РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                   …/…г.                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На  двадесет и четвърти  юли                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател: Албена Славова

 

            при секретаря Незает Исаева и в присъствието на прокурор при ВРП , като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 3153 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 24а и сл. от ЗБППМН.

Образувано е въз основа на  Решение на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – Община Аксаково  по възпитателно дело № 7/2019 г. с което е направено  предложение до РС - Варна за налагане на възпитателна мярка  чл. 13, ал.1 т.11 от ЗБППМН „Настаняване в социално-педагогически  интернат”  по отношение на малолетния   М.Ю.Р. с ЕГН:**********.

В съдебно заседание малолетният признава, че извършва противообществени прояви, свързани със засягане телесната неприкосновеност на други малолетни и непълнолетни, настанени в  Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ в с.Кичево, където същият пребивава, както и такива срещу телесната неприкосновеност на възпитатели в центъра. Същият не изразява желание и воля да промени поведението си.

В съдебно заседание представителят на ВРП излага становище, че предложението на МКБППМН – Община-Аксаково е основателно, с оглед необходимостта от полагане на специални грижи по отношение на малолетния, което сочи че се установява от всички събрани по делото доказателства в т.ч. от приобщената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.

Представителят на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ – Г.М. пледира, че институцията е изчерпала всички мерки за защита и работа с детето, съотв. същите не са довели до положителна промяна в поведението на малолетния, поради което се иска предложението на МКБППМН – Община-Аксаково да бъде уважено от съда.

Директорът на Центъра  за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ в с.Кичево – М.И., заявява, че по отношение на Р. са предприемани различни мероприятия и координационни механизми от педагози и социални работници, които не са довели до очаквания резултат, поради което подкрепя предложението на МКБППМН – Община-Аксаково.

В съдебно заседание защитникът на малолетния адв. В. пледира, че налагането на мярка по чл. 13 ал.1 т.11 от ЗБППМН е необходима.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по пр.п 15815/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Варна , ведно с Решение № 7/2019 г. на МСБППМН по отношение на М.Р.. Разпитана е в качеството на свидетел Я.З.М., осъществявала функциите на възпитател в Центъра  за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ в с.Кичево. Приобщена е към материалите по делото назначената и извършена в хода на съдебното производство съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на М.Ю.Р..

За да формира своите изводи, съдът съобрази следната фактическа обстановка:

М.Р. произхожда от многодетно, социално-слабо семейство, като родителите му не успели да се справят с потребностите му, поради което същият е изкарал дълъг период в институционална среда. На 04.04.2018 г. баща му Ю. Ахмад Р. починал, а майка му била в невъзможност да се грижи за него и подписала декларация за пълното му осиновяване.

С Решение по гр.д. № 4526/2016 г. М.Ю.Р. и неговият брат-близнак,  Р.Ю.Р., роден на *** г., са настанени в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „Вяра, Надежда и Любов“, към Сдружение „Свети Андрей“, находящ се в с.Кичево, обл. Варна, за срок от две години от влизане на решението в сила.  Със Заповеди от 29.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Варна е продължено настаняването на децата в институцията. С Решение на РС-Варна № 4464/07.11.2018 г. по гр. д. № 13 144/2018 г. по описа на РС-Варна същите са настанени в горепосочената институция от датата на влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие.

На двете деца била  поставена диагноза „Несоциализирано разстройство на поведението“.

В периода на престоя си в специализираната институция, М.Р.  системно нарушавал установения в същия ред, като отправял заплахи , нанасял удари и отправял обиди по отношение на други, настанени в центъра деца. Агресия същият проявявал и по отношение на педагозите, назначени да осъществяват трудови функции в центъра. М.Р. отправял заплахи без повод и по отношение на св. Я.М. – социален сътрудник за работа с деца в ЦНСТДБУ в с. Кичево, обл. Варна  и проявявал сексуална агресия към нея. По време на ангажираността й в институцията, а именно от октомври 2018 г. до февруари 2019 г. М.Р. ритнал по крака св. М., ухапал същата, отправил обидни думи  към нея и я наплюл. Притеснена от поведението на М.Р. и изпитваща страх за живота и здравето си, св. М. поискала трудовото й правоотношение на посочената длъжност да бъде прекратено.

В центъра бил настанен и С.М.Н. – ученик в 3 клас.  На 19.10.2018 г. докато С.Н. се прибирал от училище М.Р. и брат му – Р.Р. го нападнали, като му нанесли удари с ритници и юмруци по тялото, а впоследствие М.Р. му отправил закана за убийство.

За случая, свързан с реализираните противообществени прояви от М.Р. е сезирана Районна прокуратура – Варна, като във връзка с постъпилите материали е образувана пр.пр. 15815/2018 г. С постановление на ВРП от 11.02.2019 г. прокурор при РП-Варна – Б.М. ,  е формиран извода, че в хода на извършената по случая проверка са събрани данни за извършени от М.Р. противообществени прояви, изразяващи се в засягане на телесната неприкосновеност на други лица, отправяне на закани и заплахи. Предвид обстоятелството, че М.Р. е малолетен към момента на извършване на деянията и не може да носи наказателна отговорност, с постановлението е отказано образуването на наказателно производство по преписката и материалите по същата са изпратени на МКБППМН при Община Аксаково за прилагане на възпитателни мерки по отношение на М.Р..

На 21.06.2019 г. МКБППМН при Община Аксаково на основание чл. 16 от ЦБППМН е разгледала възпитателно дело № 7/2019 г. по описа на институцията.

На основание чл. 16 ал.4 т.2 от ЗБППМН е изготвен писмен доклад за личностните особености на детето, здравословното му състояние, физическото и психическо развитие, оценка за средата, в която се отглежда, като е установено следното:

При среща с непознати М. не изпитва интерес от  контакта, незаинтересован е и не е способен да изслушва внимателно. Въпросите, които задава, са неадекватни, извън темата на разговора. Не умее да общува, не изслушва, не може да разбере и да вникне в това, което му се казва.

М. не е особено подвижен, но е силно експанзивен и може да реагира остро и агресивно дори и по наглед съвсем незначителен повод. Не изпитва угризения да наранява околните, включително и физически.

М. не осъзнава, че трябва да носи отговорност за собствените си постъпки. Момчето не познава правила и норми на поведение и изисква околните да се съобразяват с неговите моментни състояния. Не е способен да анализира факти от съществуването си и да си поставя цели в живота.

В интелектуално отношение развитието на М. не съответства на възрастта му. Не е способен да се адаптира към колектив. Не може да бъде включен в групови и екипни дейности, защото не признава и не зачита правата и достойнството на околните, независимо от тяхната възраст, социално и професионално положение. При момчето отсъстват всякакви социални и адаптивни възможности. То дори не прави опит да разреши даден конфликт, а приема за напълно нормално да го предизвика и да наложи собствената си позиция, без значение мнението на отсрещната страна. Поведението му е неадекватно, поради което не може да изгради трайни приятелства на основата на взаимното разбиране и уважение.

Тежките детски години, побоите и издевателствата върху него по време на отглеждането му от родителите му, са оказали своето необратимо влияние върху момчето. В друга посока са дефицитите, предизвикани от липсата на семейна среда и възпитание. Тези значими фактори са формирали отклоненията в поведението на М.. Момчето е силно избухливо и агресивно. Чувството на гняв е водещо за неговите постъпки. В определени ситуации реагира подчертано емоционално и от позицията на силата. Напълно неработоспособен, не може да се съсредоточава, вниманието му е разпиляно и нефокусирано. М. и към момента приема трудно факта, че няма семейство. Той има потребност да се среща с майка си и братята си.

М. е неспособен да изгражда пълноценни контакти. Той дори не осъзнава необходимостта да проявява някакво разбиране и да уважава мнението на околните. Децата и възрастните около него са ценни само и единствено когато не му пречат или когато изпълняват неговите желания, без момчето да е наясно, че нормалното поведение от негова страна изисква кооперативност и компромиси, както и спазване на правила. М. се чувства изключително удобно в конфликтни ситуации, когато има възможност да наложи себе си от позицията на силата. Това са моментите, когато той е способен да прояви силна агресия и жестокост, без да има каквито и да било угризения, като след отминаването на конфликтната ситуация, той продължава да не е в състояние да анализира собственото си поведение. Проявява агресия и към собствения си брат Райко и често влиза във физическа разправа с него. Действията на детето са опасни както за него самото, така и за околните.

Момчето не осъзнава неправомерността на постъпките си и не е в състояние да разбере, че извършва нещо неприемливо. Абсолютно липсва адекватна самооценка и желание за промяна.

Липсва семейна среда. Детето не се отглежда и възпитава от родителите си. Няма семейни взаимоотношения. Детето не контактува с родителите си. Имало е срещи с двама от братята си и твърди, че иска да ги вижда по-често и да общува с тях. Психическите проблеми на детето са основна причина за поведението му. То се нуждае от специализирана психиатрична грижа. Педагогическото взаимодействие очевидно не дава никакви положителни резултати. Приятелска среда липсва. Както към всичко останало, така и към училището, отношението на М. е напълно безотговорно. Не посещава редовно учебните часове, държи се непристойно. Ученето не представлява ценност и не е осъзната потребност. М. има здравословни проблеми от психично естество, с поставена диагноза „ несоциализирано психично разстройство ". Не употребява наркотици и алкохол, но пуши цигари.

М. не проявява критично отношение към това, което е извършил, не осъзнава запретеността на своята проява. Отказва да спазва норми и правила на поведение, както в институцията, в която е настанен, така и в отношенията си с околните. При детето се наблюдават сериозни поведенчески нарушения. Проявява изключителна конфликтност и агресия към другите деца в институцията и към персонала. За това свидетелстват данните по преписката, видно от които детето има прояви на побой, изнудване, вербална и физическа грубост, тежки изблици на неконтролиран гняв, разрушаване на имущество, жестокост към деца и животни.

Като е съобразена прогресиращата агресия в поведението на М.  Р., което налага вземането на спешни и адекватни мерки, с оглед защита и на другите деца, настанени в институцията и на персонала , работещ там, с оглед особеностите в поведението на детето и условията на отглеждане в институцията, които не отговарят на изискванията за пряко наблюдение и непрекъснат контрол върху подрастващия, МКБППМН при Община – Аксаково е изготвила предложение до Варненски районен съд, по отношение на лицето да се наложи възпитателна мярка по чл. 13 ал.1 т.11 от ЗБППМН – „Настаняване в социално-педагогически интернат“.

В  изготвено становище на Дирекция за социално подпомагане – Варна, адресирано до РУ – Аксаково при ОД на МВР-Варна се сочи следното:

От М.Р. се страхуват и децата в социалната услуга от резидентен тип, настанени в ЦНСТДБУ, с.Кичево. Последният е вербално и физически агресивен към потребителите на услугата. Упражнява психически тормоз над тях, карайки децата да изпълняват негови приумици. Взема храната на по-малките, крие ножове и заплашва есубийство. Никой не е в състояние да го спре, когато си е наумил нещо. Момчето системно руши материалната база в ДНСТ. Заплашва персонала със саморазправа и се опитва да ги нарани физически. Подтиква другите деца в Центъра да извършват престъпления, да пушат цигари и пият бира, непрекъснато прави планове за убийства, които да останат безнаказани.

В заключението на  изготвената в хода на съдебното производство съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се излага следното становище:

 Осв. М.Р. е роден в многодетно малцинствено семейство. Семейството не е полагало адекватни родителски грижи за децата си /често не получавали храна и им е нанасян побой от баща им/. Израснал като неподчиняем и агресивен. Тръгнал на училище и към момента учи в училище, но практически е неграмотен/ дори трудно сричкува/. Познава парите и си служи с малки копюри. По данни на Осв, същият се интересува от силови спортове - кик бокс, бокс, борба. Осв. е израствал като неподчиняем, не се адаптирал в училището и често имал конфликтни отношения със съучениците си. В периода на освидетелстването той продължава да е с агресивно поведение на улицата. Седмиците преди настоящото деяние, Осв. има няколко провинения за конфликтно и агресивно поведение на улицата и има съставени полицейски протоколи за предупреждения. Осв. се води на отчет в ДПС. Осв. не посещава училище, има безпричинни отсъствия и е с много слаба успеваемост, като няма интерес към учебния материал.

Към момента на психологичното изследване Осв.М.Р. е в т.нар. кризисна възраст. В рамките на същата се извършва бурно хормонално и психологично развитие. Характерните особености на същата са: Слабост в осъзнаването. Силата на емоционалните и физиологичните потребности контрастира на способността за осмисляне на причинно-следствените отношения. Слаб самоконтрол. Нежелание да се напускат детските интереси при напиращи младежки интереси. Преобладаващо конкретно мислене и необходимост от абстрактно-оценъчно.

Наред с изброените особености на т.нар. тинейджърска или пубертетна възраст, Осв. живее в условия на депривация. Семейството му го е отхвърлило. Методите на възпитание са били изключително репресивни и агресивни. Нанасяните побои и получените белези вследствие на това са дали трайно отражение върху психиката на момчето. То се е идентифицирало с този начин на поведение /идентификация с агресора/ и към момента се ползва от него в начините си на реагиране.

В същото време компенсаторно идеализира образа на чичо си, който за него е образец на подражание и мечтае за живот, изпълнен с удоволствени преживявания, които са компенсация за липсата на такива в неговия живот.

М.Р. е двигателно неспокоен, лесно възбудим и агресивен. Той има потребност да е лидер в дома, да подчинява всички чрез респект и страх. Тренира бойни изкуства, за да  „прави мускули“, да внушава страх и да „ поставя всички на колене", да ги контролира. Така се чувства удовлетворен и поддържа на ниво своята самооценка и самочувствие.

М. е непредсказуем в своите постъпки и действия. Ситуацията и начинът на нейното възприемане и осмисляне в контекста на оформящата се личност предопределят неговото настроение, отношения и начин на реагиране. Импулсът и спонтанността са приоритенни в това отношение.

Локализацията на контрола е приоритетно вътрешна, изхождаща от него самия, но неефективна и не го защитава успешно в социума. Липсват стабилни авторитети за идентификация.

Чрез констатирания начин на реакции и поведение, Осв. може да бъде опасен не само за себе си, но и за околните, за хората, които са около него в определени моменти.

Като извод в експертното заключение се сочи, че   към настоящият момент М.Р. страда от психично разстройство, което може да се кодира по МКБ-10 Ф-91.1.Несоциализирано разстройство на поведението, което  е последица от целия житейски път на Осв. досега. Това поведение го прави лесно агресивен и импулсивен при вземане на решения и реализацията им. Често поведението му е в  разрив с нормите на поведение и има характер на протестно поведение, но без реална цел. Вътрешният си дискомфорт Осв. се стреми да компенсира с подчиняване на по-слаби от него и демонстриране на незачитате на социалните правила.

Сочи се, че това психично състояние може да доведе при Осв. до развитие на асоциално личностово разстройство при отсъствието на адекватни възпитателни мерки и липса на адекватни модели за подражание и индентификация в бъдеще.

От вещите лица е формиран извод, че условията за отглеждане в ЦНСТ не отговарят на нуждите на конкретното лице - М.Р., тъй като той е с горецитираната диагноза - Несоциализирано разстройство на поведението и както показват извършените психиатрично и психологично интервю  психологично изследване, той може да бъде опасен не само за себе си, но и за другите лица, които са около него в даден момент.

Като съобрази така изложените факти, съдът установи от правна страна следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно е установено, че  в периода, в който е бил настанен в Центъра  за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ в с.Кичево М.Р. е извършил множество противообществени прояви, изразяващи се в посегателство срещу личността, телесната неприкосновеност на други лица и имуществото на институцията. Видно от събраните по делото доказателства, предмет на образуваното възпитателно производство са извършените противообществени прояви срещу малолетния  С.Н., изразяващи се в нанасяне на удари по тялото на последния и закана за убийство по отношение на детето, извършени на 19.10.2018 г., както и посегателствата срещу личността на св. Я.М., осъществените на неустановени дати в периода на осъществяване от същата на функциите на социален сътрудник в институцията, а именно – от мес. октомври 2018 г. до мес. февруари 2019 г., изразяващи се в отправяне на заплахи към същата, действия с които е засегната телесната й неприкосновеност – хапане, ритане по крака и проява на сексуална агресия към нея.

Анализът на събраните по делото доказателства, води до формиране на категоричния извод, че с оглед наличното психично разстройство при М.Р., прогресиращата агресия в демонстрираните от него противообществени прояви, липсата на самокритичност и склонност да изслушва и уважава работещите с него възпитатели, е налице реална опасност лицето да продължи да извършва противоправни деяния и то с много по-висока степен на обществена опасност.

Еднопосочни са доказателствата, събрани по делото и относно изводът, че М.Р. е опасен, както за здравето и живота на другите, настанени в институцията деца, така и за педагозите и възпитателите, които се грижат за него.

Еднозначни са и изводите на всички ангажирани по делото лица, а именно – вещи лица, представители на институцията, в която същия е настанен и на Агенция „Социално подпомагане“ – Варна, че условията в ЦНСТ не отговарят на повишената необходимост от контрол по отношение на М.Р. и нуждите от специфична работа с него, предвид склонността му към агресия и наличието на психическо разстройство, диагностицирано при детето.

Изложените фактически доводи, формират у съда извода, че с оглед осигуряване на възможност за осъществяване на реална и ефективна възпитателна дейност по отношение на М.Р. и гарантиране възможността за засилена закрила и грижа по отношение на същия,  както и предотвратяване на възможността лицето да извършва посегателства срещу личността на други , настанени в  ЦНСТ деца , същият  следва да бъде настанено в институция с ограничителен режим, какъвто характер има „Социално-педагогическия интернат”. Настаняването в подобна институция ще позволи, ограничи възможността за реализиране на  агресивни прояви от Р., така и интензивното участие в различни форми на въздействие с възпитателен характер, и в т.ч. ще създаде предпоставки за продължаване на образованието на детето.

В тази връзка бяха съобразени поредица от норми, визирани в Правилника за устройството и дейността на възпитателните училища – интернати и социално-педагогическите интернати , които предвиждат различни форми на благоприятно психологично, педагогическо и образователно въздействие по отношение на настанените лица с превъзпитателна цел.

При така извършения анализ, съдът воден от висшия интерес на детето, съгласно Конвенцията за правата на детето, констатира, че за преодоляване на последиците от липсата на ефективно възпитателно въздействие до настоящия момент, както и предвид особеностите, характеризиращи личността и психиката на посрастващия, последният следва да бъде поставен в условия на засилен контрол и адекватна намеса в изграждането на ценности, трудови и учебни навици с оглед физическото и психическо развитие на личността. От друга страна, настаняването във социално-педагогически интернат  в настоящия случай следва да има  и функции  на закрила по отношение личността на детето, което явно при липсата на ограничителен режим е склонно да нарушава установените норми.

Като взе предвид възрастта на детето, неговото физическо и психическо състояние, семейната среда, характера, тежестта и интензитета на извършените от него прояви, съдът намери, че М.Р. следва да бъде настанен в съответната институция за максималния, предвиден в ЗБППМН срок, а именно – от три години.

Поради горното и на основание чл. 24а, ал.4, т.1 от ЗБППМН, съдът

 

 

                                              

 

 

 

Р  Е Ш  И:

           

НАЛАГА     на  М.Ю.Р. , възпитателна мярка по чл. 13 ал.1 т.11 от ЗБППМН -  „НАСТАНЯВАНЕ В  СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИНТЕРНАТ” ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

Да се съобщи за решението на малолетния чрез Директорът на Центъра  за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ в с.Кичево,  на защитника на малолетния,  на Директорът на Центъра  за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ и Д”СП”, отдел „Закрила на детето” /чрез служители на съответното РУ/, както и на РП- Варна.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред ВОС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от лицата по чл. 24а, ал.2 от ЗБППМН.

След влизане в сила на решението възпитателното дело да се върне на Председателя на местната комисия за привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- Варна: