Решение по дело №4839/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260361
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20203110104839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

……../09.02.2021г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4839 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба отДжерамис интернешънъл“ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, с която са предявени обективно евентуално съединени искове срещу „Д.Т.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***  за осъждане на ответника за сумата от 5808 лева, представляваща възнаграждение по договор за извършване на лазерно нивелиране с професионална техника на обект „Изграждане на футболно игрище в спортно-рекреационен парк в ПИ 11538.2.27, 11538.5.51 и ПИ 11538.501.191, гр. Св. Влас“, на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,  евентуално за присъждане на същата сума по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, на осн. чл. 61, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на  исковата молба 18.05.2020г. до окончателното изплащане на задълженията

Твърди се в исковата молба, че „Д.Т.“ ЕООД е възложило на ищеца да извърши дейности по лазерно нивелиране с професионална техника на обект „Изграждане на футболно игрище в спортно-рекреационен парк в ПИ 11538.2.27, 11538.5.51 и ПИ 11538.501.191, гр. Св. Влас“. Изпълнението на посочената дейност на свой ред е възложено на ответника от Община Несебър по силата на договор за обществена поръчка № 380/18.09.2015г. Съдържанието на договорната връзка е уговорено между страните посредством ел. кореспонденция. При запитването за изпълнение запитващото дружество „Д.Т.“ ЕООД е приложило чертежи и КСС. На 17.05.2019г. в отговор на запитването ищецът е предоставил офера за лазерно нивелиране- 2 слоя с единична цена от 2,20 лева без ДДС на кв.м. или 11220 лева без ДДС общо. Поддържа се, че ищцовото дружество е изпълнило договорените дейности в периода от 19.05.2019г до 06.06.2019г., като е извършило  2 слоя лазерно нивелиране на 2200 кв.м  с обща стойност 4840 лева без ДДС. На 06.06.02019г. между страните е подписан двустранен приемно- предавателен протокол за приемане на възложената работа. За възложителя  протокола е подписан от техническия ръководител на обекта. С покана за доброволно изпълнение от 19.03.2020г.  ответникът е поканен да заплати договореното възнаграждение в 5 дневен срок от получаване на поканата. Последвали още няколко опита за доброволно уреждане на отношенията между страните. Понастоящем дължимото възнаграждение не е заплатено. Евентуално ако се приеме, че между страните не е възникнало облигационно отношение, процесната сума се претендира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие. В тази връзка се навежда, че процесните СМР са изпълнени със знанието и без противопоставянето от страна на ответника, който е одобрил и приел резултата от работата. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на така предявените искове.

Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи и неоснователност на претенциите. Ответникът оспорва наличието на валидно облигационно отношение, възникнало между него и ищцовото дружество по договор за изработка. Оспорва да е превеждал авансово възнаграждение по договора. Оспорва се евентуалната претенция, основана на твърдения за водене на чужда работа без пълномощие, като се възразява въпросните видове СМР да са изпълнени от ищцовото дружество, както и че работата е приета. Евентуално се възразява, че строителните дейности са извършени в имот на Община Несебър, която община, ответникът счита за легитимира на отговаря по иска. В заключение страната настоява за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание страните, включително чрез писмени становища поддържат така предявените искове. Претендират разноски.

Ответникът „Девня Трейд“ ООД е представило подробни писмени бележки, в които е доразвило правните си доводи.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД задължава поръчващият да заплати възнаграждение за приетата работа. Следователно, за да възникне правото на изпълнителя за възнаграждение, следва да са налице елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно валидно облигационно отношение по договор за изработка, изпълнение на възложеното съобразно уговореното, приемане на работа от възложителя. Евентуално в случай, че последният недобросъвестно отказва да приеме работата, достатъчно е да се установи, че тя е подлежала на приемане, защото е съответствала на договореното.

В случая по делото са спорно всички факти, от които възниква правото на ищеца на възнаграждение, а именно относно наличието на договорна връзка между страните в производството, както и относно приемане на възложеното. По тези спорни въпроси, съдът намира следното:

За да възникне валидно облигационно правоотношение, достатъчно е съвпадение на волята на договарящите се по съдържанието на правоотношението, тоест по насрещните права и задължения. В случая по делото липсва писмен договор за възлагане на процесните СМР. Тъй като стойността на договора по твърдения надхвърля 5000 лева, установяването факта на договаряне не може да се извърши посредством гласни доказателства. Същевременно по делото са ангажирани писмени доказателства за установяване на това обстоятелство. Съвкупната преценка на доказателствения материал- електронна кореспонденция от 14.02.2019 г. между представители на „Девня Трейд“ ООД и „Джерамис Интернешънъл“ ООД относно запитването за оферта,  изпратената на ответника оферта от 17. 05.2019г.(л. 24) и подписан от представител на ответника приемно-предавателен протокол за приемане на дейността по „Лазерно нивелиране с професионална техника два слоя“, несъмнено сочат на извод за наличие на облигационна връзка между страните. Този извод допълнително се подкрепя от извлечение за сключените с обществена поръчка договори от Община Несебър(л. 14 и сл.), видно от което Община Несебър е възложила на ответника „Девня Трейд“ ООД  изграждане на футболно игрище в спортно-рекреационен парк в ПИ 11538.2.27, 11538.5.51 и ПИ 11538.501.191, гр. Св. Влас. Същевременно ответната страна не е твърдяла да е договаряла с трето лице, различно от ищеца относно изпълнението на лазерното нивелиране на футболното игрище в Св.Влас. Не се е твърдяло дружеството само да е реализирало изпълнението, още повече се касае за специфична дейност, която само няколко дружества в страната извършват- така показанията на св. Валери Филипов.В заключение съдът приема, че договор е налице.

Основно възнаграждение на поръчващия е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането  той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако не се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обичаен преглед или се появят по-късно. Прегледът и приемането на работата могат да се установяват с всички предвидени от закона доказателствени средства, включително и посредством гласни доказателства, доколкото ограничение в чл. 164 от ГПК не е предвидено.

В случая при прегледа и приемане на работата съконрахентите са подписали приемно-предавателен протокол от 6.06.2019г./л.29/, с който са удостоверили количеството извършена работа и са приели, че работата няма недостатъци. Според константната практика на ВКС по правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила за отразените в него факти и следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед всички доказателства по делото. Ако е подписал протокола, възложителя може да доказва и за това носи доказателствената тежест, че удостоверените видове СМР не са изпълнени.В конкретния случая обаче ответникът нито е оспорил, че работата е фактически приета от упълномощен представител на дружеството –възложител, нито надлежността на изпълнението. Ответникът е акцентирал върху липсата на съответствие между офертното количество работи / 5100 кв.м/ и прието такова – 2200 кв.м. Това отбелязване, обаче не е съпроводено с възражение за липса на изпълнение в количествено отношение и заявяване на насрещни права в тази връзка. Същевременно няма никаква пречка да се приема работа, която е изпълнена  в по-малко  количествено отношение, особено ако дейностите се извършват на етапи. Свидетелят С.В., чиито показания съдът кредитира като преки и непосредствени, също заявява, че протоколът констатира дейностите, извършени за определен времеви период.

Съдът намира, че отразеното в протокола от 6.6.2019г., а именно че работа се приема за „Девня Трейд“ от представител на „Девня Трейд“ представлява техническа грешка, която не може да се отрази на извода за приемане на работата. В титулната част на протокола ясно е отбелязано както наименованието на възложителя, така и това на изпълнителя. Отразени са имената на физическите лица, извършили прегледа и приемането за двете дружества. Както се отбеляза по-горе макар да не се релевирани възражения относно годността на извършените СМР, от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, допълнително се установява, че договорените СМР са действително изпълнени. Нивелирането е извършено с нужното качество и представлява необходима дейност при подготовката на основата на футболното игрище. Освен от протокола от 06.06.2019г., и от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Илиян Янков се установява, че възложителят е нямал възражения относно изработеното.

С оглед на установеното договорно правоотношение и факта на приемане на работата от поръчващия, следва да се направи извод за доказаността на иска по основание.

Относно размера на претенцията съдът кредитира заключението по допуснатата техническа експертиза. Доколкото няма данни за размера на конкретно договорено възнаграждение, дължимата цена е обичайната за подобни случаи- чл. 326, ал. 2 от ТЗ. Вещото лице е предложило два варианта за остойностяване на процесните СМР- съобразно приходния метод( на база на направените разходи) и на база разходния метод (в който влизат и допълнителните разходи, свързани с командировъчни, разходи за технически персонал). Съдът намира, че възнаграждението следва да се определи по втория от предложените методи. От показанията на тримата свидетели се установи, че изпълнението е наложило изпращането на технически персонал на обекта. Св. Янков е извършвал дренаж на обекта. Св.Валери Филипов също е работил там, като е извършвал лазерно подравняване. Отделно по делото са представени множество пътни листи и командировъчни/ л. 60 и сл./, макар и издадени от подизпълнител на ищеца. Последното обаче е без значение. Нямам пречка изпълнителя да превъзложи част от дейностите на трето лице.

В заключение съдът счита, че претенцията е доказана за заявения размер от 5808 лева. Исковата претенция с правно основание чл. 266,ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи.

Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие за това, съдът не дължи произнасяне по съедините евентуални искове.

 

По разноските:

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски. Ищецът претендира разноски за държавна такса, експертиза, депозит за свидетел, такса за обезпечението и адв. хонорар за исковото и обезпечителното производства. Ответната страна своевременно е оспорила размера на адв. възнаграждение, заплатено по обезпечителното производство. Възражението е основателно. С оглед едностранния характер на обезпечението и липсата на фактическа сложност, възнаграждението за това производство следва да се определи в минималния размер съгл. чл.7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения – в случая 433, 28 лева. При съобразяване и на останалите разходи по приложения списък по чл. 80 от ГПК  и представените доказателства, на ищеца се присъждат 1915, 6 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

  ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Джерамис интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, сумата от 5808 лева, представляваща възнаграждение по договор за извършване на лазерно нивелиране с професионална техника на обект „Изграждане на футболно игрище в спортно-рекреационен парк в ПИ 11538.2.27, 11538.5.51 и ПИ 11538.501.191, гр. Св. Влас“, на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на  исковата молба 18.05.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 1915, 60 лева, представляваща сторените в производството разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за изготвяне на експертиза и депозит за свидетел, както и разноски в обезпечителното производство по гр.д. №15706/2020г по описа на СРС за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на сраните пред Варненски окръжен съд.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: