№ 35113
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110121455 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Рентроникс“ АД срещу С. М. М.
след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 53616/2022 г. по описа на
СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС следва да бъде приложено към настоящото
дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 53616 от 2022 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 30.11.2023 г.
от 11:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с правно
основание по: 1/ установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 и сл. вр. чл. 183 и сл. ЗЗД за сумата от 1126,80 лева, представляваща
стойността на придобиване на HP ProBook 450 G7 - Intel Core i7-1051OU processor,
цвят silver на осн. чл. 9.6.4 от Общите условия към Договор за наем на движима вещ №
.........../28.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 03.10.2022 г. до изплащане
на вземането и в условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде
отхвърлен в частта относно фиксираната надбавка от 845,10 лева, 2/ осъдителен иск по
чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от общо 845,10 лева,
представляваща наемна цена, дължима по Договор за наем на движима вещ №
1
.........../28.04.2020 г. за периода от м. ноември 2021 г. до м. юли 2022 г. вкл., ведно със
законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до погасяването.
Ищецът „Рентроникс“ АД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу С. М. М. за следните суми: 1126,80 лева (хиляда сто
двадесет и шест лева и 80 стотинки), представляваща стойността на придобиване на HP
ProBook 450 G7 - Intel Core i7-1051OU processor, цвят silver на осн. чл. 9.6.4 от Общите
условия към Договор за наем на движима вещ № .........../28.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 03.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна
такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева (триста лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 28.04.2020 г. между „Рентроникс“ ООД, от една страна в
качеството на наемодател, и С. М. М. от друга страна в качеството на наемател, е
сключен Договор за наем на движима вещ № ..........., по силата на който наемодателят е
предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване следната движима вещ:
компютър HP ProBook 450 G7 - Intel Core i7-10510U processor, цвят silver. Договорът
бил сключен чрез подписването му от страните с квалифициран електронен подпис.
Било уговорено, че наемното правоотношение е със срок от 18 месеца, а месечната
наемна вноска е в размер на 93.90 лева с ДДС. Сочи, че съгласно чл. 3.5 страните са се
уговорили, че наемателят може да придобие наетата вещ при цена на придобиване в
размер на сбора от всички месечни наемни вноски за целия срок на договора плюс
добавка в размер на 845.10 лева с ДДС. Твърди се, че наемателят е платил първата
месечна наемна вноска, с оглед на което и наетата вещ му била предадена. След
получаване на наетата вещ наемателят преустановил плащането на наемните вноски,
като се твърди, че не е заплатил 12 наемни вноски, дължими за периода от м. август
2021 г. до м. юли 2022 г. вкл. Сочи, че съгласно чл. 8.1 от Общите условия
неплащането на две последователни месечни вноски представлявало неизпълнение на
договора, което съгласно чл. 9.2.1 от Общите условия било основание за едностранното
му прекратяване, без да се дава допълнителен срок за изпълнение. Твърди се, че
наемодателят е упражнил това свое право, като на 26.08.2022 г. е изпратил до
наемателя имейл, съдържащ изявление за прекратяване на договора и искане за
заплащане стойността на придобиване, в случай че наетата вещ не бъде върната.
Твърди се, че изявлението било изпратено на посочения при регистрацията в
www.addit.tech имейл, а именно **********@*****.***. Към момента на прекратяване на
договора, а и към депозиране на исковата молба в съда, наемателят не бил върнал
наетата вещ. Съгласно уговореното между страните в чл. 9.6.4 от Общите условия, в
случаите на прекратяване на договора на основание чл. 9.2.1, и при невръщане на
наетата вещ от страна на наемателя, същият дължи стойността на придобиване,
уговорена в чл. 3.5. от договора, а именно - всички наемни вноски за целия срок на
договора (вкл. и тези с ненастъпил падеж) с изключение на платените такива плюс
фиксирана добавка. Сочи се, че в настоящия случай стойността на придобиване се
формирала от 3 бр. месечни вноски в размер на 93.90 лева с ДДС всяка, дължими за
периода от м. август до м. октомври 2021 г.) плюс фиксирана добавка в размер на
845.10 лева с ДДС. Сборът на посочените суми възлизал на исковата претенция от
1126,80 лева. Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба
съображения, моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № № 53616/2022 г. на СРС.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че в полза на ищеца не е
възникнало вземане за заплащане на фиксирана добавка в размер на 845.10 лева сочи,
2
че първоначалният срок на договора е изтекъл на 28.10.2021 г. След тази дата
ползването на наетата вещ е продължило със знанието и мълчаливото съгласие на
двете страни, поради което счита, че договорът за наем се счита продължен при
първоначалните условия. Поради това за периода след м. октомври 2021 г. ответникът
дължал месечна наемна цена в размер на 93.90 лева с ДДС. За периода от м. ноември
2021 г. до м. юли 2022 г. вкл. твърди да са неплатени останали девет наемни вноски, на
обща стойност 845.10 лева. Ето защо, в случай че главната претенция бъде отхвърлена
в частта относно фиксираната добавка за придобиване на вещта в размер на 845.10
лева, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата като наемна цена за
периода м. ноември 2021 г. до м. юли 2022 г. вкл. Претендира разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 и сл. вр.
чл. 183 и сл. ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между страните е бил сключен валиден договор за наем за
процесната движима вещ, по който ищецът е предал на ответника фактическата власт
върху вещта, изпълнил е задълженията си по договора, договорът е прекратен преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за ответника е
възникнало задължението за заплащане на стойността на придобиване на вещта,
уговорена в договора.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението или че е върнал вещта на ищеца, след като е получил изявлението за
прекратяване на договора между страните.
По предявения в условията на евентуалност осъдителен иск чл. 232, ал. 2 ЗЗД
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск за заплащане на неплатените наемни вноски
е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е бил сключен
валиден договор за наем за процеснната движима вещ за периода от м. ноември 2021 г.
до м. юли 2022 г. вкл., по който ищецът е предал на ответника фактическата власт
върху вещта, изпълнил е задълженията си по договора и за ответника е възникнало
задължението за заплащане на уговорената наемна цена за процесния период.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3