МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 439/18г ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно
производство № 241/2017
г. по описа на ОД МВР - Варна, срещу:
А.В.М. - роден на *** ***, българин,
български гражданин неженен, осъждан с основно образование ЕГН ********** за това, че на
18.06 2013 г. в гр. Варна, за да получи кредит от "Банка ДСК" ЕАД в
размер на 10 000 лв. и за да му бъде издадена кредитна карта за револвиращ
кредит от „Банка ДСК" ЕАД в размер на 1000 лв., представил неверни
сведения чрез предоставяне на неистинско съгласие на работодателя за превеждане
на всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка
с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания № F-029-05/07.02.2012 г. с изх.№ 6 от
04.06.2013 г. и че получава общо чист /нетен/ месечен доход 800 лв. по
безсрочен трудов договор в декларация за гражданско и имуществено състояние и
за свързани лица, неразделна част към искане за кредит № 221 от 18.06.2013 г. -
престъпление по чл-248а ал.1 от НК.
При разглеждане
на делото, същото по искане на подсъдимия и неговата защита е протекло при
условието на съкратено съдебно следствие пред първа инстанция,
предвидена в Глава XXVII от НПК.
В съдебно
заседание ВОП подържа обвинението, като счита, че то безспорно е доказано.
Предлага подсъдимия да бъде осъден по предявеното му обвинение, между минималния и средния размер, но
клонящо към минимума, предвиден в закона, редуцирано със законовата 1/3, като
изтърпяването на това наказание да бъде отложено с максимално допустимия срок, спрямо
размера му. В настоящият случай, условното наказание с максимално възможен
изпитателен срок, би въздействало превъзпитателно и предупредително върху
подсъдимия.
Защитата
на подсъдимия моли за минимално наказание без налагане на кумулативно предвиденото
наказание глоба.
Подсъдимия
в последната си дума изразява съжаление и моли за минимално наказание.
Предвид реда на провеждане на делото, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Настоящият състав на ВОС, след като прецени събраните по делото
доказателства и направените от страните доводи предвид естеството на съдебното
заседание прие за установена фактическа обстановка такава каквато е описан в
обвинителния акт, а именно:
На
18.06.2013 г. Подс.
А.М. посетил офис на „Банка ДСК" ЕАД в гр. Варна и
попълнил искане за кредит текущо потребление с вх.№ 221/18.06.2013 г. за 10 000
лв., което било прието от кредитния инспектор - св. Жана Тодорова.
Условията, на които
трябвало да отговаря кредитоискателят били: да има сключен безсрочен трудов
договор, фирмата, в която работи да е коректен платец към НАП и НОИ, както
доходът му да е достатъчен за искания кредит.
А.М. предоставил на
банковата служителка св. Жана Тодорова всички необходими документи, а именно
Трудов договор 00000016 / 12.11.2012 г. с работодател „ПРОДЕКО СТИЛ БГ"
ООД, в който било отразено, че А.М. бил назначен на длъжност „монтажник окачени
тавани" с възнаграждение 800 лв. и документ - „Съгласие на работодателя за
превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка
във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания",
подписан от св. Сашо Шишманов - собственик и управител на „ПРОДЕКО СТИЛ
БГ" ООД и с печат на фирмата; попълнени и подписани 2 броя декларации: за
гражданско и имуществено състояние и свързани лица, в която било отразено, че
работел в „ПРОДЕКО СТИЛ БГ" ООД като монтажник от 13.11.2012 г. и
получавал заплата 800 лв. и за наличие или липса на публични задължения и
предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК.
Св. Жана Тодорова
извършила насрещна проверки на фирма „ПРОДЕКО СТИЛ БГ" ООД по телефона,
като позвънила на телефонния номер *********, вписан за контакт в издадения от
работодателя документ, като се уверила, че фирмата била действаща, а
съдържанието за проведения разговор с г-жа М.Георгиева - счетоводител на
фирмата /неустановена при разследването/ отразила в протокол от 18.06.2013 г.
След извършените
проверки, кредитният инспектор попълнила унифицираното кредитно предложение и
го излъчила към офиса в гр.София.
Заявката за кредит
била получена от св. Димитър Стоев - експерт от дирекция „Анализ и
одобрение", който я разгледал и извършил необходимите проверки във
вътрешната система на банката, Централен регистър на БНБ, в страницата на НОИ,
в ДАКСИ, фирмата регистрирана ли е в системата на банката, има ли разплащателни
сметки клиента и т.н. В резултат на извършената проверка и получената
информация, св. Димитър Стоев одобрил унифицираното кредитно предложение, което
предвид кредитната експедиция до 30 000 лв. била изцяло в неговата
компетентност и не се налагало да минава през главен експерт за проверка и
втори подпис.
На 24.06.2013 г.
бил подписан Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК" ЕАД
- Варна, поделение 0320, представлявано от Атанас Атанасов - мениджър ФЦ и Жана
Тодорова - кредитен инспектор , и подс..А.М. / кредитополучател / за 10 000 лв.
и учредяване на залог върху трудовото възнаграждение.
Кредитът бил преведен
на 24.06.2013 г. от кредитната банкова сметка *** А.М., по която се превеждат
сумите от отпуснатия кредит, по разплащателната му банкова сметка, ***. с
договор от 24.09.2012 г. На същата дата А.М. изтеглил от разплащателната си
сметка общо 9500 лв. в брой на каса в банков клон на „Банка ДСК" ЕАД,
находящ се в гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 53. Сумата била
изтеглена на две части - една в размер на 4500 лв. и една в размер на 5 000 лв.
С останалите 500 лв. от отпуснатия кредит, М. заплатил дължимите към банката
такси и комисионни. След усвояване на кредита А.М. не бил внесъл нито една
вноска за покриване на задължението си. Кредитът не се обслужвал и бил със
статус „Присъдени вземания".
На 26.06.2013 г.
между „Банка ДСК" ЕАД и подс. А.М. /кредитополучател / бил подписан
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица /т.З лист 76 - 77/. Този договор също бил сключен в поделение 0301
на БАНКА ДСК в гр. Варна, чрез Атанас Атанасов — мениджър в поделението, но подс..
А.М. бил първоначално обслужен от кредитен инспектор св. Жана Тодорова. След
получаване на унифицираното кредитно предложение в офиса на банката в гр.
София, същото било обработено от св. Светлана Коченова - експерт от дирекция
„Анализ и одобрение", която го разгледала и одобрила. На А.М. бил отпуснат
кредитен лимит 1000 лв. по банкова сметка. ***, намиращ се в гр.Варна, ж.к.
"Чайка" № 184. След получаване на кредитната карта по този договор,
на 08.07.2013г. от тази сума, А.М. изтеглил от ATM на банка „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД в
гр.Варна сумата 190 лв., от ATM на „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД в гр.Варна
сумата от 400 лв., а с останалите 10 лв. заплатил дължимите такси към банката и
лихви. След усвояване на кредита А.М. не внасял нито една вноска за покриване
на задължението си, поради което на 20.12.2013 г. било извършено
вътрешнобанково осчетоводяване и банковата сметка за кредита била закрита и
задължението станало изискуемо по съдебен ред. Към договора за кредитна карта
била приложена декларация за гражданско и имуществено състояние и свързани
лица, която била попълнена от подс. А.М. на 24.06.2013 г. и по съдържание не се
отличавала от приложената по договора за кредит от същата дата, приложени били
от него и същите документи доказващи наличието на трудово правоотношение и
съгласието на работодателя за превод на работната заплата.
Видно от заключението на назначената
съдебнографологическа експертиза ръкописният текст и подписът за
„С.Шишманов" в представения пред банката от подсъдимия А.М. документ
„Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и
уведомление за залог на вземания" с изх.№ 6 / 04.06.2013 г. не са
изпълнени от св. Сашо Шишманов, а отпечатъците от печат в бланковия документ и
трудовия договор на ПОДС. М. са положени от един и същи печат.
Видно от писмо per. № 45356 -1 от 01.11.2016 г. на ТД на
НАП - Варна и приложенията към него / т.8 лист 9-12/ има постъпили уведомления
за сключването и прекратяването на трудов договор № 00000016 от 12.11.2012 г.,
сключен между „ПРОДЕКО СТИЛ БГ" ООД, представлявано от св. Сашо Шишманов,
като работодател и подс. А.М., като работник, с когото започналото на
12.11.2012 г. трудово правоотношение било прекратено на 01.07.2013 г.
С гореописаното деяние от обективна и
субективна страна подсъдимия осъществил състав на престъпление по чл.248а ал.1 от НК, за това, че на 18.06 2013 г. в гр. Варна, за да получи кредит от
"Банка ДСК" ЕАД в размер на 10 000 лв. и за да му бъде издадена
кредитна карта за револвиращ кредит от „Банка ДСК" ЕАД в размер на 1000
лв., представил неверни сведения чрез предоставяне на неистинско съгласие на
работодателя за превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по
разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог
на вземания № F-029-05/07.02.2012 г. с изх.№ 6 от 04.06.2013 г. и че
получава общо чист /нетен/ месечен доход 800 лв. по безсрочен трудов договор в
декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, неразделна
част към искане за кредит № 221 от 18.06.2013 г.
Приетата от съда факт обстановка се
установвява от писмените додказателства,свидетелстките показание и обясненията
на подсъдимия.
Причини: ниското
правосъзнание, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин, незачитане
на законоустановения ред в страната.
Подбуди користни.
При определяне вида
и размера на наложеното наказание съда отчете като смекчаващи обстоятелства,
съдействието за разкриване на обективната истина още от началото на разследването, критичното отношение към
извършеното, изминалите пет години от извършване на престъплението, трудовата
ангажираност на поодсъдимия.
Като отегчаващо
обстоятелство съда отчете предишните осъждания на подсъдимия.
При превест на
смекчаващите обстоятелства съда наложи на подсъдимия А.В.М. на оснвание чл.248а ал.1 вр. чл. 54 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ПЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и глоба в размер на 1000лв. Предвид
разпоредбата на чл. 58а от НК наложеното наказание бе редуцирано и определено
окончателното наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА и глоба от 1000лв.
Подсъдимия е извършил престъплението през 2013г.
Осъждан е пред 2005г за престъпление по чл.198 от НК на 1г. ЛС условно с три
годишен изпитателен срок. Реабилитиран е по пряво за това осъждане. Втората му присъда
е за деяние по чл.343 Б, а наложеното наказание е пробация 8м- задължителна
регистрация и срещи с побационен служител.Третата присъда е за кражба през месец
януари 2012г. а наказанието е пробационни мерки за срок от една година и шест
месеца и безвъзмезден труд 200 часа за една година.
Независимо
от осъжданията, съда счита че спрямо подсъдимия може да се изпълнят целите на
наказанието предвидени в чл.36 от НК,
както с оглед частната така и с оглед генералната превенция и с приложението на
чл.66 от НК. За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три
кумулативно дадени предпоставки - да е
наложено от съда наказание лишаване от
свобода в размер до три години включително, деецът да
не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както
и преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието ефективно.В
конкретния случай съда прие че и трите предпоставки са налице. Съдът намира, че
за постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание "Лишаване от свобода" и да се
откъсва от естествената му социална и професионална среда, като спрямо него
успешно може да бъде приложен института на условното осъждане, поради което
и на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Този
извод се налага с оглед на възрастта на подсъдимия, неговата трудова
ангажираност, добрите характеристични данни, критичното отношение към извършеното и
съдействието при разследването на престъплението от самото му начало.Извода на
съда относно приложението на чл. 66 от НК се споделя от страните-представителя
на държавното обвинение и служебния защитник на подсъдимия.Не на последно място
за условие за приложенинето на института на условното осъдане се налага и от
факта че подсъдимия е извършил престъплението под въздействието на други лица,
които са се облагодетелствали в много по голяма степен от него от придобитите парични
средства, както и че престъплението е извършено преди пет години и М. няма вина
за продължителността на този наказателен процес.
Разноските
по делото съда възложи на подсъдимия.
По тези съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: