав е признал и приел за изпълнение решение за налагане
на финансова санкция от несъдебен орган на ФРГ по отношение на българския
гражданин Д. С. Е. за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата на
територията на издаващата решението Държава.
Против решението на първия съд, в законоустановeния срок е постъпила жалба
от защитника на засегнатото лице.С жалбата се оспорва правилността на съдебния
акт,като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение,с което
да бъде отказано признаване и изпълнение на решението на издаващата Държава.
В съдебно заседание,служебния защитник на засегнатото лице поддържа
жалбата и доводите изложени в нея.
Представителят на САП,счита ,че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Засегнатото лице не се явява.Делото се разглежда в негово отсъствие на
основание чл.16 ал.3 вр.чл.32 ал.1от ЗПИИАКОРНФС,с участието на назначения му от
първата съдебна инстанция служебен защитник.
1
Въззивният съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и след
като сам, служебно провери изцяло правилността на обжалваното решение,намери за
установено следното:
Атакуваното решение е постановено при обективно,всестранно и пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата ,включени в предмета на производството,
съобразно разпоредбите на чл.30-35 от ЗПИИАКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на
ФРГ за признаване и изпълнение на финансова санкция в размер на 50 евро,и съдебни
разноски в размер на 28.50 евро,наложена на засегнатото лице-български гражданин за
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на
издаващата решението Държава.В удостоверението по чл.4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета се посочва,че българския гражданин е превишил допустимата
максимална скорост от 30км/ч/ с 12 км/ч с лек автомобил в населено място.
Съгласно разпоредбата на чл.4 вр. чл.3 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС искането на
компетентните органи на издаващата Държава е придружено с преведено на български
език удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
При проверката на материализираното върху формуляра на удостоверението
съдържание,първоинстнационният съд с основание е констатирал,че са налице всички
изискуеми реквизити съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС.
Според съдържащата се в удостоверението информация,първоинстанционният
съд обосновано е приел,че се касае за нарушение на правилата за движение по
пътищата,за което не се изисква двойна наказуемост ,съгласно чл.30 ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС.Цитираното удостоверение съдържа и достатъчно информация
относно идентификация на лицето-български гражданин,вида на деянието,кратко
описание на съществените обстоятелства,при което е било извършено,правната му
квалификация и наложената санкция съобразно законодателството на издаващата
Държава,по отношение на която е признато задължение за плащане по смисъла на чл.3
ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС. Посочени са и датата на издаване на решението и датата
на влизането му в сила,с оглед проверка на релевантните давностни срокове.
С оглед гореизложеното,въззивната инстанция споделя застъпеното от първия
съд становище,че в разглеждания казус отсъстват факултативните основания за отказ
от признаване и изпълнение ,визирани в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС.
В отговор на възраженията в жалбата, свързани с участието на засегнатото лице
в производството пред компетентния оран на изпращащата Държава следва да се
отбележи ,че същото е било писмено, а българския гражданин е уведомен за
постановеното решение и сроковете за негово обжалване.Отразените в
удостоверението по чл.4 от Рамковото решение данни се приемат за
2
достоверни,доколкото е налице взаимно доверие между компетентните органи на
държавите-членки на ЕС и което доверие е в основата на сътрудничеството по
наказателни дела и в частност прилагане принципа за взаимно признаване на
финансови санкции между държавите-членки.
На следващо място,въззивният съд не може да се съгласи и с твърдението на
защитникът,че засегнатото лице няма постоянен адрес и тР. връзка с територията на
Република България.Същият е български гражданин,вярно е ,че упражнява правото си
на труд в чужда Държава ,но се връща периодично в България,където са неговите
близки и роднини и е неговият постоянен адрес.Отсъстват данни,че засегнатото лице
трайно/постоянно/ пребивава извън страната.
Неверен е и изводът на защитникът,че наложената на засегнатото лице
финансовата санкция е по -малка от 70 евро,поради което са налице предпоставките за
отказ от признаване,визирани в чл.35 т.6 от ЗПИИАКОРНФС.Съгласно чл.1 б.Б т.1 и 3
от Рамково решение 2005/214/ПВР по смисълът на решението „финансова санкция“ са
както задължението за плащане на парична сума,наложена с решение за осъждане
,така и паричните суми за разходи по съдебните или административни
процедури,които са свързани със самото решение.Доколкото Рамковото решение е
транспонирано в националния ЗПИИАКОРНФС съмнения относно точния смисъл на
понятието „финансова санкция“ няма.Сборът на задължението за
плащане,произтичащо от нарушението,извършено от засегнатото лице/50 евро/ и
съдебните разноски/28.50 евро/,възложени му с решението надхвърля сумата от 70
евро,посочена от законодателя.
В обобщение на гореизложеното,САС,НО,3 състав счита ,че атакуваното
решение на Окръжен съд-Благоевград е правилно и следва да бъде потвърдено,поради
което и на осн.чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИАКОРНФС,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.10.2024г.,постановено по чнд № 1066/24г. на
Окръжен съд-Благоевград,3 въззивен състав,с което е признато и прието за изпълнение
решение № 506663889991 от 29.01.2024г ,в сила от 17.02.2024г.за налагане на
финансова санкция от несъдебен орган на ФРГ по отношение на българския
гражданин Д. С. Е. ,роден на ********г. за извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата на територията на издаващата решението Държава.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4