ПРОТОКОЛ
№ 14111
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
и прокурора Е. М. И.
Сложи за разглеждане докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Частно
наказателно дело № 20231110210709 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
За СРП се явява прокурор Е. И..
ОБВИНЯЕМИЯТ В. В. М., доведен от ареста на НСлС, се явява лично и с адв.
З. С., служебен защитник.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на обвиняемия:
В. В. М., ЕГН **********, роден.......
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия в производството.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Не правя искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не правим искания за отвод и нямаме искания по хода
на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Докладва искането по реда на чл. 64, ал. 1 НПК..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателства. Нямаме
доказателствени искания.
1
На основание чл. 283 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства.
НАМИРА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО от фактическа страна.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане от СРП. Считам, че са налице
кумулативно изискуемите от закона предпоставки за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо обвиняемия В. В. М.. На първо място, от събраните
доказателства до момента може да се направи обосновано предположение, че той е
осъществил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и за което се
предвижда наказание “лишаване от свобода”. Обоснованото предположение за
съпричастността на същия към повдигнатото обвинение е видно от гласните
доказателствени средства, протоколи за разпит на свидетелите Красимир Топалски,
Николай Недев, Гергана Георгиева, Цветелина Манчовска, Ерик Борисов, Надежда
Зекова и Вера Манчовска. Също така и от приобщените справки от трите мобилни
оператора, от Министерство на финансите, НАП, „ИзиПей“ АД, изготвената
графическа експертиза, справка за съдимост и останалия доказателствен материал.
От материалите по делото се установява опасност обвиняемият М. да се укрие,
доколкото същият в хода на ДП многократно е бил обявяван за ОДИ, тъй като не е бил
намерен на установените му и посочени от него адреси в страната. Относно опасността
обвиняемият да извърши друго престъпление се установява, че същата е налична,
доколкото обвиняемият е извършил престъпление състоящо се от две деяния и
включващо в себе си два квалифициращи признака, което престъпление е било
осъществено по добре обмислен от него начин и методично изпълнен. Обвиняемият е
осъждан за престъпление против собствеността, като настоящото такова е довършено
10 дни след като същият е бил признат за виновен с влязла в сила присъда за
извършено от него престъпление по чл. 201 от НК, за което му е било наложено
наказание „пробация“. Тези факти могат да покажат, че обвиняемият е лице с
установени престъпни навици и наложените наказания спрямо него не са изиграли
своята роля съгласно целите на чл. 36 от НК и се явява личност с висок степен на
обществена опасност. Изложеното до момента по отношение на престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност сочи и на висока степен на обществена
опасност на осъществените от него включващи се деяния.
При така изложените съображения става ясно, че спрямо обвиняемото налице е
налице предпоставка за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
2
основание чл. 63, ал. 1 от НК и би реализирала целите предвидени в чл. 57 от НК.
АДВ. С.: Намирам, че от събраната доказателствена съвкупност от ДП,
предприетата от прокуратурата мярка за неотклонение с постановление влязло в
законна сила, се явява несъответна, непродуктивна, неизпълнила целите по чл. 57 от
НК. Моят подзащитен наистина има обременено минало, влезли в сила присъди и
кумулация, но искам да обърна внимание на съда, че той разполага с документ за
самоличност с посочен постоянен адрес, която обитава с баща си и баба си.
Същественото в случая е, че на ДП, както подчерта прокурора, че е обявяван за ОДИ,
съобщенията и призовките не са пристигали на адреса, който е постоянен за моя
подзащитен. В същото време за отбелязване, е че той полага обществено полезен труд
и има данни, че той е осъществявал този труд с трудов договор, който и в момента е
активен. Както се казва, ако деянието, т.е. обоснованото предположение за
съпричастност по повдигнатото обвинение, за което той е задържан и понастоящем се
гледа неговата мярка за неотклонение „задържане под стража“ считам, че не е в
нужната степен постигната и съществува разколебаване. Материалите на ДП още са в
ранен етап, нужно е извършване на процесуални действия за да се постигне по-
високата степен, за която говоря с цел налагане на искането на прокуратурата за
налагане на най-тежка мярка за неотклонение. По отношение на останалите
кумулативно дадени предпоставки, че той има адрес, прокурорът твърди, че за
извършените деяния от предходни, за които е осъден са с висока степен на обществена
опасност, касаят именно собствеността на гражданите в Р. България, да наистина
съществува и това е вярно, но винаги трябва към момента на деянието да се преценяват
всички предпоставки. Към настоящия момент, кумулативната предпоставка той да
извърши последващо престъпление, ако не изтърпи най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“, а бъде постановена от съда по-лека такава считам, че ще се
постигнат отново целите на чл. 36 от НК, защото степента на обществена опасност на
деянието не бива да е изключително единствена, основаваща налагането на тази най-
тежка мярка за неотклонение. Тя би ограничила в голяма степен личните права на моят
подзащитен. Ще си позволя да цитирам една монография: „тежестта на обвинението би
могло да доведе до задържане под стража, но не сама по себе си, а само като мотив за
бягство. Съдът обаче, би трябвало във всеки случай да провери законността за
дадената мярка за неотклонение, защото в противен случай мярката за процесуална
принуда се превръща в наказание“. Моят подзащитен не е семеен към настоящия
момент и моля съда да прецени, че той е в млада възраст. Всяко ограничаване на
неговите права би довело до съществено ограничаване на неговите лични права и в
бъдеще не считам, че следва да се очакват позитивни резултати. Мярката за
неотклонение намирам за прекалено тежка. Когато в съдебното производство се гледа
мярката за неотклонение, широката публика казва, че съдът трябва да я постанови, но
намирам, че в случая това би било непродуктивно. Моля състава да постанови по-лека
3
мярка за неотклонение „домашен арест“ или „гаранция“. Обвиняемият изразява
становище, с което в бъдеще при разглеждане по същество на делото е склонен да
постигне споразумение и да възстанови щетите. Това е предпоставка, че той разбира
тежестта на обвинението.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адв. С.. Разпитван съм по делото. Да,
последният път се случи така, че не можаха да ме открият, но аз не съм човек, който ще
се укрие и ще тръгне да бяга аз имам доказателства по делото, които искам да приложа,
но ако съм на свобода. Баба ми също има нужда от мене и не мога да ги оставя сами.
Ще си бъда на постоянния адрес до приключване на делото.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/ – По отношение на соченото от защитата, че
обвиняемият е заявил желание да сключи споразумение със СРП следва да се
отбележи, че при разпита същият е посочил, че не се признава за виновен за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, това за пръв път той направи в
днешното съдебно заседание. По отношение на това, че следва да полага грижи към
баба си следва да се отбележи, че той не е обитавал жилището, в което живее баба му.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Моля да ми бъде постановена по-лека
мярка за неотклонение.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
След проведеното съвещание, като се запозна с материалите по делото и изслуша
доводите на страните в днешното съдебно заседание, съдът прие за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.
СРС е сезиран с искане от СРП с правно основание чл. 64, ал. 1 НПК за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо В. В. М. - обвиняем по
досъдебно производство № 15173/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №
15314/2022 г. по описа на СРП. С постановление за привличане на обвиняем от
18.04.2023 г. спрямо него е повдигнато обвинение в извършване на престъпление с
правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т.3, пр. 1, и т.5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
По основателността на искането, съдът намира следното: Налице е първата
законоустановена предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, а именно за извършването на престъпление, за което е обвинено лицето се
предвижда лишаване от свобода в случая от една до осем години, което характеризира
деянието като тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Налице е втората визирана предпоставка на чл. 63 от НПК, именно наличието на
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е
обвинен. На този ранен етап от наказателното производство законът не изисква
4
обвинението да е доказано по несъмнен начин, а само да е налице обоснованата
реалност и опасност авторството на деянието да е на лицето, което е било привлечено в
конкретния случай. От събраните доказателствени материали, разпити на свидетели,
писмени доказателства и др. може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемото лице е автор на инкриминираното деяние, като същото е изводимо от
събраните по делото показания на свидетелите Красимир Топалски, Николай Недев,
Милчо Геров, Надежда Зекова, Гергана Георгиева, Цветелина Манчовска, Ерик
Борисов, и Вера Манчовска, както и от всички останали налични по делото писмени
доказателства, справки за плащане от „Изи Пей“, от НАП, от мобилните оператори и
графологичната експертиза. На следващо място съдът следва да отбележи, че наред с
горепосочените задължителни предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение законодателят е предвидил допълнителни такива предпоставки, а
именно реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
С оглед доводите на защитата следва да се отбележи, че въпросните предпоставки
следва да са реални, да не са хипотетични и да са дадени в алтернативност, т. е.
достатъчно е наличието на поне една от тях за да може да се вземе мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемото лице.
Видно от представената справка за съдимост, същият е многократно осъждан за
престъпления против собствеността, освен това се установява, че е осъден за
престъпление по чл. 201, ал. 1, пр. 1 и 2 по НК по НОХД 537/2021г. по описа на СРС и
влязла в сила присъда на 07.03.2022г. с наказание „пробация“ за срок от 7 месеца. От
материалите по ДП може да се заключи, че престъплението, за което е бил привлечен
обвиняемият, е било довършено на дата 17.03.2022г., няколко дни след влизане в сила
на присъдата по НОХД 537/2021г по описа на СРС. Обвиняемият е осъден и за влязла в
сила присъда на 29.03.2023г. по НОХД 406/2023г. по описа на РС-Плевен за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и влязла в сила присъда на 09.02.2023г. по НОХД
1111/2022г. на РС-Несебър за престъпление по чл. 197, ал. 3 от НК. Следва да се
отбележи, и че престъплението, за което е привлечен се състои от две деяния и включва
два квалифициращи признака - деецът да се е представил за длъжностно лице и
измамата да е причинена в големи размери. Съдебният състав следва да отбележи, че
престъплението, за което е привлечен като обвиняем е тежко умишлено по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК. Съобразно заявеното от защитата на обвиняемия, съдът съобрази и
практиката на ЕСПЧ, в която се застъпва становището, че самостоятелно тежестта на
деянието дори и при чисто съдебно минало може да послужи като основание за
прилагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ без да се
накърнява забраната за самоцелно прилагане на същата и ненужното ограничаване
правата на обвиняемото лице. В случая, както и по-горе беше изложено от съдебния
състав, са налице данни, че лицето е осъждано и то многократно, включително и за
престъпления против собствеността, както и за много други, за които съдебният състав
5
счита, че не е необходимо в настоящото производство да обсъжда подробно. Извежда
се изводът, че е налице висока обществена опасност по отношение на дееца и на
осъществените деяния.
Съдебният състав намира, че е налице и реалната опасност от укриване на
обвиняемия. Макар и по делото да има данни за наличието на негов постоянен и
настоящ адрес на територията на страната, на който да може да бъде призован, както и
установена самоличността на обвиняемото лице, то същият е бил обявен два пъти за
ОДИ поради това, че не е бил намерен на адресите. Достатъчно е да се обоснове
извода, че обвиняемото лице е вероятно да се укрие от органите на ДП и да стане
причина да се затрудни хода на същото.
По отношение на наведените доводи от адв. С., че при евентуално вземане на
мярка за неотклонение биха били ограничени личните права на обвиняемия съдът
намира, че в конкретния случай обществения интерес надделява пред личния интерес
на обвиняемото лице. Отделно от това, по отношение на казаното от обвиняемото
лице, че същият иска да приложи други доказателства във връзка с ДП, съдът намира,
че макар и да има евентуално наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“, същият не би бил възпрепятстван да стори това предвид факта, че има
назначен служебен защитник, който да го представлява в настоящото производство и
може да извърши вместо него тези действия. Следва да се отбележи, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства, че обвиняемото лице следва да полага грижи за
негови роднини, било то баба му и тя да се нуждае от полагането на такива с оглед на
нейно здравословно състояние, поради което не е налице и основание да не бъде
наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдът счита, че са налице всички предпоставки поради, което единствено мярка
за неотклонение „задържане под стража“ се явява адекватна такава и ще обслужи
целите на чл. 57 от НПК, като ограничаването на правото му на свободно придвижване
в по- лека степен не би постигнала залегнатите в закона цели.
С оглед на факта, че срокът за обжалване на процесното определение изтича на
07.08.2023г. , в случай на жалба или протест СРС намери, че делото следва да се
насрочи за разглеждане от СГС на 08.08.2023г. от 10.00 часа.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо В. В. М., ЕГН **********, роден ....., обвиняем по досъдебно
производство № 15173/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 15314/2022 г. по
описа на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.64, ал.5 НПК подлежи на незабавно
изпълнение.
УКАЗВА обвиняемият В. В. М., да бъде приведен в Следствения арест на бул.
„Г. М. Димитров“ в гр. София.
УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на
досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.
УКАЗВА Заверен препис да се изпрати на Началника на Следствения арест на
„Г.М.Димитров“ в гр. София за сведение и изпълнение, като настоящият състав
УКАЗВА на същия да следи стриктно за спазването на разпоредбите на ЗИНЗС,
ППЗИНЗС и Наредба № 2, свързани с обезпечаване на здравословното състояние на
задържаните, като в случай на нужда да предприеме всички необходими действия за
запазване здравето и живота на обвиняемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.64, ал.6 НПК подлежи на обжалване и
протестиране с частна жалба или частен протест пред СГС в тридневен срок от днес,
като в случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане от СГС на
08.08.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени.
АДВ. С. - Моля да ми бъде издаден заверен препис от протокола от съдебно
заседание.
Препис от протокола да се издаде на страните, при поискване.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 15,55 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7