№ 267
гр. Ловеч, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500153 по описа за 2022 година
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК***,
представлявано от изп. директор Димитър Борисов Ш. и прокуриста Милена Ванева,
чрез Адв. дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, представлявано от адвокат Х.И.
САК, съдебен адрес за връчване на книжа: гр.София, ул. "Три уши" № 8, ет. 4, срещу
Разпореждане № 65/ 27.01.2022г. по ч.гр.д.№ 40/2022г., Районен съд - гр. Луковит.
Считат, че разпореждането на PC - Ловеч е неправилно и незаконосъобразно.
Изтъква, че за да отхвърли изцяло заявлението по чл. 417 от ГПК,
първоинстанционният съд е приел, че същото не отговаря на изискванията на чл. 419
от ГПК – представените документи обосноваващи вземането не са надлежно заверени.
Вместо да проведе процедурата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК и да даде указания за
отстраняване на нередовностите, съдът е отхвърлил изцяло заявлението, което
съществено процесуално нарушение. Посочват още, че подаденото от тях заявление е
конкретизирано до степен, с която не е необходимо да се конкретизира повече и
същото е безспорно. Развиват подробни съображения и представят заверен препис от
описаните в заявлението документи.
Молят да бъде отменено разпореждането в атакуваната част, като бъде
постановено издаването на заповед за изпълнение, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Ю.Н. А., ЕГН
**********, от с. ***, Община Луковит, Област Ловеч, ул. „***“ № 52, за сумата от
12 458.80 лева – главница, ведно със законната върху главницата от датата на подаване
1
на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 654.31 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 08.07.2021 г. до 07.12.2021г.; сумата от 431.39
лева – мораторна лихва за периода от 08.07.2021 г. до 12.01.2022г.; сумата 59.00 лева -
такси за периода от 09.07.2021 г. до 12.01.2022 г, както и сумата 270.27 лева,
представляваща държавна такса, и сумата от 801.41 лева – адвокатско възнаграждение.
Претендират присъждане на направените разноски за държавна такса по настоящата
частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, видно от
пощенското клеймо, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за
това са следните.
Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до
Ловешкия районен съд от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК***, за парично вземане,
основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр.
с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Ю.Н. А., ЕГН **********, от с. ***, Община Луковит,
Област Ловеч, ул. „***“ № 52, по договор за потребителски FL1040108 от 08.01.2020 г.
за сумата от общо 13 513.50 лева, от които 12 458.80 лева – главница, ведно със
законната върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане; сумата от 654.31 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
08.07.2021 г. до 07.12.2021г.; сумата от 431.39 лева – мораторна лихва за периода от
08.07.2021 г. до 12.01.2022г.; сумата 59.00 лева - такси за периода от 09.07.2021 г. до
12.01.2022 г, както и сумата 270.27 лева, представляваща държавна такса, и сумата от
801.41 лева – адвокатско възнаграждение. Приложени са копия от договора за
потребителски кредит, погасителен план, действащата тарифа за таксите и
комисионните на банката, извлечение от счетоводните книги, писмо-покана; известие
за доставяне, писмо от Български пощи, опис на препоръчани пратки и пълномощни.
Заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло. Приел е, че същото не
отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410 от ГПК, тъй като към
него не са приложени в оригинал, описаните в него документи, без да даде указания в
тази насока и позовавайки се на указания по други дела, дадени на същия заявител.
При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз
основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на
настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води
счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението
2
от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да
служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.
Заявлението по повод, на което започва заповедното производство следва да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, към които
препраща чл. 410, ал.2, вр. чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.
Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно,
формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният
документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2
от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на
извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява
изискуемостта на вземането.
Съгласно т. 18 от TP № 4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да
настъпи предсрочната изискуемост не е достатъчно само да бъде констатирано
неизпълнение на задължението за плащане в уговорения срок, а е следвало кредиторът
да уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно изискуемо. В
конкретния случай е налице такова уведомяване на длъжника на 07.12.2021 година,
връчена лично.
Представените към молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист документи - извлечение от счетоводни книги са сред изброените в
чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ документи. Видно от
представените писмени доказателства между Банката и длъжника е сключен договор за
потребителски FL1040108 от 08.01.2020 г. за сумата 15 209.60 лева. Уговорен е лихвен
процент в размер на 10.95% за първите дванадесет месеца, като от тринадесетия месец
до крайния срок на издължаване променлив лихвен процент, в размер на 10.95%, който
представлява, сбор от референтния лихвен процент, плюс фиксирана договорна
надбавка. В случай на промяна на кредита, банката изготвя нов погасителен план,
който при поискване от длъжника да му бъде предоставен безвъзмездно, като
информация за промяната може да бъде направена чрез справка в системата за
електронно банкиране, в случай, че тази услуга е активирана с настоящия договор. При
просрочие се дължи законната лихва за забава, чийто размер е определен от
министерския съвет - чл.9. Съгласно чл. 3, ал.8 ГПР по отпуснатия кредит е 12.84%,
общата сума дължима от кредитополучателя към момента на сключване на договора е
21 368.09 лева. В договора е посочено, че длъжникът заплаща месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка в размер на 3.50 лева месечно. В чл.14 от
Договора е уговорено, че при непогасяване на една или повече месечни вноски,
банката има право да обяви кредита изцяло или частично за предсрочно изискеум.
3
Съгласно погасителния план кредитополучателят се е задължил да заплаща седемдесет
и две месечни анюитетни вноски по 289.11 лева месечно и отделно такса в размер на
3.50 лева. От приложеното извлечение от счетоводните книги е видно, че разрешеният
кредитен лимит е в размер на 15 209.60 лева, който е усвоен в пълен размер.
Пропуснатите плащания, считано от 08.07.2021 година са 5 броя в размер на 1 543.87
лева, конкретизирани по вид, размер и период. Посочено е общо задължение в размер
на 13 513.50 лева, представляващо сбор от конкретно посочени компоненти. Съгласно
извлечението договорът е обявен за предсрочно изискуем след писмено уведомяване
на длъжника чрез „Български пощи“ на 07.12.2021 година.
Към въззивната жалба са приложени надлежно заверени копия от приложените
към заявлението документи и е посочено, а в заявлението е посочено, че таксите са
формирани от четири броя месечни такси за обслужване на разплащателната сметка,
разкрита по потребителския кредит на обща стойност 14 лева и пет броя такси на обща
стойност 45 лева начислени съгласно чл.2, ал.2 от Договора, вр. Тарифата за такси и
комисионните на Банката, р. ХІV, б. „В“, т.10.
Длъжникът по процесния договор има качеството на потребител по смисъла на
§13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговорените такси са
нищожни поради заобикаляне на закона. Видно от данните по делото наред с главница
и договорна лихва, претенцията в заявлението, включва и начислени такса за
обслужване на сметката и такса по Тарифата за такси и комисионните на Банката, р.
ХІV, б. „В“, т.10, за действия по ограничаване на негативните последици при
просрочие. Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит,
приложим в настоящия случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В случая макар и наречени такси,
начислените разноски са в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Уговорените такси, чието заплащане е
обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне
на ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на
кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. По отношение на таксата за
обслужване на кредита, същата е начислена в противоречие с чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
По отношение на претендираните главница и лихви настоящата инстанция счита,
че заявлението и приложените към него писмени доказателства не установяват
подлежащо на изпълнение вземане. Това е така, защото в заповедното производство, с
4
оглед нищожността на посочените по-горе клаузи и извършените плащания по
договора, не е възможно да се установи размерът на дължимите и неплатени суми като
главница и лихви – договорна и мораторна.
С оглед изложеното молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл обжалваното разпореждане макар и при други съображения,
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от процеса разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 65/ 27.01.2022г. по ч.гр.д.№ 40/2022г.,
Районен съд - гр. Луковит.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5