Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на тридесети
ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от
съдията административно дело № 974/2022г.
Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §8 от
Преходни разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Производството е образувано по жалба на И.К.И. срещу
заповед №РД-653/04.04.2022г. на кмета на община Долни чифлик, с която е
одобрено попълването на поземлен имот 759 в кв.53 по дворищно-регулационния и
кадастрален план на с.Гроздьово, община Долни чифлик,
област Варна.
В жалбата се правят оплаквания, че административният
орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените
правила по смисъла на чл.146 т.3 от АПК,
тъй като предварително не са установени грешки в одобрените кадастрална карта и
регистри с акт, който да бъде подписан от служители на община Долни чифлик,
заявителя и пряко заинтересованите лица, с което да се удостовери относно липсата на спора за правото на собственост. Жалбоподателят
възразява, че процесният имот е нанесен без да са били налице предпоставките по
§8 и по §6 от ПР на ЗУТ. Наведени са
доводи и за противоречие с материално-правните разпоредби по смисъла на
чл.146 т.4 от АПК, тъй като не е налице
непълнота или грешка в кадастралния план съгласно определението в §1 т.16 от ДР на Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Подчертава се, че заявителят Я.Х. не е
представил доказателства за уредени
сметки по регулация, въпреки че са налице предаваеми
части, тъй като претендирания от него имот 759 за попълване всъщност е имот 434
и част от имот 436 по действащия кадастрален план. Тоест, нов имот 759 с площ
от 1763 кв.м е образуван от увеличението площта на имот 434 с 363 кв.м, докато самия Я.Х. се легитимира като собственик на
имот с площ от 1400 кв.м. Жалбоподателят смята, че
процесните 363 кв.м не е в резултат на неточно
заснемане, а представлява завземане на част от имот, предаден по регулация, но
при неуредени сметки по регулация.
В писмени бележки с.д.№
18959/19.12.2022г. жалбоподателят чрез адв. И. оспорва заповедта като
незаконосъобразна, защото с нея се отнемат 120 кв. м от имот 436 – собственост
на И.И., което представлява пререшаване на спор за правото на собственост,
който е извън правомощията на
административния орган. Сочи, че към обжалваната заповед липсва графична част,
което е в противоречие с чл.54 ал.4 от ЗКИР. Направено е поправка на
дворищно-регулационен план, но като правно основание е посочена промяна на
кадастрален план във връзка с непълноти и грешки. Смята,
че регулационните граници на имот 759 не са преобразувани в имотни, поради
владение на имота от Я.Г. в продължение на 10 години, и дворищно-регулационния
план не е приложен по реда на чл.33 ал.1 и 2 от Закона за териториално и
селищно устройство, позовавайки се на
Тълкувателно решение №3/1993г. на ВКС. Отбелязва, че Я.Х. е преместил границата
на имота си едва през 2021г., а не преди 10 години. Освен това, за да бъде
отразен урегулирания поземлен имот в кадастралната карта, съгласно §5 ал.1 от
ПЗР на ЗКИР трябва планът за регулация
да е приложен. Изтъква, че отчуждителното
действие на дворищно-регулационния план е било прекратено към датата на
подаване на заявлението на Я.Х. за неговото изменение. Жалбоподателят иска
обжалваната заповед да бъде изцяло отменена и да му бъдат присъдени сторените
по делото съдебни разноски.
Жалбоподателят е представил и становище с.д. №11299/20.07.2022г. чрез адв.И.,
в което подчертава, че с нанасянето на нов имот 759 се отнемат 120 кв.м от неговия имот 436, който е с площ от 1240 кв.м и от него са образувани УПИ І-436 и УПИ ІІ-436, което
му предава качеството на засегнато лице по §1 т.13 от ДР на ЗКИР. Смята, че
административният орган не е изследвал фактическата обстановка ,както изисква
разпоредбата на чл.35 от АПК и заповедта му се явява немотивирана, защото
изложените мотиви противоречат на диспозитива. Изтъква, че липсват непълноти и грешки в
кадастралния план от 1973 и подобно основание не може да бъде ползвано за попълването на имот 759. Изразява становище,
че регулацията не е приложена по отношение имота на Я.Х. и отчуждителното
действие на дворищно-регулационния план е отпаднало съгласно чл.33 ал.3 във
връзка с ал.1 и 2 от Закона за териториално и селищно устройство /отм./, тъй
като регулацията по него не е приложена. Жалбоподателят е наследник на К.И.Г. и
е представил негов документ за собственост – нотариален акт по давност №143 том
І дело 198/1975г. за недвижим имот – дворно място в с.Грьоздево
от 1240 кв.м при съседи – наследодателите на двете
заинтересовани лица – Г.Я.Х. /на Я.Г.Х./ и Х. П. Д./на Х.Й. Д./.
Ответникът – кметът на община Долни чифлик е изложил
писмено становище с изх.№ 9400-Д-142/1/ от 26.04.2022г., в която счита, че
жалбата е допустима, но неоснователна. Изтъква законосъобразност на издадената
от него заповед, като сочи, че геодезичното заснемане потвърждава, че новозаснетия имот 759 с площ от 1763 кв.м
по плана на с.Грьоздево се покрива с регулационните граници на УПИ
ІІІ-434 и УПИ ІV-434 в кв.53, собственост на Я.Х. и не засяга собственически
или други вещни права на жалбоподателя. Смята, че при издаване на оспорената заповед
не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен
правилно. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото
разноски.
Последвала е уточняваща молба от кмета на община Долни
чифлик чрез адв.И. с.д.
№11757/29.07.2022г., в която се обяснява, че вещно-прехвърлителното
действие на дворищно-регулационния план настъпва с приемането му и щом
придадените части са владени повече от 10 години, несъмнено са придобити в
собственост и §8 от ПР на ЗУТ е неприложим. Определеното обезщетение по този
план създава само облигационни отношения между съседите, които не влияят върху
правото на собственост върху придадените части. Ответникът счита, че към датата на
подаване на заявлението си за изменение на имот 434 в имот 759 от дворищно-регулационния
план на с.Грьоздево, урегулираните поземлени имоти на
Я.Х. са с приложена регулация по този план и въпросните 120 кв.м,
които им се придават от имота на жалбоподателя са придобити от заинтересованото
лице по давностно владение повече от 10 години,
поради което обжалваната заповед е изцяло законосъобразна.
Ответникът в писмена защита с.д.
№18566/12.12.2022г. чрез адв.И. отново пледира за законосъобразност на издадената от кмета на община Долни чифлик
заповед, с която имот 759 е нанесен в дворищно-регулационния и кадастрален план
на с.Грьоздево в съответствие с неговите регулационни
граници, които съвпадат с регулационните
граници на УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434. Счита, че липсват доказателства за
неуредени сметки по регулация между жалбоподателя и заинтересованата страна Я.Х..
Сочи, че с приемането на кадастралната карта на с.Грьоздево,
което е нов факт, настъпил в хода на съдебното производство, е отпаднало
действието на дворищно-регулационния план, поради което жалбоподателят вече не
притежава правен интерес от оспорване на заповедта, с която се променя именно
този дворищно-регулационен план. Поради това, иска от съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Идентични доводи са изложени от ответника и в негова
уточняваща молба с.д.№8416/30.05.202г., в която чрез пълномощника си отново
оспорва допустимостта на жалбата. Смята, че Я.Х. е поискал изменение на кадастралния
план и съгласно чл.54 ал.1 от ЗКИР в това производство по изменението няма
заинтересовани лица по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР. Сочи, че в
производството по изменение, кметът няма право да извършва правен анализ на
представените доказателства и подчертава, че обстоятелството за неуредени
сметки по регулация не е сред законово предвидените основания за отказ за
изменение. Отново заявява, че жалбоподателят не е представил доказателства за
право на собственост върху нов имот 759.
Заинтересованото лице Х.Й. Д.е
изразил становище с.д. № 17900/30.11.2022г. чрез адв.
П., като иска жалбата на И.К.И. да бъде изцяло уважена, тъй като липсва
основание за попълване на имот 759 в кв.53 от дворищно-регулационния план на с.Грьоздево, община Долни чифлик, защото планът не е
приложен и имотите се владеят по техните имотни граници, което не дава
основание за предаване на части от имота на И.К. към имота на Я.Х.. В писмен
отговор с.д. №9865/23.06.2022г. заявява, че Я.Х. не е
владял спорната част от имота на И.К. и е преместил оградата в края на 2021г.
До него момент тази част се е владяла от жалбоподателя и е представлявала
единствени достъп до неговия имот. Претендира присъждане на съдебни разноски по
представения списък.
Заинтересованото лице Я.Г.Х. оспорва жалбата като
неоснователна и също иска отхвърлянето ѝ ведно с присъждане на съдебни
разноски. В писмено становище с.д.№9954/24.06.2022г. чрез адв.Д.
оспорва жалбата като недопустима, тъй като е подадена от лице без правен
интерес от оспорване и като неоснователна. Подчертава, че правото на
собственост не му е оспорено и то се основава на няколко нотариални акта: №23
том І рег.№674 дело 23/2022г., №16 том І рег.№ 511 дело 16/2022г. и №92 том ІІ
рег.№ 6111 дело 292/2013г. Изтъква, че заповедта е издадена при спазване на
административно-производствените правила и материалния закон. Сочи, че
жалбоподателя и другото заинтересовани лице Х. Д.не
са представили документи за собственост върху имот 759 и не се явяват
заинтересовани лица по §1 т.13 от ДР на ЗКИР, поради което и не могат да
участват в производството по чл.54 ал.1 т.2 от ЗКИР. Заявява, че представеният от него проект
отговаря на дворищно-регулационния план и изменението цели границите на имот
759 да съвпаднат с регулационните граници на УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434. Смята,
че не са нарушени разпоредбите на §6 от ПЗР на ЗУТ и §8 от ПР на ЗУТ, тъй като предаваемите
по дворищно-регулационния план части са били заети от праводателите му по
надлежния ред и върху тях те са установили фактическа власт и давностното им владение е продължило повече от 40 години.
Позовава се на чл.39 от Закона за плановото изграждане на населените места
/ЗПИНМ/, според който придадените по дворищно-регулационния план части се
придобиват по силата на самия план. Аргументира се и с тълкувателно решение №3/1993г. на ОСГК на
Върховния съд, според което ако към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото
обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било
изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли 10 и
повече години, разпоредбата на §8 ал.1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и по
силата на дворищно-регулационния план тези части се считат за придобити. В писмено становище с.д.
№16211/01.11.2022г. изтъква, че законосъобразността на оспорения
административен акт се потвърждава от заповед № 18-9746/14.09.2022г., издадена
от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, с която е
одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри като са
променени границите на имот с идентификатор 17912.501.434, който преди
промяната е бил с площ 1814 кв.м и след това площта
му е станала 1764 кв.м,
собственост на Я.Г.Х.. Променени са границите и площта и на имот с
идентификатор 17912.501.435, собственост на Х.Й. Д., който е бил с площ 979 кв.м, но след промяната е станал 1134 кв.м.
Промяна има и по отношение имот с идентификатор 17912.501.1174, собственост на К.И.Г.
/наследодател на жалбоподателя И.К.И./, като неговата площ от 829 кв.м е станала 724 кв.м. В
писмени бележки с.д. №18309/07.12.2022г.
заинтересованото лице чрез адв.Д. оспорва
допустимостта на жалбата и моли да бъде оставена без разглеждане. Изтъква, че
жалбоподателят не се явява засегнато лице по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР,
което да може да обжалва процесната заповед. Изложени са аргументи и за неоснователност
на оспорването, като подчертава, че извършеното изменение съответства на
документите за собственост на Я.Х..
Заповед №РД-653/04.04.2022г., издадена от кмета на
община Долни чифлик е била съобщена на И.К. чрез пълномощника му адв.Д.Г. на 07.04.2022г., видно от обратната разписка и
жалбата е била подадена на 20.04.2022г., т.е. в законоустановения 14-дневен
срок за обжалване.
По отношение на възражението на ответника за отпаднал
правен интерес от оспорване у И.К., поради приемане на кадастралната карта на с.Грьоздево и съответно отпадане действието на
дворищно-регулационния план, съдът изразява следното становище: На първо място,
има значителна разлика между понятията: „отпаднало отчуждително
действие“ по §8 ал.1 от ПР на ЗУТ, „прекратяване действието на план“ по чл.136 ал.3 от ЗУТ и
„прекратяване на поддържането на кадастралните планове“ от общинската
администрация след приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри“ по
§ 4 ал.4 от ПЗР на ЗКИР. Относно предпоставките за отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационните планове,
съдът ще изрази становище при обсъждане основателността на жалбата.
Разпоредбата на §6 ал.7 от ПР на ЗУТ сочи, че
наличните кадастрални планове и дворищно-регулационни планове се ползват за
изработване на кадастрална карта. Разпоредбите на §4 и §6 от ПЗР на ЗКИР не
говорят за прекратяване действието на кадастралните планове при приемането на
кадастралните карти, а за прекратяване
поддържането на кадастралните планове, които по цитираните по-горе разпоредби
стават част от кадастралната карта. Следователно, след приемане на кадастрална
карта за даден район, отпада възможността общинската администрация, която е
поддържала предходния кадастрален план
да може да го променя. Иначе казано, с приемането на кадастралната карта
се прекратява правомощието на кмета на дадена община да може да променя
кадастралния план за района. Твърдението, че с приемането на кадастралната
карта не се прекратява напълно действието на дворищно-регулационния план се
подкрепя от разпоредбата на чл.53 т.5 б.“б“ от ЗКИР,
според която кадастралната карта и кадастралните регистри могат да бъдат
изменени във връзка с прилагане на влезлите в сила неприложени
дворищно-регулационни планове по § 8, ал. 2, т. 1 от преходните разпоредби на Закона за
устройство на територията.
Отпадане
възможността общинската администрация да изменя кадастралния план при вече приета кадастрална
карта не съответства на отпадане на правото засегнато лице да оспори изменение
на кадастрален план, въпреки че вече да
е приета кадастрална карта. С оглед на това, жалбата на И.К. не е лишена от
правен интерес от оспорване след приемане на кадастралната карта и регистри на с.Грьоздево.
Съдът изразява следните съображения относно
възражението на заинтересованата страна Я.Х. за това, че жалбоподателят не се
явява засегнато лице по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР: В приетата по делото
съдебно-техническа експертиза с.д. 15895/25.10.2022г.
вещото лице е установило, че с обжалваното нанасяне на имот 759 се засягат
границите и площта на имот с идентификатор 17912.501.1174, който е собственост
на И.К., което се подкрепя от изготвената от вещото лице комбинирана скица,
както и е видно първоначално приетата кадастрална карта на урбанизираната
територия на с.Грьоздево със заповед
№РД018-80/19.04.2022г. на изп.директор на АГКК и нейното изменение, извършено със заповед
№18-9746/14.09.2022г. на началника на СГКК-Варна. Предвид изложеното, съдът
намира за неоснователно твърдението на ответника и на заинтересованото лице Я.Х.
за недопустимост на жалбата на И.К..
От приложените към жалбата и с
административната преписка доказателства и тези събрани по делото, както и
предвид изявленията на страните и техните процесуални представители, ХІХ състав
на Варненски административен съд, намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството пред кмета на община Долни чифлик
е започнало по искане на Я.Г.Х. от 07.02.2022г. за попълване по реда на чл.51
от ЗКИР на кадастралния план с новозаснет имот 759 в
кв.53 от плана на с.Грьоздево. Към искането е
приложен нотариален акт №23 том І рег.№ 674 дело 23 от 2022г., според който Я.Х.
е закупил 1/6 ид.ч. от имот целия с площ 1763 кв.м, представляващ УПИ ІІІ-434 с площ 843 кв.м и поземлен имот съставляващ УПИ ІV-434 с площ от 920 кв.м в кв.53 по кадастралния и дворищно-регулационен план
на с.Грьоздево. По силата на нот.акт
№16 том І рег.№ 511 дело №16 от 2022г. Я.Х. е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от поземлен имот целия с площ от 1763 кв.м, съставляващ УПИ ІІІ-434 с площ от 843 кв.м и поземлен имот съставляващ УПИ ІV-434 с площ от 920 кв.м. Заинтересованото лице Я.Х. е надарен с нот.акт №92 том ІІ рег.№ 6111 дело 292 от 2013г. със
собственост върху 2/3 ид.ч. от поземлен имот в с.Грьоздево с площ 933.33/1400 кв.м
ид.ч., съставляващ УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434 в кв.53
по плана на с.Грьоздево, одобрен със заповед
№3360/16.05.1973г. В нотариалния акт е описано, че имотът получен от Я.Х. в
дарение е идентичен с поземлен имот 224
и е включен в УПИ V-224 по плана на селото. Към искането е приложен
проект за попълване на плана на с.Грьоздево с ПИ 434
/УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434 в кв.53/. В обяснителната записка към проекта е
записано, че се поправят границите на ПИ 434 и този номер се заличава, като се
записва проектен кадастрален номер на имота 759 с площ 1763 кв.м.
Скицата-проект, представена от Я.Х.
показва, че същия е поискал кадастралните граници на имот 434, в площта на
който са разположени УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434 да бъдат променени така, че да
съвпаднат с регулационните граници на тези два урегулирани имота. Във връзка с
това изменение на поземлен имот 434 е образуван нов имот 759, чийто кадастрални
граници съвпадат с регулационните граници на УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434. От скицата-проект
е видно, че източната граница на имот 434 съвпада с източната граница на УПИ
ІV-434 и става източна граница на нов имот 759. Западната граница на имот 434
се променя, като в тази част границата на нов имот 759 съвпада със западната
граница на УПИ ІІІ-434, което от своя страна е свързано с отнемане на площ от
УПИ ІІ-436 /собственост на жалбоподателя/ във формата на триъгълник, която
влиза в очертанията на нов имот 759 и на север граничи с уличната регулация. От
техническата експертиза към искането на Я.Х. е отразено, че имотът по негов нот.акт от 1971г. с площ от 1400 кв.м
с пл.номер 224 е включен в УПИ V-224 с площ 1763 кв.м. Посочено, е че с нот.акт от 2013г. Я.Х.
е придобил 2/3 ид.ч. от имот, съставляващ УПИ ІІІ-434
и УПИ ІV-434 идентичен с ПИ 224, включен в УПИ V-224 с площ 933.33/1400 кв.м ид.ч. Отбелязано е, че
имотът по нот. Акт 92/2013г., с който Я.Х. е надарен
с 2/3 ид.ч. от имот съставляващ УПИ ІІІ-434 и УПИ
ІV-434 по плана на с.Грьоздево целия с площ от 1400 кв.м всъщност е с погрешно посочена площ в следствие
използването на неточни методи за изчисляване и всъщност е с площ от 1763 кв.м и представлява УПИ ІІІ-434 с площ от 843 кв.м и УПИ ІV-434 с площ от 920 кв.м.
Към административната преписка е приложена
извадка от регулационния план на с.Грьоздево, в който
със сини линии са изчертани УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434,
които са собственост на Я.Х., с черни линии е изчертан
ПИ 434, в чиято площ попадат посочените два урегулирани имота. На запад от тях
е разположен УПИ ІІ-436 – собственост на И.К., чиято източна граница в черно не
съвпада с регулационната граница в синьо. На югозапад е видно, че с промяната
на границата на ПИ 434 – на Я.Х. се променя североизточната граница на имот 435
– собственост на Х. Д.. В разписния лист към този план жалбоподателят е вписан
като собственик на ПИ 436, за ПИ 434 са вписани като собственици наследниците
на Георги Янков Х. и от него са образувани УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434. От имот
435 са образувани УПИ Х-435 и УПИ ХІ-435 и двата записани в собственост на
наследодателите на Х. Д.. От имот 436 са
обособени УПИ І-436, УПИ ІІ-436 и УПИ ХІІ-436, за които са вписани като
собственици: И.К.И., Георги К.И. и К.И.Г..
От скица №779/17.12.2021г. става ясно, че с
дворищно-регулационния план от ПИ 436 /на жалбоподателя/ се отнемат 120 кв.м, които се включват в УПИ ІІІ-434 /на Я.Х./. Това
обстоятелство се доказва и от останалия графичен материал, приложен по делото
включително и от извадките от
дворищно-регулационния план, който е одобрен с приложената по делото заповед
№3360/10.V.1973г. за одобряване на регулационен план на основание §60 във
връзка с §33 и §58 от Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане
на населените места /отм./.
Със заповед №РД-653/04.04.2022г., издадена
от кмета на община Долни чифлик е уважено искането на Я.Х. за попълване на новозаснетия имот 759 в дворищно-регулационния и
кадастрален план на с.Грьоздево, като е изтъкнато, че
заявителя се е легитимирал като собственик на УПИ ІІІ-434 с площ от 843 кв.м и УПИ ІV-434 с площ от 920 кв.м.
В мотивите на заповедта е посочено, че И.К. и Х. Д.не
са доказали наличието на неуредени сметки по регулация с Я.Х., което обосновава прилагането на §6 и
§8 от ЗУТ. Посочено е, че нанасянето на нов имот 759 е по негови
материализирани на място граници – с ограда на проблемните места, които
навлизат в територията на имотите на жалбоподателя и другото заинтересовано
лице Х. Д..
Доказване наличие на неуредени сметки
по регулация – е превратно и подвеждащо използване на думите, така че да се
внуши, че става въпрос за доказване на положителен факт. Всъщност,
административният орган незаконосъобразно
е вменил на И.К. и Х. Д.задължение да доказват отрицателен факт – неналичие на неуредени сметки. Посочените аргументи на
административния орган са неправилни, защото никой не е задължен да доказва
отрицателни факти. И доказателствената тежест свързана със сметките по
регулация изобщо не лежи върху И.К. и Х. Д., а е в задълженията на Я.Х. да докаже положителния
факт, че сметките по регулация са уредени със засегнатите лица. И съответно в
задължение на административния орган е да провери дали са уредени сметките по
регулация, за да предприеме нейното прилагане. Констатацията в заповедта, че И.К.
и Х. Д.не са се легитимирали като собственици на имот
759 и единствено документите представени от Я.Х. доказват неговата собственост
представляват по същество разрешаване на правен спор за собственост, с каквито
правомощия административният орган не разполага. В действителност, кметът на
община Долни чифлик в оспорената му заповед е изиграл ролята на нотариус,
каквито правомощия безспорно няма.
Свидетелските показания на разпитаните в
хода на съдебното производство: И. И.Т. и Р. Х. В. сочат, че Я.Х. е преместил
оградата на неговия имот през декември 2021г. Тоест, свидетелите опровергават
твърдението на заинтересованата страна Я.Х., че е придобил спорната площ по давностно владение в продължение на 10 години, което той не
доказа с документи. Техните показания се подкрепят и от представеното копие от
жалбата на И.К. ***, която е входирана на
10.01.2022г. и в нея се съдържа оплакване, че Я.Г.Х. неоснователно е заградил
част от неговия имот, който ползва повече от 50 години. Свидетелските показания
се потвърждават и от извадките на стр.82 и стр.84 от първоначално одобрената кадастрална карта за
урбанизираната територия на с.Грьоздево /в която
попадат процесните имоти/, одобрена със заповед №РД-18-80/19.04.2022г. на из.директор на АГКК, в която имот 434 е изчертан
с отбелязване на оградата, която го обгражда със същите имотни граници, с които
е съществувал и в дворищно-регулационния и кадастрален план от 1973г. Липсват
каквито и да било доказателства, че Я.Х. или неговите наследодатели са владели
процесните предаваеми части 10 и повече години.
Направените в тази посока твърдения не представляват доказателства и подлежат
на самостоятелно доказване, поради което не могат да заместят подобна
доказателствена празнота.
Приетата по делото съдебно-техническа
експертиза с.д. №15895/25.10.2022г., изготвена от инж.Д.К.Д. установява следното: Имоти с идентификатори
17912.501.434, 17912.501.1174 и 17912.501.436 се намират в урбанизираната
територия на с.Грьоздево и площта на имот 759
отговаря на документите за собственост на Я.Х.. Този извод на вещото лице
противоречи на наличните по делото данни, които сочат, че Г.Я.Х. – наследодател на Я.Х. е придобил в
собственост по давностно владение дворно място от
1400 кв.м, което не е равнозначно на собственост
върху 1763 кв.м, с каквато площ е нов имот 759. Следва
да се има предвид, че съгласно нотариален акт №23 том І рег.№ 674 дело 23 от
2022г., Я.Х. е закупил 1/6 ид.ч. от имот целия с площ
1763 кв.м, представляващ УПИ ІІІ-434 с площ 843 кв.м и поземлен имот съставляващ УПИ ІV-434 с площ от 920 кв.м в кв.53 по кадастралния и дворищно-регулационен план
на с.Грьоздево. Тези 1/6 ид.ч.
от 1763 кв.м се равняват на 587.67 кв.м. По силата на нот.акт №16
том І рег.№ 511 дело №16 от 2022г. Я.Х. е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от поземлен имот целия с площ от 1763 кв.м, съставляващ УПИ ІІІ-434 с площ от 843 кв.м и поземлен имот съставляващ УПИ ІV-434 с площ от 920 кв.м. Съответно 1/3 ид.ч. от 1763
кв.м представляват 293.83 кв.м.
Заинтересованото лице Я.Х. е надарен с нот.акт №92
том ІІ рег.№ 6111 дело 292 от 2013г. със собственост върху 2/3 ид.ч. от поземлен имот в с.Грьоздево
с площ 933.33/1400 кв.м ид.ч.,
съставляващ УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434. Сумирани площите показват, че документите
му за собственост не го легитимират като собственик на 1763 кв.м,
което опровергава твърдението на вещото лице, че имот 759 отговаря по площ и
граници на представените от Я.Х. нотариални актове.
При изслужване на заключението по
експертизата в съдебното заседание на втори ноември 2022г., инж. Д. уточни, че
планът – предмет на обжалваната заповед е кадастрален и регулационен, т.е.
кадастрален план с регулация. Това негово твърдение се потвърждава от факта, че
имотите на жалбоподателя и на заинтересованите лица имат номера на урегулирани
поземлени имоти и същевременно имат и кадастрални номера. Сочи, че при
справката, която е направил в община Долни чифлик не са му показали протоколи
за оценка на предаваеми части по регулация, документи
за плащане сметки по регулация, или
молби за прилагане на дворищно-регулационния план. Такива доказателства не бяха
представени нито от ответника, нито от Я.Х. и в хода на съдебното производство
въпреки изричните указания на съда. Приложеният нечетлив протокол за оценка на предаваеми части по
регулация от недвижими имоти съгласно Закона и Правилника за плановото
изграждане на населените места, по никакъв начин не доказва, че обезщетението
за предаваемите по дворищно-регулационния план части
към имот 759 е било надлежно заплатено в законоустановените срокове.
Вещото лице уточни, че последвалото
изменение на кадастралната карта съвпада с прилагането на дворищно-регулационния план,
обжалвано в настоящото производство и това се потвърждава от графичния материал,
представен по делото, обсъден по-долу в
настоящото съдебно решение.
Със заповед №РД-18-80/19.04.2022г. на изп.директора на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за
урбанизираната територия в землището на с.Грьоздево,
община Долни чифлик и заповедта е била обнародвана в бр.35 от 10.05.2022г. на
Държавен вестник. Със заповед №РД-18-1511/16.08.2018г. на изп.директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са одобрени кадастралната
карта и кадастралните регистри за неурбанизирана
територия в землището на с.Грьоздево, община Долни чифлик,
която е била обнародвана в Държавен вестник бр.80/28.09.2018г.
Към уточняваща молба на ответника с.д.№10652 са приложени извадка от
регулационния план на с.Грьоздево, одобрен със
заповед №3360/10.05.1973г. и извадка от действащата кадастрална карта на
селото, приета със заповед №РД-18-80/19.04.2022г. и при съпоставката им става
ясно, че УПИ ІІ-436 /собственост на жалбоподателя/ е нанесен в кадастралната
карта с идентификатор 17912.501.1174, УПИ
І-436 е нанесен с идентификатор 17912.501.436, УПИ ХІІ-436 е нанесен с
идентификатор 17912.501.1175. Имотите собственост на Х. Д.: УПИ ХІ-435 е
нанесен с идентификатор 17912.501.1176, УПИ Х-435 е нанесен с идентификатор
17912.501.435. Имотите на Я.Х.: УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434 не са нанесени с
регулацията си по дворищно-регулационния план от 1973г., а са обединени в един
имот нанесен с идентификатор 17912.501.434 с площ от 1814 кв.м.
Тоест, в одобрената на 19.04.2022г. кадастрална карта за урбанизираната
територия на с.Грьоздево имот 434 е нанесен почти
така, както е съществувал в предходния
кадастрален план от 1973г., но с по-голяма площ и неговите кадастрални граници
не съвпадат с регулационните граници от дворищно-регулационния план на УПИ
ІІІ-434 и УПИ ІV-434. Това обстоятелство, отразено в извадките /на стр.82 и на стр.84, приложена към
уточняваща молба с.д. №10652 от 07.07.2022г. на кмета
на община Долни чифлик/ от новоприетата кадастрална карта, изготвени от Службата
по геодезия, картография и кадастър – Варна
доказват, че регулацията не е приложена по отношение на имот 434, в
противен случай съгласно §5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР този имот щеше да бъде отразен в кадастралната карта с регулационните граници
на УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434.
Едва след изменение инициирано от Я.Х. /докато тече
настоящото съдебно производство/ на вече приетата кадастрална карта на с.Грьоздево със заповед № 18-9746/14.09.2022г. на началника
на СГКК - Варна и издадената във връзка с нея скицата №15-1267731/31.10.2022г.
имот с идентификатор 17912.501.434 е
нанесен с площ 1764 кв.м и неговите кадастрални
граници съвпадат с регулационните граници от дворищно-регулационния план от
1973 г. на УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434. Изменението на новоприетата кадастрална
карта на селото е извършено на основание чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР, т.е. при
установени непълноти и грешки в кадастралната карта,
които според определението в §1 т.16 от ДР на ЗКИР представляват несъответствия в границите и очертанията
на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Неснователно е
твърдението на ответника и на заинтересованото лице Я.Х., че при производство
за изменение на кадастралната карта по реда на чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР няма
заинтересовани лица и на това основание и жалбоподателят няма правен интерес от
оспорване в настоящото производство. Разпоредбата на чл.54 от ЗКИР много
подробно и ясно разяснява как се отстраняват непълноти
и грешки в кадастралната карта, като за целта се изисква и изготвяне на проект
за изменение. Алинея 2 на чл.54 от ЗКИР е категорична, че при спор за
материално право, непълнотата и грешката в кадастралната карта се отстранява след решаване на спора по
съдебен ред. Тоест, разпоредбата на ал.2 и ал.4 /която изисква уведомяване на
заинтересованите лица, чиито имоти са засегнати от изменението/ на чл.54 от ЗКИР потвърждават задължителното участие на заинтересованите лица. Пред
административният орган – кмета на община Долни чифлик е имало неопровержими
доказателства за наличие на спор за правото на собственост върху частите, които
се отнемат в полза на имота на Я.Х. от имотите на жалбоподателя и на другото
заинтересовано лице Х. Д.. Повече от сигурно, че пред началника на СГКК – Варна
също е имало правни индиции за съществуването на
материално-правен спор между И.К. и Х. Д.от една
страна и Я.Х. от друга страна, който
спор ако беше взет под внимание щеше да
обоснове законосъобразен отказ за
изменение. И обратното, издаването на заповед в противоречие на чл.54 ал.2 от ЗКИР при спор за правото на собственост води до нейната незаконосъобразност.
Съдът е длъжен да съпостави с целия доказателствен материал,
събран по делото твърдението, изложено в техническата експертиза, изготвена от
инж. Людмила И. и представена от Я.Х. към искането му за прилагане на дворищно-регулационния и кадастрален план
на с.Грьоздево, че разликата от 363 кв.м между площите на нов имот 759
и предходните на него 224 и следващ 434 се дължи на прилагането на „неточни
методи за изчисляване“.
В професионалния сайт „Геомедия“
https://www.geomedia.bg/geodesia/tochnost-na-ploshtite-na-zemlishatata-ks1970-kam-bgs2005/,
чийто партньори са Камарата на инженерите по геодезия, Асоциацията на геодезическите фирми, Агенцията по геодезия, картография и
кадастър и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към който сайт има и професионално списания „Геомедия“ е публикуван следния анализ:
Съгласно Постановление на Министерския съвет № 153 от
29 юли 2010 г., у нас се въвежда използването на Българска геодезическа
система (БГС) 2005, която трябва да замени всички използвани досега координатни
системи. Важно е да се знае, че поради
различните методи на дефиниране на координатите в различните координатни
системи, след трансформацията на координатите на имота от една координатна
система в друга, изчислената площ може да се различава до 0.3 % в зависимост от
формата и местоположението на имота. Например имот с площ 100 дка в КС 1970 г.
след трансформацията в WGS84 (UTM) може да се окаже с площ между 99.7 дка и
100.3 дка. Най-големите разлики в площите биха се получили при имоти в Западна
България, защото попадат извън зона 35N.
След публикуване на Инструкция
№ РД-02-20-12 от 03 август 2012 год. за преобразуване на съществуващите геодезически и картографски материали и данни в БГС2005, точността на трансформация между
координатни системи 1930 год. и 1950 год. е 0,001”. Мащабът на КС1930 е 0,9999,
а на КС1950 е 1.0000, т.е разликата в разстояние 1 км
по централния меридиан е 10 см.
Разликата в площите е малка заради използването на Гаусова
проекция в двете координатни системи. При трансформация между КС1950 и КС1970 разлики
в разстоянията и площите практически няма, защото мащабът и на двете
координатни системи е 1.0000. Освен това, поради разделянето на страната на
четири зони, разстоянието от централната точка до периферията на всяка зона е
по-малко от 250 км, следователно точността на проекционните координати е
0.00001”. При трансформация между КС1970 и БГС2005 (UTM), тъй като мащабите са
различни – при БГС2005 е 0,9996, а при КС1970 е 1.0000 ще се явят разлики за
разстояние 1 км по централния меридиан 40 см. В площите ще се прояви разлика
заради различните проекционни повърхнини. При трансформация между КС1970 и
БГС2005 (Кадастрална система), тъй като проекциите са еднотипни, то следва, че
разликите в разстоянията и площите трябва да са практически незначими. Трансформирането
на координати на точки в съществуващите до сега координатните системи в БГС2005
се извършва съгласно глава трета, раздел I на Приложение №20 към Инструкцията,
и дадените съответни работни формули и
трансформационни параметри. Те са отразени в софтуера BGSTrans,
който е официално приет и се разпространява от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър.
Следователно, щом разликата между координатната
система от 1970г., по която е изготвен процесния дворищно-регулационен и
кадастрален план на с.Грьоздево и Българската геодезическа система от 2005г. е на 1 км – 40 см, което
напълно изключва вероятността 363 кв.м разлика в
площите на нов имот 759 и предходните на него 224 и
следващ 434 да се дължи на прилагането на „неточни методи за изчисляване“,
както е заявила инж.Людмила И. в изготвената от нея
експертиза, която Я.Х. е приложил към заявлението си за прилагане на
дворищно-регулационния и кадастрален план на с.Грьоздево.
Твърдението, че такава огромна разлика може да се дължи на „неточни методи на
изчисляване“ цели нерегламентирано и незаконосъобразно изменение на правото на
собственост, което според българското законодателство може да бъде постановено
единствено от гражданския съд по пътя на исково производство.
Изявлението на изслушаният пред съда инж.Д.Д. в качеството му на назначено вещо лице, че
регулацията по дворищно-регулационния план от 1973 г. на с.Грьоздево
е приложена противоречи на самата обжалвана заповед, защото ако в
действителност беше приложена регулацията по цитирания план, тогава нямаше
изобщо да се стигне до нейното изменение и настоящото дело нямаше да се води. В
същия смисъл са и разпоредбите на §6 и §8 от ПР за ЗУТ, които регламентират
изменението на влезли в сила дворищно-регулационни планове с неприложена регулация.
Няма спор по делото, че предмет на
обжалваната заповед е дворищно-регулационен и кадастрален план на с.Грьоздево, приет през 1973г., т.е. това е комбиниран план
с две разработки: регулационна, по която парцелите получават индивидуални
регулационни линии и стават урегулирани поземлени имоти и кадастрален план, в
чиято кадастрална основа парцелите остават изчертани
с черни линии по техните имотни граници. Ето защо, самият план има следните изчертавания: с черни линии са отбелязани
кадастралните граници, а със сини вътрешните регулационни линии на имоти, а с
червени – уличната регулация. Същите означения се ползват и понастоящем при
изработването на плановете по ЗУТ.
Факт е,
че имот 434 е изчертан с черни линии в
кадастралната основа на въпросния план от 1973г. и е ограден с материализирана
граница, която също е нанесена в кадастралната основа на селото и не съвпада с
регулационната граница на УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434. Имот 434 е нанесен по същия начин със същите
кадастрални граници и същия номер в новата кадастрална карта на с.Грьоздево /извадка на стр.82 и стр.84 от делото/, приета
със заповед №РД-18-80/19.04.2022г. на изп.директора
на АГКК. В първоначално одобрената кадастрална карта имот 434 е нанесен с
отбелязване на съществуващата на място ограда, което от една страна опровергава
твърдението на Я.Х., че оградата е съществувала по западната регулационна
граница на УПИ ІІІ-434 повече от 10 години и от друга страна, потвърждава
извода, че с обжалвания административен акт е извършено изменение на имот 434 в
имот 759, свързано с прилагане на регулацията по дворищно-регулационния план.
Факт е, че дворищната регулация не е
приложена и това се доказва по неоспорим начин от извадките от първоначално
одобрената кадастрална карта на селото, в която имот 434 е нанесен по неговата кадастрална граница към имот 17912.501.1174
/собственост на жалбоподателя/ от
кадастралната основа на дворищно-регулационния и кадастралния план от 1973г. Едва
с последвалото изменение на кадастралната карта със заповед
№18-9746/14.09.2022г. на началника на СГКК – Варна е образуван нов имот 759,
чийто граници приемат регулационните граници на УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434 от
дворищно-регулационния план. При последвалото на 14.09.2022г. изменение на
кадастралната карта, площта на имота на
жалбоподателя с № 1174 е намалена от 829 кв.м на 724 кв.м, докато площта на имот 17912.501.435 /на
заинтересованото лице Х.Й. Д./ е увеличена от 979 кв.м
на 1134 кв.м.
Горното несъмнено доказва, че оспореното попълване
на имот 759 на дворищно-регулационния и
кадастрален план от 1973г. на с.Грьоздево цели прилагането на дворищната регулация и
съответно промяната на имотните граници на имот 434, които са и кадастрални
съобразно регулационните линии. Иначе казано, изменението на кадастралната
основа по процесния план по своята същина представлява прилагане на регулацията
по дворищно-регулационната част на плана. Това се потвърждава и от самата
разпоредителна част /диспозитива/ и мотивите на оспорената заповед, както и от целия
доказателствен материал, събран в производството пред съда, от които става
ясно, че се изменя имот 434 в нов имот 759, което на практика представлява
прилагане на регулацията на УПИ ІІІ-434 и УПИ ІV-434 по дворищно-регулационната
част на плана от 1973г. на с.Грьоздево.
Основните правни въпроси са: Било ли е възможно
законосъобразно прилагане на регулацията
по дворищно-регулационен план по отношение на имот 434 чрез попълване на имот
759 към датата на издаване на заповед
№РД-653/04.04.2022г. на кмета на община Долни чифлик? Налице ли са непълноти или грешки в кадастралната основа на процесния
план по отношение на имот 434, което да налага преобразуването му в имот 759 ?
Варненският административен съд, ХІХ
състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
За да се отговори на основните и най-важни
правни въпроси трябва да се разгледат разпоредбите на §6 и §8
от ПР на ЗУТ.
Действително, влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове могат да послужат
за изменение на кадастралната карта съгласно чл.53а т.5 б.“б“ от ЗКИР,
в същото време, обаче не трябва да се забравя и разпоредбата на §32 ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. - ДВ, бр.
41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г.), която гласи: „При служебно изменение на плановете по § 8, ал. 1 от преходните разпоредби на Закона за
устройство на територията въз основа на заповед на органите
по чл. 135, ал. 1 във връзка с ал. 5 от
същия закон, ако не е реализирана нито една от възможностите за прилагане на
заварените дворищно-регулационни планове по §
8, ал. 2 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията,
поземлените имоти се урегулират по правилата на чл. 17 от Закона за устройство на територията.“. Освен
това, не случайно сред основанията по чл.134 ал.2 от ЗУТ за изменение на
влезлите в сила подробни устройствени планове /ПУП/ не фигурира прилагане на
неприложен дворищно-регулационен план, а съществува основание по чл.134 ал.2
т.2 от ЗУТ за изменение на ПУП във връзка с изменение на кадастрален план или
одобрение или изменение на кадастрална карта. Това законодателно предвиждане е съобразено с преклузивните срокове по § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ.
Съгласно §6 ал.2 от ПР
на ЗУТ, действалите към деня на влизане
в сила на този закон / Закон за устройство на територията, обн.
ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г./ дворищно-регулационни
планове е можело да бъдат приложени по досегашния ред /тоест по реда, който е
бил предвиден в отменения Закон за териториално и селищно устройство/ в
6-месечен срок от деня на влизането в сила на Закона за устройство на
територията, т.е. до 2 юли 2001г. Общинската администрация е била длъжна за
осигури извършването на необходимите
оценки в едномесечен срок от постъпване на искането, но не по-късно от 2 юли
2001г.
Съгласно ал.4 на §6 от
ПР на ЗУТ, дворищно-регулационни планове, които са били внесени за обявяване до
31 май 2001г. и съответно са били одобрени до 31 декември 2001г. са можели да
бъдат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането
им в сила. Общинската администрация е била длъжна да осигури извършването на необходимите оценки в
едномесечен срок от постъпване на искането. Повече от ясно е, че през 2022г.
този 6-месечен срок отдавна е изтекъл по отношение на план одобрен до 31 декември 2001г.
Нормата на ал.5 на §6
от ПР на ЗУТ е императивна и гласи: „След изтичане на сроковете по ал. 2 и 4 не
могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищно-регулационен парцел, за
който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация,
когато такива обезщетения се предвиждат.“.
Необходимо е да се
разясни, че самите дворищно-регулационни планове са въведени със Закона за
плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/, който е действал от 1949г. до
1973г. и понастоящем отменен. Неправилно е позоваването на заинтересованата
страна Я.Х. и на ответника на
разпоредбата на чл.39 ал.3 от
отдавна отменения ЗПИНМ, според която: собствеността на придадените по дворищно-регулационния план
недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план,
като между собствениците на имотите остава да се уредят облигационните
отношения за заплащане на придаваемите части. В
Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ действал от 1973г. до
приемането на Закона за устройство на територията през 2001г., прилагането на
дворищно-регулационните планове по ЗТСУ е било почти идентично на уредбата по ЗПИНМ. Дворищно-регулационният
план е имал непосредствено отчуждително действие за придаваемите
части. Собствеността върху придаваемите части е преминавала
по силата на самата регулация, но тя е получавала
значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е била приложена, тъй
като дотогава при евентуалното ѝ изменение или създаване на цялостна нова
регулация се е изхождало от първоначалното положение на имотите. Последиците от
отчуждителното действие на дворищно-регулационния
план са се уреждали в ЗТСУ или по взаимно съгласие с нотариално-заверено
заявление до общината, или с оценяване от общината на придаваемите
части и заплащането им от длъжника по дворищно-регулационния план.
Не трябва да се забравя, че предмет
на настоящото дело е заповед издадена през 2022г. на основание Закона за
кадастъра и имотния регистър и Закона за устройство на територията. Съгласно
чл.142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Следователно, законосъобразността на
обжалваната заповед не може да бъде преценявана през призмата на отменените
Закон за плановото изграждане на населените места и Закон за териториално и
селищно устройство. В този смисъл, няма как да се приеме, че собствеността
върху предадените по дворищно-регулационния план на с.Грьоздево
части от недвижимите имоти на жалбоподателя към имота на заинтересованото лице Я.Х.
е била придобита от него или от неговия наследодател по силата на самия план
още с влизането му в сила без да се държи сметка дали към него момент или към
настоящия момент са уредени сметките по регулация, т.е. дали са платени
дължимите обезщетения за предаваемите части от чужди
имоти.
Съдът счита, че Тълкувателно решение №3 от 1993 г. на
ОСГК на ВС развиващо понятието „приложен регулационен план“ по смисъла на чл.32, ал. 1, т. 5 от ЗТСУ и
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ е било актуално и приложимо само до
приемането на §22 от Заключителните разпоредби на ЗУТ, чиято норма
регламентира, че подробните устройствени планове в т.ч. дворищно-регулационните
се считат за приложени по отношение на регулацията в три хипотези, като относимите към
делото са тези по §22 ал.1 т.1 б.“б“ и б.“в“ от ЗР на ЗУТ – със
сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато
такива се предвиждат; с изплащане на обезщетението. В обобщение, не е
задължително тълкувателно решение, което е по приложението на отменен закон,
след като новия закон въвежда различна регламентация.
Ако разгледаме хипотетично, тълкуванието
на понятието „приложен регулационен план“, дадено в горецитираното тълкувателно
решение на Върховния съд, ще видим, че то не е било правилно разбрано както от ответника, така и от заинтересованото
лице Я.Х.. Внимателният прочит на Тълкувателно
решение №3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВС показва, че дворищно-регулационният
план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация
на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2
ЗТСУ. Понятието „приложен план“ по чл.
32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на
придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници
след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет
години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменянето на плана
на това основание - чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ.
В светлината на посоченото по-горе
тълкувателно решение, на което се позовават ответника и Я.Х., за приложението
на дворищно-регулационния план е важен момента на съвпадане на регулационните
линии с имотните, като по настоящото дело такова съвпадане не е било налично
към датата на издаване на обжалвания акт – 04.04.2022г., за да се изчислява
периода на заемане на придадените части. Отделно от това, по делото не беше
доказано, дори беше опровергано твърдението, че Я.Х. и неговите праводатели са владели предаваемите части от имота на жалбоподателя повече от 10
години.
За разглеждания случай е приложим §8 от ПР
на ЗУТ /изм. ДВ бр.61 от 2007г. в сила от 27.07.2007г./, според който: Алинея 1 – „След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти
се прекратява.“ Алинея 2 – „Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да:
1. приложат влезлите в сила неприложени дворищно-регулационни
планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат
изменение на дворищно-регулационните планове при условията и по реда на този
закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.“.
Несъмнено, сроковете по §6 ал.2 и ал.4 от
ПР на ЗУТ са били изтекли към 4 април
2022г., когато с оспорената заповед са
били изменени кадастралните граници на имот 434 с попълването на имот
759 с регулационни граници от дворищния-регулационен план. Това означава, че отчуждителното
действие на този план е било прекратено към датата на издаване на заповедта,
обжалвана от И.К.И..
След изтичане на посочените срокове по
визираните разпоредби прилагането на неприложения
дворищно-регулационен план на с.Грьоздево не може да
бъде извършено по реда на чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР, чиято разпоредба е послужила
като правно основание за издаване на процесната заповед. За да бъде приложена, трябва да са налице непълноти или грешки
по определението, дадено в §1 т.16 от ДР на ЗКИР: „несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние.“. Такива несъответствия изобщо не бяха установени. Дори обратното,
извадката от първоначално одобрената на
19.04.2022г. кадастрална карта и кадастрални регистри /на стр.82 и стр.84/ на
въпросното село показва, че нанасянето на
434 отразява негови материализирани
граници /ограда/, които не съвпадат със
спорната регулационна линия на УПИ ІІІ-434, на границата с имота на жалбоподателя. Точно този проблем, заинтересованото лице Я.Х.
се е опитал да разреши с последващо изменение на кадастралната карта, одобрено
със заповед № 18-9746/14.09.2022г. на началника на СГКК – Варна. Констатацията,
че действителното състояние на място на имотната граница на имот 434 с имота на
жалбоподателя към 4 април 2022г. е била
такава, каквато е съществувала и в неприложения
дворищно-регулационен и кадастрален план се потвърждава и от събраните в
съдебното производство свидетелски показания, обсъдени по-горе в мотивите на
решението.
Гореизложеното е
потвърждава заключението, че е невъзможно законосъобразно прилагане на регулацията по
дворищно-регулационен план по отношение на имот 434 чрез попълване на имот 759
към датата на издаване на заповед №РД-653/04.04.2022г. на кмета на община Долни
чифлик, поради изтеклите за това срокове и липсата на платено обезщетение за предаваемите части от имота на жалбоподателя. Въпросът дали
е изтекла придобивна давност в полза на Я.Х. не може
да бъде решен в настоящото производство по АПК.
Отделно от това, следва да се отбележи, че
използваната от административния орган законова разпоредба касае
поддържане/изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри. Неоспорим е
факта, че към 4 април 2022г. за с.Грьоздево не е
съществувала актуална кадастрална карта, такава е била приета за урбанизираната
територия /в чийто обхват се намират имотите на жалбоподателя и
заинтересованите лица/ едва на 19.04.2022г. Прилагането на регулацията по дворищно-регулационен
и кадастрален план чрез позоваване на разпоредба, касаеща изменение на
кадастрална карта и кадастрални регистри представлява грубо заобикаляне на закона, което е отменително основание по смисъла на чл.146 т.5 от АПК, тъй
като представлява неспазване на целта на закона.
В допълнение се налага отбелязването,
че е налице съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като непълноти
или грешки в кадастралната карта или ако
такава не е одобрена в действащ кадастрален план могат да се извършат
единствено при условията на чл.54 от ЗКИР. Алинея 2 на същия член императивно
сочи, че ако непълнотата или грешката е свързана със спор за правото на
собственост, тогава единствения законосъобразен ход на административния орган е
отказ за изменение до решаване на материално-правния спор по съдебен ред. Административната
преписка изобилства от доказателства включително възражения и жалби на И.К.И. и
на Х. Д.в хода на административното производство,
които несъмнено установяват спор за
правото на собственост върху предаваемата част от
имота на жалбоподателя към имота на Я.Х.. Вместо да вземе предвид този факт,
административният орган превратно е обосновал положителния си акт с това, че И.К.
не е доказал право на собственост върху имот 759, каквато преценка е само в
правомощията на нотариусите и
гражданския съд в исково производство по Гражданския процесуален кодекс. Самият
И.К. никога не е претендирал собственост върху имот 759, за да му се вменява
доказателствена тежест върху това обстоятелство. Същият претендира собственост
върху частите от неговия имот, които според дворищно-регулационния план е
трябвало да бъдат придадени към имота на Я.Х..
С оглед на горното, съдът счита, че не са
били налице непълноти
или грешки в кадастралната основа на процесния план по отношение на имот 434,
което да налага преобразуването му в имот 759. Същевременно с това, изменението
на кадастралната основа чрез прилагане на регулацията по дворищно-регулационния
и кадастрален план на с.Грьоздево е извършено при
наличието на материално правен спор между И.К. и Я.Х. върху предаваемите
части от имота на жалбоподателя към имота на заинтересованото лице.
От изложеното, съдът извежда заключението,
че обжалваната заповед макар и издадена от компетентен орган и в установената от
закона форма е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон и
на неговата цел, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изброените
основание по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК обосновават отмяна на заповед
№РД-653/04.04.2022г., издадена от кмета на община Долни чифлик.
При вече приети кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.Грьоздево, съдът смята, че
преписката не може да бъде върната за ново произнасяне на кмета на община Долни
чифлик.
Предвид основателността на жалбата, нейният
подател има право да му бъдат присъдени разноски в общ размер 1460 лева, съгласно
списъка по чл.80 от ГПК включващ: 10
лева за държавна такса, 200 лева за вещо лице и договор за правна защита и
съдействие с клауза за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Ответната
страна чрез адв.И. е направила оспорване на размера
на адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя, което е
неоснователно, тъй като същият размер е
минимално допустимия по чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованото лице Х.Й. Д.също има право на присъждане на разноски, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева по
представения договор за правна защита и съдействие. Размерът е под минималния,
поради което няма основания за намаляването му.
Макар и незаконосъобразния административен
акт, подлежащ на отмяна да е издаден от кмета на общината, възстановяването на
съдебните разноски трябва да бъде за сметка на самата община като юридическо
лице, разполагащо със собствен бюджет.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК и на основание чл.143
ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед
№РД-653/04.04.2022г. на кмета на община Долни чифлик, с която е одобрено попълването на поземлен имот 759 в кв.53 по
дворищно-регулационния и кадастрален план на с.Грьоздево,
община Долни чифлик, област Варна.
ОСЪЖДА община Долни чифлик да заплати на И.К.И. с ЕГН **********
съдебни разноски в общ размер от 1460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА община
Долни чифлик да заплати на Х.Й. Д.с ЕГН **********
съдебни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да се оспори пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: