Решение по дело №481/2020 на Районен съд - Самоков

Образувано е по жалба на Д.К.Ф., с ЕГН  ********** против Наказателно постановление № 20-0338-000432 от 29. 06. 2020 год. на Началник група към ОДМВР С., РУ С., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, твърди се, че същото е постановено при съществено нарушение на административно-процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез защитника си адвокат Митева от САК поддържа жалбата. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, възиваем по жалбата редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същество.

Районният съд, като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 05. 03. 2020 година около 23.00 часа по пътя С. – С. второкласен път 2-82 в района на 40 километър при бензиностанция „В.“ в края на град С., свидетелите Б.Г.К. и Р.С.Д., двамата полицаи при РУ на МВР гр. С. спрели за проверка лек автомобил "АУДИ" с рег. № ** **** **, който се управлявал от жалбоподателя Д.К.Ф. и се движел в посока от гр.  С. към град С.. При проверката свидетелите полицаи Б.Г.К. и Р.Д. се усъмнили, че жалбоподателят управлява автомобила след употреба на алкохол, поради което свидетелят Б.Г.К. – младши автоконтрольор в ОДМВР С. РУ С. тествал жалбоподателя за алкохол с техническото средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM 0174, калиброван, със срок на годност до месец май 2020 година, който отчел 0,92 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 692 от 23 часа и 18 мин.  на 05.03.2020 г.  На място на проверката за констатираното нарушение актосъставителят Б.Г.К., в присъствието на свидетеля Р.С.Д. съставил на жалбоподателя Д.К.Ф. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 173759 от 05. 03.2020 год.(лист 8 от делото) за това, че по второкласен път 2-82 в 23 часа и 23 мин. в района на 40 километър от гр. С. с посока на движение към гр. С. Д.К.Ф. управлява лек автомобил "АУДИ – А 8" с рег. № ******** след употреба на алкохол, установено с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM 0174, калиброван до 05 месец 2020 година, който уред отчел 0, 92 промила алкохол в издишания въздух. Проба № 692 от 23 часа и 18 мин на 05. 03. 2020 год. На водача Д.К.Ф. жалбоподател по делото бил издаден от актосъставителя Б.Г.К. талон за изследване № 0053344, препис от който е приложен по делото (лист 8), като Д.К.Ф. собственоръчно отбелязал текста ""приемам" за показанията на техническото средство. Установеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя Б.Г.К., като административно нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен му лично срещу подпис. В следствие на декларираното от жалбоподателя Д.Ф. в талона за медицинско изследване, че приема показанията на техническото средство, останалата втора част от талона не била попълнена и екземпляр от същия не се връчил на жалбоподателя, нито каквито и да било стикери и същият не следвало да посещава съответното лечебно заведение за взимане на кръв за изследване.

Въз основа на цитирания акт за установяване на административно нарушение и събрания доказателствен материал, на 29.06.2020 година, Началник група към ОДМВР С., РУ С. издал атакуваното Наказателно постановление № 20-0338-000432 , с което на Д.К.Ф., с ЕГН ********** за административно нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за 12 /дванадесет/ месеца, като е кредитирано показанието на техническото средство от наличие на алкохол  0, 92 промила както в издишания въздух, така и в кръвта. НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 05.10.2020 година и в законния срок срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба която съдът приема за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Б.Г.К. и Р.С.Д., които възпроизвеждат и поддържат изложената фактическа обстановка в АУАН, който е редовно съставен и представлява доказателство за констатираното и вписано в него нарушение, при положение, че друго не се установява от събраните по делото доказателства. Свидетелите полицаи К. и Д. в съчетание с АУАН на основание чл. 189 ал. 2 от ЗДвП установяват също времето и мястото, където жалбоподателят е спрян докато управлявал посоченото МПС, както и че Д.Ф. дал проба за проверка за употреба на алкохол с техническо средство, видял показанията на техническото средство след проверката, като се съгласил с тях,  удостоверено и от самия жалбоподател в приложения по делото в препис талон за изследване № 0053344 от 05. 03. 2020 год.

Представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. удостоверява правомощията и материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на обжалваното наказателното постановление - Началник група към ОДМВР С., РУ С..

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели полицаи Б.Г.К. и Р.Д., които съдът кредитира, от приетите писмени доказателства – талон за изследване № 0053344 от 05. 03. 2020 год, препис от който е приложен по делото (лист 8 от делото), както и от АУАН № 173759 от 05. 03. 2020 година, който е редовно съставен и на основание чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила за съдържащите се в него констатации за фактите чрез които е осъществено нарушението, при положение че друго не се установява по делото. Както писмените доказателства, така и гласните доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите К. и Д. са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка. Показанията на свидетелите полицаи Б.К. и Р.Д. се кредитират от съда като последователни, безпротиворечиви и в тясно логическо и житейско единство с безспорно установеното по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбоподателят Д.К.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице формални основания за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на защитата на жалбоподателя в тази насока. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни щом друго не се установява от събраните по делото доказателства. Видно от съдържанието на АУАН мястото и времето на извършване на нарушението са точно и конкретно посочени, както и в обжалваното наказателно постановление. Не е извършено  при установяване на нарушението и издаване на процесното НП процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В последното коректно е посочено  въз  основа на кое административнонаказателно производство и  въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено. Както в АУАН, така и в наказателното постановление точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционният орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и АНО е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП, административно наказващият орган АНО е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно административно нарушение е обвинен и чрез какви факти същото е осъществено от жалбоподателя. Не е налице противоречие между отразеното в АУАН и НП относно точното отразяване на фактическите положения, установени при констатиране на нарушението, включително и при установяване стойностите на концентрация на алкохол у жалбоподателя установени с техническото средство. Разпитаните в хода на делото свидетели Б.Г. К., безпротиворечиво, достоверно и в тясно логическо и житейско единство с безспорните факти установиха изцяло механизма на извършената проверка на жалбоподателя, като резултата от същата, включително и показанията на техническото средство, изрично прието от нарушителя жалбоподател, вписал това в талона за изследване.  Не се възприемат от съда и не са основателни доводите на защитата относно талона за медицинско изследване, в което самият жалбоподател саморъчно е отразил и потвърдил с подписа си, че приема показанията на техническото средство. При това положение актосъставителят не е имал задължение да дава каквито и да било стикери на нарушителя, както и да му осигурява възможност за кръвна проба или доказателствен анализатор. В тази насока възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения са напълно неоснователни и с нищо не е нарушена, нито опорочена процедурата по установяване употребата на алкохол и промилите му към момента в който жалбоподателят Ф. е констатиран да управлява визираното МПС.

Деянието, извършено от жалбоподателя Д.К.Ф. представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от актосъставителя и административно наказващия орган, като нарушения по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От обективна страна, на процесната дата и място при извършена на Д.К.Ф. проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с изрично посочен фабричен номер, отчело 0,92 промила алкохол в кръвта, измерено в количество издишан въздух. Издаден му е талон за изследване, съставен и предявен на жалбоподателя срещу подпис, непосредствено след проверката на 05. 03. 2020 год.  и върнат на контролните органи след саморъчно отразяване от жалбоподателя в талона за изследване „приемам“ показанията на техническото средство. Именно поради последното обстоятелство и така както е указано в самия талон  за изследване № 0053344 следващата се част от същият талон не е попълнена от контролните органи и на нарушителя Д.К.Ф. не е връчен екземпляр от същия и не са му давани каквито и да било стикери. Самоличността на нарушителя Д.К.Ф. е била установена по категоричен начин, преди да му е била извършена проба с техническото средство, отчело положителен резултат от 0, 92 промила.

Въпреки, че с бр. 81/18 г. на ДВ е отменено изискването за собственоръчно  вписване от лицето приемането или не на показанията на техническото средство, актосъставителят е дал възможност на жалбодателя Д.Ф. да заяви дали приема или не показанията на техническото средство. Жалбоподателят Д.Ф. е направил избор съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. което е удостоверил със подписа си. Поради изложеното съдът счита, че е спазен законовия ред предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. и не приема възражението на адвокат Митева защитник на жалбоподателя, че е бил нарушен реда за установяване концентрацията на алкохол предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г.

От извършената от съда служебно проверка обжалваното наказателно постановление се установява, че същото отговаря изцяло на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (изм. ДВ бр.81 от 2018г.), при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, като при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, контролния орган във всички случаи попълва талон за изследване по образец, като съгласно чл. 3а от същата наредба, установяването на концентрация на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, само когато проверяваното лице откаже извършването на проверка с техническо средство, не приеме показанията на техническото средство или физическото му състояние не позволява извършването на проверка с техническо средство. По делото са налични доказателства, установяващи обстоятелството, че жалбоподателя Д.К.Ф.  е тестван успешно с посоченото техническо средство, приел е показанията на техническото средство и при положение, което налага безсъмнен извод че същият не е отказал извършването на проверка с техническо средство и след като вече е бил проверен и е установен положителен резултат, 0, 92 промила, изрично вписано в талона за изследване, за което жалбоподателят отразил че приема показанията на техническото средство. По изложените съображение необосновани и неоснователни се явяват възраженията на защитата, че е опорочен резултатът от извършената на жалбоподателя проба за употреба на алкохол с техническо средство.  Талон за изследване под № 0053344 е издаден на  жалбоподателя след извършването на единствено годно и валидно изследване с техническо средство, при положение, че Д.Ф. е приел резултата на същото, което е вписано от него и удостоверено с подписа му.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (изм. ДВ бр.81 от 2018г.), при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, като при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, контролния орган във всички случаи попълва талон за изследване по образец. Съгласно чл. 3а от същата наредба, установяването на концентрация на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, само когато проверяваното лице откаже извършването на проверка с техническо средство, не приеме показанията на техническото средство или физическото му състояние не позволява извършването на проверка с техническо средство. По делото от събраните доказателства съдът приема за безспорно, че жалбоподателят Д.К.Ф. е приел показанията на техническото средство. Това се доказва от отразеното в талона за изследване с бл. № 0053344, приложен като доказателство по делото, като видно от него е, че лицето е приело показанията на техническото средството, лично е изписало че ги приема и се е подписало за това. След като жалбоподателят не е отказал извършването на проверка с техническо средство, то установената концентрация на алкохол от 0, 92 промила е коректно отразена в наказателното постановление и отразява точната фактическа обстановка при извършване на нарушението. Съгласно цитираните разпоредби не е било необходимо жалбоподателят да бъде изпращан за даване на кръв в лаборатория, след като се е съгласил с показанията на техническото средство, обективирано с вписаното от самия жалбоподател „приемам“ показанията на техническото средство/теста, в талона за изследване.

Наказателното постановление е обосновано и законосъобразно. На основата на обосновани фактически констатации административно наказващият орган правилно е приложил закона както при определяне на това кое административно нарушение е осъществено, така и при налагане на административното наказание.

Не е спорно в случая, че жалбоподателят Д.К.Ф. е управлявал лекият автомобил след употреба на алкохол установена с прието от жалбоподателя показание на техническото средство. Разясняване на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н. Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В случая безусловно се касае за управление на автомобила от страна на жалбоподателя, доколкото същият е бил установен от проверяващите органи в самият автомобил, който от своя страна е осъществявал движение по второкласния път 2-82 на излизане от С. по посока гр. С., като Д.К.Ф. е бил в качеството си на водач на визираното МПС участник в движението и е управлявал това МПС след употреба на алкохол с концентрация 0, 92 промила. По изложените съображения съдът намира, че процесното административно нарушение по чл. 5, ал. 1 т. 3 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя Д.К.Ф. от обективна страна.

Това налага извода, че констатираното административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и АНО след като е приел, че нарушителят е установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното НП.

Съдът приема административното нарушение за виновно осъществено, тъй като Д.К.Ф. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП и съобразявайки количественият критерии в случая, че установеното концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя е над 0, 8 %о промила и до 1, 2 %о, правилно административнонаказващият орган на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя Д.К.Ф., с административни наказания "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Съобразявайки наложеното на жалбоподателя наказание по съответните законови текстове и съобразявайки концентрацията на алкохол  в кръвта, съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието на Д.К.Ф. за това нарушение. Същите са в императивно установени размери от законодателя за такова административно  нарушение,  като именно тези наказания законодателя е приел, че ще осъществят целите и задачите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, което като правна последица следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова, същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд С.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0338-000432 от 29. 06. 2020 год. на Началник група към ОДМВР С. РУ С., с което на Д.К.Ф. с ЕГН ********** за административно нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП са наложени административните наказания "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, пред АС С. област в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: